Марко

6 И той тръгна оттам и отиде в родния си край, а учениците му го последваха.+ 2 А когато стана събота*, той започна да поучава в синагогата и повечето от онези, които слушаха, бяха смаяни и се питаха: „Откъде този човек има всичко това?+ Защо му е дадена такава мъдрост и защо чрез неговите ръце се вършат такива могъщи дела? 3 Това не е ли дърводелецът,+ синът на Мария+ и братът на Яков,+ Йосиф, Юда и Симон?+ И не са ли и сестрите му сред нас?“ И отказаха да повярват в него.+ 4 А Исус им каза: „Навсякъде пророкът намира почит, само не и в родния си край,+ сред роднините си и в родния си дом.“+ 5 Затова там не извърши никакво могъщо дело, освен че положи ръце върху няколко болни и ги излекува. 6 И се чудеше, че им липсва вяра. И обикаляше околните села, за да поучава.+

7 После повика дванайсетте и започна да ги изпраща двама по двама,+ като им даваше власт над нечистите духове.+ 8 И им нареди да не вземат нищо за из път освен тояга — да не вземат нито хляб, нито торба,+ нито медни пари в пояса си,+ 9 но да си обуят сандали и да не носят две ризи.+ 10 Каза им още: „Когато влезете в някой дом,+ останете там, докато не си тръгнете от това място.+ 11 И ако някъде не ви приемат или не слушат думите ви, като излезете от това място, изтърсете праха от краката си като свидетелство против тях.“+ 12 И те тръгнаха и проповядваха, за да могат хората да се разкаят,+ 13 и изгонваха много демони,+ намазваха с масло много болни+ и ги излекуваха.+

14 А това стигна до ушите на цар Ирод*, защото името на Исус стана известно на всички и хората казваха: „Йоан, който покръстваше, е възкръснал от мъртвите и затова върши могъщи дела.“+ 15 Други обаче казваха: „Това е Илия.“+ А трети казваха: „Пророк е, като другите пророци.“+ 16 Но когато Ирод чу това, каза: „Възкресен е Йоан, на когото отсякох главата.“+ 17 Понеже преди Ирод лично беше изпратил хора да хванат Йоан, да го вържат и да го хвърлят в затвора заради Иродиада, жената на Филип, неговият брат, за която той се беше оженил.+ 18 Тъй като Йоан много пъти казваше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“+ 19 А Иродиада таеше неприязън+ против него и искаше да го убие, но не успяваше,+ 20 защото Ирод се страхуваше от Йоан,+ понеже знаеше, че е праведен и свят човек,+ и го пазеше. И дори след като беше чул+ думите му и не знаеше как да постъпи, го слушаше с удоволствие.

21 Но ето, за нея се появи удобен случай,+ когато на рождения си ден+ Ирод приготви угощение за своите висши служители, за военачалниците* и за най–знатните хора от Галилея. 22 И дъщерята на същата тази Иродиада дойде да танцува и се хареса на Ирод и на онези, които се бяха разположили на трапезата с него.+ Царят каза на момичето: „Каквото и да поискаш от мене, ще ти го дам.“ 23 И той ѝ се закле: „Каквото поискаш, ще ти дам,+ чак до половината на царството си.“+ 24 И тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ А тя отговори: „Главата на Йоан, който покръстваше.“+ 25 И веднага тя изтича при царя и каза: „Искам да ми дадеш незабавно главата на Йоан Кръстител на блюдо.“ 26 Царят се опечали дълбоко, но заради клетвата и сътрапезниците си не искаше да ѝ откаже.+ 27 Затова царят веднага изпрати един телохранител и му нареди да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора и му отсече главата,+ 28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.+ 29 Когато неговите ученици чуха за това, дойдоха, взеха тялото му и го положиха в гробница.+

30 И апостолите се събраха при Исус и му съобщиха всичко, което бяха направили и поучавали.+ 31 Тогава той им каза: „Елате с мене на уединено място+ и си починете малко.“+ Защото много хора идваха и си отиваха, и те нямаха време дори да ядат.+ 32 И те отплаваха сами с лодката на уединено място.+ 33 Но хората ги видяха да тръгват и мнозина научиха за това, така че излязоха бързешком от всички градове и стигнаха на мястото преди тях.+ 34 И като излезе от лодката, той видя голямо множество и съжали+ хората, защото бяха като овце без пастир.+ И започна да ги учи на много неща.+

35 А когато стана късно, учениците му дойдоха при него и казаха: „Мястото е отдалечено и вече е доста късно.+ 36 Отпрати ги, за да отидат в околността и в селата да си купят нещо за ядене.“+ 37 Той им отговори: „Вие им дайте нещо за ядене.“ Тогава те му казаха: „Можем ли да отидем и да купим хляб за двеста динария*, за да дадем на хората да ядат?“+ 38 Той ги попита: „Колко хляба имате? Отидете да проверите!“ Като провериха, те казаха: „Пет, и две риби.“+ 39 И той нареди на всички да се разположат на групи+ върху зелената трева.+ 40 И те седнаха на групи от по сто и по петдесет човека.+ 41 И като взе петте хляба и двете риби, той погледна към небето и след като благодари в молитва*,+ разчупи+ хлябовете и започна да ги подава на учениците, които ги поднасяха на хората. Така раздели и двете риби за всички. 42 И всички ядоха и се наситиха,+ 43 и като събраха хляба, който беше останал, напълниха дванайсет кошници, освен рибата. 44 А онези, които ядоха от хлябовете, бяха пет хиляди мъже.+

45 И без да се бави, той подкани учениците си да се качат на лодката и да тръгнат към другия бряг, към Витсаида, докато той отпрати хората.+ 46 А като се раздели с тях, той отиде в планината, за да се моли.+ 47 Вечерта вече беше настъпила и лодката беше в средата на езерото, а той беше сам на брега.+ 48 И като видя, че те гребат с всички сили,+ защото духаше насрещен вятър, около четвъртата нощна стража* той тръгна към тях, като ходеше по езерото. Но сякаш възнамеряваше да ги отмине. 49 Като го видяха да ходи по езерото, те си помислиха: „Това е привидение!“ И започнаха да викат силно,+ 50 понеже всички го видяха и се уплашиха. Но той веднага им заговори, казвайки: „Не се бойте, аз съм! Не се плашете!“+ 51 И се качи в лодката при тях и вятърът утихна. Тогава те се удивиха много,+ 52 защото не бяха разбрали какво означава чудото с хлябовете, но сърцата им все още не можеха да го проумеят.+

53 И когато стигнаха на отсрещния бряг, те отидоха в Генисарет и пуснаха котва наблизо.+ 54 Но щом слязоха от лодката, хората го разпознаха 55 и бързешком обиколиха цялата област и започнаха да донасят на носилки болните на мястото, където бяха чули, че е той. 56 И в който и град, село или населено място+ да влезеше той, хората слагаха болните на пазарния площад и те го молеха да докоснат+ само края+ на горната му дреха. И всички, които го докосваха, оздравяваха.+