„Книгата на страшния съд“ — забележително проучване

Вилхелм, херцогът на Нормандия (район във Франция), превзел Англия през 1066 г. Деветнайсет години по–късно той наредил да се направи проучване на завладяната територия. Събраните сведения били наречени „Книгата на страшния съд“. Защо тази книга продължава да е сред най–важните исторически източници на Англия?

ПРЕЗ септември 1066 г. Вилхелм слязъл на английския бряг близо до град Хейстингс. Там на 14 октомври той победил войската на английския крал Харолд, който загинал в битката. На 25 декември 1066 г. Вилхелм, наречен по–късно Завоевателя, бил коронован в Уестминстърското абатство в Лондон. Какъв щял да бъде животът на англичаните под управлението на новия крал?

Голямото проучване

След като крал Вилхелм I опустошил северната част на страната, големи райони останали безлюдни. Бившият преподавател в Оксфордския университет Тревър Роули пише: „Дори според сравнително варварските стандарти по онова време ‘набезите на север’ (1068–1070 г.) трябва да бъдат определени като зверства.“ Срещу управлението на Вилхелм постоянно се надигали въстания, а войската му, наброяваща 10 000 или по–малко войници, живеела сред враждебно настроено население от около 2 милиона души. Впоследствие норманите построили над 500 крепости из цялата страна, най–известната от които е Тауър в Лондон.

През декември 1085 г., 19 години след нашествието си, Вилхелм прекарал 5 дни със своите придворни служители в град Глостър (Англия), където планирал провеждането на проучване на цялата страна с изключение на Лондон и Уинчестър. В началото на следващата година по едно и също време били изпратени кралски пратеници във всичките седем области, за да разпитат представителите на графствата и да определят на каква стойност възлиза богатството на страната.

Кралят трябвало да събере пари, за да плати на войската си. Той също трябвало да разреши териториални спорове. Постигането на тези цели щяло да направи възможно хора от Нормандия и от други части на Франция да се установят в Англия и така норманите да запазят превъзходството си.

„Страшният съд“

Скоро след победата си над Англия Вилхелм дал на норманските барони владенията на английските благородници. От неговото проучване станало ясно, че по онова време половината от богатството на цялата страна било разпределено между по–малко от 200 мъже, от които само двама били англичани. Много от около 6000 английски арендатори нямали друг избор освен да плащат аренда за земята, която до 1066 г. била тяхна собственост, а бедните, които нямали своя земя, трябвало да се борят за оцеляването си.

Проучването узаконило присвояването на собственост от страна на норманите. Посредством него била направена и нова оценка на земята, на домовете на арендаторите, както и на горите и ливадите, с цел събиране на данъци. Дори всяко животно, като вол, крава или прасе, било включено в проучването. Онеправданите англичани се притеснявали от подробните сведения, защото знаели, че няма да е възможно да ги оспорят. Те оприличили проучването със „страшния съд“. Затова по–късно то било наречено „Книгата на страшния съд“.

Тази книга е съставена от два тома, написани на латински върху пергамент. „Големият страшен съд“ е по–голям като размер и има 413 страници, а „Малкият страшен съд“ е с 475 по–малки по размер страници.a След смъртта на Вилхелм през 1087 г. книгата останала незавършена. Как било възможно да се събере толкова много информация за една година?

Норманите наследили английската държавна структура и се сдобили с някои подробности за собственици и арендатори, както и с данъчни архиви. Върху тази основа норманите определили нов размер на данъците, като изпратили държавни служители във всяко графство, за да съберат информация от местното население.

Книгата днес

През Средновековието „Книгата на страшния съд“ често пътувала с кралското семейство. Първоначално тя била използвана за разрешаването на спорове за земя, но през XVIII век видният английски юрист сър Уилям Блакстън се позовал на нея, за да разбере кои арендатори имали право да гласуват. Книгата е била съхранявана на различни места, а сега се намира в Националния архив на Великобритания.

По случай 900–ата годишнина на книгата през 1986 г. тя била подвързана в пет тома. Ревизиран превод на текста на английски е на разположение на учени и историци. В сведение на Би Би Си се казва, че книгата е „основният документ на националния архив и ... че все още може да служи за доказване на право на собственост на земя“. През 1958 г. книгата била използвана, за да се провери дали пазарът в град, съществувал преди много години, е бил законен.

Археолозите и до днес се допитват до „Книгата на страшния съд“, с цел да открият средновековни английски и нормански селища. Тази книга продължава да е ценен източник на информация, който положил основата за развитието на английския народ.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 23]

КРЪСТОНОСНИЯТ ПОХОД НА ВИЛХЕЛМ

Вилхелм предложил папата да обяви нашествието му за кръстоносен поход, като в замяна му обещал по–голям контрол върху английската църква. Папата веднага се съгласил. Професор Дейвид Дъглас пише, че това бил „хитър дипломатически ход от страна на Вилхелм“. Друг виден историк, Джордж Тревелян, прави следното заключение в книгата си „Историята на Англия“: „Хоругвата [религиозно знаме] и благословията на папата били от полза за Вилхелм за осъществяването на начинание, което приличало повече на въоръжен грабеж, отколкото на кръстоносен поход.“

[Източник]

© The Bridgeman Art Library

[Карта на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

АНГЛИЯ

ЛОНДОН

Хейстингс

Ла Манша

НОРМАНДИЯ

[Информация за източника на снимката на страница 22]

Книга: Mary Evans/The National Archives London England