Съдии

6 После синовете на Израил отново започнаха да вършат зло в очите на Йехова.+ Така че Йехова ги предаде в ръцете на мадиамците+ за седем години. 2 И мадиамците потискаха Израил.+ Заради тях синовете на Израил си направиха подземни хранилища в планините, в пещерите и в недостъпните места.+ 3 Когато израилтяните сееха семе,+ мадиамците, амаликитците+ и жителите на Изтока+ идваха и ги нападаха. 4 Разполагаха становете си в тяхната земя, унищожаваха реколтата чак до Газа и не оставяха в Израил нито храна, нито овца, нито говедо, нито магаре.+ 5 Идваха със своя добитък и със своите шатри и бяха многобройни като скакалци+ — както те, така и камилите им нямаха брой.+ Идваха в земята, за да я опустошават.+ 6 Така, заради мадиамците, Израил обедня твърде много. И синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ.+

7 И когато заради мадиамците синовете на Израил започнаха да молят Йехова за помощ,+ 8 Йехова изпрати при синовете на Израил един мъж, един пророк,+ който да им каже: „Това казва Йехова, Богът на Израил: ‘Аз ви изведох от Египет,+ изведох ви от земята на робството.+ 9 Аз ви избавих от ръцете на египтяните и от ръцете на всичките ви потисници, изгоних враговете ви пред вас и ви дадох тяхната земя.+ 10 И ви казах: „Аз съм Йехова, вашият Бог.+ Не се покланяйте на боговете на аморейците,+ в чиято земя живеете!“+ Но вие не послушахте гласа ми.’“+

11 После ангелът на Йехова дойде+ и седна под голямото дърво в Офра, което принадлежеше на Йоас от Авиезеровия род.+ А неговият син Гедеон+ грухаше жито в лина за грозде, за да може да го скрие по–бързо от очите на мадиамците. 12 Тогава ангелът на Йехова се появи пред него и му каза: „Йехова е с тебе,+ храбри и силни човече!“ 13 А Гедеон го попита: „Прости ми, господарю, но ако Йехова е с нас, тогава защо ни сполетя всичко това+ и къде са всичките му чудни дела,+ за които нашите бащи ни разказваха+ с думите: ‘Не ни ли изведе Йехова от Египет?’+ А сега Йехова ни изостави+ и ни предаде в ръцете на мадиамците.“ 14 Тогава Йехова* се обърна към него и каза: „Върви със силата, която имаш,+ и ще спасиш Израил от ръцете на мадиамците!+ Не те ли изпращам аз?“+ 15 А той му отговори: „Прости ми, Йехова, но как ще спася Израил?+ Ето, моят род* е най–незначителният в племето на Манасия и аз съм най–нищожният в дома на баща си.“+ 16 Но Йехова му каза: „Нали аз ще бъда с тебе!+ И ти ще победиш мадиамците,+ сякаш са само един човек.“

17 А Гедеон му отговори: „Ако съм придобил благоволение в твоите очи,+ дай ми знак, за да знам, че наистина ти си този, който говори с мене!+ 18 Моля те, не си тръгвай оттук, докато не се върна при тебе+ и не донеса дар, който да сложа пред тебе!“+ Той му отговори: „Ето, ще седя тук, докато не се върнеш.“ 19 Тогава Гедеон влезе вътре, приготви едно яре+ и омеси безквасни питки+ от една ефа* брашно. Месото сложи в кошница, а отварата изсипа в гърне за готвене, след което ги изнесе навън пред него под голямото дърво и му ги поднесе.

20 А ангелът на истинския Бог му каза: „Вземи месото и безквасните питки и ги сложи върху онзи голям камък,+ а отварата излей!“ И той направи така. 21 После ангелът на Йехова насочи напред края на тоягата, която държеше в ръката си, и докосна месото и безквасните питки. И от камъка излезе огън, който погълна месото и безквасните питки.+ И ето, ангелът на Йехова изчезна от погледа му. 22 Тогава Гедеон разбра, че това беше ангел на Йехова.+

И Гедеон веднага каза: „Горко ми, Върховни господарю Йехова! Видях твоя ангел, Йехова, лице в лице!“+ 23 Но Йехова му каза: „Мирът да бъде с тебе!+ Не се страхувай!+ Няма да умреш.“+ 24 Тогава Гедеон построи там олтар+ за Йехова, който и до днес се нарича+ Йехова–шалом*. Той все още се намира в Офра,+ която принадлежи на Авиезеровия род.

25 През тази нощ Йехова му каза: „Вземи младия бик, бикът, който принадлежи на баща ти, седемгодишният млад бик*, и събори жертвеника на Ваал,+ който е издигнал баща ти, и отсечи обредния стълб*, който е до него!+ 26 И на върха на това високо място издигни олтар за своя Бог, Йехова, като наредиш камъни. И вземи младия бик, та го принеси като принос за изгаряне върху дървата от обредния стълб, който ще отсечеш!“ 27 Тогава Гедеон взе десет мъже от своите служители и направи точно както му беше казал Йехова.+ Но тъй като много се страхуваше от хората в дома на баща си и от мъжете от града, не направи това през деня, а през нощта.+

28 И на сутринта, когато мъжете от града станаха рано както обикновено, ето, жертвеникът на Ваал беше съборен, обредният стълб,+ който беше до него, беше отсечен и младият бик беше принесен на новопостроения олтар. 29 И те се питаха един другиго: „Кой е направил това?“ И започнаха да разпитват и да търсят. Накрая казаха: „Гедеон, синът на Йоас, е направил това.“ 30 Затова мъжете от града казаха на Йоас: „Доведи сина си, за да умре,+ защото е съборил жертвеника на Ваал и защото е отсякъл обредния стълб, който беше до него!“ 31 Тогава Йоас+ каза на всички, които застанаха против него:+ „Вие ли ще защитите Ваал? Вие ли ще го спасите? Който го защити, нека бъде предаден на смърт още тази сутрин!+ Ако той е Бог,+ нека сам се защити,+ след като някой е съборил жертвеника му.“ 32 И в този ден той нарече Гедеон Йероваал*,+ като каза: „Нека Ваал сам се защити, след като някой е съборил жертвеника му!“+

33 И всички мадиамци,+ амаликитци+ и жители на Изтока+ се събраха като един,+ преминаха реката и се разположиха на стан в долината Йезраел.+ 34 И духът на Йехова+ обгърна Гедеон, така че той наду рога,+ и авиезеровците+ бяха свикани, за да го последват. 35 Той изпрати пратеници+ при всички от племето на Манасия и те също бяха свикани, за да го последват. Изпрати пратеници и при Асир, Завулон и Нефталим и те излязоха да го посрещнат.

36 Тогава Гедеон каза на истинския Бог: „Ако ще спасиш Израил чрез мене, както обеща,+ 37 ето, оставям едно руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а земята около него остане суха, тогава ще знам, че ще спасиш Израил чрез мене, както обеща.“ 38 И стана така. На следващия ден той стана рано, и като стисна руното, изцеди от него толкова вода, че можеше да се напълни една голяма празнична купа. 39 Но Гедеон каза на истинския Бог: „Нека гневът ти да не пламва против мене! Позволи ми да говоря още веднъж! Моля те, позволи ми да проверя само още веднъж какво ще стане с руното! Нека само руното да остане сухо, а по цялата земя да има роса!“ 40 И Бог направи така през тази нощ. Само руното остана сухо, а по цялата земя имаше роса.