Глава 30

„Падна Вавилон Велики!“

 1. Какво съобщава вторият ангел, и какво е Вавилон Велики?

НАСТЪПВА часът на Божия съд! Затова чуй Божието послание: „И друг, втори ангел, го следваше, като казваше: ‘Падна! Падна Вавилон Велики, този, който накара всички народи да пият от виното на гнева на своето блудство!’“ (Откровение 14:8) За пръв, но не и за последен път, книгата Откровение се съсредоточава върху Вавилон Велики. По–нататък, в 17 глава, той е описан като сластолюбива блудница. Какво е Вавилон Велики? Както ще разберем, това е една империя, която обхваща целия свят, представлява религиозна система и е фалшификат, създаден от Сатана за борба против семето на Божията жена. (Откровение 12:17) Вавилон Велики е цялата световна империя на фалшивата религия. В него се включват всички религии, които спазват религиозните учения и обичаи на древния Вавилон, и които проявяват неговия дух.

 2. (а) Как вавилонската религия се разпространила по всички части на земята? (б) Коя е водещата част на Вавилон Велики днес, и кога възниква тя като мощна организация?

² Във Вавилон, преди повече от 4000 години, Йехова объркал езиците на самозваните строители на вавилонската кула. Различните езикови групи били разпръснати до краищата на земята, като взели със себе си отстъпническите вярвания и обичаи, които са в основата на повечето религии в наше време. (Битие 11:1–9) Вавилон Велики е религиозната част от организацията на Сатана. (Сравни Йоан 8:43–47.) Днес водеща роля в него играе отстъпническото псевдохристиянство, което възникнало като мощна, основана на беззаконие организация през четвърти век, с вярвания и обичаи, които произлизат не от Библията, но до голяма степен от вавилонската религия. (2 Солунци 2:3–12)

 3. Защо може да се каже, че Вавилон Велики е паднал?

³ Но някой може да попита: „След като религията все още оказва голямо влияние на земята, тогава защо ангелът съобщава, че Вавилон Велики е паднал?“ Какво обаче се случило след 539 г. пр.н.е., когато паднал древният Вавилон? Да, Израил бил освободен, за да се завърне в родината си и да възстанови истинското поклонение там! Следователно възстановяването на сияйното духовно благополучие на духовния Израил през 1919 г., което продължава и расте и до днес, е доказателство, че Вавилон Велики пада през тази година. Той вече няма власт да държи в плен Божия народ. Освен това той изпитва сериозни неприятности в собствените си редици. От 1919 г. насам неговата поквара, нечестност и неморалност са ясно изобличени. В по–голямата част на Европа са малцина онези, които все още ходят на църква, а в някои социалистически страни на религията се гледа като на „опиум за народа“. Опозорен в очите на всички хора, обичащи Божието Слово на истината, днес Вавилон Велики очаква единствено екзекуцията, с която ще бъде изпълнена праведната присъда на Йехова срещу него.

Позорното падане на Вавилон

4–6. Как ‘Вавилон Велики кара всички народи да пият от виното на гнева на своето блудство’?

⁴ Нека да разгледаме по–подробно обстоятелствата около позорното падане на Вавилон Велики. Тук ангелът ни казва, че ‘Вавилон Велики кара всички народи да пият от виното на гнева на своето блудство’. Какво означава това? Свързано е с някаква победа. Например Йехова казал на Йеремия: „Вземи от ръката Ми тая чаша с виното на яростта Ми, та напой от нея всичките народи, до които те пращам. И като пият, ще политат и обезумеят поради ножа, който ще изпратя всред тях.“ (Йеремия 25:15, 16) През шести и седми век пр.н.е. Йехова използвал древния Вавилон, за да налее една символична чаша с бедствия, и много народи, включително и отстъпническият народ на Юда, да пият от нея, така че дори и неговият собствен народ бил отведен в плен. След това на свой ред и Вавилон паднал, поради това че неговият цар се вдигнал против Йехова, „небесният Господ[ар]“. (Даниил 5:23)

⁵ Вавилон Велики също постига победи, но повечето от тях са по–прикрити. Той ‘кара всички народи да пият’, като използва хитрините на проститутка, извършвайки религиозно блудство с тях. Тази блудница примамва политическите управници към съюзи и съглашения с нея. Посредством религиозния си чар тя планира политическо, търговско и икономическо потисничество. Тя подбужда религиозно преследване, религиозни войни и кръстоносни походи, както и войни между народите с чисто политически и търговски цели. И освещава тези войни, като казва, че са по Божията воля.

⁶ Участието на религията във войните и политиката на XX век е всеизвестно — както в шинтоистка Япония, индуска Индия, будистки Виетнам, „християнските“ Северна Ирландия и Латинска Америка, така и в други страни, — без да пропускаме участието на свещениците в армията от двете страни на фронта в двете световни войни, които подбуждали младите мъже да се убиват един другиго. Класически пример за флиртуването на Вавилон Велики е участието му в Испанската гражданска война от 1936 до 1939 г., в която били убити най–малко 600 000 души. Това кръвопролитие е предизвикано от привърженици на католическото духовенство и техните съюзници, отчасти защото богатството и положението на църквата биват заплашени от законното испанско правителство.

 7. Против кого действа винаги Вавилон Велики, и какви методи използва той срещу тази своя мишена?

⁷ Тъй като Вавилон Велики е религиозната част на семето на Сатана, той винаги действа против „жената“ на Йехова, „горният Йерусалим“. През първи век сборът от помазани християни бил ясно отъждествен със семето на жената. (Битие 3:15; Галатяни 3:29; 4:26) Вавилон Велики полагал много сериозни усилия да завладее този чист сбор, като го съблазнявал да извърши религиозно блудство. Апостол Павел и апостол Петър предупредили, че мнозина щели да се поддадат и това щяло да доведе до голямо отстъпничество. (Деяния 20:29, 30; 2 Петър 2:1–3) Посланията на Исус до седемте сбора показват, че към края на живота на Йоан Вавилон Велики бил постигнал известен напредък в опитите си да поквари християните. (Откровение 2:6, 14, 15, 20–23) Но Исус вече бил показал докъде щяло да му бъде позволено да стигне.

Житото и плевелите

8, 9. (а) Какво показва притчата на Исус за житото и плевелите? (б) Какво се случило, ‘докато хората спели’?

⁸ В притчата за житото и плевелите Исус говорил за един човек, който засял добро семе на една нива. Но ‘докато хората спели’, дошъл един враг и засял плевели. Така житото било закрито от плевелите. Исус обяснил тази притча със следните думи: „Сеячът на доброто семе е Човешкият син, нивата е светът, доброто семе са синовете на царството, а плевелите са синовете на злия, врагът, който ги пося, е Дяволът.“ Тогава той показал, че житото и плевелите ще бъдат оставени да растат заедно, до „завършека на системата“, когато ангелите ще „съберат“ символичните плевели. (Матей 13:24–30, 36–43)

⁹ Това, за което предупредили Исус, апостол Павел и апостол Петър, се случило. ‘Докато хората спели’ (било то след като апостолите заспали в смъртта, или когато християнските надзорници станали сънливи по отношение на задължението си да пазят стадото на Бога), вавилоноподобното отстъпничество избуяло направо сред сбора. (Деяния 20:31) Скоро плевелите станали много повече от житото и го скрили от погледа. Векове наред може би изглеждало, че семето на жената е напълно погълнато от блудницата Вавилон Велики, разпростряла полите си нашироко.

10. Какво се случило до седемдесетте години на деветнайсети век, и какви действия предприел Вавилон Велики във връзка с това?

¹⁰ До седемдесетте години на деветнайсети век помазаните християни започват да полагат решителни усилия да се отделят от порочните пътища на Вавилон Велики. Те изоставят фалшивите учения, които псевдохристиянството приело от езичеството, и смело използват Библията, като проповядват, че времената на езичниците ще свършат през 1914 г. Главният инструмент на Вавилон Велики, духовенството на псевдохристиянството, се противопоставя на тези усилия да бъде възстановено истинското поклонение. По време на Първата световна война духовниците се възползват от истерията на военното време, за да се опитат да смажат малката група верни християни. През 1918 г., когато тяхната дейност е почти напълно спряна, изглежда сякаш Вавилон Велики постига успех. Сякаш той ги е победил.

11. До какво довело падането на древния Вавилон?

¹¹ Както отбелязахме по–горе, гордият град Вавилон претърпял гибелно падане от власт през 539 г. пр.н.е. Тогава бил чут викът: „Падна, падна Вавилон!“ Великото седалище на световното царство паднало пред войските на Мидо–Персия, предвождани от Кир Велики. Въпреки че самият град оцелял след завоюването, падането на Вавилон от власт било факт и имало за резултат освобождаването на юдейските пленници. Те се завърнали в Йерусалим, за да възстановят чистото поклонение там. (Исаия 21:9; 2 Летописи 36:22, 23; Йеремия 51:7, 8)

12. (а) В какъв смисъл може да се каже, че Вавилон Велики е паднал в наше време? (б) Какво доказва, че Йехова е отхвърлил напълно псевдохристиянството?

¹² В наше време също се чува викът, че Вавилон Велики е паднал! Временният успех, постигнат от вавилоноподобното псевдохристиянство през 1918 г. се оказва поражение през 1919 г., когато остатъкът от помазани християни, класът на Йоан, е възстановен посредством духовно възкресение. Вавилон Велики пада, що се отнася до неговото поробващо влияние върху народа на Бога. Помазаните братя на Христос изскачат от бездната като скакалци, готови да действат. (Откровение 9:1–3; 11:11, 12) Те са съвременният „верен и разумен роб“ и Господарят ги назначава да се грижат за всичките му притежания на земята. (Матей 24:45–47) Това, че те биват използвани по този начин, доказва, че Йехова е отхвърлил напълно псевдохристиянството, въпреки неговото твърдение, че представя Бога на земята. Чистото поклонение е установено отново и е открит пътят за довършването на дейността по слагането на печат на остатъка от 144 000 — останалите от семето на жената, вековният враг на Вавилон Велики. Всичко това е знак за пълното поражение на религиозната организация на Сатана.

Издръжливост за светите личности

13. (а) Какво съобщава третият ангел? (б) Каква присъда произнася Йехова срещу онези, които получават белега на дивия звяр?

¹³ Сега говори третият ангел. Слушай! „И друг ангел, трети, ги следваше, като казваше със силен глас: ‘Ако някой отдаде поклонение на дивия звяр и на неговото изображение и получи белег върху челото или ръката си, също ще пие от виното на Божия гняв, което е изляно неразредено в чашата на Божия гняв.’“ (Откровение 14:9, 10а) В Откровение 13:16, 17 е разкрито, че по време на деня на Господаря онези, които не се покланят на изображението на дивия звяр, ще страдат — дори ще бъдат убити. Сега научаваме, че Йехова е решил да доведе на съд онези, които имат „този белег — името на дивия звяр или числото на името му“. Те ще бъдат накарани да изпият горчивата ‘чаша на гнева’ на Йехова. Какво ще означава това за тях? През 607 г. пр.н.е., когато Йехова накарал Йерусалим да изпие „чашата на яростта Му“, градът понесъл „разорение и погибел, глад и нож“ от ръката на вавилонците. (Исаия 51:17, 19) По подобен начин, когато поклонниците на политическите сили на земята и тяхното изображение, ООН, изпият чашата на гнева на Йехова, това ще им донесе беда. (Йеремия 25:17, 32, 33) Те ще бъдат напълно унищожени.

14. Какво трябва да понесат още преди своето унищожение тези, които се покланят на дивия звяр и на неговото изображение, и как Йоан описва това?

¹⁴ Но дори и преди това да се случи, тези, които имат белега на звяра, трябва да претърпят мъчителните последствия от неодобрението на Йехова. Говорейки за онзи, който се покланя на дивия звяр и на неговото изображение, ангелът казва на Йоан: „И ще бъде измъчван с огън и сяра пред светите ангели и пред Агнето. И димът от мъчението на тези хора ще се издига вечно, и няма да има покой денем и нощем за тях, за онези, които се покланят на дивия звяр и на изображението му, нито за онзи, който получава белега на неговото име.“ (Откровение 14:10б, 11)

15, 16. Какво е значението на думите „огън и сяра“ в Откровение 14:10?

¹⁵ Някои гледат на споменаването тук на огън и сяра („огън и жупел“ — „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г.) като на доказателство за съществуването на огнен ад. Но един кратък поглед към друго подобно пророчество показва истинското значение на тези думи в контекста. В дните на пророк Исаия Йехова предупредил хората от народа Едом, че ще бъдат наказани поради враждата им с Израил. Той казал: „Потоците на Едом ще се превърнат в смола. И пръстта му в сяра, и земята му ще стане пламтеща смола. Няма да угасне ни нощем, ни денем; димът ѝ ще се издига непрестанно; из род в род ще остане опустошена; никой не ще мине през нея до века.“ (Исаия 34:9, 10)

¹⁶ Дали Едом бил хвърлен в един митичен огнен ад, за да гори вечно? Разбира се, че не. Вместо това този народ изчезнал напълно от световната сцена, сякаш бил изцяло погълнат от огън и сяра. Крайният резултат от наказанието не бил вечно мъчение, а „разорение, ... изпразване, ... нищо“. (Исаия 34:11, 12) Димът, който „се издига вечно“, показва това по ярък начин. Когато една къща изгори, от пепелта продължава да се издига дим известно време след като пламъците са угаснали, като така осигурява на наблюдателите доказателство, че там е имало голям унищожителен пожар. Дори днес Божият народ помни урока, научен от унищожението на Едом. По този начин ‘димът от неговото изгаряне’ все още се издига в символичен смисъл.

17, 18. (а) Какви са последствията за онези, които получават белега на дивия звяр? (б) В какъв смисъл поклонниците на дивия звяр са измъчвани? (в) В какъв смисъл „димът от мъчението на тези хора ще се издига вечно“?

¹⁷ Онези, които имат белега на дивия звяр, също ще бъдат напълно унищожени, като с огън. Както пророчеството разкрива по–нататък, техните тела ще бъдат оставени непогребани, за храна на животните и птиците. (Откровение 19:17, 18) Така че е ясно, че те не са буквално мъчени завинаги! В какъв смисъл те са ‘измъчвани с огън и сяра’? В смисъл че посланието на истината ги изобличава и ги предупреждава за наближаващата присъда на Бога. Затова те хулят Божия народ и където е възможно, хитро убеждават политическия див звяр да преследва и дори да убива Свидетелите на Йехова. В крайна сметка тези противници ще бъдат унищожени като с огън и сяра. Тогава „димът от мъчението на тези хора ще се издига вечно“, в смисъл че Божията присъда срещу тях ще служи като прецедент, ако някога отново праведното върховенство на Йехова бъде оспорено. Този въпрос ще бъде разрешен за цялата вечност.

¹⁸ Кой съобщава мъчителното послание днес? Припомни си, че символичните скакалци имат власт да измъчват хората, които не носят на челото си Божия печат. (Откровение 9:5) Явно те са мъчителите и са ръководени от ангели. Символичните скакалци са толкова упорити, че „няма да има покой денем и нощем за тях, за онези, които се покланят на дивия звяр и на изображението му, нито за онзи, който получава белега на неговото име“. И накрая, след тяхното унищожение, ще се издига завинаги величественото доказателство за праведността на върховенството на Йехова — „димът от мъчението на тези хора“. Нека класът на Йоан издържи, докато тази реабилитация бъде осъществена! Както завършва ангелът: „Тук е необходима издръжливост за светите личности, които спазват заповедите на Бога и следват вярата на Исус.“ (Откровение 14:12)

19. Защо от светите личности се изисква издръжливост, и какво съобщава Йоан, което ги укрепва?

¹⁹ Да, „издръжливостта за светите личности“ означава това, те да се покланят на Йехова и да му отдават изключителна преданост чрез Исус Христос. Тяхното послание не е прието от повечето хора. То води до противопоставяне, преследване, дори до мъченичество. Но те са укрепени от това, което съобщава Йоан по–нататък: „И чух глас от небесата да казва: ‘Пиши: Щастливи са онези, които отсега нататък ще умрат в единство с Господаря. Да, казва духът, нека почиват от усилния си труд, защото всичко онова, което са извършили, ги съпровожда.’“ (Откровение 14:13)

20. (а) В какъв смисъл обещанието, дадено чрез Йоан, е в съгласие с пророчеството на Павел за присъствието на Исус? (б) Каква специална привилегия е обещана на помазаните, които умират след изгонването на Сатана от небесата?

²⁰ Това обещание е в съгласие с пророчеството на Павел относно присъствието на Исус: „Онези, които са умрели в единство с Христос, ще възкръснат най–напред. След това ние, живите, които ще живеем тогава [онези от помазаните, които ще са живи, когато започне денят на Господаря], заедно с тях ще бъдем отнесени в облаци, за да посрещнем Господаря във въздуха.“ (1 Солунци 4:15–17) След изгонването на Сатана от небесата, онези, които са умрели в единство с Христос, възкръсват най–напред. (Сравни Откровение 6:9–11.) След това на онези от помазаните, които умират по време на деня на Господаря, е обещана специална привилегия. Тяхното възкресение за духовен живот в небето е мигновено, „докато мигне око“. (1 Коринтяни 15:52) Колко е прекрасно това! И техните праведни дела продължават в небесната област.

Земята е узряла за жетва

21. Какво ни казва Йоан относно жетвата на земята?

²¹ Други хора също ще извлекат полза в този ден на съд, както ни казва Йоан: „И погледнах, и ето, бял облак и върху облака седеше някой, приличащ на човешки син, със златна корона на главата си и с остър сърп в ръката си. И друг ангел [четвъртият] излезе от светилището на храма, като викаше със силен глас към седналия върху облака: ‘Простри ръката си със сърпа и жъни, защото настъпи часът на жетвата, понеже земята е напълно узряла за жетва.’ И седналият върху облака простря ръката си със сърпа върху земята и земята беше ожъната.“ (Откровение 14:14–16 )

22. (а) Кой е този, който носи златна корона и седи върху бял облак? (б) Кога настъпва връхната точка на жетвата, и как?

²² Няма съмнение кой е този, който седи върху белия облак. Седнал на бял облак, приличащ на човешки син, със златна корона — ясно е, че това е Исус, месианският цар, когото Даниил също видял във видение. (Даниил 7:13, 14; Марко 14:61, 62) Но какво представлява жетвата, която е предсказана тук? Докато бил на земята, Исус свързал дейността по правене на ученици с жъненето на световната „нива“ на човечеството. (Матей 9:37, 38; Йоан 4:35, 36) Връхната точка на тази жетва настъпва в деня на Господаря, когато Исус Христос е коронясан за цар и изпълнява присъда от името на своя Баща. Така че времето на неговото управление от 1914 г. насам е също и радостно време за прибиране на реколтата. (Сравни Второзаконие 16:13–15.)

23. (а) От кого идва нареждането да започне жетвата? (б) Каква жетва се извършва от 1919 г. до днес?

²³ Въпреки че е цар и съдия, Исус чака нареждане от своя Бог, Йехова, преди да започне да жъне. Това нареждане идва от „светилището на храма“ посредством един ангел. Исус се подчинява незабавно. Най–напред от 1919 г. нататък неговите ангели завършват събирането на 144 000. (Матей 13:39, 43; Йоан 15:1, 5, 16) След това идва ред да бъде събрано „голямото множество“ от „други овце“. (Йоан 10:16; Откровение 7:9) Историята показва, че между 1931 и 1935 г. започват да се появяват значителен брой „други овце“. През 1935 г. Йехова помага на класа на Йоан да разбере истинската същност на „голямото множество“ от Откровение 7:9–17. Оттогава насам се набляга много на събирането на това множество. До 2005 г. неговият брой надмина шест и половина милиона и се увеличава още. Няма съмнение, че този, който прилича на човешки син, жъне изобилна, радостна реколта в това време на края. (Сравни Изход 23:16; 34:22.)

Гроздовете на земната лоза са смачкани

24. Какво има в ръцете на петия ангел, и какво извиква шестият ангел?

²⁴ След като е прибрана реколтата за спасение, идва време за събирането на друга реколта. Йоан съобщава: „И друг ангел [петият] излезе от светилището на храма в небесата, като също имаше остър сърп. И друг ангел [шестият] излезе от олтара, и той имаше власт над огъня. И извика със силен глас към онзи, който държеше острия сърп, като каза: ‘Простри ръката си със сърпа и събери гроздовете на земната лоза, защото гроздовете ѝ са узрели.’“ (Откровение 14:17, 18) На ангелските множества е поверена още работа по събирането на реколтата през деня на Господаря — да разделят добрите от злите!

25. (а) Какво показва това, че петият ангел идва от светилището на храма? (б) Защо е подходящо заповедта за започването на последното събиране на реколтата да дойде от ангел, който ‘излиза от олтара’?

²⁵ Петият ангел идва от присъствието на Йехова в светилището на храма. Следователно последното събиране на реколтата също се извършва съгласно волята на Йехова. На ангела е наредено да започне дейността си посредством едно съобщение, предадено от друг ангел, който ‘излиза от олтара’. Този факт е изключително важен, тъй като верните души в подножието на олтара питат: „Докога, Върховни господарю, свети и истинни, ще се въздържаш от това да съдиш онези, които живеят на земята, и да им дадеш възмездие за нашата кръв?“ (Откровение 6:9, 10) Със събирането на гроздовете на земната лоза този вик за възмездие ще бъде удовлетворен.

26. Какво представлява „земната лоза“?

²⁶ Но какво представлява „земната лоза“? В Еврейските писания за юдейския народ се говори като за лоза на Йехова. (Исаия 5:7; Йеремия 2:21) За Исус Христос и тези, които ще служат с него в Божието Царство, също се говори като за лоза. (Йоан 15:1–8) Онова, което характеризира лозата в този контекст, е фактът, че тя дава плод, а истинската християнска лоза дава изобилен плод за слава на Йехова. (Матей 21:43) Тогава „земната лоза“ трябва да представлява не тази истинска лоза, а нейното подобие, създадено от Сатана — неговата покварена видима система на управление над човечеството, заедно с разнообразните „гроздове“ от демонични плодове, които е дала през вековете. Вавилон Велики, в който отстъпническото християнство заема толкова видна позиция, упражнява голяма власт над тази отровна лоза. (Сравни Второзаконие 32:32–35.)

27. (а) Какво се случва, когато ангелът със сърпа обира земната лоза? (б) Кои пророчества в Еврейските писания показват обхвата на събирането на реколтата?

²⁷ Присъдата трябва да бъде изпълнена! „И ангелът простря ръката си със сърпа върху земята и събра гроздето на земята, и го хвърли в големия лин на Божия гняв. И гроздето в лина беше смачкано извън града, и от лина потече кръв, която стигаше чак до юздите на конете и се разля на разстояние от хиляда и шестстотин стадия.“ (Откровение 14:19, 20) Гневът на Йехова против тази лоза е заявен от много време. (Софония 3:8) Едно пророчество в книгата Исаия не оставя съмнение, че когато гроздето в лина бъде смачкано, ще бъдат унищожени цели народи. (Исаия 63:3–6) Йоил също пророкувал, че огромни „множества“, цели народи, щели да бъдат смачкани до унищожение в „лина“, в „долината на съдебното решение“. (Йоил 3:12–14, НС) Какво страшно събиране на реколтата, което никога няма да се повтори! Съгласно видението на Йоан не е обрано само гроздето, но цялата символична лоза е отсечена и хвърлена в лина, за да бъде смачкана. Следователно земната лоза ще бъде стъпкана и никога няма да може да израсте отново.

28. Кой извършва стъпкването на земната лоза, и какво означава това, че гроздето в лина е „смачкано извън града“?

²⁸ Гроздето във видението е смачкано посредством коне, защото кръвта, която излиза от лозата, стига до „юздите на конете“. Тъй като думата „коне“ обикновено се отнася за военни действия, явно това става по време на война. Небесните войнства, които следват Исус в последната война срещу системата на Сатана, ‘тъпчат гроздето в лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог’. (Откровение 19:11–16) Ето кой извършва стъпкването на земната лоза! Гроздето в лина е „смачкано извън града“, което значи извън небесния Сион. Да, подходящо е земната лоза да бъде смачкана на земята. Но тя ще бъде ‘смачкана извън града’ още и в смисъл, че няма да бъде нанесена вреда на останалите от семето на жената, които представят небесния Сион на земята. Те, заедно с „голямото множество“, ще бъдат скрити на сигурно място в земната организационна уредба на Йехова. (Исаия 26:20, 21)

29. Колко дълбока е реката от кръв, идваща от лина, колко далече достига тя, и какво показва всичко това?

²⁹ Това ярко видение има паралел с разбиването на земните царства от Царството, описано като камък в Даниил 2:34, 44. Ще има изтребление. Реката от кръв, изтичаща от лина, е много дълбока, чак до юздите на конете, и се разпростира на разстояние от 1600 стадияa. Това огромно число, получено от умножението на четири на квадрат по десет на квадрат (4 х 4 х 10 х 10), категорично предава посланието, че унищожението ще обхване цялата земя. (Исаия 66:15, 16) Унищожението ще бъде пълно и необратимо. Никога, никога повече лозата на Сатана няма да пусне корен! (Псалм 83:17, 18)

30. Какви са плодовете на лозата на Сатана, и какво трябва да сме решени да правим?

³⁰ Тъй като живеем много напред във времето на края, видението за тези две събирания на реколта е изпълнено със значение. Необходимо е само да се огледаме около себе си, за да видим плодовете на лозата на Сатана. Аборти и други видове убийства, хомосексуализъм, прелюбодейство и други форми на неморалност, нечестност и безсърдечност — всички тези неща правят този свят отвратителен в очите на Йехова. Лозата на Сатана ражда „отрова и пелин“. Нейната пагубна, идолопоклонническа линия на поведение позори великия Създател на човечеството. (Второзаконие 29:18; 32:5; Исаия 42:5, 8) Каква привилегия имаме — да участваме активно, заедно с класа на Йоан, в събирането на добрите плодове, които Исус принася за слава на Йехова! (Лука 10:2) Нека всеки един от нас бъде решен да не се опетни от лозата на този свят и нека така да избегнем да бъдем смачкани заедно със земната лоза, когато бъде изпълнена неблагоприятната присъда на Йехова.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 208]

‘Виното на нейното блудство’

Основна част на Вавилон Велики е католическата църква. Църквата е управлявана от папата в Рим и твърди, че всеки папа е наследник на апостол Петър. Следват някои публикувани факти относно тези така наречени наследници:

Формоз (891–896 г.): „Девет месеца след неговата смърт тялото му било извадено от папската гробница и било изправено на съд пред така наречения ‘събор за трупове’, председателстван от Стефан [новият папа]. Покойният папа бил обвинен в прекомерен стремеж към папския пост и всичките му декрети били обявени за невалидни. ... От тялото били свалени папските одежди. Пръстите на дясната му ръка били отрязани.“ („Нова католическа енциклопедия“)

Стефан VI (896–897 г.): „След няколко месеца [от съдебния процес срещу трупа на Формоз] службата на папа Стефан била насилствено прекратена от неговите противници. Той бил лишен от папските отличителни знаци, бил затворен и бил удушен.“ („Нова католическа енциклопедия“)

Сергий III (904–911 г.): „Неговите двама непосредствени предшественици ... били удушени в затвора. ... В Рим той бил подкрепян от семейството на Теофилакт, като се предполага, че от една от неговите дъщери, Марозия, имал син (станал по–късно папа Йоан XI).“ („Нова католическа енциклопедия“)

Стефан VII (928–931 г.): „В последните години на службата си като папа, Йоан X ... си навлякъл гнева на Марозия, владетелка (донна сенатрикс) на Рим, и бил затворен и убит. Марозия удостоила с папството Лъв VI, който умрял след шест и половина месеца служба. Стефан VII го наследил, вероятно посредством влиянието на Марозия. ... По време на своята двегодишна служба като папа той бил марионетка в ръцете на Марозия.“ („Нова католическа енциклопедия“)

Йоан XI (931–935 г.): „След смъртта на Стефан VII ... Марозия, от семейството на Теофилакт, осигурила папството за сина си Йоан, младеж в началото на двайсетте си години. ... Като папа, Йоан бил контролиран от майка си.“ („Нова католическа енциклопедия“)

Йоан XII (955–964 г.): „Той бил едва осемнайсетгодишен и сведенията от негово време потвърждават, че не бил заинтересуван от духовни неща, бил пристрастен към просташки удоволствия и невъздържан развратен живот.“ („Оксфордски речник за папството“)

Бенедикт IX (1032–1044, 1045, 1047–1048 г.): „Той бил прочут с това, че продал папството на своя кръстник и впоследствие си го изискал обратно два пъти.“ („Нова британска енциклопедия“)

Така, вместо да следват примера на верния Петър, тези и други папи оказали покваряващо влияние. Те си навлекли кръвна вина и извършвали физическо и духовно блудство, като влияели подобно на Йезавел, за да развратят църквата, която управлявали. (Яков 4:4) През 1917 г. книгата на Изследователите на Библията „Разкритата тайна“ (англ.) излага много от тези факти изключително подробно. Това бил един от начините, по които Изследователите на Библията в онези дни ‘поразявали земята с всякакви бедствия’. (Откровение 11:6; 14:8; 17:1, 2, 5)

[Снимка на страница 206]

Възцареният Христос изпълнява присъда с подкрепата на ангелите

[Снимка на страница 207]

След като Вавилон паднал през 539 г. пр.н.е., неговите пленници били освободени