Щастлив съм да бъда пастир

РАЗКАЗАНО ОТ АЛИМБЕК БЕКМАНОВ

Когато бях на 3 години, започнах да гледам овце и се научих да обичам да се грижа за тях. На 17–годишна възраст вече бях опитен пастир. По–късно разбрах, че има и друг вид пастир — духовен. Нека ви разкажа защо службата като такъв пастир ми донесе още по–голяма радост.

РОДЕН съм през 1972 г. С голямото ми киргизко семейство живеехме в село Чирпикти на брега на красивото езеро Исък Кул. Местността около езерото е известна туристическа забележителност за посетителите на Киргизстан, който преди е бил република на Съветския съюз. Сега със съпругата ми Гулмира живеем в столицата на Киргизстан Бишкек, на около 200 километра от родното ми място.

Пастирът и овцете

Когато бях дете, през пролетта водехме овцете на високи планински пасища. Трябваше да изкачваме повече от 3000 метра, което ни отнемаше няколко дни. Някои други пастири избираха по–кратък маршрут и стигаха до пасищата по–бързо. Но този път минаваше покрай клисури и овцете, които се отклоняваха малко, понякога се нараняваха или дори умираха.

Знаеше се, че по тези пътища често има вълци, които плашат или нападат овцете, като ги отделят от стадото и ги убиват. Затова чичо ми избираше пътеки, които бяха по–лесни и безопасни, дори това да означаваше да вървим още един ден или повече. Понякога ми се искаше да побързам, но чичо ме спираше. Той казваше: „Алимбек, мисли за овцете, а не за себе си.“

На красивите високопланински пасища правехме временни кошари, където да прибираме овцете през нощта. Някои пастири обичаха да спят до по–късно и извеждаха стадата на паша много след изгрева на слънцето. Докато овцете започнеха да се хранят, вече беше горещо.

Скоро овцете се събираха заедно, навеждаха глави и започваха да дишат тежко. Тъй като това им пречеше да се нахранят, те ставаха слаби и немощни. От друга страна, чичо ми ставаше още преди разсъмване — най–късно в 4 часа. Когато слънцето изгрееше, той вече беше завел овцете на добро пасище. Там те имаха време да пасат на свежия сутрешен въздух. Както често казваха хората, „По овцете ще познаеш какъв е пастирът“.

Подходящ момент за преглед и лекуване на овцете беше, когато те си почиваха след хранене. Един от най–големите проблеми бяха мухите, които снасят яйцата си в пъповете на овцете, в резултат на което пъповете се възпаляват и подуват. Ако проблемът не бъде установен навреме, болката може да стане толкова силна, че овцата да се отдели от стадото и да умре. Преглеждахме овцете си почти всеки ден, за да можем да ги лекуваме. Необходими бяха време и усилия, но за сметка на това овцете бяха здрави и доволни.

Всяка вечер, след като се върнехме от пасището в кошарата, брояхме овцете. Те влизаха в нея през тясна порта — понякога по три или четири наведнъж. Макар че имахме стотици овце, бяхме станали толкова умели, че можехме да преброим до 800 овце в рамките на 15 до 20 минути. Изискваха се много упражнения, но се справяхме!

Ако установяхме, че някоя овца липсва, чичо ми вземаше пушка и тояга и отиваше да я търси — той излизаше дори когато валеше и беше тъмно, за да търси една–единствена овца. Чичо викаше силно и така плашеше дивите животни. Ясно се виждаше, че когато овцата чуе гласа му, се чувства в безопасност.

Давахме име на всяка овца в зависимост от нейния външен вид и характер. В стадата винаги имаше упорити овце. По някаква причина те просто не искаха да слушат своя пастир. Понякога някои от другите овце следваха непокорната овца. Затова пастирът се опитваше да обучи и дисциплинира упоритите. Например той оставяше такива овце сами в кошарата. След време някои от тях се променяха и започваха да слушат пастира. Онези, които продължаваха да упорстват, свършваха на масата.

Друг вид пастир

През 1989 г. започнах да уча бойни изкуства и станах доста умел в тях. Следващата година ме извикаха в съветската армия. Докато служех в Русия, другарите, с които бях учил бойни изкуства, сформираха престъпна банда. Когато се върнах в Киргизстан, те ми казаха, че ако се присъединя към тях, ще имам всичко. Но по същото време се запознах със Свидетелите на Йехова.

Свидетелите ми отговориха на въпроси, които ме измъчваха от детинство, като например „Защо хората умират?“. От разговорите ни разбрах, че смъртта е резултат от греха на първия човек Адам. (Римляни 5:12) От Библията също научих, че истинският Бог Йехова изпратил своя Син Исус като наш Изкупител и че ако вярваме в Йехова и в Сина му, можем да получим прошка за наследения грях. Това, от своя страна, ни дава надежда за вечен живот в рай на земята в съгласие с първоначалното намерение на Бога за хората. (Псалм 37:11, 29; 83:18; Йоан 3:16, 36; 17:1–5; Откровение 21:3, 4)

Отговорите, които Свидетелите ми дадоха от Писанието, бяха толкова ясни и разбираеми, че бях подтикнат да възкликна: „Така трябва да бъде!“ Повече не исках да съм заедно с предишните си другари. Те няколко пъти се опитваха да ме накарат да се върна в бандата им. Но желанието ми да уча библейските истини и да ги прилагам беше достатъчно силно, за да ми помогне да устоя на изкушаващите им предложения и да стана духовен пастир.

По това време известна в областта ни лечителка чрез вяра посещаваше майка ми. Един ден, когато се прибрах вкъщи, жената провеждаше спиритически сеанс. Тя ми каза, че имам специална дарба и ме караше да отида в джамията, за да получа амулет, като твърдеше, че амулетът ще ми помогне. Жената почти успя да ме убеди, че ако го направя, ще придобия способността да лекувам.

На следващия ден отидох при Свидетелите, с които изучавах Библията, и им разказах за случилото се. Те ми показаха от Библията, че Йехова е против всички форми на спиритизъм, защото са свързани със зли духове. (Второзаконие 18:9–13) Няколко нощи не можех да спя заради влиянието на демоните. Скоро след като Свидетелите ме научиха как да се моля в съгласие с волята на Йехова, кошмарите престанаха. Убедих се, че съм намерил истинския Пастир, Йехова.

Научих, че Давид, писателят на много библейски псалми, също бил пастир в младостта си. Той нарекъл Йехова „моя Пастир“ и чувствата му към него станаха ценни за мене. (Псалм 23:1–6) Исках да подражавам на Сина на Йехова Исус, наречен „пастир на овцете“. (Евреи 13:20) На конгрес, проведен в Бишкек в началото на 1993 г., символизирах отдаването си на Йехова чрез покръстване във вода.

Важно събиране

Голяма част от роднините ми, както и наши съседи, започнаха да се събират, за да изучават Библията. Около 70 души от селото ни се събираха близо до езерото Исък Кул. Мой роднина, който оглавяваше селския съвет, беше много заинтересуван. Той каза, че ще организира голямо събиране, на което да обясним новата си вяра. Но местни религиозни водачи започнаха да подтикват хората в областта да се противопоставят на проповедната ни дейност. Те замисляха да използват събирането, за да обърнат хората срещу нас.

В определения ден се събраха около 1000 души, включително хора от 3 близки села. Дойдоха няколко Свидетели и един от тях започна да обяснява библейските ни вярвания. След по–малко от 5 минути се изправи човек от присъстващите и започна гневно да задава въпроси. Бяха отправени обвинения и заплахи и хората се разгневиха дотолкова, че искаха да ни наранят.

В този момент един от по–големите ми братя, който отскоро изучаваше Библията, се застъпи за нас. Всички се страхуваха от него и го отбягваха, защото той се биеше. Брат ми смело застана между нападателите и Свидетелите и успяхме да си тръгнем, без да е имало прояви на насилие. През следващите години много от присъстващите на това събиране станаха Свидетели. Днес повече от 50 от общо около 1000 души в селото ни са Свидетели на Йехова.

Дъщеря на пастир

Няколко месеца преди големия конгрес на Свидетелите на Йехова в Москва през август 1993 г. се запознах с Гулмира, Свидетелка от киргизко село. Тя също беше от семейство на пастири. През 1988 г., когато дейността на Свидетелите все още беше забранена в Съветския съюз, майката на Гулмира започнала да изучава Библията със Свидетелка на име Аксамай. През 70–те години на XX век Аксамай станала първата киргизка Свидетелка на Йехова в областта.

Скоро Гулмира се присъединила към майка си в библейското изучаване с Аксамай. През 1990 г. и двете станали покръстени Свидетелки. Не след дълго сърцето на Гулмира я подтикнало да започне целодневна служба като пионерка.

През следващите две години рядко виждах Гулмира, тъй като ни деляха около 160 километра. През март 1995 г. реших да я опозная по–добре, затова един ден отидох у тях с това намерение. Бях много изненадан да науча, че на следващия ден тя щеше да замине да служи в руския клон на Свидетелите на Йехова на повече от 5600 километра разстояние!

По това време вече бях станал целодневен служител и бях започнал да уча руски, защото все още нямахме литература на киргизки език. Три години с Гулмира си писахме писма и се уговаряхме да четем едни и същи откъси от Библията, за да можем да обменяме духовни мисли. Междувременно служех в първия киргизки сбор в град Баликчи.

Служа на Йехова заедно с Гулмира

През 1998 г. Гулмира дойде на почивка в Киргизстан и се оженихме. Поканиха ме да служа заедно с нея в руския клон. Колко се радвах, че бях започнал да уча руски език! По–късно бях назначен да работя в киргизкия преводачески отдел, който осигуряваше библейска литература на киргизки език. Молих се на Йехова да ми дава мъдрост и търпение. Разбира се, колежката ми Гулмира също ми помагаше много.

През 2004 г. изпратиха преводаческия ни отдел в Бишкек, където бях назначен да служа в комитета, който надзирава работата на Свидетелите на Йехова в Киргизстан. По това време в страната имаше 7 киргизки сбора и над 30 руски сбора. Сега има повече от 20 киргизки сбора и много киргизки групи, които представляват около 40 процента от 4800 Свидетели в Киргизстан.

С Гулмира решихме да учим английски, тъй като щеше да ни е от полза в проповедната служба. Впоследствие през 2008 г. получихме покана да отидем в световната централа на Свидетелите на Йехова в САЩ. Там присъствах на специалното училище, предназначено за онези, които са начело на проповедната дейност в своята страна.

Сега с Гулмира се чувстваме по–способни да удовлетворяваме духовния интерес на хората в Киргизстан. Нашите преживявания ни помогнаха да се убедим, че Йехова наистина е любещ пастир. Лично усетих изпълнението на библейския псалм, където пише: „Йехова е моят Пастир. Няма да ми липсва нищо. Той ме настанява на пасища с буйна трева, води ме на места за почивка, където има изобилни води. Той освежава душата ми. Води ме в пътеките на праведността заради своето име.“ (Псалм 23:1–3)

[Снимка на страница 23]

Овцете ни на паша

[Снимка на страница 23]

Брояхме овцете всяка вечер, за да се уверим, че никоя не липсва

[Снимка на страница 24]

С Гулмира днес