Библейска книга номер 54 — 1 Тимотей

Писател: Павел

Място на написване: Македония

Завършена: ок. 61–64 г.

РАЗКАЗЪТ на Лука за живота на Павел в книгата Деяния завършва с това, че апостолът е в Рим и очаква случаят му да бъде разгледан от императора. Там той живее в къща под наем и „най–смело и без никакви пречки“ проповядва за Божието Царство на всички, които идват при него. (Деян. 28:30, 31) Но във второто си писмо до Тимотей апостол Павел пише, че ‘понася зло, и дори е в окови като някой престъпник’ и думите му показват, че смъртта му наближавала. (2 Тим. 2:9; 4:6–8) Каква огромна промяна! Първия път към Павел се отнасяли като към уважаван затворник, а втория — като към опасен престъпник. Какво се било случило след като Лука писал за обстоятелствата на Павел през 61 г. в края на двегодишния му престой в Рим и преди Павел лично да напише на Тимотей за положението, в което се намирал, очевидно малко преди смъртта си?

² Тъй като е трудно времето на написване на писмата на Павел до Тимотей и до Тит да се помести в периода, обхванат от книгата Деяния, някои библейски изследователи са стигнали до заключението, че при разглеждането на случая на Павел от императора имало положителен резултат и апостолът бил освободен през около 61 г. В „Нов Уестминстърски речник на Библията“ се казва: „Последният стих от Деяния съответства повече на този възглед [че Павел бил освободен, след като бил затворник две години], отколкото на предположението, че описаното затворничество завършило със смъртна присъда за апостола. Лука набляга на факта, че никой не пречел на работата му, което със сигурност създава впечатлението, че краят на дейността му още не бил настъпил.“a Следователно Първото писмо до Тимотей трябва да е било написано в периода след освобождаването на Павел от затвора в Рим първия път и преди последния път, когато бил затворник там, тоест около 61–64 г.

³ След като бил освободен от затвора, Павел очевидно възобновил мисионерската си дейност заедно с Тимотей и Тит. Не е сигурно дали той стигнал до Испания, както предполагат някои изследователи. Климент Римски писал през около 95 г., че Павел стигнал „най–далече на З[апад]“, което би могло да включва и Испания.b

⁴ От къде Павел написал първото си писмо до Тимотей? Стихът от 1 Тимотей 1:3 показва, че Павел уредил Тимотей да се погрижи за някои неща, свързани със сбора в Ефес, докато той самият отишъл в Македония. Явно именно от там написал писмото до Тимотей, който се намирал в Ефес.

⁵ Още от началото на първото хилядолетие двете писма до Тимотей са приети като послания от Павел и като част от вдъхновеното Писание. Ранните християнски писатели, като Поликарп, Игнатий и Климент Римски, са единодушни по този въпрос, а писмата са включени като послания от Павел в каталози от първите няколко века. В един източник относно писмата на Павел до Тимотей се казва следното: „Малко са писанията от Н[овия] З[авет], за чиято достоверност съществуват толкова ясни доказателства. ... Следователно отричането на достоверността им трябва да се смята за съвременна проява, противна на ясните доказателства от ранната църква.“c

⁶ Павел написал първото си писмо до Тимотей, за да обясни ясно определени организационни процедури в сбора. Било необходимо също да предупреди Тимотей относно погрешните учения, както и да го насърчи да укрепва братята, за да се противопоставят на „така нареченото познание“. (1 Тим. 6:20) В търговския град Ефес съществували също изкушения, свързани с материализма и „любовта към парите“, така че било подходящо братята да получат напътствия по този въпрос. (6:10) Несъмнено Тимотей имал добра основа, опит и обучение, за да направи това. Баща му бил грък, а майка му — бояща се от Бога юдейка. Не се знае кога точно Тимотей чул за първи път християнското учение. Когато Павел дошъл в Листра по време на второто си мисионерско пътуване, явно в края на 49 или в началото на 50 г., братята в Листра и Икония вече ‘говорели добре’ за Тимотей, който тогава вероятно бил около двайсетгодишен. Затова Павел уредил Тимотей да се присъедини към него и Сила в пътуванията им. (Деян. 16:1–3) В единайсет от четиринайсетте писма на Павел, както и в книгата Деяния, Тимотей е споменат по име. Павел проявявал бащинска загриженост към него и неведнъж му давал задачата да посещава различни сборове и да служи на братята там, което показва, че Тимотей се справял добре като мисионер и бил способен да поема по–сериозни отговорности. (1 Тим. 1:2; 5:23; 1 Сол. 3:2; Флп. 2:19)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹⁵ Това писмо съдържа сериозно предупреждение за онези, които се забъркват в безполезни предположения и философски спорове. Показано е ясно, че „споровете за думи“ са свързани с гордостта и трябва да бъдат избягвани, защото както казва Павел, те пречат на духовния растеж на един християнин, като „само пораждат въпроси, вместо да предават свързаните с вярата неща от Бога“. (6:3–6; 1:4) Наред с делата на плътта, тези разисквания ‘се противопоставят на здравото учение според славната добра новина на щастливия Бог’. (1:10, 11)

¹⁶ Християните в Ефес, град, чиито жители били изпълнени с ламтеж за пари, очевидно се нуждаели от подходящи напътствия, за да могат да се борят срещу материализма и нещата, отвличащи вниманието. Павел осигурил такива напътствия. Хората в света цитират думите му, че „любовта към парите е коренът на всякакви зли неща“, но малцина са онези, които се вслушват в това предупреждение. За разлика от тях, истинските християни трябва винаги да имат предвид това напътствие, защото иначе може да загубят живота си. Те трябва да избягват причиняващата страдания клопка на материализма и да не възлагат надеждата си „на несигурното богатство, а на Бога, който ни снабдява с всички неща изобилно за наша радост“. (6:6–12, 17–19)

¹⁷ От писмото на Павел става ясно, че Тимотей бил образцов християнски младеж. Макар и млад, той бил зрял в духовно отношение. Тимотей полагал усилия, за да бъде способен да служи като надзорник и бил богато благословен с различни привилегии в службата. Но като всички пламенни християнски проповедници днес, Тимотей трябвало да продължава да размишлява върху тези неща и да бъде погълнат от тях, за да не спира да напредва. Следният съвет на Павел е много подходящ за всички, които се стремят към трайна радост, напредвайки като християни: „Обръщай постоянно внимание на себе си и на поучението си. Придържай се към тези неща, защото като правиш това, ще спасиш и себе си, и онези, които те слушат.“ (4:15, 16)

¹⁸ Това вдъхновено от Бога писмо изгражда признателност у християните за Божиите уредби. От него става ясно как и мъжете, и жените могат да вършат своя дял, за да допринасят за единството в сбора, спазвайки теократичния ред. (2:8–15) След това са разгледани изискванията за онези, които служат като старейшини и помощник–служители. Така светият дух показва какво се очаква от братята, които получават специални задачи в сбора. Писмото съдържа също насърчение за всички отдадени на Бога мъже да отговарят на тези стандарти: „Ако някой се стреми към службата на надзорник, желае добро дело.“ (3:1–13) В него е разгледано и каква нагласа трябва да има един надзорник към хората в сбора, които може да са на различна възраст и от различен пол, а също е обсъдено разглеждането на обвинения в присъствието на свидетели. За да подчертае мисълта, че старейшините, които се трудят усърдно в говоренето и поучаването, са достойни за двойна почит, Павел два пъти се позовава на Еврейските писания: „Защото в Писанието се казва: ‘Не завързвай устата на бика, когато вършее’, и също: ‘Работникът заслужава заплатата си’.“ (1 Тим. 5:1–3, 9, 10, 19–21, 17, 18; Втор. 25:4; Лев. 19:13)

¹⁹ След като дава тези хубави напътствия, Павел добавя, че заповедта трябва да се спазва по чист и безукорен начин ‘до явяването на нашия господар Исус Христос като цар на онези, които управляват като царе, и господар на онези, които владеят като господари’. Въз основа на тази надежда за Царството писмото завършва с въздействаща подкана за християните „да вършат добро, да бъдат богати с добри дела, да бъдат щедри, готови да споделят с другите, като така изграждат добра основа за бъдещето си, представляваща тяхното сигурно съкровище, за да могат да се хванат здраво за истинския живот“. (1 Тим. 6:14, 15, 18, 19) Напътствията от Първото писмо до Тимотей са наистина полезни за всички нас!

[Бележки под линия]