Да помогнем на други да обожават Бога

„Ако . . . един невярващ или обикновен човек . . . [влезе вътре], тайните на сърцето му стават явни, тъй щото ще падне на лицето си и ще обожава Бога“ (1 КОРИНТЯНИ 14:24, 25).

 1–3. Каква помощ била оказана на много коринтяни, за да спечелят Божието благоволение?

ПО време на второто си мисионерско пътуване апостол Павел спрял за година и половина в Коринт. Там ‘се занимавал подробно със Словото, като свидетелствал’. С какъв резултат? „Много от коринтяните, които слушаха, станаха вярващи и бяха кръстени“ (Деяния на апостолите 18:5–11). Те били ‘осветени, призвани за светии’ (1 Коринтяни 1:2).

² По-късно в Коринт пристигнал Аполос. Преди това Прискила и Аквила му помогнали да разбере „по-точно Божия път“, включително и върпоса за кръщението. Благодарение на това той станал християнин и се радвал на Божието благоволение или признание (Деяния на апостолите 18:24 до 19:7). Аполос от своя страна помогнал на коринтяните, които едно време ‘се отвличали от немите идоли’ (1 Коринтяни 12:2). Тези хора вероятно получавали библейско обучение в своите домове. Могли са също да обогатят познанията си чрез посещение на християнските събрания (Деяния на апостолите 20:20; 1 Коринтяни 14:22–24).

³ В резултат на тези поучения, много бивши ‘невярващи и обикновени хора’ били привлечени към истинското обожаване. Каква удовлетворение е било да се наблюдават мъже и жени как напредват в духовно отношение, за да бъдат кръстени и да получат Божието благоволение или признание! Основание за такова удовлетворение има също и днес.

Помагане на ‘невярващи и обикновени хора’

 4. По какъв начин много хора днес получават помощ както едно време жителите на Коринт?

⁴ Свидетелите на Йехова днес също са послушни на заповедта на Исус да ‘правят ученици от хора от всички нации и да ги кръщават’ (Матей 28:19, 20). След посяването на зърното на истината във възприемчиви сърца, те се връщат и го поливат (1 Коринтяни 3:5–9; Матей 13:19, 23). Предлагат на хората безплатни ежеседмични домашни библейски изучавания по време на които заинтересуваните лица могат да получат отговор на своите въпроси и да познаят истините съдържащи се в Светото Писание. Те също поканват такива хора да посещават събранията на местните Свидетели на Йехова, както в първото столетие на тях присъствали „невярващите“ в Коринт. А как Свидетелите на Йехова трябва да се отнасят към такива лица изучаващи Библията и присъстващи на събранията?

 5. Какво е библейското основание за предпазливост в контактите с определени хора?

⁵ Много се радваме виждайки как такива хора ценят Бога. Все пак не забравяме, че те все още не са кръстени съвярващи. Нека пак да си припомним двата урока произлизащи от първата статия: 1. Израилтяните са били предпазливи спрямо чуждестранните заселници, които, въпреки че са живяли всред Божия народ и са спазвали известни закони, не били обрязани прозелити, братя по вяра. 2. Християните в Коринт с контакта си към ‘невярващите и обикновени хора’ оставали бдителни, послушни на съвета на апостол Павел: „Не се впрягайте несходно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието?“ (2 Коринтяни 6:14).

 6. Как „невярващи“ могат да бъдат „изобличавани“ или дисциплинирвани на събранията и каква форма имат такива дисциплинирвания?

⁶ И тъй, въпреки, че сърдечно посрещаме ‘невярващите и обикновени хора’, даваме си сметка, че те още не отговарят на Божиите изисквания. Както Библията посочва в 1 Коринтяни 14:24, 25 такива лица могат да имат нужда да бъдат „подробно изследвани“ или дори „изобличавани“ или дисциплинирвани чрез това, което са научавали. Такова порицание няма разбира се форма на някакво разследване; те не са викани пред съдебен комитет в еклезията, тъй като не са още нейни членове. По скоро в резултат на това, което познават, такива личности се убеждават, че Бог осъжда всякакви самолюбиви и неморални постъпки.

 7. Какъв следващ напредък желаят да направят много заинтересувани и защо?

⁷ Много некръстени любители на истината с течение на времето желаят да правят нещо повече отколкото само да посещават събранията като слушатели. Защо е така, обясняват ни следните думи на Исус: „Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства ще бъде като учителя си“ (Лука 6:40). Този, който изучава Библията може да забележи, че неговия възпитател твърде сериозно гледа на проповедническата служба и се чувства щастлив в нея (Матей 24:14). Затова с укрепването на вярата си човекът изучаващ библейските истини и участващ в събранията може сериозно да се отнесе към думите: „Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение!“ (Исаия 52:7; Римляни 10:13–15). Въпреки, че още не е кръстен, той желае да стане вестител на Царството свързан с еклезията на Свидетелите на Йехова.

 8, 9. Как трябва да постъпим, когато заинтересуваното лице пожелае да взима участие в проповедническата дейност? (б) Какво трябва да направят двама старейшини при срещата с кандидата за вестител и неговия учител? (в) Каква отговорност взима върху себе си новия вестител?

⁸ Когато водещият библейското изучаване установява, че заинтересуваният иска да участва в проповедническата служба, може да обсъди този въпрос с надзорник-председателя, който ще определи двама старейшини да се срещнат с този заинтересуван и неговия учител. Старейшините много се радват, когато нови искат да служат на Бога. Те няма да очакват от него толкова голямо знание колкото притежават кръстените и по-напредналите в истината, от които се изисква повече. Все пак преди новия да вземе участие в службата с еклезията старейшините ще искат да се уверят дали той познава основните учения на Библията и дали е хармонизирал живота си с Божиите принципи. Съществуват прочее основателни причини, за да се срещнат двама старейшиниa с кандидата за вестител и свидетеля, който води с него изучаването.

⁹ Двамата старейшини ще информират заинтересувания, че този, който се квалифицира да участва в службата и после вземе участие в нея, може да дава отчет за извършената дейност, и че в картотеката на еклезията ще бъде учредена за него „карта за отчет на вестителя“. Това ще бъде потвърждение за присъединяването му към теократичната организация на Свидетелите на Йехова и за подчиняването му на нея. (Същото се отнася и за всички останали даващи отчет за проповедническата дейност). По време на разговора със заинтересувания, старейшините трябва да насочат също вниманието му към библейските съвети като например тези изложени в книгата „Организирани за провеждане на нашата служба“ на страница 98 и 99.b Това би бил подходящ момент да му се даде личен екземпляр на тази книга.

10. (а) Какъв напредък може да прави некръстения вестител и каква ще е неговата цел? (б) Защо е коригирано обозначението „признат като свързан с еклезията“? (Виж забележката под линията).

¹⁰ Този, който отговаря на условията за некръстен вестител на добрата вест се намира на път да стане ‘човек с добра воля’ (Лука 2:14).c Макар. че още не се е отдал на Бога и не е кръстен, той може да дава отчет за своята проповедническа дейност заедно с милионите активни вестители, които по цялата земя „проповядват . . . Божието Слово“ (Деяния на апостолите 13:5; 17:3; 26:22, 23). Добре е да се съобщи в еклезията, че даденото лице е нов некръстен вестител. Такъв човек трябва да продължава да изучава Библията, да участва в събранията, да прилага познаваните истини и да ги споделя с другите. В близкото бъдеще ще поиска да се кръсти благодарение на което ще придобие Божието благоволение и ще получи „белег“ осигуряващ спасение (Езекиил 9:4–6).

Помощ за един грешник

11. Как еклезията се отнася към един кръстен злосторник?

¹¹ В предишната статия беше разгледан въпроса как еклезията помага на кръстените вестители, ако извършат сериозно нарушение (Евреи 12:9–13). Научихме също от Библията, че ако кръстеният грешник не прояви покаяние, трябва да бъде изключен от еклезията, която после отбягва всякакви контакти с него (1 Коринтяни 5:11–13; 2 Йоан 9—11; 2 Солунци 2:11, 12). А какви мерки трябва да бъдат взети ако некръстения извърши сериозни грешки или нарушения?

12. (а) Защо на съгрешили некръстени вестители също се оказва помощ по милосърден начин? (б) Как принципа от Лука 12:48 може да се отнесе до отговорност за грехове?

¹² Юда набляга на милосърдното отношение към помазаните християни безпокоени от съмнения или извършили плътски прегрешения при условие, че се разкайвали (Юда 22, 23; виж също 2 Коринтяни 7:10). Тогава не подобава ли да се окаже още по-голямо милосърдие на едно некръстено лице, което е съгрешило, но се разкайва (Деяния на апостолите 3:19). Разбира се, защото неговото духовно предразположение не е още добре оформено, а опита му относно воденето на християнски живот е ограничен. Такъв човек може би още не е успял да познае Божието гледище спрямо някои въпроси. Не е минал със старейшините серията от библейски разговори предшестващи кръщението, нито твърде значителния акт на потапяне във вода. Освен това, според думите на Исус „от всекиго, комуто много е дадено, много и ще се изисква от него“ (Лука 12:48). Следователно, повече се изисква от кръстените християни, върху които с оглед на по-задълбоченото знание и по-многобройните благословии тежи по-особена отговорност (Яков 4:17; Лука 15:1–7; 1 Коринтяни 13:11).

13. Как старейшините могат да помогнат на некръстения вестител, който се е заблудил?

¹³ В съгласие със съвета на Павел, братята имащи духовни кавилификации искат да помогнат на всеки некръстен вестител, който безразсъдно е направил погрешна крачка. (Сравни Галатяни 6:1). Старейшините могат да изберат помежду си двама (например тези, които в началото са разговаряли с даденото лице), за да се опитат да го насочат по правилния път, ако иска да приеме помощ. Те няма да направят това с намерение строго да го порицават, а да го коригират по милосърден начин с кротост (Псалм 130:3). В повечето случаи библейските поучения и практичните препоръки ще са достатъчни, за да предизвикат покаяние и да го приведат на правия път.

14, 15. (а) Какви мерки могат да бъдат взети, когато един злосторник прояви искрено покаяние? (б) Какво кратко съобщение може да бъде понякога изнесено?

¹⁴ Двамата старейшини ще дадат наставления съобразни със ситуацията на некръстения нарушител. В някои случаи те могат да наредят за известно време той да не взима участие в теократичната школа на проповедническата служба или да не дава коментари при събранията. Могат също да му кажат да не взима участие в публичната, проповедническа служба заедно с еклезията докато не направи видим духовен напредък. Тогава ще му кажат, че може отново да участва в службата. Ако нарушението не е придобило известност, нито съставлява опасност за чистотата на стадото, няма нужда да се предупреждава еклезията с някакво съобщение.

¹⁵ А какви мерки трябва да бъдат взети ако определените старейшини установят, че даденото лице искрено се разкайва, обаче нарушението е станало известно? Или какво трябва да направят, ако провинението ще стане известно след някое време? И в двата случая те трябва да информират комитета на службата в еклезията, който ще изнесе кратко съобщение със следното съдържание: „След обсъждането на въпроса на еди кой си, бе взето решение, че той или тя може по-нататък да сътрудничи с еклезията като некръстен вестител“. Както и при всички други такива въпроси, групата на старейшините ще реши дали ще бъде целесъобразно след това да бъде изнесен библейски доклад съдържащ съвети относно станалото нарушение.

16, 17. (а) В какви два случа е целесъобразно изнасянето на друго съобщение? (б) Какво трябва да е неговото съдържание?

¹⁶ Понякога некръстеният вестител, който е извършил прегрешение не приема оказваната му сърдечна помощ. Или може да се случи така, че такова лице съзнателно се отказва от по-нататъшната подготовка за кръщение и уведоми старейшините, че не иска да бъде считано за вестител. Какви мерки трябва да бъдат взети тогава? Решение за изключване не се взима спрямо некръстени вестители, тъй като фактически те още не са придобили признание от Бога. Постановлението за неразкаялите се грешници се отнася за лицата, които се наричат братя, т.е. за кръстените (1 Коринтяни 5:11). Обаче, това означава ли, че не се обръща внимание на провинението? В никакъв случай!

¹⁷ Старейшините са отговорни ‘да пасат повереното им Божие стадо’ (1 Петър 5:2). Ако двамата старейшини предлагащи своята помощ на некръстения вестител установят, че той не се разкайва и поради това не отговаря вече на изискванията за вестител, откровено ще му съобщят за това.d А пък, ако некръстеният сам заяви на старейшините, че не желае да е смятан за вестител, те трябва да уважат това решение. И в двата случаи подобава служебният комитет в еклезията да предаде в подходящо време едно кратко съобщение, че „еди кой си престана да бъде вестител на добрата вест“.

18. (а) За какво трябва да помнят християните, които след като чуят такова съобщение трябва лично да решат как да се отнасят към такива хора? (б) Необходимо ли е изцяло да отбягваме некръстените лица, които в миналото са се провинили в нещо?

¹⁸ Как след това Свидетелите на Йехова ще се отнасят към такъв човек? Най-напред той е присъствал на събранията като „невярващ“. След това е пожелал да стане вестител на Царството и е придобил нужните квалификации. Обаче, това е свършило и той е пак човек от света. Библията не изисква от нас да отбягваме да разговаряме с него, защото той не е изключен.e Все пак християните ще проявяват предпазливост в контактите си с такъв светски човек, необожаващ Йехова, подобно както израилтяните внимавали в контактите си с необрязани заселници. Такава предпазливост ще запази еклезията от въздействието на дори „малко квас“, т.е. от елемента на развалянето (1 Коринтяни 5:6). Ако по-късно такова лице изяви искрено желание за възобновяване на библейското изучаване и старейшините намерят това за подходящо, може би това ще му помогне отново да цени привилегията на обожаването на Йехова заедно с неговия народ (Псалм 100).

19. Каква допълнителна помощ в някои случаи могат старейшините да дадат насаме?

¹⁹ Ако старейшините биха забелязали, че такова лице представлява особена опасност за стадото, те могат лично да предупредят събратята изложени на неговото влияние. Например бившият вестител може да е младеж, попаднал в пиянство или неморалност. Въпреки съобщението, че не е вече некръстен вестител, той може да се опитва да дружи с младежите от еклезията. В такъв случай старейшините трябва лично да поговорят с родителите на изложените на опасност младежи, а може би и със самите младежи (Евреи 12:15, 16; Деяния на апостолите 20:28–30). В редки случаи, ако даденото лице действа по явно нарушителен начин или представлява голяма опасност, старейшините могат да му кажат да не идва на събранията, а всеки опит да се вмъкне ще бъде приет като правонарушение.

Помагане на непълнолетни, да служат на Бога

20. Как християнските родители могат да помагат на децата си и с какъв резултат?

²⁰ Библията задължава родителите да поучават децата си в Божията истина (Второзаконие 6:4–9; 31:12, 13). Именно затова, Свидетелите на Йехова отдавна подтикват християнските семейства за водене на едно ежеседмично библейско изучаване. Християнските родители трябва да поощряват своите рожби да напредват със цел да се отдадат на Бога и да се кръстят, защото по такъв начин ще придобият Божието благоволение (Притчи 4:1–7). В еклезиите виждаме прекрасни резултати от такива усилия, стотици хиляди младежи, които обичат Йехова и желаят да го обожават завинаги.

21–23. (а) Какви мерки трябва предимно да бъдат взети спрямо непълнолетния вестител, ако е направил някакво нарушение? (б) Каква е ролята на старейшините на еклезията в такива случаи?

²¹ Освен това християнските родители носят главната отговорност за дисциплинирване и порицаване на своите деца, за определяне на ограничения и прилагане на евентуални наказания от любов (Ефесяни 6:4; Евреи 12:8, 9; Притчи 3:11, 12; 22:15). Ако обаче непълнолетното дете признавано в еклезията като некръстен вестител направи сериозно нарушение, тогава с въпроса трябва да се заемат старейшините, които ‘бдят върху душите на стадото’ (Евреи 13:17).

²² Общо взето такива прегрешения трябва да бъдат обсъдени по начина изложен вече в тази статия. За разяснение на въпроса трябва да бъдат определени двама старейшини. Те могат най-напред да поговорят с родителите (или с единия от тях) за станалото, за отношението на детето и за взетите вече мерки за коригирането му. (Сравни Второзаконие 21:18–21). Щом като родителите владеят ситуацията, старейшините могат само да ги посетят от време на време, за да им дадат помощни съвети, напътствия и сърдечни насърчения.

²³ Понякога обаче, от разговора с родителите произлиза, че най-добре ще бъде, ако старейшините се срещнат със своеволното дете в присъствието на родителите. Не забравяйки за ограниченията и склонностите на младежта, надзирателите ще се опитват да поучат младия, некръстен вестител с кротост (2 Тимотей 2:22–26). В някои случаи може да се окаже, че той не отговаря вече на изискванията за вестител и поради това трябва да бъде дадено съответно съобщение.

24. (а) Какво е добре да правят родители, дори ако непълнолетния е извършил сериозно прегрешение и как могат да се справят с тази задача? (б) Какво приложение има това спрямо непълнолетно дете, което е изключено?

²⁴ Какво още след това могат да направят родителите в полза на заблуденото непълнолетно дете. Все още отговарят за него, дори ако то е престанало да отговаря на изискванията за некръстен вестител и ако след кръщението е изключено от еклезията. Както ще продължават да му осигуряват храна, облекло и покрив, така също и необходимо ще го поучават и дисциплинирват въз основа на Божието Слово (Притчи 6:20–22; 29:17). Любещите родители могат впрочем да провеждат с такова дете домашно библейско изучаване, даже ако е изключено.f Може би то ще извлече по-голяма полза и ще се коригира, ако изучаването ще се провежда само с него. Родителите могат също да решат, то да участва по-нататък в изучаването със цялото семейство. Независимо от това, че се е отклонило от пътя, родителите желаят то да се върне при Йехова, както блудния син от притчата на Исус (Лука 15:11–24).

25. Защо днес сърдечно се интересуваме и помагаме на „невярващи?

²⁵ Целта на нашето проповядване и поучаване е да подпомагаме другите да станат щастливи обожатели на истинския Бог. ‘Невярващите и обикновени хора’ измежду жителите на Коринт стигнали до там, че ‘падали на лицата си и обожавали Бога’, като обяснили: „Бог наистина е между вас“ (1 Коринтяни 14:25). Каква радост доставя днес изгледа на все по-голямия брой хора започващи да обожават Бога! Така се изпълнява заявлението на ангелите: „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците на добра воля [ или: хора, които са получили Божието признание]“ (Лука 2:14).

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◼ Как християните гледат на „невярващи“ посещаващи събранията?

◼ Какво ще предприемат старейшини, ако някой изучаващ Библията заяви, че иска да участва в проповедната служба и каква отговорност поема такъв човек?

◼ Какви мерки трябва да бъдат взети, ако некръстения вестител извърши сериозно прегрешение?

◼ Как родители и старейшини могат да помогнат на непълнолетно дете, което живее при родителите си, дори когато е направило сериозно прегрешение?

[Снимка на страница 26]

Който става вестител, преди да е кръстен, прави важна и отговорна крачка по отношение на целта, да получи Божието одобрение