Еклисиаст
3 За всяко нещо си има време,+ има време за всяко дело под небесата: 2 време за раждане+ и време за умиране,+ време за засаждане и време за изкореняване на засаденото,+ 3 време за убиване+ и време за лекуване,+ време за събаряне и време за строене,+ 4 време за плачене+ и време за смеене,+ време за жалеене+ и време за танцуване,+ 5 време за разхвърляне на камъни+ и време за събиране на камъни,+ време за прегръщане+ и време за въздържане от прегръщане,+ 6 време за търсене+ и време за примиряване със загубата, време за пазене и време за изхвърляне,+ 7 време за раздиране+ и време за зашиване,+ време за мълчание+ и време за говорене,+ 8 време за обичане и време за мразене,+ време за война+ и време за мир.+ 9 Каква полза има работникът от труда си?+
10 Наблюдавах работата, която Бог е дал на човешките синове да вършат.+ 11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му.+ Вложил е и вечността в сърцето на хората,+ за да не могат да разберат напълно* делата, които е извършил истинският Бог.+ 12 Разбрах, че няма нищо по–добро за тях, освен да се веселят и да правят добро през живота си,+ 13 и всеки човек да яде, да пие и да се радва на добрите плодове от труда си.+ Това е дар от Бога.+
14 Разбрах, че всичко, което прави истинският Бог, ще трае до безпределни времена.+ Нищо не може да се прибави към него и нищо не може да се отнеме,+ а истинският Бог прави+ това, за да се боят хората от него.+
15 Каквото съществува, вече е било и каквото ще бъде, вече е съществувало,+ и истинският Бог+ търси доброто на онези, които са преследвани.+
16 Видях още под слънцето, че на мястото на справедливостта има зло и на мястото на праведността има неправедност.+ 17 Казах в сърцето си:+ „Истинският Бог ще съди и праведния, и неправедния,+ защото при него има време за всяка работа и за всяко дело.“+
18 И казах в сърцето си, че истинският Бог изпитва човешките синове, за да видят, че са като животните.+ 19 Какъвто е краят на човешките синове, такъв е и краят на животните — всички ги постига същият край.+ Както умират едните, така умират и другите.+ И всички имат същия дух*,+ така че човекът не превъзхожда с нищо животното, понеже всичко е суета. 20 Всички отиват на едно място.+ Всички са произлезли от пръстта+ и всички се връщат в пръстта.+ 21 Кой знае дали духът на човешките синове се възнася нагоре, а духът на животните слиза надолу към земята?+ 22 И видях, че няма нищо по–добро за човека, освен да се радва на делата си,+ защото това е наградата му. Понеже кой ще го върне, за да види той какво ще бъде след него?+