Когато всички погледи сякаш са вперени в теб
„Мъчение“ е думата, която Джери използува, за да опише това. „Всеки път, когато влизах в класната стая — казва той, — започвах да се потя обилно и сякаш устата ми беше пълна с памук, и не смятах, че ще мога да кажа нещо — дори и животът ми да зависеше от това. Тогава започвах да усещам как силна топлина обхваща ръцете и краката, и лицето ми, и почервенявах като рак — сякаш цялото ми тяло гореше.“
ДЖЕРИ страда от социална фобия, състояние, което се характеризира със силен страх да бъдеш анализиран от другите и публично унизен. „Човекът, който страда от социална фобия, смята, че всички погледи са вперени в него — се казва в една брошура, издадена от Американското сдружение за тревожни разстройства. — Състоянието на тревожност може да доведе до панически пристъпи, включително и такива симптоми като сърцебиене, прилошаване, задушаване и изобилно потене.“
Някои хора може да са склонни да отхвърлят страховете на хората със социална фобия, казвайки, че те просто трябва да се насилят да пренебрегнат свенливостта си и „да излязат и да се срещат с хора“. Вярно, част от борбата със социалната фобия се състои в това човек да се изправи срещу страховете си. Но има огромна разлика между свенливостта и социалната фобия. „За разлика от обикновената свенливост — казва Джерълън Рос — социалната фобия е толкова силна, че пречи на ежедневните дейности, в работата, в училището и в почти всички междуличностни отношения.“
Изследванията показват, че животът на милиони хора е нарушен от социалната фобия.a Да разгледаме някои страхове, които се свързват с това мъчително състояние.
Страховете на социалната фобия
Говорене пред публика. Дъг си спомня как бил обхванат от паника, когато изнесъл кратък доклад пред хората от една местна гражданска група. „Внезапно ме обля студена пот — казва той. — Сърцето ми заби силно. Треперех, тресях се целият. Гърлото ми сякаш се сви и не можех да изкарам оттам нито една дума.“ Вярно, почти всеки се притеснява, когато се изправи пред публика. Но хората със социална фобия биват залети от вълна от ужас, която е силна и неотстъпваща, и това състояние не намалява с упражнения. Да, Дъг започнал да гледа дори и на най–обикновените разговори като на заплаха за живота си.
Хранене в присъствието на други хора. Тъй като хората със социална фобия смятат, че другите ги анализират, дори и най–обикновеното ядене с хора може да се превърне в кошмарно мъчение. Те се страхуват, че ръцете им ще треперят, че ще разсипят храна или няма да улучат устата си, или дори, че ще се разболеят. Тези страхове могат да се превърнат в самоизпълняващи се пророчества. В книгата Dying of Embarrassment [„Да умреш от срам“] се казва: „Колкото повече се страхуваш относно вероятността да направиш нещо неудобно, толкова повече се тревожиш. Колкото повече се тревожиш, толкова по–голяма е вероятността наистина да започнеш да трепериш или да правиш резки, непохватни движения. Този проблем може да акумулира дотам, че да стане трудно да поднесеш храна или напитка до устата си, без да я изпуснеш или разпилееш.“
Писане в присъствието на други. Страхувайки се, че ръката им ще затрепери или ще бъдат видени как драскат нещо нечетливо, много хора със социална фобия изпадат в паника, когато трябва да подпишат чек или да напишат нещо друго, докато някой ги наблюдава. Сам, например, бил ужасен, когато работодателят му въвел изискването всеки да се подписва в присъствена книга пред един пазач в началото на всеки работен ден. „Просто не можех да го направя — казва Сам. — Ръката ми започваше да трепери толкова силно, че трябваше да я насочвам с другата ръка, за да улуча реда, и това, което бях написал, беше напълно нечетливо.“
Използуване на телефона. Д–р Джон Р. Маршъл казва, че много от неговите пациенти признават, че когато е възможно, избягват да използуват телефона. „Те се страхуваха, че няма да съумеят да отговорят правилно — казва той. — Други се страхуваха, че понеже няма да знаят какво да кажат, ще последва неудобна пауза и когато разговорът замре, притеснението ще бъде причина гласът им да се промени, да затрепери или да стане писклив. Те бяха ужасени от мисълта, че могат да се запънат, да заекнат или по друг засрамващ начин да издадат смущението си.“
Взаимодействие с други хора. Някои хора със социална фобия се страхуват от практически всяка ситуация, в която е необходимо да срещат други хора. Често те са особено ужасени от визуалния контакт. „Хората със силна социална фобия често изпитват напрегната несигурност относно това накъде да насочат погледа си и как да откликнат, когато другите погледнат към тях — се казва в The Harvard Mental Health Letter [„Харвардски бюлетин за психическо здраве“]. — Те избягват визуалния контакт, защото мислят, че не знаят кога да погледнат към човека и кога да отместят погледа си. Те си въобразяват, че другите ще разтълкуват погрешно погледа им.“
Има и други страхове, свързани със социалната фобия. Много хора, например, се страхуват да използуват обществените тоалетни. Други се страхуват да пазаруват под погледа на продавача. „Толкова съм притеснена, че често дори не виждам това, което разглеждам в момента — казва една жена. — Винаги очаквам или ми се струва, че човекът зад щанда ще настои да кажа какво точно искам, за да престана да му губя времето.“
Как се опитват те да се справят със състоянието си?
За хората, които не страдат от това разстройство, е трудно да разберат мъката, причинявана от социалната фобия. Един страдащ човек описва това, което преживява, като „най–ужасното състояние на неудобство, което човек може да си представи“! Друга потърпевша признава: „През цялото време мисля за самоубийство!“
За съжаление много хора със социална фобия прибягват към алкохола в стремежа си да облекчат тревогите си.b Макар че алкохолът може да донесе временно облекчение, в крайна сметка злоупотребата с него само влошава проблемите на страдащия. Д–р Джон Р. Маршъл казва: „Доста мои пациенти, които нямат опит в пиенето по време на събирания с други хора, са се напивали до вцепенение — в стремежа си да се успокоят преди или по време на събиране, като така само са увеличавали унижението си в очите на другите, същото унижение, от което толкова много се страхуват.“
Може би най–често срещаната стратегия за справяне с положението сред хората със социална фобия е избягването. Да, много от тях просто избягват ситуациите, от които се страхуват. „Избягвах колкото се може повече ситуации, дори разговорите по телефона“ — казва една жена на име Лорейн, която страда от социална фобия. След време обаче много от страдащите установяват, че избягването ги превръща в затворници, а не ги защищава. „След известно време — казва Лорейн — ме обземаха самота и скука.“
Избягването може да се превърне в „самозадействуващ се капан“, предупреждава Джерълън Рос. „И всяка проява на избягване — добавя тя — улеснява следващото падане в капана, докато избягването се превърне в почти автоматичен отклик.“ Някои страдащи редовно отказват покани за вечеря или предложения за работа, които са свързани със срещите с хора. В резултат на това те никога не се научават да се изправят срещу страховете си и да ги победят. Както се изразява д–р Ричард Хаймбърг — „техният живот е изпълнен с въображаеми отхвърляния, които никога не са се случвали, и с въображаеми провали на работни места, на които те никога не са опитвали да постъпят, защото са ги избягвали“.
Но има добра новина относно социалната фобия: Тя е лечима. Разбира се, не е възможно — и дори не е желателно — да се премахне изцяло всяка форма на тревога. Но тези, които страдат от социална фобия, могат да се научат да контролират страховете си и Библията съдържа практически напътствия, които могат да помогнат.
[Бележка под линия]
a Трябва да се отбележи, че почти всеки изпитва известни социални страхове. Например, много хора се тревожат, когато трябва да говорят пред аудитория. Но диагнозата социална фобия обикновено се отнася само до тези, чиито страхове са толкова силни, че сериозно пречат на нормалното функциониране.
b Изследвания показват, че има висок процент на алкохолизъм сред хората със социална фобия и че има висок процент на хора със социална фобия сред алкохолиците. Кое е първопричината? Твърди се, че една трета от алкохолиците са имали пристъпи на панически страх или на някаква форма на социална фобия, преди да са започнали да пият.
[Снимка на страница 5]
За страдащия от социална фобия нормалните взаимоотношения се превръщат в кошмарно мъчение