Библейска книга номер 53 — 2 Солунци
Писател: Павел
Място на написване: Коринт
Завършена: ок. 51 г.
ВТОРОТО писмо на апостол Павел до солунците било написано скоро след първото, при това от същото място — град Коринт. Това личи от факта, че заедно с Павел, и Сила и Тимотей отново изпращат поздрави до сбора в Солун. Тези братя били пътуващи служители в ранния християнски сбор и няма сведения, че тримата се събрали отново, след като прекарали известно време заедно в Коринт. (2 Сол. 1:1; Деян. 18:5, 18) Темата и естеството на писмото показват, че Павел смятал за наложително да поправи сбора относно една грешка, която членовете му допуснали.
2 Достоверността на писмото е доказана също толкова ясно, колкото тази на Първото писмо до солунците. То също е цитирано от Ириней (II век), както и от други ранни писатели, като например Юстин Философ (също II век), който очевидно имал предвид 2 Солунци 2:3, когато писал за „човека на беззаконието [греха]“. Писмото се появява в същите ранни каталози, в които се среща и Първото писмо до солунците. Макар че то днес не се намира в сбирката папируси „Честър Бийти № 2“ (P46), е почти сигурно, че първите два от липсващите седем листа след Първото писмо до солунците, са били именно с текста на Второто писмо до солунците.
3 Каква била целта на това писмо? От напътствията, които Павел дава на солунците, разбираме, че някои в сбора твърдели, че присъствието на Господаря щяло да настъпи съвсем скоро и активно разпространявали своето твърдение, като предизвиквали вълнение в сбора. Явно някои от тях дори използвали това като извинение да не работят за осигуряването на необходимите неща. (2 Сол. 3:11) В първото си писмо Павел споменал присъствието на Господаря и несъмнено когато тези хора чули съдържанието му, бързо изопачили думите на апостола, приписвайки им такова значение, каквото съвсем не било замислено. Възможно е също друго писмо, което погрешно било обявено като писмо от Павел, да е било тълкувано като доказателство, че ‘денят на Йехова вече бил настъпил’. (2:1, 2)
4 Явно Павел научил за тази ситуация, вероятно от онзи, който предал първото писмо до сбора, и затова веднага искал да поправи мисленето на братята си, към които изпитвал толкова силна любов. Така през 51 г. Павел, заедно с двамата си съобщници, изпратил писмо от Коринт до сбора в Солун. Освен че поправил погрешните възгледи относно присъствието на Христос, Павел включил в писмото си и искрено насърчение за братята да останат непоколебими в истината.
ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА
10 Това кратко боговдъхновено писмо до солунците обхваща многобройни аспекти на истината и размисълът върху всички тях е от полза за нас. Обърни внимание на следните основни учения и принципи, обсъдени в писмото: Йехова е Бог, който спасява, и той освещава служителите си чрез духа и чрез вярата в истината (2:13); християните трябва да понесат страдания, за да бъдат сметнати за достойни за Божието Царство (1:4, 5); християните трябва да бъдат събрани при Господаря Исус Христос по време на неговото присъствие (2:1); Йехова ще нанесе справедливо наказание върху онези, които не се подчиняват на добрата новина (1:5–8); онези, които са призовани, ще бъдат прославени в единство с Христос Исус, в съгласие с незаслужената милост на Бога (1:12); те са призовани чрез проповядването на добрата новина (2:14); вярата е изключително важно изискване за християните (1:3, 4, 10, 11; 2:13; 3:2); уместно е християнинът да работи, за да се издържа в службата си; ако човек не работи, може да стане ленив и да започне да се бърка в неща, които не го засягат (3:8–12); любовта към Бога е свързана с издръжливостта (3:5). Само какво съкровище от укрепващо познание намираме в едно кратко боговдъхновено писмо!
11 В това писмо личи искрената загриженост на Павел за духовното добруване на неговите братя в Солун, както и за единството и благополучието на сбора там. Той поправил мисленето им относно времето, когато ще настъпи денят на Йехова, като показал, че първо „човекът на беззаконието“ трябва да стане явен, да ‘седне в храма на Бога и пред всички да се представя за бог’. Но онези, „сметнати за достойни за Божието царство“, могат да бъдат напълно уверени, че в определеното време Господарят Исус ще се яви от небето, като в пламтящ огън донесе възмездие, ‘когато дойде, за да бъде прославен заедно със светите личности, които му принадлежат, и в този ден ще бъде гледан с възхита от всички които са проявили вяра’. (2:3, 4; 1:5, 10)