Лука
7 След като свърши да говори пред хората, които го слушаха, Исус влезе в Капернаум.+ 2 И ето, един стотник имаше роб, към когото беше много привързан и който беше болен на смъртно легло.+ 3 Когато чу за Исус, стотникът изпрати някои юдейски старейшини да го помолят да дойде и да спаси роба му. 4 И онези, които отидоха при Исус, му се молеха настойчиво: „Той заслужава да направиш това за него, 5 защото обича нашия народ+ и дори ни построи синагогата.“ 6 Тогава Исус тръгна с тях. Но когато беше наближил къщата, ги срещнаха приятели на стотника, изпратени от него да му кажат: „Господине, не си прави труда, защото не съм достоен да влезеш под моя покрив.+ 7 Затова и не сметнах, че съм достоен да дойда при тебе. Ти само кажи и служителят ми ще оздравее. 8 Защото и аз съм човек, подчинен на власт, и имам войници под свое разпореждане, и казвам на този ‘Върви!’, и той тръгва, а на онзи — ‘Ела!’, и той идва, а на роба си — ‘Направи това!’, и той го прави.“+ 9 Като чу това, Исус се удиви и се обърна към множеството, което го следваше, с думите: „Казвам ви, дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.“+ 10 И като се върнаха обратно в къщата, изпратените мъже намериха роба здрав.+
11 Скоро след това той тръгна за един град, наречен Наин, и с него вървяха учениците му и голямо множество хора. 12 Когато стигна близо до портите на града, ето, там изнасяха мъртвец,+ единствен+ син на майка си. Освен това тя беше и вдовица. И с нея имаше много хора от града. 13 И когато я видя, Господарят Исус я съжали+ и ѝ каза: „Недей да плачеш!“+ 14 После се приближи и докосна носилката. Носачите се спряха, а той каза: „Младежо, казвам ти, стани!“+ 15 И умрелият седна и започна да говори, и той го даде на майка му.+ 16 И всички бяха обзети от страх+ и започнаха да прославят Бога с думите „Велик пророк+ беше издигнат сред нас“ и „Бог насочи вниманието си към своя народ“.+ 17 И вестта за него се разнесе из цяла Юдея и околността.
18 А учениците на Йоан му разказаха за тези неща.+ 19 Затова Йоан извика двама от учениците си и ги изпрати при Господаря да го попитат: „Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?“+ 20 Когато отидоха при него, мъжете казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при тебе, за да попитаме: ‘Ти ли си онзи, който трябва да дойде, или да очакваме някого другиго?’“ 21 Тогава той излекува мнозина от болестите им,+ от мъчителните им недъзи и от злите духове и подари зрение на много слепци. 22 И отговори на двамата: „Вървете+ и разкажете на Йоан за това, което видяхте и чухте — слепите+ започват да виждат, куците прохождат, прокажените биват очиствани, глухите чуват, мъртвите възкръсват и на бедните се казва+ добрата новина.+ 23 Щастлив е онзи, който не се съмнява в мене*.“+
24 А когато пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на множествата за Йоан: „Какво очаквахте да видите, когато отидохте в пустинята? Тръстика, разлюляна от вятъра, ли?+ 25 Какво очаквахте да видите? Мъж, облечен в скъпа горна дреха, ли?+ Но онези, които носят великолепни дрехи и живеят в разкош, са в царските дворци.+ 26 Тогава какво отидохте да видите там? Пророк ли?+ Да, казвам ви, и нещо много повече от пророк.+ 27 Това е онзи, за когото е записано: ‘Ето, изпращам своя пратеник пред тебе+ и той ще приготви пътя ти пред тебе!’+ 28 Казвам ви, измежду родените от жена няма никой по–велик+ от Йоан, но по–малкият в Божието царство е по–велик от него.“+ 29 Щом чуха това, всички хора и данъчните служители — онези, които бяха покръстени с покръстването на Йоан+ — прославиха Божията праведност.+ 30 А фарисеите и онези, които познаваха Закона, отхвърлиха Божията воля+ за тях, като отказаха да бъдат покръстени от Йоан.
31 „С кого да сравня хората от това поколение и на кого да ги оприлича?+ 32 Те са като деца, които седят на пазарния площад и си подвикват едно на друго: ‘Свирихме ви на флейта, но вие не танцувахте, пеехме жалейни песни, а вие не плакахте.’+ 33 Ето, дойде Йоан Кръстител и не ядеше хляб, нито пиеше вино, но вие казвате: ‘В него има демон.’+ 34 Човешкият син дойде и яде и пие, но вие казвате: ‘Вижте! Той е чревоугодник и пияница, приятел на данъчните служители и грешниците!’+ 35 Така или иначе, мъдростта+ доказва, че е праведна, чрез всички свои деца.“+
36 А един фарисей го молеше настоятелно да яде с него. Затова той влезе в дома+ на фарисея и се разположи край трапезата. 37 И ето, една жена, която беше известна в града като грешница, научи, че той се е разположил край трапезата в дома на фарисея, и донесе алабастров+ съд с благоуханно масло. 38 Тя застана отзад до краката му и като заплака, мокреше краката му със сълзите си и ги изтриваше с косите си. Целуваше краката му и ги мажеше с благоуханното масло. 39 Като видя това, фарисеят, който го беше поканил, си каза: „Ако този човек беше пророк,+ щеше да знае коя е и каква е тази жена, която го докосва, и че тя е грешница.“+ 40 Затова Исус се обърна към него с думите: „Симоне, имам да ти казвам нещо.“ Той отговори: „Учителю, кажи!“
41 „Двама мъже бяха длъжници на един заемодател, единият му дължеше петстотин динария*,+ а другият — петдесет. 42 Понеже нямаха с какво да му платят, той милостиво опрости+ дълга и на двамата. Тогава кой от тях ще го обича повече?“ 43 Симон отговори с думите: „Предполагам, че онзи, на когото е опростил по–големия дълг.“ Той му каза: „Правилно прецени.“ 44 И като се обърна към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Аз влязох в къщата ти, а ти не ми даде вода+ за измиване на краката. Но тази жена намокри краката ми със сълзите си и ги изтри с косите си. 45 Ти не ме целуна,+ но от мига, в който влязох, тази жена не престана да целува краката ми. 46 Ти не намаза главата ми с масло,+ но тази жена намаза краката ми с благоуханно масло. 47 Поради това, казвам ти, колкото и много да са нейните грехове, те са простени,+ защото тя прояви голяма любов. А онзи, на когото е простено малко, обича малко.“ 48 Тогава той каза на жената: „Греховете ти са простени.“+ 49 А онези, които се бяха разположили край трапезата с него, започнаха да си мислят: „Кой е този, който прощава дори грехове?“+ 50 И той каза на жената: „Твоята вяра те спаси,+ отиди си с мир.“+