Биографичен разказ

Служба със самопожертвувателен дух

РАЗКАЗАНО ОТ ДОН РЕНДЪЛ

Майка ми почина през 1927 г., когато бях само на пет години. Но нейната вяра оказа огромно влияние върху живота ми. Как стана това?

ПО ВРЕМЕТО, когато се оженила за баща ми, войник по професия, мама била заклета последователка на англиканската църква. Това било преди Първата световна война. През 1914 г. избухнала войната и мама изразила несъгласие с викария в нейната църква за това, че той използва амвона за набиране на доброволци за армията. Какъв бил отговорът на свещеника? „Иди си в къщи и не се тревожи за такива неща!“ Това не удовлетворило мама.

През 1917 г. в разгара на войната мама отишла да гледа „Фотодрама за сътворението“. Убедена, че е намерила истината, тя веднага напуснала църквата и започнала да общува с Изследователите на Библията, както били известни тогава Свидетелите на Йехова. Тя посещавала събранията на сбора в Йовил, най–близкия град до нашето село Уест Кокър, намиращо се в английското графство Съмърсет.

Скоро мама започнала да споделя своята нова вяра с трите си сестри. По–възрастните членове на сбора в Йовил са ми разказвали как мама и сестра ѝ Мили пламенно обикаляли на колело нашия обширен селскостопански район и разпространявали помагалата за изучаване на Библията, озаглавени „Изследвания върху Писанията“. Но за съжаление през последната година и половина от своя живот мама беше на легло, болна от туберкулоза, за която по онова време нямаше лек.

Самопожертвувателност в действие

Леля Мили, която по това време живееше с нас, се грижеше за мама, когато тя се разболя, и гледаше и мене и седемгодишната ми сестра Джоан. Когато мама умря, леля Мили незабавно предложи да се грижи за нас децата. Доволен, че ще бъде освободен от това бреме, татко веднага се съгласи леля Мили да остане да живее за постоянно при нас.

Ние обичахме много леля и затова бяхме щастливи, че тя ще е с нас. Но какво я накара да вземе това решение? Години след това леля Мили ни каза, че тя съзнавала своето задължение да гради върху основата, която мама беше положила — да учи Джоан и мене на библейската истина, като добре знаела, че баща ми никога няма да направи това, тъй като той не се интересувал от религия.

Впоследствие научихме също, че леля Мили е взела още едно много лично решение. За да може да се грижи добре за нас, тя решила никога да не се жени. Каква самопожертвувателност! Джоан и аз имаме много причини да сме ѝ дълбоко благодарни. Ние съхранихме всичко, на което ни научи леля Мили, а също и нейният чудесен пример.

Време за решение

С Джоан посещавахме селското англиканско училище, пред чиято директорка леля Мили зае безкомпромисна позиция относно нашето религиозно обучение. Когато другите деца под строй отиваха на църква, ние с Джоан се прибирахме в къщи, а когато викарият идваше в училище да преподава религия, ние двамата сядахме отделно и ни даваха да учим наизуст библейски текстове. Това занимание ми свърши добра работа по–късно, когато тези текстове с готовност се появяваха в ума ми.

Напуснах училище на 14 години, за да започна четиригодишно чиракуване в една местна фабрика за сирене. Научих се също така да свиря на пиано, и музиката и балните танци станаха мое хоби. Макар че беше вкоренена в сърцето ми, библейската истина все още не ме подтикваше към действие. Тогава, през март 1940 г. една възрастна Свидетелка ме покани да я придружа на конгрес в Суиндън, на около 110 километра от нашето село. Албърт Д. Шрьодер, председателстващият служител на Свидетелите на Йехова в Англия, изнесе публичния доклад. Този конгрес се оказа повратна точка за мене.

Бушуваше Втората световна война. Какво правех аз с живота си? Реших да се върна в Залата на Царството в Йовил. На първото събрание, което посетих, беше въведено уличното свидетелстване. Въпреки ограничените си познания аз се представих доброволно за участие в тази дейност, за голямо учудване на много от така наречените ми приятели, които ми се подиграваха, минавайки покрай мене!

През юни 1940 г. бях покръстен в Бристол. В рамките на един месец се записах като редовен пионер — целодневен евангелизатор. Колко се радвах, когато малко по–късно сестра ми също символизира отдаването си чрез покръстване във вода!

Пионерска служба през войната

Година след започването на войната получих призовка за влизане в казармата. Тъй като се бях регистрирал в Йовил като отказващ военна служба поради съвестта си, трябваше да се явя пред съда в Бристол. С Джон Уинa пионерствахме заедно в Синдърфорд (Глостършър) и след това в Харвърфордуест и Кармъртън (Уелс). По–късно на един процес в Кармъртън бях осъден на три месеца затвор в Суонзи, с допълнителна глоба от 25 лири, значителна сума пари по онова време. След това получих още три месеца затвор, защото не можех да платя глобата.

На трети процес бях попитан: „Не знаете ли какво казва Библията — ‘отдавайте кесаревите неща на Кесаря’?“ Аз отговорих: „Да, знам това, но бих искал да довърша същия стих — ‘и божиите неща на Бога’. Точно това правя.“ (Матей 22:21) След няколко седмици получих писмо, което съобщаваше, че съм освободен от задължението за военна служба.

В началото на 1945 г. бях поканен да се присъединя към лондонското бетелово семейство. През следващата зима Нейтан Х. Нор, който беше начело на организирането на целосветската проповедна дейност, и секретарят му Милтън Г. Хеншел, посетиха Лондон. Осем млади братя от Великобритания бяха записани в осмия клас на Библейското училище Гилеад на „Стражева кула“, за да бъдат обучени за мисионери. Аз бях сред тях.

Мисионерски назначения

На 23 май 1946 г. потеглихме от малкото корнуолско пристанище Фауи с построен по време на войната американски кораб. Началникът на пристанището, капитан Колинс, беше Свидетел на Йехова и когато потеглихме от кея, пусна сирената. Естествено, всички ние гледахме със смесени чувства как очертанията на английския бряг изчезват в далечината. Прекосяването на Атлантическия океан беше много трудно, но 13 дни по–късно пристигнахме благополучно в Съединените щати.

Успяхме да посетим осемдневния международен Теократичен конгрес „Радостни народи“ в Кливланд (Охайо) от 4 до 11 август 1946 г. и това беше незабравимо преживяване. Присъстваха осемдесет хиляди делегати, сред тях 302 от 32 други страни. На този конгрес се появи списанието „Пробудете се!“b и ентусиазираното множество получи изданието „Нека Бог бъде верен“ (англ.), едно помагало за изучаване на Библията.

Завършихме Гилеад през 1947 г. и двамата с Бил Копсън бяхме назначени в Египет. Но преди да поемем натам, аз получих чудесно обучение за работа в офиса от Ричард Ейбрахамсън от бруклинския Бетел. Пристигнахме в Александрия и аз скоро успях да се пригодя към начина на живот в Средния изток. Но да науча арабски беше предизвикателство и трябваше да използвам карти за свидетелстване на четири езика.

Бил Копсън остана там седем години, но аз не успях да подновя визата си след първата година и трябваше да напусна страната. Оценявам тази година от моята мисионерска служба като най–продуктивната година през живота ми. Имах привилегията всяка седмица да водя над 20 домашни изучавания на Библията и някои от онези хора, които научиха истината тогава, продължават и досега да възхваляват активно Йехова. От Египет бях насочен към Кипър.

Кипър и после Израел

Започнах да уча нов език, гръцки, и се запознах с местния диалект. Малко по–късно, когато Антони Сидерис беше помолен да се премести в Гърция, бях назначен за надзорник на работата в Кипър. По онова време офисът на клона в Кипър се грижеше и за Израел и заедно с другите братя и аз имах привилегията да посещавам отвреме–навреме малкото на брой Свидетели там.

При първото ми пътуване до Израел проведохме малък конгрес в един ресторант в Хайфа, на който присъстваха 50–60 човека. Като разделихме езиковите групи, представихме програмата на конгреса на шест различни езика! При друг случай имах възможността да прожектирам в Израел един филм, произведен от Свидетелите на Йехова, и изнесох публичен доклад, за който имаше положителни отзиви в един вестник, издаван на английски език.

По онова време в Кипър имаше около сто Свидетели и те трябваше да се борят здраво за своята вяра. Разярени тълпи, предвождани от свещеници от гръцката православна църква, прекъсваха конгресите ни и за мен беше нещо ново да бъда замерян с камъни при свидетелстване в земеделските области. Трябваше да науча да се оттеглям много бързо! При това яростно противопоставяне вярата ни беше много укрепена от факта, че на острова бяха изпратени още мисионери. Денис и Мавис Матюс, заедно с Джоан Хъли и Берил Хейуд, се присъединиха към мен във Фамагуста, докато Том и Мери Гулдън и Нина Константи, родена в Лондон кипърка, отидоха в Лимасол. Тогава и Бил Копсън беше преместен в Кипър и по–късно към него се присъединиха Бърт и Берил Вейси.

Приспособяване към променящите се обстоятелства

Към края на 1957 г. се разболях и не можех да продължа да работя на мисионерското си назначение. Опечален, реших да се върна в Англия, за да подобря здравословното си състояние. Там пионерствах до 1960 г. Сестра ми и съпругът ѝ любезно ме подслониха, но обстоятелствата се бяха променили. За Джоан нещата ставаха все по–трудни. По време на моето седемнадесетгодишно отсъствие, освен за своя съпруг и за малката си дъщеря, тя любещо се грижеше и за баща ни и леля Мили, които вече бяха възрастни и болни. Ясно беше, че е необходимо да последвам самопожертвувателния пример на своята леля, и аз останах при сестра си, докато и леля, и татко починаха.

Щеше да е лесно да се установя в Англия, но след кратка почивка се почувствах задължен да се върна на своето назначение. Та нали организацията на Йехова беше изразходвала толкова средства, за да ме обучи! Затова през 1972 г. се върнах на свои разноски в Кипър, за да пионерствам там отново.

Нейтан Х. Нор пристигна, за да организира конгрес, който да се проведе там през следващата година. Когато разбра, че съм се върнал, той препоръча моето назначаване като окръжен надзорник за целия остров, привилегия, която изпълнявах четири години. Но това не беше лесно назначение, тъй като изискваше да говоря гръцки почти през цялото време.

Време на проблеми

С Пол Андреу, гръцки говорещ Свидетел от Кипър, живеехме заедно в село Каракуми, източно от Кирения на северното кипърско крайбрежие. Кипърският офис на клона беше в Никозия, южно от Киренийската планина. В началото на юли 1974 г. бях в Никозия, когато имаше преврат, целящ да свали от власт президента Макариос, и видях как дворецът му беше опожарен. Когато вече можеше да се пътува, бързо се върнах в Кирения, където подготвяхме окръжен конгрес. Два дни по–късно чух първата бомба да пада върху пристанището и видях небето пълно с вертолети, докарващи настъпващите турски военни части.

Тъй като бях британски гражданин, турски войници ме закараха до предградията на Никозия, където бях разпитан от служители на ООН, които се свързаха с нашия офис на клона. След това трябваше да премина през купища изтръгнати и омотани телефонни и електрически кабели до изоставените къщи от другата страна на ивицата ничия земя. Колко се радвах, че връзката ми с Йехова Бог не можеше да бъде прекъсната! Молитвите ми ме подкрепяха през едно от най–големите бедствия през живота ми.

Бях изгубил всичките си притежания, но бях щастлив да се намирам на сигурно място в офиса на клона. Само че това беше за кратко. За няколко дни настъпващите войски бяха завзели цялата северна третина от острова. Бетел трябваше да бъде изоставен и ние се придвижихме до Лимасол. Радвах се, че имам възможността да работя там с един комитет, сформиран за да окаже помощ на триста братя, които бяха засегнати от събитията и повечето от които бяха изгубили домовете си.

Още промени в назначението

През януари 1981 г. Ръководното тяло ме помоли да се преместя в Гърция, за да се присъединя към бетеловото семейство в Атина, но преди края на годината бях върнат обратно в Кипър и бях назначен за координатор на Комитета на клона. Андреас Кондойоргис и съпругата му Маро, кипърци, които бяха изпратени от Лондон, ми оказаха „укрепваща помощ“. — Колосяни 4:11, НС.

В края на едно зоново посещение от брат Тиодор Джаръс през 1984 г. получих писмо от Ръководното тяло, в което просто се казваше: „Когато посещението на брат Джаръс завърши, бихме искали да го придружиш до Гърция.“ Не беше посочена причина, но когато пристигнахме в Гърция, друго писмо от Ръководното тяло беше прочетено на Комитета на клона и с него бях назначен за координатор на Комитета на клона в тази страна.

Тогава вече имахме проблеми със сериозно отстъпничество. Освен това срещу нас имаше много обвинения в незаконно прозелитизиране. Всеки ден хора на Йехова биваха арестувани и изправяни пред съд. Каква привилегия беше да опозная братя и сестри, чиято морална безкомпромисност издържа изпитанията на времето! Някои от техните случаиc впоследствие бяха разгледани от Европейския съд по правата на човека с прекрасен резултат, който оказа добро въздействие върху проповедната дейност в Гърция.

Докато служех в Гърция, имах възможност да посетя незабравими конгреси в Атина, Солун и на островите Родос и Крит. Това бяха четири щастливи, пълноценни години, но ми предстоеше промяна — завръщане в Кипър през 1988 г.

Кипър и обратно в Гърция

По време на отсъствието ми от Кипър братята бяха намерили нова сграда за клона в Нису, на няколко километра от Никозия, и Кари Барбър от централата на Свидетелите на Йехова в Бруклин изнесе доклада за откриването. На острова нещата вече бяха поулегнали и аз се радвах, че съм тук отново. Но спокойствието не продължи много.

Ръководното тяло беше одобрило планове за изграждането на нов дом Бетел в Гърция, на няколко километра северно от Атина. Тъй като говорех и гръцки, и английски, през 1990 г. бях поканен да се върна и да работя на строежа на новата сграда като преводач за семейството международни служители, работещи там. Още си спомням радостта от това да съм на строежа в шест часа в летните сутрини и да посрещам стотиците гръцки братя и сестри, които идваха да работят доброволно заедно със ‘строителното’ семейство! Споменът за тяхното щастие и плам ще ме съпътства винаги.

Гръцките православни свещеници и техните поддръжници се опитаха да влязат на строежа и да ни пречат, но Йехова чу молитвите ни и ние бяхме защитени. Останах на строежа докрая и присъствах на посвещаването на новия дом Бетел на 13 април 1991 г.

Оказвам подкрепа на своята скъпа сестра

През следващата година се върнах в Англия за ваканция и живях при сестра ми и нейния съпруг. За съжаление, докато бях там моят зет получи два инфаркта и умря. Джоан ме беше подкрепяла щедро през цялата ми мисионерска служба. Всяка седмица тя ми пишеше насърчителни писма. Каква благословия е за всеки мисионер подобна връзка! И ето тя овдовя, здравето ѝ не беше вече добро, тя имаше нужда от подкрепа. Как трябваше да постъпя?

Заедно със съпруга си Телма, дъщерята на Джоан, вече се грижеше за една вярна вдовица от своя сбор, наша братовчедка, която беше безнадеждно болна. След много молитви реших да остана и да помогна в грижите за Джоан. Не беше лесно да свикна, но сега имам привилегията да служа като старейшина в Пен Мил, един от двата сбора в Йовил.

Братята, с които служех в чужбина, ми се обаждат редовно по телефона или с писма, и аз съм много благодарен за това. Знам, че ако някога пожелая да се върна в Гърция или Кипър, веднага ще получа билет за пътуването. Но вече съм на осемдесет години и нито зрението, нито здравето ми са това, което бяха някога. Потискащо е да не си толкова активен, колкото преди, но годините на бетелова служба ме научиха да развия много навици, които са ми доста полезни днес. Например, винаги чета дневния текст преди закуска. Освен това се научих да се разбирам добре с хората и да ги обичам и това е ключът за успешната мисионерска служба.

Като оценявам тези около шестдесет прекрасни години, които прекарах, възхвалявайки Йехова, мога да кажа, че целодневната служба е най–голямата защита и осигурява най–доброто образование. Мога да повторя от все сърце думите на Давид към Йехова: „Ти си ми станал крепост и прибежище в деня на бедствието ми.“ — Псалм 59:16.

[Бележки под линия]

[Карти на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ГЪРЦИЯ

Атина

КИПЪР

Никозия

Кирения

Фамагуста

Лимасол

[Снимка на страница 21]

Мама през 1915 г.

[Снимка на страница 22]

На покрива на бруклинския Бетел, с други братя от осмия клас на Гилеад, през 1946 г. (аз съм четвъртият отляво)

[Снимка на страница 23]

С леля Мили след първото ми завръщане в Англия