Йов
5 Ако съм ходил с нечестни хора,+
ако краката ми бързат към измама,+
7 Ако крачките ми са се отклонили от пътя,+
ако сърцето ми е последвало очите ми,+
ако някакво грешно дело се е прилепило към ръцете ми,+
8 нека друг яде онова, което съм посял,+
нека потомците ми бъдат изкоренени от мястото си!
9 Ако сърцето ми се е подмамило по някоя жена+
и съм дебнал+ пред вратата на ближния си,
10 нека моята жена мели зърно за другиго
и нека други мъже се навеждат над нея!+
11 Та нали това би било разпуснато поведение,
прегрешение, което трябва да се представи пред съдиите.+
13 Ако съм лишавал от правосъдие роба си
или робинята си, когато са се съдили с мене,
14 то какво ще направя, когато Бог се надигне против мене?
И какво ще му кажа, когато ми потърси сметка?+
15 Нима онзи, който ме е направил в утробата, не е направил и него?+
Не е ли един онзи, който ни е приготвил в майчината утроба?
16 Ако съм лишавал бедните от радост+
и съм помрачавал очите на вдовицата,+
17 ако съм ял залъка си сам,
а сирачето* не е яло от него+ —
18 то растеше при мене като при баща още от младостта ми,
помагах на вдовиците, откакто излязох от майчината утроба, —
19 ако съм гледал, че някой загива, понеже няма дреха,+
и че бедният няма с какво да се покрие,
20 ако той не ме е благославял*+
и не се е стоплял с вълната,+ остригана от младите ми овни,
21 ако съм махал заплашително с ръка срещу сирачето,+
виждайки при градската порта,+ че то има нужда от помощта ми,
22 нека рамото ми се извади от ставата си,
нека ръката ми се пречупи в рамото!
23 Но аз се страхувах да не ме сполети бедствие от Бога,
не бих могъл да устоя пред неговото величие.+
25 ако съм се радвал, че имам голямо богатство+
и че ръката ми е придобила много неща,+
26 ако съм гледал как изгрява светлината
или как пътува по небето великолепната луна+
27 и тогава сърцето ми тайно се е подмамило,+
та с ръката си съм пращал целувки към тях, принасяйки им поклонение*,
28 това също би било прегрешение, което трябва да се представи пред съдиите,
понеже това би означавало, че съм се отрекъл от истинския Бог във висините.
29 И ако съм се радвал на гибелта на онзи, който ме е ненавиждал,+
или съм ликувал, че го е постигнало зло...
30 Но аз не позволих на устата си да извърши грях
и да изрече проклятие срещу душата му.+
31 И ако хората в шатъра ми не казваха
‘Нима някой може да намери човек, който да не се е наситил с неговата храна?’+...
32 Нито един пришелец не оставаше да нощува навън,+
вратата ми беше винаги отворена за пътника.
33 И ако аз, като човек от пръст, съм прикривал простъпките си,+
като съм крил своите прегрешения в пазвата си...
34 Тогава бих се страхувал от голямото множество,
би ме ужасявало презрението на всички родове
и бих мълчал, не бих излизал извън дома си.
35 Как бих искал някой да ме изслуша!+
Как бих искал Всемогъщият да отговори на подписаното от мене изявление+
и онзи, който се съди с мене, да представи писмено обвиненията си!
36 Несъмнено бих ги носил на раменете си,
бих ги увил около главата си като величествена корона.