Библейска книга номер 52 — 1 Солунци

Писател: Павел

Място на написване: Коринт

Завършена: ок. 50 г.

ПРЕЗ около 50 г., по време на второто си мисионерско пътуване, апостол Павел посетил град Солун в областта Македония и основал християнски сбор там. След няколко месеца, вероятно в края на 50 г., докато бил в Коринт заедно със Сила и Тимотей, Павел бил подтикнат да напише първото си писмо до солунците, за да ги утеши и да им помогне да бъдат по–здрави във вярата. Очевидно това било първото от писмата на Павел, станало част от библейския канон, и вероятно с изключение на Евангелието според Матей то е написано преди останалите книги от Християнските гръцки писания.

² Съществуват множество ясни доказателства за достоверността и целостността на текста на Първото писмо до солунците. Павел сам казва, че той е написал писмото, а съдържанието му е в хармония с останалата част от вдъхновеното от Бога Слово. (1 Сол. 1:1; 2:18) Писмото е споменато по име в много от най–ранните каталози на боговдъхновеното Писание, включително в Мураториевия фрагмент. Много от ранните църковни писатели цитират от Първото писмо до солунците или говорят за него, сред които е Ириней (II век), който го споменава по име. Сбирката папируси „Честър Бийти № 2“ (P⁴⁶) от около 200 г., съдържа текста на Първото писмо до солунците, а друг папирус от III век (P³⁰), намиращ се днес в Гент (Белгия), съдържа откъси от Първото и Второто писмо до солунците.a

³ Един кратък преглед на историята на сбора в Солун обяснява дълбоката загриженост на Павел към братята в този град, която личи от писмото му към тях. Още от самото начало сборът понасял жестоко преследване и противопоставяне. В Деяния, 17 глава, Лука разказва за пристигането на Павел и Сила в Солун, ‘където имало синагога на юдеите’. Павел им проповядвал три сабатни дни подред, като разсъждавал с тях върху Писанието. Очевидно той останал в града и след това, защото изминало време, през което работел по занаята си и сформирал сбора там. (Деян. 17:1; 1 Сол. 2:9; 1:6, 7)

⁴ В повествованието в Деяния 17:4–7 се разказва по жив начин за резултата от проповядването на Павел в Солун. Обхванати от завист поради успеха, на който Павел се радвал в службата си като християнин, юдеите се събрали в тълпа и хвърлили града в смут. Те нападнали къщата на Ясон и го завлекли заедно с някои други братя пред градските управници, викайки: „Тези мъже, които размириха цялата населена земя, дойдоха и тук и Ясон им оказа гостоприемство. И всички те действат против постановленията на императора, като казват, че има друг цар, Исус.“ Ясон и другите били принудени да платят залог, за да бъдат освободени. С оглед на безопасността на братята в сбора, както и на тяхната собствена безопасност, през нощта Павел и Сила били изпратени в Берия. Но сборът в Солун вече бил основан.

⁵ Дори в Берия Павел продължил да изпитва жестоко противопоставяне от тези юдеи, които искали да спрат проповедната му дейност. Поради това той се отправил към Атина, но продължавал живо да се интересува как братята му в Солун се справят с изпитанията. Той два пъти се опитал да отиде при тях, но ‘Сатана му препречил пътя’. (1 Сол. 2:17, 18) Изпълнен със загриженост за младия сбор и знаейки какви страдания понасят членовете му, Павел изпратил Тимотей в Солун да утеши братята и да ги укрепи във вярата. Когато Тимотей се върнал с насърчителни сведения, Павел бил много радостен, че те непоколебимо устояват на яростното противопоставяне. Верността им вече служела за пример на християните в цяла Македония и Ахаия. (1:6–8; 3:1–7) Павел бил много благодарен на Йехова Бог за тяхната вярна издръжливост, но осъзнавал също, че като продължават да растат към зрялост, ще се нуждаят от допълнително ръководство и напътствия. Затова, докато бил заедно с Тимотей и Сила в Коринт, Павел написал първото си писмо до Солунците.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹³ От Първото писмо до солунците се вижда ясно любещата загриженост на Павел към неговите братя. Той и неговите сътрудници оставили чудесен пример на нежна привързаност, като предали на скъпите си братя в Солун не само Божията добра новина, но и своите души. Колко е важно всички надзорници да полагат усилия да изграждат подобни любещи взаимоотношения с братята в своите сборове! Такива изрази на любов ще подтикват всички да изразяват любовта си един към друг, както казал Павел: „И нещо повече, нека Господарят направи така, че вие да растете в любовта, да, нека направи така, че да проявявате изобилна любов един към друг и към всички, точно както и ние я проявяваме към вас.“ Тази любов, която охотно се проявява сред всички служители на Бога, е особено укрепваща. Тя прави сърцата „непоколебими, безупречно свети пред нашия Бог и Баща по времето, когато нашият господар Исус ... присъства заедно с всички свети личности, които му принадлежат“. Тази любов отделя християните от този покварен и неморален свят и така те водят чист и свят живот, което ги прави угодни на Йехова. (3:12, 13; 2:8; 4:1–8)

¹⁴ В това писмо намираме прекрасен пример за даването на тактични и любещи съвети в християнския сбор. Макар че били пламенни и верни, братята в Солун се нуждаели от поправяне. Всеки път, когато им дава съвет обаче, Павел ги хвали за техните хубави качества. Например, когато ги предупреждава относно моралната нечистота, той първо ги хвали за това, че живеят по угоден на Бога начин, след което ги подканя да продължават да правят това „още по–пълно“, като всеки владее своето тяло в святост и чест. По–нататък, след като ги хвали за братската любов, която проявяват, той ги насърчава да продължават да правят това „в още по–пълна степен“, като гледат своята си работа и постъпват прилично в очите на външните. Павел тактично съветва братята си ‘да се стремят към онова, което е добро, както помежду си, така и спрямо всички останали’. (4:1–7, 9–12; 5:15)

¹⁵ Павел споменава за присъствието на Исус Христос четири пъти. Очевидно онези в Солун, които били станали християни неотдавна, много се интересували от това учение. Докато Павел бил в техния град, той несъмнено смело проповядвал за Божието Царство, начело на което е Христос, както показва обвинението, отправено срещу Павел и неговите другари: „Всички те действат против постановленията на императора, като казват, че има друг цар, Исус.“ (Деян. 17:7; 1 Сол. 2:19; 3:13; 4:15; 5:23) Братята в Солун положили надеждата си в Царството и имайки вяра в Бога, очаквали ‘от небесата неговия Син, когото той събудил от мъртвите — Исус’, за да ги избави от идващия гняв. По подобен начин всички, които се надяват на Божието Царство днес, трябва да обърнат внимание на чудесните напътствия от Първото писмо до солунците, а именно да бъдат изпълнени с любов, да имат непоколебими и безупречни сърца, така че ‘да живеят достойно за Бога, който ги е призовал в своето царство и за своя слава’. (1 Сол. 1:8, 10; 3:12, 13; 2:12)

[Бележка под линия]