15 Някои географски характеристики на библейските земи
Реки и потоци. Въпреки че думата „река“ в Библията се отнася главно за реки, които никога не пресъхват (като например Ефрат и Йордан), на някои места не се отнася за постоянно течащи водни потоци. Повечето от „реките“ в Палестина всъщност са речни долини, които през летните месеци пресъхват, но по време на дъждовния сезон или когато се топят снеговете и ледовете в планините, през тях текат силни водни порои. През по–голямата част от годината обаче тези долини са сухи. (3Ца 17:7; 18:5) На еврейски те се наричат „на̀хал“, като тази дума може да се отнася както за долината, през която тече водният поток (Би 26:19; 4Ца 3:16; Йов 30:6; Псн 6:11), така и за самия поток (3Ца 17:4; Пс 110:7). Някои учени твърдят, че изрази като „корито на потока“ и „долина на потока“ са по–точен превод на еврейската дума. В този превод на Библията тя е превеждана според контекста като „река“, „(речна) долина“, „поток“, „приток“ и „ръкав“.
В Йов 6:15 буйните потоци са наречени „зимна река“. Такава река може да бъде с доста големи размери поради топящите се ледове и снегове по време на зимния сезон. Но през лятото, когато водата е много необходима, реката пресъхва и не може да осигури освежение за хората и животните. Затова Йов сравнил своите приятели със „зимна река“, понеже не му осигурили утехата, от която се нуждаел. За подобна река се говори и в Ек 1:7 и Йоа 18:1, където съответно става въпрос за водни потоци и за суха долина.
Някои от речните долини, които се споменават в Библията, са Арава (Ам 6:14), Арнон (Вт 2:36), Весор (1Ца 30:9), Херит (3Ца 17:3), Есхол (Чи 13:23), Герар (Би 26:17), Явок (Вт 2:37), Кана (ИсН 16:8), Кедрон (2Ца 15:23), Кисон (Съд 4:7), Сорек (Съд 16:4) и Заред (Вт 2:13).
Пустиня. Думата „пустиня“ е използвана многократно в Библията, но рядко означава пясъчна пустиня, каквито са например някои части на Сахара, в които няма друго освен пясък. Оригиналните думи, превеждани като „пустиня“ (на някои места като „пустош“), се отнасят главно за пусти райони. В тези „пустини“ може да има растителност, дори дървета (Йов 30:3–7; Йер 17:6; Езе 19:13) и пасища (Пс 65:12; Йер 23:10; Из 3:1). Може да са обитавани от различни видове птици, влечуги, планински кози, диви магарета, зебри, камили, чакали и вълци (Ле 11:30; Вт 32:10, 11; 1Ца 24:2; Йов 39:5, 6; Пс 140:3; Иса 34:11–15; Йер 5:6). В тях може да има кладенци (2Ле 26:10), къщи и дори градове (3Ца 2:34; ИсН 15:61, 62; Иса 42:11). Преди всичко обаче става въпрос за слабо населена, необработвана земя (Йер 2:2). Всъщност на много места думата „пустиня“ описва главно това, че дадена област е неприветлива и ненаселена, а не количеството на растителността в нея.
Думата „пустиня“ е използвана също за областта, в която израилтяните се скитали четирийсет години, преминавайки от една пустиня в друга, някои от които били Сур, Син, Синай, Фаран и Цин (Из 15:22; 16:1; 19:1; Чи 10:12; 20:1). С изключение на някои разпръснати оазиси, Синайският полуостров се състои главно от пясък, чакъл и скали. Оскъдна растителност има покрай потоците. Макар че тази пустинна област не изглежда като Сахара, тя е изключително неприветлива. Без Божията закрила израилтяните нямало никога да оцелеят в „огромната и вдъхваща страх пустиня, пълна с отровни змии и скорпиони, с жадна и безводна земя“. (Вт 1:19; 8:15)