Библейска книга номер 38 — Захария

Писател: Захария

Място на написване: Йерусалим

Завършена: 518 г. пр.н.е.

Обхваща периода: 520–518 г. пр.н.е.

В ЗАСТОЙ! Такова било състоянието на работата по изграждането на храма на Йехова в Йерусалим, когато Захария започнал да пророкува. Соломон построил първоначалния храм за седем години и половина (3 Царе 6:37, 38), а завърналите се в родината си юдеи били вече седемнайсет години в Йерусалим и строежът съвсем не бил завършен. Накрая след забраната, наложена от Артаксеркс (или Бардия, или Гаумата), работата спряла напълно. Но сега тя започнала отново, въпреки официалната забрана. Йехова използвал Агей и Захария, за да подбуди хората да подновят строежа и да продължават да работят, докато не го завършат. (Езд. 4:23, 24; 5:1, 2)

² Задачата, която стояла пред тях, изглеждала огромна като планина. (Зах. 4:6, 7) Юдеите били малко, а противниците много, и въпреки че имали управител от родословната линия на Давид — Зоровавел, те нямали цар и били под чужда власт. Колко лесно било човек да се поддаде на нерешителна и егоцентрична нагласа, когато всъщност времето изисквало силна вяра и решителни действия! Захария бил използван да насочва вниманието на хората към настоящите цели на Бога и дори към по–големи цели в бъдеще, като така ги укрепвал за работата, която трябвало да бъде вършена. (8:9, 13) Не било време да бъдат като своите прадеди, които не проявявали признателност. (1:5, 6)

³ Кой бил Захария? В Библията са споменати около 30 различни личности с името Захария. Но писателят на книгата, която носи това име, е наречен „пророк Захария, син на Варахия, син на Идо“. (Зах. 1:1; Езд. 5:1; Неем. 12:12, 16) Името му (на еврейски Зекаря̀х) означава „Йехова помни“. Книгата Захария показва съвсем ясно, че „Йехова на войнствата“ помни своя народ и се отнася добре към него заради своето име. (Зах. 1:3, НС) Книгата обхваща период от поне две години. Било ‘осмият месец, във втората година на Дарий’ (октомври–ноември 520 г. пр.н.е.), когато изграждането на храма било подновено и Захария започнал да пророкува. (1:1) В книгата се споменава и „четвъртият ден от деветия месец, месец Хаслев“, в ‘четвъртата година на Дарий’ (около 1 декември 518 г. пр.н.е.). (7:1) Следователно пророчеството на Захария трябва да е било изречено и записано в периода 520–518 г. пр.н.е. (Езд. 4:24)

⁴ Изследователите на книгата Захария ще намерят предостатъчно доказателства за нейната достоверност. Да вземем за пример град Тир. След тринайсетгодишна обсада вавилонският цар Навуходоносор го унищожил. Но това не бил окончателният край на града. Много години по–късно Захария предсказал неговото пълно унищожение. Тир бил превзет, когато Александър Велики изградил прочутия си насип. В изпълнение на пророчеството на Захария отпреди около два века Александър опожарил безмилостно островния град.a (Зах. 9:2–4)

⁵ Но най–убедителното доказателство за това, че книгата е вдъхновена от Бога, са записаните в нея пророчества относно Месията, Исус Христос, които се изпълнили, както можем да видим при сравняването на Захария 9:9 с Матей 21:4, 5 и Йоан 12:14–16; Захария 12:10 с Йоан 19:34–37; Захария 13:7 с Матей 26:31 и Марко 14:27. Освен това можем да обърнем внимание и на приликите между Захария 8:16 и Ефесяни 4:25; Захария 3:2 и Юда 9; Захария 14:5 и Юда 14. Хармонията, която откриваме в Божието Слово, е наистина удивителна!

⁶ Някои критици на Библията казват, че промяната на стила на писане от девета глава нататък показва, че тази част може да не е била записана от Захария. Промяната в стила обаче безспорно не е по–голяма отколкото предполага промяната на темата. Докато първите осем глави се занимават с някои от по–важните неща за хората в дните на Захария, от 9 до 14 глава пророкът гледа напред в по–далечното бъдеще. Някои са се питали защо Матей цитира Захария, а приписва неговите думи на Йеремия. (Мат. 27:9; Зах. 11:12) Изглежда, че в някои случаи Йеремия бил смятан за първия от пророците от по–късни времена (вместо Исаия, както е в нашите съвременни Библии). Следователно, когато Матей говорел за Захария като за „Йеремия“, може да е следвал юдейския обичай цяла част от Писанието да бъде наричана с името на първата книга от тази част. Самият Исус използвал наименованието „Псалми“, за да включи всички книги, познати като Писанията. (Лука 24:44)b

⁷ До 6 глава, 8 стих, книгата се състои от поредица от осем видения, подобни на виденията на Даниил и Езекиил, отнасящи се главно за възстановяването на храма. Те са последвани от изявления и пророчества относно чистото поклонение, възстановяването и деня на Йехова, в който той ще воюва.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

²³ Всички, които изучават пророческата книга на Захария и размишляват върху нея, ще получат укрепващо вярата познание. Повече от 50 пъти Захария насочва вниманието към „Йехова на войнствата“ като към Онзи, който воюва в защита на хората от своя народ, давайки им сила според техните нужди. Когато подобно на планина противопоставяне заплашвало завършването на строежа на храма, Захария заявил: „Ето Господното слово към Зоровавела, което казва: Не чрез сила, нито чрез мощ, но чрез Духа Ми, казва Господ на Силите [Йехова на войнствата — НС]. Що си ти, планино велика? Пред Зоровавела — поле!“ Храмът бил завършен с помощта на духа на Йехова. По подобен начин и днес препятствията могат да бъдат преодолени, ако проявяваме вяра в Йехова, когато сме изправени пред тях. Точно това казал Исус на учениците си: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, ще кажете на тази планина ‘Премести се от тук там’, и тя ще се премести. И нищо няма да е невъзможно за вас.“ (Зах. 4:6, 7; Мат. 17:20)

²⁴ В 13 глава, от 2 до 6 стих, Захария описва лоялността, която и до днес отличава организацията на Йехова. Тя трябва да превъзхожда всички човешки взаимоотношения, като например връзката между близки кръвни роднини. Ако близък роднина пророкува лъжливо в името на Йехова, тоест, ако говори против посланието за Царството и се опитва да подтикне другите в сбора на Божия народ към погрешно поведение, членовете на семейството на този човек трябва лоялно да подкрепят всички съдебни действия, предприети от сбора. Трябва да бъде поддържана същата позиция и когато някой близък приятел пророкува лъжливо, за да може той да се засрами и да изпита съжаление за погрешната си постъпка.

²⁵ Както беше споменато в уводните абзаци, Захария предсказал до най–малката подробност, че Исус щял да влезе в Йерусалим като цар, „кротък и възседнал на осел“, щял да бъде предаден за „тридесет сребърника“, учениците му щели да се разпръснат и докато бил повесен на стълб, щял да бъде прободен от копието на един войник. (Зах. 9:9; 11:12; 13:7; 12:10) Освен това пророчеството определя „Отрасъла“ като този, който ще построи храма на Йехова. Едно сравнение на Исаия 11:1–10, Йеремия 23:5 и Лука 1:32, 33 показва, че тази личност е Исус Христос, който „завинаги ще царува над дома на Яков“. Захария описва „Отрасъла“ като „свещеник на престола си“, което се свързва с думите на апостол Павел „Исус ... стана първосвещеник завинаги по начина, по който беше такъв Мелхиседек“ и „той седна отдясно на престола на Величието в небесата“. (Зах. 6:12, 13; Евр. 6:20; 8:1) Така пророчеството описва „Отрасъла“ като първосвещеник и цар, седнал до дясната ръка на Бога в небесата. В същото време то обявява Йехова за Върховен владетел над всичко: „И Господ [Йехова — НС] ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ [Йехова — НС] ще бъде един, и името Му едно.“ (Зах. 14:9)

²⁶ Говорейки за това време, пророкът повтаря около 20 пъти израза „в оня ден“ и дори завършва пророчеството си с него. Като изследваме многобройните появявания на този израз, разбираме, че става дума за деня, в който Йехова ‘изтребва имената на идолите и премахва лъжливите пророци’. (13:2, 4) Това е денят, в който Йехова воюва срещу вражеските народи, сее смут в техните редици, като ги унищожава, и осигурява на своя народ като убежище ‘долината на своите планини’. (14:1–5, СИ, 13; 12:8, 9) Да, „ще ги спаси техният Господ [Йехова — НС] Бог в оня ден, като стадо от Своя народ“ и те ще се канят един другиго под лозата си и под смокиновото си дърво. (Зах. 9:16, СИ; 3:10; Мих. 4:4) Това е славният ден, когато Йехова на войнствата ‘ще живее сред’ своя народ и когато ‘живи води ще излизат из Йерусалим’. Тези думи на Захария говорят за събитията „в оня ден“, които са предвестници на идващите „ново небе и нова земя“ според обещанието за Царството. (Зах. 2:11, НС; 14:8; Откр. 21:1–3; 22:1)

²⁷ „Кой презира тоя ден на малките работи?“ — пита Йехова. Благополучие ще обхване цялата земя: ‘Много племена и силни народи ще дойдат, за да търсят Господа на Силите [Йехова на войнствата — НС] в Йерусалим, и десет мъже от всичките езици на народите ще хванат полата на един, който е юдей, и ще рекат: „Ще идем с вас, защото чухме, че Бог бил с вас.“’ „В оня ден“ дори и върху звънците на конете ще има надпис „Светостта е на Йехова!“ (НС). Наистина си струва да изследваме тези стоплящи сърцето пророчества, защото те показват, че чрез Семето на Царството името на Йехова ще бъде осветено! (Зах. 4:10; 8:22, 23; 14:20)

[Бележки под линия]