Книга, на която можеш да се довериш — пета част

ПРЕЗ IV век пр.н.е. млад македонец на име Александър направил Гърцияa важна част от историята. Всъщност той превърнал Гърция в петата световна сила в библейската история и по–късно бил наречен Александър Велики. Империите, които предшествали Гърция, били Египет, Асирия, Вавилон и Мидо–Персия.

След смъртта на Александър империята му се разпаднала и започнала да губи силата си. Въпреки това Гърция продължавала да оказва влияние посредством културата, езика, религията и философията си много след падането на империята.

В Библията не се казва дали по време на възхода на Гърция са живели пророци на Бога, нито има библейски книги, написани през този период. И все пак някои библейски пророчества се отнасят за Гърция. Освен това в Християнските гръцки писания, обикновено наричани Нов завет, често се говори за гръцкото влияние. Всъщност имало група от десет елинистични града, главно в Израил, носеща името Декапол, което преведено от гръцки означава „десетоградие“. (Матей 4:25; Марко 5:20; 7:31) Библията споменава тази област няколко пъти, а светската история и внушителните останки от театри, амфитеатри, храмове и бани потвърждават съществуването ѝ.

Библията също често говори за гръцката култура и религия, особено в книгата Деяния, написана от лекаря Лука. Нека да разгледаме няколко примера.

Описвайки събития, които се случили по време на посещението на апостол Павел в Атина през 50 г., Библията казва, че градът бил „пълен с идоли“. (Деяния 17:16) Исторически доказателства потвърждават, че Атина и нейните предградия били изпълнени с идоли и светилища.

В Деяния 17:21 пише: „Всички атиняни и чужденците, които живееха там, в свободното си време не се занимаваха с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.“ Трудовете на Тукидид и Демостен свидетелстват, че атиняните се интересували главно от воденето на разговори и обсъждания.

Библията конкретно казва, че ‘някои философи измежду епикурейците и стоиците започнали да спорят с Павел’, като дори го завели на Ареопага, за да чуят какво още има да им казва той. (Деяния 17:18, 19) Атина била известна с многото си философи, включително епикурейците и стоиците.

Павел споменал атински жертвеник, върху който било написано „На непознатия бог“. (Деяния 17:23) Жертвеници, посветени на непознат бог, вероятно били издигнати от Епименид от Крит.

В речта си към атиняните Павел цитирал думите „Дори сме и негово потомство“, като обяснил, че това не са думи на един поет, а на ‘някои от техните поети’. (Деяния 17:28) Тези гръцки поети явно били Арат и Клеант.

С основание един учен прави следното заключение: „Струва ми се, че разказът за посещението на Павел в Атина е написан от някого, който е бил там и е видял онова, което е описал.“ Същото може да се каже и за библейското описание на преживяванията на Павел в Ефес в Мала Азия. През първи век хората в този град все още били привлечени към своята гръцка езическа религия, най–вече към поклонението на богинята Артемида.

Храмът на Артемида, едно от седемте чудеса на древния свят, се споменава няколко пъти в книгата Деяния. Например от нея научаваме, че проповедната служба на Павел в Ефес ядосала Димитрий, майстор на сребърни изделия, който печелел много от изработването на сребърни храмчета на Артемида. Разгневен, той казал: „Този Павел убеди много хора да променят мисленето си, като каза, че направените от човешка ръка изображения не са богове.“ (Деяния 19:23–28) След това Димитрий подбудил разярена тълпа, която започнала да вика: „Велика е ефеската Артемида!“

Днес можем да посетим руините на Ефес и мястото, където се намирал храмът на Артемида. Освен това древни надписи от Ефес потвърждават, че в чест на богинята били изработвани идоли и че в града имало сдружение на майстори на сребърни изделия.

Около 200 години преди времето на Александър Велики Даниил, пророк на Йехова Бог, писал относно световното управление: „Ето, един козел идваше от запад и се носеше по повърхността на цялата земя, без да я докосва. И козелът имаше голям рог между очите си. И се приближаваше стремглаво към овена с двата рога ... и бягаше към него със силен гняв ... и го нападна, като го удряше, докато не му счупи двата рога, а овенът нямаше сила да му се противопостави. И козелът събори овена на земята и го стъпка ... И козелът се държеше много високомерно. Но щом той стана могъщ, големият рог беше счупен и вместо него израснаха четири големи рога, които сочеха към четирите небесни вятъра.“ (Даниил 8:5–8)

За кого се отнасяли тези думи? Даниил записал отговора: „Овенът с двата рога, който видя, представя царете на Мидия и Персия. Рунтавият козел представя царя на Гърция, а големият рог, който е между очите му, представя първия цар.“ (Даниил 8:20–22)

Обърни внимание на факта, че по времето, когато Вавилон бил световна сила, Библията предсказала, че следващите световни сили ще бъдат Мидо–Персия и Гърция. Освен това, както беше споменато по–рано, Библията казва, че ‘щом той станел могъщ, големият рог’, тоест Александър, щял да бъде „счупен“ и заменен от четири други, като допълва, че нито един от тях нямало да бъде от наследниците на Александър. (Даниил 11:4)

Това пророчество се изпълнило до най–малката подробност. Александър станал цар през 336 г. пр.н.е. и в рамките на 7 години победил могъщия персийски цар Дарий III. След това Александър продължил да разширява границите на империята си до преждевременната си смърт през 323 г. пр.н.е., когато бил на 32 години. Александър не бил заместен от един–единствен човек, който да действа като владетел, нито от някое от децата си. Вместо това, както се казва в книгата „Епохата на елинизма“, неговите четирима генерали — Лизимах, Касандър, Селевк и Птолемей — „се провъзгласили за царе“ и поели властта над империята.

По времето, когато Александър разширявал границите на империята си, той изпълнил и други библейски пророчества. Например пророк Езекиил, който живял през VII и VI век пр.н.е., и пророк Захария, който живял през VI век пр.н.е., предсказали унищожението на град Тир. (Езекиил 26:3–5, 12; 27:32–36; Захария 9:3, 4) Езекиил дори записал, че камъните и пръстта от него ще бъдат хвърлени „насред водата“. Дали тези думи са се изпълнили?

Обърни внимание какво направили войниците на Александър по време на обсадата на Тир през 332 г. пр.н.е. Те използвали останките от вече превзетата континентална част на града и ги хвърлили в морето, за да направят насип към островната част на Тир. Стратегията се оказала успешна и градът бил превзет. Изследовател от XIX век казал, че „пророчествата относно Тир се изпълнили до най–малката подробност“.b

Завоеванията на Александър не направили света мирен и сигурен. След като изследвал периода на управление на древна Гърция, един учен отбелязал: „В цялостното състояние на обикновените хора ... не настъпили особени промени.“ Този случай се е повтарял често през историята и отново потвърждава библейското изказване, че „човек владее над човека за негова вреда“. (Еклисиаст 8:9)

Лошото управление обаче няма да продължава вечно, тъй като Бог е установил правителство, което превъзхожда човешките правителства. Божието Царство ще замени всички човешки управления и неговите поданици ще се радват на истински и траен мир и сигурност. (Исаия 25:6; 65:21, 22; Даниил 2:35, 44; Откровение 11:15)

Царят на Божието Царство е самият Исус Христос. За разлика от алчните за власт човешки владетели, които не се интересуват от народа, Исус е подтикван от любов към Бога и към хората. Псалмистът писал относно него: „Той ще избави бедния, който вика за помощ, угнетения и всеки човек, който няма помощник. Ще съжали нищия и бедния и ще спаси душите на бедните. Ще откупи душата им от потисничество и насилие.“ (Псалм 72:12–14)

Искаш ли да си подчинен на такъв Владетел? Ако е така, ще бъде добре да разгледаш шестата световна сила в библейската история — Рим. Именно по време на римското управление предсказаният Спасител се родил и оказал силно влияние върху човешката история. Обърни внимание на шестата статия от тази поредица, която ще намериш в следващия брой на списанието.