Те криели Божието Слово от народа

С ТЕЧЕНИЕ на времето били положени усилия Библията да се преведе на говоримите езици. Малцина можели да я четат на езиците, на които била написана. Днес също повечето от нас нямаше да разбират Божието Слово, ако то беше на разположение само на староеврейски и старогръцки.

Близо три века преди Исус започнала работата по превеждането на Еврейските писания на гръцки език. Този превод станал познат като „Септуагинта“. Около седем века по–късно Йероним завършил известната „Вулгата“ — превод на Библията на латински език, който по онова време се говорел повсеместно в Римската империя.

Впоследствие латинският започнал да отмира. Знаели го само високообразованите хора, а Католическата църква се противопоставяла на преводите на Библията на други езици. Религиозните водачи твърдели, че само еврейският, гръцкият и латинският могат да бъдат езици на Библията.a

Преводът на Библията и разцепление в Църквата

През IX век солунските братя Кирил и Методий, представители на Византийската църква, въвели използването на славянски език като богослужебен. Те искали славяните в Източна Европа, които не разбирали нито гръцки, нито латински, да могат да учат за Бога на собствения си език.

Но двамата мисионери срещнали силно противопоставяне от страна на немските духовници, които искали да наложат латинския като защита срещу разрастващото се влияние на Византийската църква. Очевидно за тях политиката била по–важна от религиозното просвещение на хората. Нарастващото напрежение между източното и западното християнство довело до разделянето на Източноправославната църква от Римокатолическата през 1054 г.

Борбата срещу преводите на Библията

В крайна сметка Католическата църква започнала да смята латинския за свещен език. Когато през 1079 г. чешкият княз Вратислав поискал разрешение в църковните служби да се използва славянски, папа Григорий VII отговорил: „По никакъв начин не можем да удовлетворим тази молба.“ Защо?

Папата писал: „За всекиго, който мисли внимателно по въпроса, е очевидно, че е било угодно на Бога да направи някои части на Свещеното писание неразбираеми, защото ако то е съвършено ясно за всички, може да бъде сметнато за съвсем обикновено и към него да се прояви неуважение или да бъде криворазбрано от неуките, което би ги въвело в грях.“

Обикновените хора нямали почти никакъв достъп до Библията и това положение трябвало да се запази. Така духовниците имали власт над народа. Те не искали простолюдието да се меси във въпроси, които смятали за свой монопол.

През 1199 г. папа Инокентий III нарекъл „еретици“ хората, които били превели Библията на френски и се осмелявали да я обсъждат помежду си. Към тях папата приложил думите на Исус: „Не давайте на кучетата онова, което е свято, нито хвърляйте бисерите си на свинете.“ (Матей 7:6) Какви били доводите му? „За да не дръзне никой прост и неук човек да се занимава с възвишеността на Свещеното писание или да го проповядва на други.“ Тези, които се противопоставяли на нареждането на папата, често били измъчвани от инквизитори да направят самопризнания. Ако откажели да се разкаят, били изгаряни живи.

По време на дългата битка срещу притежаването и четенето на Библията писмото на Инокентий често било посочвано като основание да се забрани използването на Библията и превеждането ѝ на други езици. Не след дълго започнало изгарянето на Библии на говоримите езици, както и на хората, които ги притежавали. През последвалите векове епископите и владетелите на католическа Европа използвали всички възможни средства, за да се погрижат забраната на папа Инокентий III да бъде спазвана.

Католическите духовници със сигурност знаели, че много от ученията им са основани не на Библията, а на църковни традиции. Несъмнено това е една от причините за нежеланието им да дадат на миряните достъп до Библията. Ако я четели, те щели да видят несъответствието между църковните доктрини и Свещеното писание.

Последствията от Реформацията

С появата на протестантството религиозният облик на Европа се променил. Главно заради разбирането си на Библията Мартин Лутер се опитал да реформира Католическата църква, но впоследствие бил отлъчен от нея през 1521 г. Тогава Лутер, който бил талантлив преводач, се заел да направи Библията достъпна за хората.

Неговият превод на немски език и широкото му разпространение привлекли вниманието на Католическата църква, която сметнала, че трябва да противодейства с превод, одобрен от нея. Не след дълго се появили две такива Библии на немски език. Скоро след това, през 1546 г., Тридентският събор на практика дал на Църквата пълен контрол над печатането на религиозна литература, в това число и преводи на Библията.

На събора било постановено: „Занапред Свещеното писание ... да се печата възможно най–точно; никой няма правото да печата или да поръчва печатането на всякакви книги на свети теми без името на автора, както и в бъдеще да ги продава или дори да ги притежава, без те предварително да са проверени и одобрени от [местния епископ].“

През 1559 г. папа Павел IV издал първия индекс на забранените от Католическата църква книги. Той забранявал притежаването на Библията на английски, испански, италиански, немски, френски и холандски, както и някои преводи на латински. Всеки, който искал да чете Библията, трябвало да получи писмено разрешение от епископа или от Инквизицията — не много приятно условие за тези, които се опасявали да не бъдат заподозрени в ерес.

Осмеляващите се да притежават или разпространяват Библията на родния си език си навличали гнева на Католическата църква. Мнозина били хвърлени в тъмница, изгорени на клада, изпечени на шиш, осъдени на доживотен затвор или изпратени на галерите. Иззетите Библии се изгаряли. Всъщност католическите свещеници продължили да конфискуват и изгарят Библии чак до XX век.

Това съвсем не означава, че протестантството се оказало истински поддръжник и защитник на Библията. През XVIII и XIX век някои протестантски богослови започнали да подхождат критично към Свещеното писание. След време много хора възприели учения, повлияни от Дарвиновите идеи, че животът е възникнал случайно и е еволюирал без намесата на Създател.

Редица богослови и дори свещеници учели, че голяма част от Библията се състои от митове и легенди. В резултат на това днес често можем да чуем как протестантски пастори и мнозина от паството им заявяват, че Библията не е исторически достоверна.

Може би и ти си забелязал скептичното отношение към автентичността на Библията и си изненадан от опитите в миналото тя да бъде унищожена. Но всички атаки са били безуспешни. Библията е безспорният победител!

Защо е оцеляла

Вярно е, че мнозина са обичали Библията и са били готови да дадат живота си, за да я защитят. Но оцеляването ѝ се дължи на сила, много по–велика от човешката любов. Тази сила е Божият свети дух, под чието вдъхновение писали хората, които участвали в съставянето на Библията. (Исаия 40:8; 1 Петър 1:25)

Ако четем и прилагаме библейските учения, ще имаме по–добър живот, здраве и семейни взаимоотношения. Бог иска Библията да продължава да съществува и да бъде преведена на колкото се може повече езици, така че всички да имат възможността да го обикнат, да му служат и да се радват на вечните му благословии. Несъмнено това е и нашето желание!

В молитва към небесния си Баща Исус Христос казал: „Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) В Библията — Писанието, което Исус четял и проповядвал — Бог дава отговор на въпросите, които искрените хора си задават.

Насърчаваме те да научиш повече за Божието послание към хората, записано в Библията. Свидетелите на Йехова, които разпространяват това списание, с радост ще ти помогнат.b

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 6]

Обикновените хора нямали почти никакъв достъп до Библията, което дало власт на духовниците над народа

[Текст в блока на страница 8]

Осмеляващите се да притежават или разпространяват Библията били изгаряни на клада или осъждани на доживотен затвор

[Блок на страница 9]

ОТГОВОРИТЕ НА БИБЛИЯТА

Нашият Създател иска да намерим отговорите на важни екзистенциални въпроси като:

● Защо сме тук?

● Защо има толкова много страдания?

● Къде се намират мъртвите?

● Какво е бъдещето на човечеството?

Библията дава отговор на тези въпроси, както и практични съвети за постигането на истинско щастие.

[Таблица/Снимки на страници 6, 7]

АТАКИ СРЕЩУ БИБЛИЯТА

ок. 636 г.

Исидор Севилски твърди, че еврейският, гръцкият и латинският са „свещени“ езици и следователно само те могат да бъдат езици на Библията

1079 г.

Папа Григорий VII категорично отхвърля молбата на Вратислав в църквите да се използва славянски език, като казва, че не бива „неуките“ да имат достъп до нея

1199 г.

Папа Инокентий III обявява за еретик всеки, който дръзва да превежда или обсъжда Библията. Тези, които нарушават заповедта на папата, често са измъчвани и убивани

1546 г.

Тридентският събор постановява, че всяко печатане на превод на Библията трябва първо да бъде одобрено от Католическата църква

1559 г.

Папа Павел IV забранява притежаването на Библия на говоримите езици. Такива преводи са изземвани и изгаряни, често заедно с притежателите си

[Източници]

Папа Григорий VII: © Scala/White Images/Art Resource NY; папа Инокентий III: © Scala/Art Resource NY; Тридентски събор: © Scala/White Images/Art Resource NY; папа Павел IV: © The Print Collector Great Britain/HIP/Art Resource NY

[Информация за източника на снимката на страница 8]

From Foxe’s Book of Martyrs