Библейска книга номер 41 — Марко

Писател: Марко

Място на написване: Рим

Завършена: ок. 60–65 г.

Обхваща периода: 29–33 г.

КОГАТО Исус бил арестуван в Гетсимания и апостолите се разбягали, ‘един млад човек, който бил облякъл върху голото си тяло дреха от фино ленено платно’, го последвал. Когато множеството се опитало да хване и него, ‘той оставил ленената си дреха и избягал гол’. Смята се, че този млад мъж бил Марко. В книгата Деяния за него се казва, че е „Йоан, наречен още Марко“ и той явно бил от заможно семейство в Йерусалим, което имало собствена къща и слуги. Майка му Мария също била християнка и сборът се събирал в нейния дом. Когато един ангел освободил Петър от затвора, той отишъл в тяхната къща и видял братята, които се били събрали там. (Мар. 14:51, 52; Деян. 12:12, 13)

² Варнава, левит от Кипър, който служел като мисионер, бил братовчед на Марко. (Деян. 4:36; Кол. 4:10) Когато Варнава отишъл с Павел в Йерусалим за оказването на помощ във връзка с настъпилия глад, Марко се запознал с Павел. Общуването с такива другари в сбора, както и с пламенни пътуващи проповедници, несъмнено помогнало на Марко да развие желанието да стане мисионер. Ето защо четем, че Марко придружил Павел и Варнава при първото им мисионерско пътуване. Поради някаква причина обаче, той ги напуснал в Перга (Памфилия) и се върнал в Йерусалим. (Деян. 11:29, 30; 12:25; 13:5, 13) След този случай Павел отказал да вземе Марко на второто мисионерско пътуване, вследствие на което между Павел и Варнава възникнало спречкване. Павел отпътувал със Сила, а Варнава взел със себе си своя братовчед Марко и двамата отплавали за Кипър. (Деян. 15:36–41)

³ Марко доказал, че е достоен за доверие служител и бил много полезен не само на Варнава, но по–късно и на апостолите Петър и Павел. Когато Павел бил затворник в Рим за първи път (ок. 60–61 г.), Марко бил с него. (Флм. 1, 24) След това четем, че Марко бил с Петър във Вавилон между 62 и 64 г. (1 Пет. 5:13) Когато Павел отново бил затворник в Рим, вероятно през 65 г., той написал писмо до Тимотей, в което го помолил да доведе Марко със себе си, като казал: „Защото ми е полезен за службата.“ (2 Тим. 1:8; 4:11) Това е последният път, в който четем за Марко в Библията.

⁴ Това е най–краткото от четирите евангелия и се смята, че е записано от Марко. Той се трудил заедно с апостолите на Исус и използвал целия си живот в служба на добрата новина. Марко обаче не бил от дванайсетте апостоли на Исус, нито бил негов близък другар. Тогава откъде научил подробностите, които придават толкова живот на целия му разказ за службата на Исус? Според Папий, Ориген и Тертулиан източникът на информацията бил Петър, близък съобщник на Марко.a Петър дори го нарича „моя син“. (1 Пет. 5:13) Петър бил очевидец на почти всичко, което записал Марко, така че можел да сподели множество подробности, които не се намират в другите евангелия. Например, Марко пише за „наемните работници“, които работели за Зеведей, за прокажения, който „на колене“ се молел на Исус за помощ, за обладания от демон мъж, който ‘се удрял с камъни’, както и за това, че Исус изрекъл пророчеството си за ‘идването на Човешкия син с голяма сила и слава’, докато седял на Маслиновата планина, ‘откъдето се виждал храмът’. (Мар. 1:20, 40; 5:5; 13:3, 26)

⁵ Петър бил човек, който изпитвал дълбоки чувства и можел да разбере и опише чувствата на Исус. Затова Марко често разказва какви чувства изпитвал Исус и как реагирал. Например той пише, че Исус изгледал противниците си „възмутено, ... силно опечален“, при друг случай, че ‘въздъхнал дълбоко’ и още, че ‘въздъхнал тежко, подбуден от духа си’. (3:5; 7:34; 8:12) Именно от Марко научаваме, че Исус ‘изпитал обич’ към един богат млад властник. (10:21) И каква топлота се усеща в разказа за това как Исус не само поставил едно дете сред учениците си, но и го ‘прегърнал’, а при друг случай ‘взел децата в прегръдките си’! (9:36; 10:13–16)

⁶ Някои от чертите на характера на Петър се виждат в стила на писане на Марко, който е импулсивен, жив, описателен и изпълнен с действие. Марко сякаш не успява да разкаже събитията достатъчно бързо. Думата „веднага“ например се появява на много места в повествованието, като му придава драматичен ефект.

⁷ Макар че Марко имал достъп до Евангелието според Матей и само седем процента от съдържанието на повествованието му не се намират в другите евангелия, би било погрешно да смятаме, че той просто направил обобщение на Евангелието според Матей, добавяйки някои специални подробности. Матей представя Исус като обещания Месия и цар, докато Марко разглежда живота и делата му от друга гледна точка. Той представя Исус като Божия син, който върши чудеса, Спасителят, който побеждава. Марко набляга на дейностите, които вършел Исус, вместо на проповедите и поученията му. Само част от притчите на Исус и едно по–дълго негово изказване са записани в Евангелието според Марко, докато Проповедта на планината не се съдържа там. Затова то е по–кратко, макар че в него има също толкова действие, колкото и в другите евангелия. В него са записани поне деветнайсет чудеса, които извършил Исус Христос.

⁸ Матей писал евангелието си за юдеите, докато Марко очевидно писал най–вече за римляните. Откъде знаем това? Моисеевият закон се споменава само когато става дума за него в разговор, а родословието на Исус изобщо не е посочено. Посланието, което носел Христос, е представено като послание, което е важно за хората по цялата земя. Марко обяснява някои юдейски обичаи и учения, вероятно непознати за читателите, които не били юдеи. (2:18; 7:3, 4; 14:12; 15:42) Арамейските изрази са преведени. (3:17; 5:41; 7:11, 34; 14:36; 15:22, 34) Към географските имена и имената на растенията от Палестина са добавени обяснения. (1:5, 13; 11:13; 13:3) Стойността на юдейските монети е посочена и в римски пари. (12:42, РИ–38) Марко използва повече латински думи от другите писатели на евангелията, като например „спекулатор“ (телохранител), „преториум“ (дворец на управителя) и „центурио“ (стотник). (6:27; 15:16, 39)

⁹ Тъй като евангелието му е съставено главно за римляните, най–вероятно Марко го е написал в Рим. Както общоприетото мнение от ранните векове, така и съдържанието на книгата допускат тя да е писана в Рим първия или втория път, когато апостол Павел бил затворник там, тоест в периода 60–65 г. През тези години Марко бил в Рим поне веднъж, а много е вероятно да е бил там и два пъти. Всички видни историци от II и III век потвърждават, че Марко е написал евангелието. Християните вече го използвали в средата на II век. Фактът, че то е сред книгите, изброени в ранните каталози на Християнските гръцки писания, потвърждава неговата достоверност.

¹⁰ Но дългото и краткото заключение, които понякога биват добавяни след 16 глава, 8 стих, не бива да бъдат приемани за автентични. Те липсват в повечето от древните ръкописи, като например в Синайския и Ватиканския ръкопис № 1209. Историците Евсевий и Йероним, живели през четвърти век, са единодушни, че автентичният текст завършва с думите „защото се страхуваха“. Другите заключения вероятно били добавени, за да се направи по–плавен завършекът на евангелието.

¹¹ Фактът, че повествованието на Марко е точно, се вижда от пълната хармония, която съществува не само между неговото и другите евангелия, но също и между неговото евангелие и цялата Библия от Битие до Откровение. Освен това в евангелието често се показва каква власт има Исус не само в речта си, но и над природните сили, над Сатана и демоните, над болестите и дори над смъртта. Затова Марко започва разказа си със забележителния увод: „Началото на добрата новина за Исус Христос.“ Да, идването на Исус и неговата служба означавали „добра новина“ за хората, поради което изследването на Евангелието според Марко ще е от полза за всички читатели. Събитията, които Марко описал, са се случили в периода от пролетта на 29 г. до пролетта на 33 г.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

³¹ Чрез живото описание на Исус Христос всички читатели на книгата Марко, от първите християни до Божиите служители днес, имат възможност да разберат за изпълнението на много пророчества от Еврейските писания относно Месията. От първия цитат „Ето, изпращам своя пратеник пред тебе, и той ще приготви пътя ти“ до думите, които Исус изрекъл в агония на стълба „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“ целият разказ за пламенната служба на Христос, записан от Марко, е в хармония с онова, което било предсказано в Еврейските писания. (Мар. 1:2; 15:34; Мал. 3:1; Пс. 22:1) Освен това Исус вършел чудеса и велики дела, поучавал за ползата на другите, давал безпогрешни доводи, напълно разчитал на духа и Словото на Йехова и нежно се грижел за овцете. Всичко това показва, че той бил дошъл с власт като син на Бога. Той учел хората „като някой, който има власт“, власт, получена от Йехова, и за него най–важната дейност докато бил тук на земята, била да „проповядва Божията добра новина“, а именно, че „царството на Бога наближи“. Всички, които се вслушват в ученията му, извличат огромна полза. (Мар. 1:22, 14, 15)

³² Исус казал на своите ученици: „На вас е дадено да разберете свещената тайна на Божието царство.“ Марко използва изразите „царството на Бога“ и „Божието царство“ четиринайсет пъти и посочва много принципи за онези, които искат да получат живот чрез Царството. Исус заявил: „Който изгуби душата си заради мене и добрата новина, ще я спаси.“ Всичко, каквото би ни попречило да получим живот, трябва да бъде премахнато: „По–добре да влезеш в Божието царство, макар и с едно око, отколкото да имаш две очи, но да бъдеш хвърлен в геената.“ Исус казал още: „Който не приеме Божието царство като малко дете, няма да влезе в него.“ Друго изказване на Христос е: „Колко трудно ще бъде за онези, които имат пари, да влязат в Божието царство!“ Той казал, че който разбере, че спазването на двете най–големи заповеди е много по–ценно от всички приноси за изгаряне и от всички жертви, ‘не е далече от царството на Бога’. Тези и други учения на Исус, свързани с Царството, които се съдържат в Евангелието според Марко, са хубави наставления за ежедневния ни живот. (4:11; 8:35; 9:43–48; 10:13–15, 23–25; 12:28–34)

³³ Евангелието според Марко може да бъде прочетено за един или два часа, като дава възможност на читателя да получи вълнуващ, бърз и изпълнен с действие преглед на службата на Исус. Както четенето на цялото евангелие, така и по–внимателното изследване на този боговдъхновен разказ и размисълът върху него са винаги от полза. Както било и през първи век, Евангелието според Марко помага на християните, които понасят преследване днес, защото живеят в „кризисни времена, трудни за справяне“ и се нуждаят от вдъхновено от Бога ръководство, каквото откриваме в това повествование за нашия образец, Исус Христос. Чети го, вживявай се в действията и нека то те подбужда да следваш стъпките на Исус, предводителят, който усъвършенства нашата вяра, със същата несломима радост, каквато имал той. (2 Тим. 3:1; Евр. 12:2) Да, виж как той бил човек на действието, развивай пламенност като неговата и подражавай на неговата непоколебимост и смелост в лицето на изпитания и противопоставяне. Черпи утеха от тази изпълнена със смисъл част от вдъхновеното от Бога Слово. Нека това евангелие ти помогне в стремежа ти към вечен живот!

[Бележка под линия]