Лука

1 Тъй като мнозина се захванаха да съставят описание на събитията,+ които ние приемаме с пълно доверие — 2 точно както ни ги предадоха онези, които от началото+ бяха очевидци+ на тези неща и служители, известяващи посланието,+ — 3 и аз реших, понеже най–старателно проследих всичко от самото начало, да го запиша подред*+ за тебе, уважаеми+ Теофиле,+ 4 за да узнаеш напълно достоверността на нещата, на които вече беше поучаван*.+

5 В дните на Ирод*,+ царят на Юдея, имаше един свещеник на име Захария, който беше от отряда на Авия+ и беше женен за една от Аароновите дъщери+ на име Елисавета. 6 И двамата бяха праведни+ пред Бога, защото живееха* безукорно+ в съгласие с всичките заповеди+ и закони+ на Йехова.+ 7 Но нямаха деца, защото Елисавета беше безплодна,+ а и двамата бяха в напреднала възраст.

8 И докато заедно със своя отряд Захария служеше като свещеник+ пред Бога, 9 според установения за свещениците обичай дойде редът му да влезе в светилището на Йехова+ и да принесе тамян.+ 10 А във времето за принасяне на тамяна цялото множество отвън се молеше.+ 11 И пред него се появи ангел на Йехова и застана отдясно на олтара за изгаряне на тамян.+ 12 Като го видя, Захария се притесни и го обзе страх.+ 13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото усърдните ти молитви бяха чути+ и твоята жена Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан.+ 14 И ще се радваш и ще ликуваш, и неговото раждане ще донесе радост на мнозина,+ 15 защото той ще бъде велик в очите на Йехова.+ Но не бива изобщо да пие вино и силни питиета,+ и ще бъде изпълнен със свети дух още от утробата на майка си,+ 16 и ще върне много от синовете на Израил обратно към Йехова,+ техният Бог. 17 И той ще ходи пред Бога с духа и силата на Илия,+ за да обърне сърцата+ на бащите към децата и непослушните — към мъдростта на праведните, за да приготви народа за Йехова.“+

18 И Захария каза на ангела: „Как мога да бъда сигурен в това? Защото аз съм вече стар,+ а и жена ми е в напреднала възраст.“ 19 А ангелът му отговори: „Аз съм Гавриил,+ който стои пред Бога. Бях изпратен да говоря+ с тебе и да ти известя добрата новина за тези неща. 20 Но ето, ще замълчиш+ и няма да можеш да говориш до деня, в който ще станат тези неща, понеже не повярва на думите ми, които ще се изпълнят в определеното за тях време.“ 21 Междувременно хората чакаха Захария+ и се чудеха защо се бави в светилището. 22 А когато излезе, той не можеше да говори с тях и те разбраха, че е видял нещо свръхестествено+ в светилището. И той се опитваше да им обяснява със знаци, като остана ням. 23 И когато свършиха дните на неговата служба,+ той се прибра в дома си.

24 След тези дни жена му Елисавета забременя+ и не излизаше от дома си пет месеца, като казваше: 25 „Така постъпи с мене Йехова в тези дни, като насочи вниманието си към мене, за да отнеме срама ми пред хората.“+

26 А когато тя беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил+ в един град в Галилея, наречен Назарет, 27 при една девица, сгодена за един мъж на име Йосиф, от Давидовия дом, и името на тази девица+ беше Мария.+ 28 И когато се появи пред нея, той каза: „Здравей,+ благословена жено! Йехова+ е с тебе!“+ 29 Но тя много се обезпокои от думите му и започна да мисли какво може да означава този поздрав. 30 А ангелът ѝ каза: „Не се страхувай, Мария, защото си придобила благоволението+ на Бога. 31 И ще заченеш, ще родиш син+ и ще го наречеш Исус.+ 32 Той ще бъде велик+ и ще се нарича Син на Всевишния.+ Йехова Бог ще му даде престола+ на баща му Давид+ 33 и той завинаги ще царува над дома на Яков, и царството му няма да има край.“+

34 Но Мария каза на ангела: „Как ще стане това, след като не съм лягала с мъж?“+ 35 В отговор ангелът ѝ каза: „Светият дух+ ще дойде върху тебе и силата на Всевишния ще те покрие. Поради тази причина и детето, което ще се роди, ще бъде наречено свято,+ Божи син.+ 36 Ето, твоята роднина Елисавета също зачена син в напредналата си възраст и сега тази, която наричаха безплодна,+ вече е в шестия месец, 37 защото нищо, казано от Бога, не е невъзможно.“+ 38 Тогава Мария каза: „Ето, аз съм робиня на Йехова!+ Нека стане с мене така, както ти каза.“ Тогава ангелът се оттегли от нея.

39 И в онези дни Мария се приготви и бързо отиде в планинската област, в един юдейски град, 40 и влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета. 41 А когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ подскочи и Елисавета се изпълни със свети дух, 42 и възкликна със силен глас: „Благословена си ти измежду жените и благословен+ е плодът на утробата ти! 43 Защо ми се оказва такава голяма чест — майката на моя Господар+ да дойде при мене? 44 Още щом чух твоя поздрав, бебето в утробата ми подскочи от голяма радост.+ 45 Щастлива е онази, която повярва, защото всичко, което ѝ е казано от Йехова,+ ще се изпълни докрай.“+

46 А Мария каза: „Душата ми възвеличава Йехова+ 47 и духът ми ликува с голяма радост+ благодарение на Бога, моят Спасител,+ 48 понеже той обърна внимание на скромното положение на своята робиня.+ Ето, отсега нататък всички поколения ще ме наричат щастлива,+ 49 понеже Силният извърши велики дела за мене, неговото име е свято+ 50 и неговата милост вечно ще е върху онези, които се боят от него.+ 51 Той извърши велики дела с могъщата си ръка,+ разпръсна онези, чиито сърца замислят горделиви неща.+ 52 Свали владетели+ от престолите им и възвиси заемащите скромно положение,+ 53 насити гладните с блага,+ а богатите отпрати с празни ръце.+ 54 Притече се на помощ на своя служител Израил,+ за да покаже, че помни обещанието си вечно да проявява милост+ 55 спрямо Авраам и неговото потомство, както беше казал на прадедите ни.“+ 56 Тогава Мария остана при нея около три месеца и после се върна в дома си.

57 А когато дойде времето да роди, Елисавета роди син. 58 И съседите и близките ѝ чуха, че Йехова е проявил голяма милост+ към нея, и се радваха+ заедно с нея. 59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето+ и искаха да го нарекат с името на баща му Захария. 60 Но в отговор майка му каза: „Не, ще се нарича Йоан.“ 61 Тогава те ѝ казаха: „Никой от роднините ти не носи това име.“ 62 И отидоха и попитаха баща му със знаци как иска да бъде наречено детето. 63 А той поиска табличка за писане и написа: „Йоан+ е неговото име.“ Тогава всички се удивиха. 64 И в този миг устата му се отвори,+ езикът му се развърза и той започна да говори, като благославяше Бога. 65 И всички, които живееха наоколо, бяха обзети от страх и из цялата планинска област на Юдея се говореше за всичко това, 66 и всички, които чуха тези неща, ги запомниха в сърцата си,+ като казваха: „Какво ли ще бъде това детенце?“ Защото ръката+ на Йехова наистина беше с него.

67 И баща му Захария се изпълни със свети дух+ и пророкува+ с думите: 68 „Благословен да бъде Йехова, Богът на Израил,+ защото насочи вниманието си към своя народ,+ за да го избави.+ 69 И издигна могъщ спасител*+ за нас в дома на служителя си Давид, 70 както беше говорил чрез устата на своите свети пророци от древността+ 71 за спасение от враговете ни и от ръката на всички онези, които ни мразят,+ 72 за да прояви спрямо нас милостта, обещана на прадедите ни, и да си припомни своя свят договор,+ 73 обетът, с който се е заклел пред нашия прародител Авраам,+ 74 да ни даде, след като бъдем спасени от ръката на враговете си,+ честта безстрашно да му принасяме свята служба+ 75 с лоялност и праведност пред него през всичките си дни.+ 76 А ти, детенце, ще бъдеш наречено пророк на Всевишния, защото ще вървиш пред Йехова, за да приготвиш пътищата за него,+ 77 за да дадеш на неговия народ познание за спасението чрез прошка на греховете,+ 78 благодарение на нежното състрадание на нашия Бог. Поради това състрадание ще ни посети зора+ от висините,+ 79 за да даде светлина на онези, които живеят в тъмнина и в смъртоносна сянка,+ за да насочи краката ни по пътя на мира.“

80 А детенцето растеше+ и укрепваше духом. И Йоан беше в пустинята до деня, в който се показа открито пред Израил.