Словото на Йехова се извисява в „страната на орела“

„СТРАНАТА на орела.“ Така албанците наричат своята страна на родния си език. Тази държава има излаз на Адриатическо море, разположена е на Балканския полуостров, между Гърция и бивша Югославия. Макар че има много теории относно произхода на албанците, повечето историци са съгласни, че албанците и езикът им произхождат от жителите на древна Илирия, чието културно наследство, според „Британска енциклопедия“, датира от 2000 г. пр.н.е.

Албания притежава красива природа — на север планини с остри върхове, а на юг, по адриатическото крайбрежие, дълги плажни ивици с бял пясък. Но това, което прави Албания особено красива, са хората. Те са сърдечни и гостоприемни, весели и общителни, бързо учат нови неща и изразяват живо мнението си с жестове.

Посещение от известен мисионер

Приятната личност на хората и красивата природа несъмнено привлекли вниманието на един забележителен пътешественик преди векове. През 56 г. апостол Павел, който пътувал надлъж и нашир, писал: „Дори до Илирик напълно съм проповядвал Христовото благовестие.“ (Римляни 15:19) Южната част на Илирия (Илирик) съответства на днешната централна и северна Албания. Когато Павел написал тези думи, той се намирал в Коринт (Гърция), на юг от Илирия. След като казал, че напълно проповядвал ‘дори до Илирия’, това показва, че той или стигнал до границата, или проповядвал в самата област. И в двата случая трябва да е проповядвал в днешна южна Албания. Затова може да кажем, че първият, който проповядвал за Царството в Албания, бил Павел.

Оттогава са изминали векове. Различни империи възниквали и залязвали. Това късче земя от Европа било под властта на чужди сили до 1912 г., когато Албания станала независима държава. Десет години по–късно посланието за Царството на Йехова отново било чуто в Албания.

Вълнуващо съвременно начало

През 20–те години на XX век няколко албански имигранти от Съединените щати, които се събирали с Международните изследователи на Библията, както били известни тогава Свидетелите на Йехова, се върнали в Албания, за да споделят с другите онова, което били научили. Един от тях бил Нашо Идризи. По това време някои хора откликнали благоприятно. През 1924 г. офисът в Румъния бил назначен да се грижи за нарастващия интерес в Албания и за проповедната дейност там.

Танас Дюлиa (Атан Дулис) бил сред хората в Албания, които научили за Йехова през онези години. Той си спомня: „През 1925 г. в Албания имаше три организирани сбора, както и отделни изследователи на Библията и заинтересувани хора на различни места в страната. Любовта, която проявяваха помежду си, беше в ярък контраст с ... нагласата на хората около тях!“

Липсата на добри пътища правело пътуването изключително трудно. Но пламенни вестители приели това предизвикателство. Например през 1928 г. в град Вльора, намиращ се на южното крайбрежие, била покръстена Арети Пина, която тогава била на 18 години. Тя се изкачвала по скалистите планини и проповядвала с Библия в ръка. Арети била вестителка от пламенния сбор във Вльора в началото на 30–те години.

През 1930 г. проповедната дейност в Албания била ръководена от клона в Атина. През 1932 г. един пътуващ надзорник от Гърция посетил Албания, за да насърчи и укрепи братята там. По–голямата част от онези, които научили библейската истина тогава, имали небесна надежда. Благодарение на добрата си репутация като чисти и почтени хора, те спечелили дълбокото уважение на другите. Работата на тези верни братя била много плодотворна. През 1935 и 1936 г. в Албания били разпространени по около 6500 издания, основани на Библията.

Един ден в центъра на Вльора Нашо Идризи пуснал на грамофон запис на един доклад на Дж. Ф. Ръдърфорд. Хората затворили магазините си и отишли да чуят доклада, който брат Идризи превеждал на албански. Пламенността на тези първи и неуморни учители на Библията била благословена. През 1940 г. Свидетелите в Албания били вече 50 души.

Атеистична държава

През 1939 г. италианските фашисти окупирали страната. Правното признание на Свидетелите на Йехова било отменено и проповедната им дейност била забранена. Не след дълго немските войски нахлули в страната. В края на Втората световна война на политическата сцена се появил един влиятелен военен водач, Енвер Ходжа. Неговата комунистическа партия спечелила изборите през 1946 г. и той станал министър–председател на страната. Годините след това били наречени период на освобождение, но за народа на Йехова били обратното.

С времето правителството започнало да проявява все по–малко толерантност към религията. Поради християнския си неутралитет Свидетелите на Йехова в Албания отказвали да вземат оръжие и да участват в политиката. (Исаия 2:2–4; Йоан 15:17–19) Много от тях били хвърлени в затвора без храна и без основните неща, необходими за живот. В много случаи техните духовни сестри, които били на свобода, перели дрехите им и приготвяли храна за тях.

Безстрашни въпреки преследването

В началото на 40–те години на XX век Фросина Джека, която по това време била на юношеска възраст и живеела в едно село близо до Пърмет, разбрала какво учели по–големите ѝ братя от един Свидетел, Нашо Дориb, който бил обущар. Властите наложили строги ограничения върху дейността на Свидетелите на Йехова, но противно на желанията на родителите си, Фросина укрепвала вярата си. Тя разказва: „Те криеха обувките ми и ме биеха, ако ходех на християнските събрания. Опитаха се да ме омъжат за невярващ. Когато отказах, ме изгониха от къщи. През този ден валеше сняг. Нашо Дори помоли брат Голе Флоко от Гирокастър да ми помогне. Те уредиха да живея при неговото семейство. Две години братята ми лежаха в затвора заради своя неутралитет. След като бяха освободени, аз се преместих да живея при тях във Вльора.

Полицията се опита да ме принуди да участвам в политически дейности. Аз отказах. Тогава ме арестуваха, отведоха ме в една стая и ме наобиколиха. Един от полицаите ме заплаши: ‘Знаеш ли какво можем да ти направим?’ Аз отговорих: ‘Можете да ми направите само това, което Йехова ви позволи.’ Той отвърна: ‘Ти си луда! Махай се от тук!’“

През тези години албанските братя проявявали същия лоялен дух. През 1957 г. бил достигнат най–висок брой от 75 вестители на Царството. В началото на 60–те години от централата на Свидетелите на Йехова изпратили Джон Марксc, албански имигрант в Съединените щати, да отиде в Тирана, за да помогне с организирането на християнската дейност там. Скоро след това обаче Лучи Джека, Михал Свези, Леонида Попе и други отговорни братя били затворени в трудови лагери.

Светлина в края на тунела

До 1967 г. на всички религии в Албания се гледало неодобрително. След това на всички тях били наложени ограничения. На католическите, православните и мюсюлманските духовници не било позволено да извършват религиозни служби. Църквите и джамиите били затворени или превърнати в гимназии, музеи или пазари. На никого не било позволено да притежава Библия, нито да казва, че вярва в Бога.

За братята било почти невъзможно да проповядват и да се събират заедно. Свидетелите давали най–доброто от себе си, за да служат на Йехова, въпреки че не били заедно. От 60–те до 80–те години броят на Свидетелите намалял значително. Но въпреки това те били силни в духовно отношение.

В края на 80–те години политическата обстановка в Албания започнала да се променя бавно. Нямало достатъчно храна и дрехи. Хората били тъжни. В началото на 90–те години реформите, които станали в Източна Европа, засегнали и Албания. След 45 години тоталитарен режим новото правителство върнало религиозната свобода.

Като получили напътствия от Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова, клоновете в Австрия и Гърция започнали бързо да се свързват с местните албански братя. Гръцки братя, които говорели албански, занесли в Тирана и Берат няколко наскоро преведени библейски издания. Когато за първи път след толкова години местните братя, които преди били разпръснати, се срещнали със Свидетели от чужбина, техните сърца се изпълнили с радост.

Пламенни чуждестранни пионери организират дейността

В началото на 1992 г. Ръководното тяло уредило Майкъл и Линда ди Грегорио, мисионери с албански произход, да се преместят в Албания. Те се свързали с верните възрастни Свидетели, като им помогнали отново да се присъединят към международното духовно семейство. През ноември от Италия пристигнали 16 усърдни специални пионери, или целодневни проповедници, заедно с четирима пионери от Гърция. За да се помогне на пионерите да научат албански, бил организиран езиков курс.

Ежедневието било трудно за тези чуждестранни пионери. Имало режим на тока. Зимата била студена и влажна. Часове наред хората чакали на опашки, за да си купят храна и други необходими неща. Но най–големият проблем, с който се сблъскали братята, бил как да намерят достатъчно големи сгради, където да се събират многото заинтересувани хора, които откликвали на истината!

Пионерите, които полагали големи усилия да говорят албански, разбрали, че езикът е само средство за постигането на целта. Един брат, който имал опит във воденето на изучавания, им казал: „Не е нужно да спрягаме глаголите без грешка, за да се усмихваме сърдечно или да прегръщаме братята си. Албанците ще откликнат на сърдечната ви любов, а не на правилната граматика. Не се притеснявайте, те ще ви разберат.“

След първия езиков курс пионерите започнали да проповядват в Берат, Дуръс, Гирокастър, Шкодра, Тирана и Вльора. Скоро в тези градове били образувани сборове. Арети Пина, която вече била над 80–годишна и с недобро здраве, все още живеела във Вльора. Там били изпратени двама специални пионери, за да проповядват с Арети. На хората им правело силно впечатление това, че чужденци говорели албански. Те казвали: „Мисионерите от другите религиозни групи ни карат да учим английски или италиански, ако искаме да разберем нещо. Явно вие ни обичате и носите важно послание, защото наистина сте научили албански!“ Арети вярно завършила земния си път през януари 1994 г., като до края останала активна в службата. Йехова благословил пламенността, която проявили тя и другите пионери. През 1995 г. отново бил сформиран сбор във Вльора. Понастоящем в този пристанищен град има три процъфтяващи сбора, като вестителите са заети с проповедната дейност.

В цялата страна хората гладували за духовна храна и не били предубедени в религиозно отношение. Те четели с голям интерес всички издания, основани на Библията, които получавали от Свидетелите на Йехова. Много младежи започнали да изучават и бързо напреднали.

Над 90 сбора и групи в цялата страна продължават ‘да се утвърждават във вярата и от ден на ден да се умножават числено’. (Деяния 16:5) В Албания сега има 3513 Свидетели, на които им предстои още много работа в проповедната дейност. На Възпоменанието на Христовата смърт през март 2005 г. присъстваха 10 144 души. В резултат на обсъждания с гостоприемни домакини в проповедната служба сега се водят над 6000 библейски изучавания. Наистина, хиляди хора ще извлекат полза от наскоро излезлия „Превод на новия свят“ на албански. Да, словото на Йехова се извисява в „страната на орела“ за Негова възхвала.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 20]

РЕШЕНИЕТО НА ЕТНИЧЕСКИТЕ ПРОБЛЕМИ В КОСОВО!

В края на 90–те години навсякъде се говореше за Косово, когато споровете за територия и дълбоко вкоренената етническа омраза доведоха до война и до чужда намеса.

По време на войната на Балканите, много Свидетели трябваше да бягат в съседните страни. След като военните действия утихнаха, някои от Свидетелите се върнаха в Косово, готови да проповядват. Специални пионери от Албания и Италия предложиха да се преместят в Косово, за да помогнат на хората, живеещи в този район, с население от 2 350 000 души. В Косово има 4 сбора и 6 групи с общо 130 активни вестители, които служат на Йехова.

През пролетта на 2003 г. в Прищина беше проведен ден на специален конгрес, на който присъстваха 252 души. Сред тях имаше хора с албански, немски, ромски, италиански и сръбски произход. В края на доклада за покръстването докладчикът зададе два въпроса. Тримата кандидати за покръстване — етнически албанец, ромка и сръбкиня — станаха прави, за да отговорят утвърдително.

Последваха бурни ръкопляскания, след като присъстващите чуха тримата кандидати за покръстване да казват едновременно: „Ва!“, „Да!“ и „По!“ И тримата се прегърнаха. Те намериха решението за дълбоко вкоренените етнически проблеми, които измъчват хората там.

[Карта на страница 17]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Средиземно море

ИТАЛИЯ

АЛБАНИЯ

ГЪРЦИЯ

[Снимка на страница 18]

Младите Свидетели подражават на пламенността на по–възрастните

[Снимка на страница 18]

Арети Пина служеше вярно от 1928 г. до смъртта си през 1994 г.

[Снимка на страница 19]

Първата група от чуждестранни специални пионери, които посещават езиков курс

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Орел: © Brian K. Wheeler/VIREO