Дали имаш ‘Христов ум’?

„Нека Богът, който дава издръжливост и утеха, ви удостои с това да имате... същата умствена нагласа, която имал Христос Исус.“ — РИМЛЯНИ 15:5, NW.

 1. По какъв начин е изобразен Исус на много от картините на т.нар. християнство, и защо това не е честно описание на Исус?

„НИКОГА не го видели да се смее.“ Така е описан Исус в един документ, който погрешно претендира, че е писан от един древен римски чиновник. Казва се, че този документ, известен в настоящия си вид от около 11–и век, е повлиял на много художници.a На много рисунки Исус изглежда като скърбящ човек, който рядко, или изобщо не се усмихва. Но това едва ли е честно описание на Исус, когото евангелията изобразяват като сърдечен, милостив човек, притежаващ дълбоки чувства.

 2. Как можем да развием „същата умствена нагласа, която имал Христос Исус“, и за какво ще ни подготви това?

² Ясно е, че за да познаваме истинския Исус, трябва да изпълним умовете и сърцата си с точно разбиране на това каква личност бил в действителност Исус, докато бил тук на земята. Затова нека да изследваме някои евангелски повествования, които ни дават прозрение за ‘Христовия ум’ — тоест, неговите чувства, схващания, мисли и разсъждения. (1 Коринтяни 2:16) Като правим това, нека да разгледаме как можем да развием „същата умствена нагласа, която имал Христос Исус“. (Римляни 15:5, NW) Така може да бъдем по–добре подготвени в живота и в отношенията си с другите да следваме примера, който той ни е дал. — Йоан 13:15.

Леснодостъпен

 3, 4. (а) Какви били обстоятелствата на повествованието, записано в Марко 10:13–16? (б) Как реагирал Исус, когато учениците му се опитали да спрат децата да не идват при него?

³ Хората се чувствували привлечени към Исус. В много случаи отделни хора на различна възраст и с различен произход свободно се обръщали към него. Обърни внимание на случката, записана в Марко 10:13–16. Тя се състояла към края на неговата служба, когато той отивал за последен път към Йерусалим, за да изпита мъчителна смърт. — Марко 10:32–34.

⁴ Представи си тази сцена. Хората започват да водят при Исус деца, включително и бебета, за да ги благослови.b Учениците обаче се опитват да спрат децата да не идват при Исус. Може би учениците смятат, че Исус не иска да го занимават с деца по време на тези критични седмици. Но те грешат. Когато разбира какво правят учениците, Исус не одобрява това. Той вика децата при себе си, като казва: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте.“ (Марко 10:14) След това прави нещо, което разкрива едно наистина нежно и любещо отношение. В повествованието се казва: „Прегърна ги и ги благослови.“ (Марко 10:16) Децата явно се чувствуват добре, когато Исус ги взема в прегръдките си.

 5. Какво ни казва повествованието в Марко 10:13–16 относно това каква личност бил Исус?

⁵ Този кратък разказ ни говори много за това каква личност бил Исус. Обърни внимание на това, че той бил достъпен. Въпреки че заемал висока позиция в небесата, той не плашел, нито унижавал несъвършените хора. (Йоан 17:5) Не е ли от значение също, че дори децата се чувствували добре с него? Несъмнено те нямало да се чувствуват привлечени към един студен, безрадостен човек, който никога не се усмихва или не се смее! Хора на всякаква възраст се обръщали към Исус, защото чувствували, че той е сърдечен, грижовен човек, и били уверени, че няма да ги отпрати.

 6. Как старейшините могат да станат по–достъпни?

⁶ Размишлявайки върху това повествование, можем да се запитаме: ‘Дали имам Христов ум? Дали съм достъпен?’ В тези кризисни времена божиите овце се нуждаят от достъпни пастири, мъже, които са като „заслон от вятър“. (Исаия 32:1, 2; 2 Тимотей 3:1) Старейшини, ако развивате искрен, сърдечен интерес към своите братя и сте готови да давате от себе си за тях, те ще чувствуват вашата загриженост. Ще я виждат в изражението на лицето ви, ще я чуват в тона на гласа ви и ще я наблюдават в любезното ви отношение. Такава искрена топлота и загриженост могат да създадат атмосфера на доверие, в която за другите, включително и за децата, е лесно да се обърнат към вас. Една християнка обяснява защо могла да разговаря открито с един старейшина: „Той говореше с мен нежно и състрадателно. Иначе нямаше вероятно да кажа нито дума. Той ме накара да се почувствувам сигурна.“

Той се съобразявал с другите

 7. (а) Как Исус показал, че се съобразява с другите? (б) Каква може да е причината за това, че Исус постепенно възвърнал зрението на един сляп мъж?

⁷ Исус се съобразявал с другите. Той уважавал техните чувства. Само при вида на страдащи хора, той се вълнувал толкова силно, че бил подтикван да ги освободи от страданията им. (Матей 14:14) Освен това той се съобразявал с ограниченията и нуждите на другите. (Йоан 16:12) Веднъж хората довели при него един сляп мъж и молели Исус да го изцели. Исус възвърнал зрението на този мъж, но го направил постепенно. Първо мъжът виждал хората смътно — „неща като дървета, които ходят“. След това Исус възстановил напълно зрението му. Защо изцелил мъжа постепенно? Това може би било, за да даде възможност на този мъж, който бил свикнал с тъмнината, да се приспособи към шока от това внезапно да види слънчевата светлина и сложния свят. — Марко 8:22–26.

 8, 9. (а) Какво се случило малко след като Исус и неговите ученици влезли в района на Декаполис? (б) Опиши как Исус изцелил глухия човек.

⁸ Обърни внимание също на една случка, която станала след Пасхата през 32 г. от н.е. Исус и неговите ученици били навлезли в района на Декаполис, на изток от Галилейското езеро. Множествата скоро ги намерили там и довели при Исус много болни и недъгави, и той изцелил всичките. (Матей 15:29, 30) Интересно е, че Исус избрал един мъж, на когото да обърне специално внимание. Евангелският писател Марко, единственият, който записал тази случка, съобщава какво станало. — Марко 7:31–35.

⁹ Мъжът бил глух и едва можел да говори. Исус може би усетил притеснението и неудобството, които изпитвал този човек. Тогава Исус направил нещо малко необикновено. Той отвел мъжа настрани, на разстояние от множеството, на уединено място. Тогава Исус използувал знаци, за да покаже на мъжа какво смята да направи. Той ‘вложил пръстите Си в ушите му, и като плюнал, докоснал се до езика му’. (Марко 7:33) След това Исус погледнал към небето и като въздъхнал, се помолил. Тези показателни действия щели да означават за човека: ‘Това, което ще направя сега, е благодарение на сила от Бога.’ Накрая Исус казал: „Отвори се.“ (Марко 7:34) Тогава слухът на мъжа бил възстановен и той можел да говори нормално.

10, 11. Как можем да покажем, че се съобразяваме с чувствата на другите в сбора? А в семейството?

¹⁰ Каква загриженост проявил Исус към другите! Той уважавал техните чувства и на свой ред това състрадателно отношение го подтиквало да действува по начини, които щадели чувствата им. Като християни ние правим добре, ако развиваме и проявяваме Христов ум в това отношение. Библията ни подканя: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви [нежно състрадателни — NW], смиреномъдри.“ (1 Петър 3:8) Това несъмнено изисква от нас да говорим и постъпваме по начини, които вземат предвид чувствата на другите.

¹¹ В сбора можем да се съобразяваме с чувствата на другите, като им отдаваме почит, отнасяйки се с тях така, както искаме да се отнасят с нас. (Матей 7:12) Това включва да внимаваме какво казваме, както и как го казваме. (Колосяни 4:6) Помни, че ‘несмисленото говорене може да пронизва като нож’. (Притчи 12:18) А в семейството? Съпругът и съпругата, които наистина се обичат, са чувствителни към чувствата на другия. (Ефесяни 5:33) Те избягват грубите думи, безмилостните критики и язвителния сарказъм — които могат да причинят нараняване на чувствата, което не е лесно да бъде изцелено. Децата също имат чувства и любещите родители се съобразяват с тях. Когато е необходимо поправяне, тези родители го правят по начини, които уважават достойнството на техните деца и им спестяват излишното неудобство.c (Колосяни 3:21) Когато така проявяваме загриженост за другите, показваме, че имаме Христов ум.

Готов да окаже доверие на другите

12. Какъв уравновесен, реалистичен възглед имал Исус за своите ученици?

¹² Исус имал уравновесен, реалистичен възглед за своите ученици. Той добре знаел, че те са несъвършени. Та нали можел да чете в сърцата на хората. (Йоан 2:24, 25) Въпреки това той гледал на тях не само от гледна точка на техните недостатъци, но от гледна точка на добрите им качества. Той също така видял възможностите на тези мъже, които Йехова бил привлякъл. (Йоан 6:44) Положителният възглед на Исус спрямо неговите ученици се виждал в начина, по който той се отнасял към тях. Първо, той проявявал готовност да им окаже доверие.

13. Как Исус показал, че има доверие на учениците си?

¹³ Как Исус проявил това доверие? Когато напуснал земята, той поверил една тежка отговорност на своите помазани ученици. Той поставил в ръцете им отговорността да се грижат за целосветските интереси на неговото Царство. (Матей 25:14, 15; Лука 12:42–44) По време на своята служба той показал дори в малки, косвени отношения, че им има доверие. Когато по чудодеен начин умножил храната, за да нахрани множествата, той поверил на учениците си отговорността да раздадат храната. — Матей 14:15–21; 15:32–37.

14. Как би обобщил повествованието, записано в Марко 4:35–41?

¹⁴ Обърни внимание също на повествованието, записано в Марко 4:35–41. Този път Исус и учениците му се качили на една лодка и отплавали на изток към отсрещния бряг на Галилейското езеро. Малко след като отпътували, Исус легнал в задната част на лодката и бързо заспал. Скоро обаче ‘се дигнала голяма ветрена буря’. Такива бури не били нещо необичайно за Галилейското езеро. Поради ниската му надморска височина (около 200 метра под морското равнище) въздухът там е много по–топъл, отколкото в околностите, и това създава атмосферни смущения. Освен това в долината на река Йордан нахлуват силни ветрове от планината Хермон, разположена на север. Спокойствието в даден момент може да премине в яростна буря в следващия момент. Помисли за следното: Исус несъмнено знаел за обичайните бури, тъй като бил израснал в Галилея. Въпреки това той спял спокойно, като уповавал на уменията на своите ученици, някои от които били рибари. — Матей 4:18, 19.

15. Как можем да подражаваме на готовността на Исус да оказва доверие на учениците си?

¹⁵ Можем ли да подражаваме на готовността на Исус да оказва доверие на учениците си? На някои хора им е трудно да поверяват отговорности на други. Те винаги трябва — така да се каже — да държат кормилото. Може да си мислят: ‘Ако искам нещо да бъде свършено правилно, трябва сам да го направя!’ Но ако трябва да правим всичко сами, има опасност да се изтощим и може би ненужно да отнемаме от времето за нашето семейство. Освен това, ако не поверяваме подходящи задачи и отговорности на другите, може да ги лишаваме от необходимия опит и подготовка. Ще бъде мъдро да се научим да имаме доверие на другите, като им поверяваме разни неща. Ще направим добре да се запитаме честно: ‘Дали имам Христов ум по този въпрос? Дали с готовност поверявам някои задачи на други, като им оказвам доверие, че ще направят най–доброто, което могат?’

Той проявявал вяра в учениците си

16, 17. Какво уверение дал Исус на своите апостоли през последната нощ от земния си живот, макар и да знаел, че ще го изоставят?

¹⁶ Исус показал положителен възглед за своите ученици в друго важно отношение. Той им казал, че има доверие в тях. Това личи ясно от насърчителните думи, които казал на своите апостоли през последната нощ от земния си живот. Забележи какво се случило.

¹⁷ Това била изпълнена с дейности вечер за Исус. Той дал на апостолите си нагледен урок по смирение, като им измил краката. След това установил вечерята, която щяла да бъде възпоменание за неговата смърт. После апостолите отново започнали да спорят за това кой от тях е най–великият. Търпелив както винаги, Исус не ги наругал, но разговарял с тях. Казал им какво предстои: „Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: ‘Ще поразя пастиря; и овцете на стадото ще се разпръснат.’“ (Матей 26:31; Захария 13:7) Той знаел, че неговите най–близки приятели ще го изоставят в труден момент. Но пак не ги осъдил. Точно обратното, той им казал: „А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.“ (Матей 26:32) Да, той ги уверил, че въпреки че те щели да го изоставят, той няма да ги изостави. Когато това ужасно изпитание премине, той щял отново да се срещне с тях.

18. Каква сериозна задача поверил Исус на учениците си в Галилея, и как апостолите ѝ се подчинили?

¹⁸ Исус удържал на думата си. По–късно в Галилея възкресеният Исус се явил на 11–те верни апостола, които явно се били събрали с много други. (Матей 28:16, 17; 1 Коринтяни 15:6) Там Исус им дал една сериозна задача: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал.“ (Матей 28:19, 20) Книгата Деяния ни дава ясно доказателство за това, че апостолите се подчинили на тази задача. Те вярно застанали начело на работата по проповядването на добрата новина през първи век. — Деяния 2:41, 42; 4:33; 5:27–32.

19. На какво ни учат относно ума на Христос действията на Исус след неговото възкресение?

¹⁹ На какво относно ума на Христос ни учи това откровено повествование? Исус бил виждал своите апостоли в най–лошата им светлина, но все пак ‘ги възлюбил докрай’. (Йоан 13:1) Въпреки техните недостатъци, той им показал, че вярва в тях. Обърни внимание на това, че доверието на Исус не било напразно. Доверието и вярата, които бил проявил в тях, несъмнено ги укрепило да бъдат решени в сърцата си да извършват работата, която той им заповядал да вършат.

20, 21. Как можем да покажем, че имаме положителен възглед за своите събратя по вяра?

²⁰ Как можем да проявяваме Христов ум в това отношение? Не бъди песимистично настроен спрямо събратята по вяра. Ако мислиш най–лошото, думите и действията ти ще разкриват това. (Лука 6:45) Но Библията ни казва, че любовта „на всичко хваща вяра“. (1 Коринтяни 13:7) Любовта е положителна, а не отрицателна. Тя укрепва вместо да руши. Хората откликват по–охотно на любовта и насърчението отколкото на заплашването. Можем да укрепваме и насърчаваме другите, като проявяваме доверие в тях. (1 Солунци 5:11) Ако имаме положителен възглед за своите братя, както Христос, ще се отнасяме към тях по начини, които ги укрепват и подтикват да проявяват най–добрите си качества.

²¹ Развиването и проявяването на Христов ум означава повече от това просто да подражаваме на някои неща, които Исус направил. Както беше споменато в предишната статия, ако наистина искаме да постъпваме като Исус, трябва първо да се научим да гледаме на нещата като него. Евангелията ни дават възможност да видим друг аспект на неговата личност, на неговите мисли и чувства относно работата, която му била възложена, както ще бъде обсъдено в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Как реагирал Исус, когато учениците му се опитали да попречат на децата да дойдат при него?

• По какви начини Исус показал, че се съобразява с другите?

• Как можем да подражаваме на готовността на Исус да окаже доверие на учениците си?

• Как можем да подражаваме на доверието, което Исус проявявал в своите апостоли?

[Снимка на страница 16]

Децата се чувствували добре с Исус

[Снимка на страница 17]

Исус се отнасял към другите със състрадание

[Снимка на страница 18]

Достъпните старейшини са благословия