Библейски връхни точки Еклисиаст 1:1—12:14

„Бой се от истинския Бог и пази неговите заповеди“

Да се боиш от Бога в днешно време в най-добрия случай се смята за непрактично. Но библейската книга Еклисиаст (еврейски: Кохелет, събирател), съставена от цар Соломон (1:1) преди около 3 000 години, описва безсмислието на човешките усилия, при които се пренебрегва Божията замисъл.

Смайващото в тази книга е голямото многообразие на темите, с които се занимава писателят — човешка мъдрост, човешкото господство, материално богатство, удоволствия, формалистично упражняване на религии и много други. Всичко това е суета, защото не е от трайност. Да се размисли върху това несъмнено ще доведе остроумния към заключението: „Бой се от истинския Бог и пази неговите заповеди. Защото това е целия дълг на човека“ (Еклисиаст 12:13).

„Всичко е суета“

Чети моля глава 1 и 2. В сравнение с вечните кръговрати в природата всички човешки стремежи са преминаващи и временни (1:4–7). Дори самия събирател трябва да остави богатството си на друг, който може би съвсем не е достоен (2:18, 19). Еврейската дума за „суета“ означава всъщност „пара“ или „лъх“.

◆ 1:9 — В какъв смисъл няма „нищо ново под слънцето“?

Относно природните кръговарти на живота няма наистина нищо ново. Дори „нови“ открития най-вече са само прилагане на принципи, който Йехова вече е използвал в творението. Но Йехова е предизвикал нови духовни развития „под слънцето“, които се отнасят за хората.

◆ 2:2 — Погрешно ли е да се забавляваш?

Не, не е погрешно. Да се смееш или забавляваш може да допринесе да забравиш за известно време известни проблеми, но чрез това те няма да бъдат разрешени. Да се опитваш да намериш истинско щастие като бъдеш весел е „безсмислие“ няма никакъв смисъл. По същия начин и радостта не разрешава проблемите. Ето защо веселие и удоволствие се съпоставят на щастието, което е предизвикано от благословията на Йехова, която почива върху неговите дела (2:24).

Поуката за нас: Трябва да вземем при сърце съвета на Соломон и да не си поставяме за цел в живота стремежа към материални облаги и възбудителни нови преживявания. Вместо това трябва да бъдем ‘добри пред Йехова’, като го слушаме. Тогава ще получим неговата благословия — „мъдрост и познание и радост“ — (2:26).

Има време за всяко нещо

Чети глава 3 и 4. Соломон не се застъпил за фаталистично схващане за живота (3:1–9). Той само насочил върху това, че човек просто не може да промени нищо от това, което Бог е поставил в действие (3:14). Затова едно кооперативно отношение (4:9–12) е по-полезно, отколкото дух на конкуренция (4:4).

◆ 3:11 — Как Бог е направил всеко нещо „хубаво на времето му“?

Еврейската дума за „хубаво“ има също значението и за „добро“, „правилно“, „подходящо“. В определено време ще се даде правилното място на всеко Божие дело според замисъла му. Бог е направил много „хубави“ неща за човечеството. Така в градината Едем той им дал съвършена задача. Когато човекът сгрешил, Бог обещал идването на едно Семе, което да служи като откупител. Бог изпратил навреме това Семе. И ‘най-хубавото’ от всичко: Йехова направил Семето за Цар на неговото Царство.

◆ 4:6 — Соломон застъпил ли се за един лек живот?

Не. Но Соломон наблюдавал, че трудна работа и стремеж за печалба води често до съревнование и съперничество (4:4). Но това може да бъде свързано с проблеми и дори с преждевременна смърт (1 Тимотей 6:9, 10). Кое становище свидетелства за уравновесеност? Би трябвало да се покаже задоволство с по-малко печалба, съпроводена с мир, вместо чрез тежка работа, свързана с караници, със стремеж към по-голяма печалба.

Поуката за нас: Днес е време да се постави Божието Царство на първо място в живота, вместо егоистични лични интереси (3:1). Трябва да работим заедно със съхристияни, вместо да се отлъчваме (4:9–12). По този начин можем да получим нужната помощ и насърчение въпреки трудности и съпротива.

Истинското обожаване задоволява

Чети глава 5 и 6. Тъй като Йехова е всемогъщ, трябва да вземем сериозно нашето отношение към него. Не трябва да действаме глупаво и все пак да очакваме, че ще приеме нашите „жертви на клане“! (5:1, 2). Който се бои от Бога, получава задоволство, когато вложи материалното си богатство, но който го натрупва, няма радост. (Сравни 5:18-20 с 6:2, 3).

◆ 5:2 — Как можем да последваме този съвет?

Наистина ние трябва да излеем сърцето си пред Бога, но поради неговото величие и големина трябва да се пазим от импулсивни, необмислени изказвания (Псалм 62:8). Вместо да произнасяме много думи, трябва да избираме съвсем обикновени, но идващи от сърце думи (Матей 6:7). Само с пет къси еврейски думи Моисей се помолил за Мариам, и той получил полезен отговор (Числа 12:13).

◆ 6:9 — Какво е „блуждаене на душата“?

„Душа“ тук има значението на „пожелание на душата“. Затова този израз се отнася за безполезно начинание, да търсиш непрестанно да задоволиш желания, които не могат да бъдат задоволени. Съпоставя се с „виждане с очите“, т.е. готовността да видиш реалността с очите. Понеже знаем, че само Божието Царство ще доведе истински промени, трябва да бъдем доволни и да не допускаме нереални или неизпълними желания да ни ограбят мира.

Поуката за нас: На мястото на обожаване трябва да се държим със съответната достойност и да бъдем внимателни (5:1). Трябва също да побързаме да изпълним нашите задължения спрямо Йехова. Ако сме женени, това включва да държим верно на обещанието за брака (5:4).

Думи на мъдрост

Чети глава 7 и 8. Събирателят разглежда отрезяващото действие на смъртта (7:1–4) и стойността на мъдростта (7:11, 12, 16–19); той предупреждава също от лоша жена (7:26). Дава се съвет например да се държим мъдро спрямо владетели (8:2–4) и да не се разгорещяваме относно несправедливости (8:11–14).

◆ 7:28 — С тези думи жените биват ли унижени?

Изглежда, че тогава са царели много ниски нравствени мащаби. Затова Соломон говорил за това, колко редко са се намирали в негово време праведен мъж или праведна жена. Между хиляда души почти не можел да се намери един праведен мъж, а да не говорим за една праведна жена. Но Библията говори за „трудолюбива жена“ и за „трудолюбива съпруга“ (Рут 3:11; Псалм 31:10). Този въпрос би могъл да бъде също пророчески, защото никога една жена не е била напълно послушна на Йехова, противно на това е имало такъв мъж — Исус Христос.

◆ 8:8 — За какво говори тук събирателят?

Той говори за смъртта. Никой не може да отложи датата на смъртта, като попречи на жизнената сила да напусне клетките на тялото. В борбата срещу общия ни враг, смъртта, никой не може да получи освобождение или да се замести от някого (Псалм 49:7–9). Дори нечестивите, въпреки техните хитри планове, не могат да избегнат смъртта.

Поуката за нас: Въпреки, че много си поставят за цел в живота придобиване на материални богатства, само Божията мъдрост може да доведе към вечен живот (7:12; Лука 12:15). Нищо няма да се оправи, ако тъгуваме за „миналите добри времена“ (7:10). Само тогава ще „излезе добре“ за нас, ако продължим да се боим от Бога (8:5, 12).

Случайностите в живота

Чети глава 9 и 10. Животът е скъпоценен и Бог желае да му се радваме (9:4, 7). Тъй като не можем да направляваме изхода на живота (9:11, 12), по-добре е да съблюдаваме Божията мъдрост, също и ако повечето хора не държат на това (9:17). Поради несигурностите, които животът носи със себе си, трябва да пазим сърцето си (10:2), при всичко, което вършим да бъдем внимателни и да действаме с практична мъдрост (10:8–10).

◆ 9:1 — В какво отношение делата на праведните са в Божията ръка?

Въпреки, че нещастието сполита също и мъдри и праведни, това става само с допускане от Божия страна и той никога няма да ги изостави. Чрез Божията „ръка“ или неговата дейна сила може да освободи праведни от изпитания или може да ги подкрепи, да понасят тези изпитания (1 Коринтяни 10:13). Да се помни това, може да утеши служител на Йехова, когато се появят трудности.

◆ 10:2 — Как сърцето е в дясната ръка?

„Дясната ръка“ означава често положение на благоразположение (Матей 25:33). Така фактът, че сърцето на мъдрия е „в неговата дясна ръка“, показва, че го подтиква да следва добър, благополучен път. На неразумния липсват добри подбуди и той действа глупаво и погрешно. Това, че сърцето му е в „лявата му ръка“ показва, че той е склонен да поеме погрешен път.

Поуката за нас: Тъй като всеки от нас може да бъде изненадан от смъртта (9:12), трябва да използваме живота си в служба на Йехова. В случай на смърт всичко се свършва (9:10). Ние трябва при нашата работа да сме сръчни, защото при неспособност дори при най-простата работа, като копаене на дупки или сечене на дърва можем да причиним вреда както на себе си, така и на други (10:8, 9).

Младост и смисълът на живота

Чети глава 11 и 12. Ние всички трябва да бъдем щедри и да действаме решително (11:1–6). Младежи, които използват времето и енергията си по пълноценен начин, като служат на Създателя, няма за нищо да съжаляват по-късно в живота си (11:9, 10). Вместо това те ще почувстват удовлетворение да се харесат на Бога, преди да отпаднат силите им и се влоши здравето им (12:1–7).

◆ 11:1 — Какво иска да се каже с ‘хвърляне на хлеба си’?

Хлябът е главната храна. Да го хвърлиш във „водата“ означава, да се откажеш от нещо ценно. Но ще се „намери отново“, понеже на щедрите се заплаща по неочакван начин (Лука 6:38).

◆ 12:12 — Защо таково отрицателно отношение към книги?

В сравнение със Словото на Йехова, ‘безкрайните’ томове в света съдържат само човешки разсъждения. Много от тези мисли отразяват духа на Сатана (2 Коринтяни 4:4). Затова едва ли е от трайна полза, „да им се посвещаваш много“.

Поуката за нас: Както Соломон трябва да се занимаваме с това, какво казва Божието Слово за живота. С това ще се засили нашето решение да се боим от Бога и да му се покоряваме. Понеже знаем, че Йехова се грижи много за нас (12:13, 14), чувстваме се още повече привързани към него.

Ето защо нека се ‘боим от истинския Бог и пазим неговите заповеди’. Това е наш дълг и да го изпълняваме ще ни донесе трайно щастие.