Блатните птици — най–големите пътешественици в света

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В ИСПАНИЯ

ПРЕДСТАВИ си, че всяко лято прекарваш два месеца в арктическата тундра, където слънцето не залязва. С наближаването на зимата обаче се отправяш към Южна Америка, Австралия и Южна Африка. Така през останалата част от годината си постоянно на път, претърсвайки бреговете на всеки континент за любимите си деликатеси. Точно такъв е животът на много блатни птици в света.

Блатните птициa, както показва и името им, търсят храната си в плитки води. В по–студените месеци на северното полукълбо те се събират край обезлюдени блатисти естуари, плажове или скалисти брегове. През по–топлите месеци, когато плажовете са пълни с туристи, повечето блатни птици мигрират в арктическите и субарктическите райони, където през краткото лято се радват на спокойствие и изобилие от храна, за да отгледат малките си.

Блатните птици нямат особено пъстро оперение, но със своите впечатляващи полети и забележителни шарки по перата печелят възхищението на мнозина. В книгата „Крайбрежните птици — красиви претърсвачи на бреговете“ се казва: „[Крайбрежните птици] може да летят съвсем ниско, като върхът на крилете им допира водната повърхност, или пък да се издигат на височина над шест километра. Те са превъзходни летци и майсторски се възползват от движението на въздуха.“

Сигурност в ятото

Крайбрежните птици често се събират на големи ята там, където има изобилие от храна. Изглежда те се чувстват сигурни, когато са повече на брой. Грабливи птици като сокола скитник предпочитат да преследват птици, които са сами, и избягват да нападат сплотени ята. При това с хиляди наблюдателни очи в ятото има по–голяма вероятност хищникът да бъде забелязан навреме. За да се възползват от тази допълнителна защита, много блатни птици образуват смесени ята от няколко вида.

Когато ято крайбрежни птици отлита, гледката е възхитителна! Стотици или дори хиляди птици съвсем близо една до друга се извиват и се завъртат, спускат се и се издигат, сякаш ръководени от някаква невидима ръка. Според „Справочник на птиците в света“ „самият факт, че хиляди птици, летящи заедно с висока скорост, могат да извършват резки маневри в невероятен синхрон, е истинско чудо“. С помощта на високоскоростен филм, на който са заснети ята тъмногръди брегобегачи, орнитолозите стигнаха до заключението, че една–единствена птица може да започне маневра, която бързо да бъде последвана от останалите в ятото.

Околосветски пътешественици

Някои блатни птици пътуват из целия свят. Например големият брегобегач и трипръстият брегобегач се размножават по̀ на север от много други птици. Блатните птици се срещат по почти всяко крайбрежие и понякога при годишните си странствания изминават около 32 000 километра.

Макар че при някои от пътуванията си прекосяват океани, блатните птици не могат да плуват и никога не си почиват във водата. Затова те трябва да имат големи запаси от енергия — пропорционално повече отколкото се нуждае голям реактивен самолет, който на излитане носи 40% от теглото си в гориво. Откъде блатните птици черпят цялата тази енергия?

Дейвид Атънбъро обяснява в своята книга „Животът на птиците“: „Те натрупват [енергия] под формата на мазнини и се хранят с толкова голям апетит по крайбрежието, че за няколко седмици почти удвояват теглото, което са имали през лятото. Тези резерви са дори по–големи отколкото изглежда, защото много от вътрешните им органи, в това число мозъкът и червата, се свиват, за да се поберат допълнителните запаси от енергия и да се съхрани теглото.“

Сред забележителните пътешественици са тихоокеанските златисти булки, които мигрират от Аляска до Хавайските острови. Тези птици притежават невероятна издръжливост, необходима за 4500–километровия полет без прекъсване, а способността им да определят местоположението на Хавайските острови насред океана е истинско чудо на птичата навигация. Учените наблюдавали полета на една златиста булка, която пропътувала разстоянието за по–малко от четири дена. А една птица изминава това разстояние над двайсет пъти през живота си!

Когато най–накрая пристигнат в арктическия район, където ще отгледат малките си, тези смели пътешественици трескаво се залавят за работа. За две седмици те трябва да си намерят партньор, да установят своя територия и да свият гнездо. След това в продължение на три седмици мътят яйцата си, а за още три седмици отглеждат малките си. В края на юли те отлитат обратно на юг.

Опасностите при миграцията

При дългите пътувания, които предприемат крайбрежните птици, има много опасности. Една от най–големите заплахи идва от човека. През XIX век естествоизпитателят Джон Джеймс Одубон съобщил, че само за един ден група ловци застреляли 48 000 американски златисти дъждосвирци. Днес броят на този вид птици в света донякъде се е възстановил, но вероятно все още е по–малък от броя на убитите през този ден дъждосвирци.

Още по–голяма заплаха представлява изчезването на мочурищата. Блатните птици не могат лесно да се приспособят към тези промени. В книгата „Определител на блатните птици в света“ се обяснява: „Навиците на блатните птици за размножаване и миграция, както и обичайните им места за зимуване, са били установявани в продължение на хиляди години и за съжаление за човека е много лесно да ги промени или унищожи.“ Оцеляването на милиони блатни птици зависи от съхраняването на няколко важни миграционни спирки.

Пример за това е заливът Делауер, който се намира на югозападното крайбрежие на щата Ню Джърси в САЩ. Там през пролетта се събират около хиляда големи брегобегача, които се хранят лакомо с яйцата на раците меченосци. Птиците са ненаситни, тъй като току–що са завършили „един от най–дългите полети без прекъсване в птичия свят“. За две седмици те са прелетели 8000 километра от югоизточна Бразилия до залива Делауер, при което са изгубили половината от теглото си.

Благодарение на усилията на природозащитниците такива важни спирки по миграционния път на крайбрежните птици може да бъдат запазени. Може би не далеч от дома ти има такъв район. Незабравимо изживяване е да наблюдаваш ято крайбрежни птици, които се реят и извиват над вълните, или да слушаш забележителните звуци, които издават.

Естествоизпитателят Артър Морис пише: „Ние, които обичаме да наблюдаваме крайбрежните птици, си приличаме по нещо: всеки от нас е стоял безброй пъти на някой самотен плаж и е наблюдавал ято брегобегачи, виещи се в синхронен полет, при който проблясват светли и тъмни цветове. Всеки път тази гледка ни изпълва с възхищение и удивление.“

[Бележка под линия]

[Блок/Снимки на страница 18]

Опитни пътешественици

Големите брегобегачи навярно заслужават наградата за най–далечен полет. Птиците, които се размножават в най–северната част на Канада, обикновено зимуват в Западна Европа или по южното крайбрежие на Южна Америка (на 10 000 километра разстояние)

[Източник]

KK Hui

Ята от почти един милион тъмногръди брегобегачи са били наблюдавани в Холандия и в Мавритания

Пъстроопашатите крайбрежни бекаси се разпръсват на различни посоки от своя район за размножаване в Сибир и пътуват до Британските острови, Южна Африка, Средния изток, Австралия и Нова Зеландия

Трипръстите брегобегачи могат да бъдат видени по бреговете почти навсякъде в света. Някои от тях се размножават на 950 километра от Северния полюс

[Снимка на страници 16, 17]

Когато прекосяват океаните, блатните птици се нуждаят от големи запаси от мазнини, защото не могат да си почиват във водата

[Снимка на страници 16, 17]

Трипръстите брегобегачи се чувстват сигурни, когато са повече на брой

[Снимка на страница 17]

Стридояд

[Снимка на страница 17]

Голям червеноног водобегач търси храна в блатото

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Панорамни снимки горе и долу: © Richard Crossley/VIREO