Внимавай да не развиеш горделиво сърце

„Бог на горделивите се противи.“ — ЯКОВ 4:6.

 1. Посочи пример, който показва кога е уместно да се чувстваме горди.

ДАЛИ някога си се чувствал горд? Повечето от нас са изпитвали това приятно чувство. Няма нищо лошо в това понякога да изпитваме известна гордост. Например, когато едни християнски родители научат, че дъщеря им е получила писмена похвала от училище за своето добро поведение и отличен успех, вероятно те изпитват голямо удовлетворение и това бива изписано на лицата им. Апостол Павел и неговите сътрудници се гордеели с новия сбор, за чието основаване помогнали, защото братята там вярно издържали при преследване. (1 Солунци 1:1, 6; 2:19, 20; 2 Солунци 1:1, 4)

 2. Защо обикновено не е желателно да проявяваш гордост?

² От горните примери разбираме, че гордостта може да бъде чувство на радост в резултат на някакво действие или притежание. Често обаче горделивият човек показва твърде високо самочувствие, чувство на превъзходство поради своите способности, външност, богатство или позиция. Много пъти гордостта се вижда от надменното и високомерно отношение, което проявява човек. Несъмнено ние като християни трябва да се пазим от такава гордост. Защо? Защото всички притежаваме вродена склонност към егоизъм, която сме наследили от нашия прародител Адам. (Битие 8:21) В резултат на това можем лесно да развием гордост в сърцето си, без да имаме някакви основания. Например християните не бива да изпитват гордост поради своята раса, богатство, образование, природни дарби или постижения в работата, сравнявайки се с другите. Гордостта, която произтича от тези неща, не е уместна и не е угодна на Йехова. (Йеремия 9:23; Деяния 10:34, 35; 1 Коринтяни 4:7; Галатяни 5:26; 6:3, 4)

 3. Какво представлява високомерието, и какво казал Исус за този вид гордост?

³ Налице е и друга причина, поради която трябва да отхвърляме неуместната гордост. Ако позволим такава гордост да расте в сърцата ни, тя може да се превърне в достойна за презрение черта, наричана високомерие. Какво представлява високомерието? Високомерният човек не само смята, че превъзхожда другите, но и гледа отвисоко на тях, като ги мисли за по–нисши. (Лука 18:9; Йоан 7:47–49) Исус посочил „гордостта“ наред с други зли черти, които ‘излизат от сърцето’ и ‘оскверняват човека’. (Марко 7:20–23) Така християните разбират колко е важно да не развиват горделиво сърце.

 4. Как библейските примери за високомерни хора могат да са ни от полза?

⁴ Библейските разкази за високомерни хора могат да ти помогнат да избягваш високомерието. Така ще си в състояние по–добре да разпознаеш неуместната гордост, която може да притежаваш или да развиеш след време. Това ще ти помогне да отхвърлиш мисли или чувства, вследствие на които ще развиеш горделиво сърце. В резултат на това няма да бъдеш сред онези, срещу които Бог ще предприеме действия според предупреждението си: „Ще съм махнал отсред тебе ония от тебе, които горделиво тържествуват; и ти няма вече да се носиш надменно в светия Ми хълм.“ (Софония 3:11)

Бог предприема действия срещу горделивите

5, 6. Как фараонът проявил гордост, и какви били последствията от това?

⁵ Можеш също да разбереш как Йехова гледа на горделивите от начина, по който постъпил спрямо някои могъщи владетели като фараона. Няма съмнение, че фараонът бил горделив човек. Той презирал своите роби, израилтяните, защото се смятал за бог, на когото другите трябва да се покланят. Виж как реагирал, когато бил помолен да пусне народа на Израил, за да отиде в пустинята да чества „празник“ на Йехова. Гордият фараон отговорил: „Кой е Йехова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля?“ (Изход 5:1, 2)

⁶ След като фараонът бил сполетян от шест бедствия, Йехова казал на Моисей да попита египетския владетел: „Още ли се надигаш против людете Ми, та не ги пускаш?“ (Изход 9:17) Тогава Моисей съобщил за седмото бедствие — градушка, която опустошила земята. Когато пуснал израилтяните след десетото бедствие, фараонът променил решението си и се втурнал да ги преследва. Накрая фараонът и войската му се оказали в капан в Червено море. Представи си какво може би си мислили те, когато водите се затворили и ги залели! Какви били последствията от гордостта на фараона? Войниците от най–добрата му войска казали: „Да бягаме от Израиля, защото Йехова воюва за тях против египтяните.“ (Изход 14:25)

 7. Как някои вавилонски владетели проявили гордост?

⁷ Йехова унизил и други горделиви владетели. Един от тях бил асирийският цар Сенахирим. (Исаия 36:1–4, 20; 37:36–38) След време Асирия била завладяна от вавилонците, но двама горди царе на Вавилон също били унижени. Спомни си голямото угощение, което цар Валтасар дал. Тогава той и знатните му гости пили вино от съдовете, взети от храма на Йехова, и възхвалявали вавилонските богове. Внезапно се появила една ръка, която написала послание върху стената. Когато бил попитан какво означават тайнствените думи, пророк Даниил припомнил на Валтасар следното: „Всевишният Бог даде на дяда ти Навуходоносора царство ... Но когато се надигна сърцето му, ... той биде свален от царския си престол, славата му се отне от него. А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това.“ (Даниил 5:3, 18, 20, 22) Още същата нощ армията на Мидо–Персия превзела Вавилон и Валтасар бил убит. (Даниил 5:30, 31)

 8. Какви действия предприел Йехова срещу някои горделиви мъже?

⁸ Помисли и за други горделиви мъже, които презирали народа на Йехова — филистимският великан Голиат, управителят на Персия Аман и цар Ирод Агрипа, който владеел над Юдея. Понеже били горделиви, и тримата мъже изпитали унизителна смърт, причинена от Бога. (1 Царе 17:42–51; Естир 3:5, 6; 7:10; Деяния 12:1–3, 21–23) Действията, които Йехова предприел срещу тези горделиви мъже, доказват истинността на следните думи: „Гордостта предшествува погибелта, и високоумието — падането.“ (Притчи 16:18) Да, няма съмнение, че „Бог на горделивите се противи“. (Яков 4:6)

 9. Как царете на Тир се оказали предатели?

⁹ За разлика от горделивите владетели на Египет, Асирия и Вавилон царят на Тир някога помагал на Божия народ. По време на царуването на Давид и Соломон той изпратил умели майстори, а също и материали за построяването на царския дом и на Божия храм. (2 Царе 5:11; 2 Летописи 2:11–16) За съжаление след време царете на Тир се обърнали против народа на Йехова. Защо станало така? (Псалм 83:3–7; Йоил 3:4–6; Амос 1:9, 10)

„Сърцето ти се надигна“

10, 11. (а) Кой може да бъде сравнен с царете на Тир? (б) Защо царете на Тир променили отношението си към Израил?

¹⁰ Йехова вдъхновил своя пророк Езекиил да изобличи и да осъди династията на царете, управлявали Тир. Посланието, отправено към „тирския цар“, се отнася както за царете на Тир, така и за първия предател, Сатана, който ‘не устоял в истината’. (Езекиил 28:12; Йоан 8:44) В началото Сатана бил лоялно духовно създание в небесната организация на Йехова. Чрез Езекиил Йехова Бог разкрил основната причина за предателството на Тирските царе и на Сатана:

¹¹ „Ти бе в Божията градина, в Едем; ти бе обсипан с всякакви скъпоценни камъни ... Ти беше херувим помазан, за да засеняваш ... Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в тебе. От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши ... и те изтребих ..., херувиме засеняващи! Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си.“ (Езекиил 28:13–17) Да, гордостта подтикнала царете на Тир към насилие спрямо народа на Йехова. Тир бил център на търговията и станал изключително богат град, известен с красивите си стоки. (Исаия 23:8, 9) Царете на Тир започнали да мислят прекалено високо за себе си и да потискат Божия народ.

12. Какво подтикнало Сатана да извърши предателство, и какво продължава да прави той?

¹² Подобно на тях духовният син на Бога, който станал Сатана, в началото притежавал необходимата мъдрост, за да изпълни всяка задача, която Бог му възлагал. Вместо да е благодарен, той ‘се възгордял’ и започнал да презира начина, по който Бог управлявал. (1 Тимотей 3:6) Той имал толкова високо мнение за себе си, че развил силно желание Адам и Ева да му се покланят. Това зло желание заченало и родило грях. (Яков 1:14, 15) Сатана подмамил Ева да яде от плода на единственото дърво, от което Бог им забранил да ядат. След това Сатана използвал Ева, за да накара и Адам да яде от забранения плод. (Битие 3:1–6) Така Адам и Ева отхвърлили правото на Бога да ги управлява и всъщност станали поклонници на Сатана. Но това не било достатъчно за Сатана. Той се опитал да подмами всички интелигентни създания на небето и на земята, включително и Исус Христос, да му се покланят, като отхвърлят върховенството на Йехова, и днес продължава да прави същото. (Матей 4:8–10; Откровение 12:3, 4, 9)

13. До какво води гордостта?

¹³ Както виждаш, гордостта произлиза от Сатана. Тя е основната причина за греха, страданията и покварата в днешния свят. Като „бог на тоя свят“, Сатана продължава да подтиква хората към неуместна гордост и високомерие. (2 Коринтяни 4:4) Той знае, че му остава малко време, и затова води война срещу истинските християни. Неговата цел е да ги отклони от Бога, да ги превърне в себелюбиви, надменни и високомерни хора. Библията предсказва, че през „последните дни“ такива егоистични черти на характера ще се срещат често в хората. (2 Тимотей 3:1, 2; Откровение 12:12, 17)

14. От кое правило се ръководи Йехова в отношенията си със своите интелигентни създания?

¹⁴ Исус Христос от своя страна смело посочил лошите последствия от гордостта на Сатана. Най–малко при три случая, когато присъствали негови врагове, които се смятали за праведни, Исус подчертал правилото, от което Йехова се ръководи в отношенията си с хората: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ (Лука 14:11; 18:14; Матей 23:12)

Пази сърцето си от гордост

15, 16. Какво накарало Агар да се възгордее?

¹⁵ Може би забеляза, че споменатите по–горе примери на гордост бяха на влиятелни мъже. Означава ли това, че обикновените хора не са склонни да проявяват гордост? Съвсем не. Разгледай случилото се в дома на Авраам. Патриархът нямал син, който да го наследи, а съпругата му Сара била вече възрастна, за да има деца. Тогава било обичайно за един мъж в положението на Авраам да си вземе втора жена, от която да има деца. Бог позволявал такива бракове, защото още не било настъпило времето да установи отново първоначалния си стандарт за брака сред истинските поклонници. (Матей 19:3–9)

¹⁶ По настояване на съпругата си Сара, Авраам се съгласил да придобие евентуален наследник чрез нейната слугиня, египтянката Агар. Като втора съпруга на Авраам, Агар забременяла. Тя би трябвало да прояви дълбока благодарност за оказаната ѝ чест. Вместо това допуснала да се възгордее. В Библията се казва: „Като видя, че зачна, господарката ѝ стана презряна в очите ѝ.“ Тази нагласа довела до голям раздор в дома на Авраам и Сара прогонила Агар. Но било намерено решение на проблема. Един ангел от Бога посъветвал Агар: „Върни се при господарката си, и покори се под властта ѝ.“ (Битие 16:4, 9) Очевидно Агар се вслушала в този съвет и променила нагласата си спрямо Сара, затова станала предшественичка на голям народ.

17, 18. Защо всеки от нас трябва да внимава да не се възгордее?

¹⁷ Случилото се с Агар показва, че когато положението на човек се подобри, той може да се възгордее. От това разбираме, че дори и един християнин, който служи на Бога от чисти подбуди, може да се възгордее, като придобие богатство или власт. Той може да развие такава нагласа също, ако другите го хвалят за неговите постижения, мъдрост или способности. Да, християнинът трябва да внимава да не развие горделиво сърце, особено ако постигне успех или получи повече отговорности.

¹⁸ Най–важната причина да отхвърляш гордостта е това как Бог гледа на тази черта. Неговото Слово ни казва: „Надигнато око и горделиво сърце, които за нечестивите са светилник, е грях.“ (Притчи 21:4) Интересно е, че Библията предупреждава особено християните, „които имат богатството на тоя свят“, да не „високоумстват“, или да не бъдат високомерни. (1 Тимотей 6:17; Второзаконие 8:11–17) Християните, които не са богати, не бива да имат „завистливо око“ (НС) и трябва да помнят, че всеки човек може да развие гордост, независимо дали е богат, или беден. (Марко 7:21–23; Яков 4:5)

19. По какъв начин Озия загубил добрата си репутация?

¹⁹ Гордостта заедно с други лоши черти може да разруши добрите взаимоотношения с Йехова. Разгледай например началото на управлението на цар Озия: „Той вършѝ това, което бе право пред Господа ... И търсеше Бога ... и докогато търсеше Господа, Бог му даваше успех.“ (2 Летописи 26:4, 5) Но за съжаление цар Озия загубил добрата си репутация, тъй като ‘сърцето му се надигнало, та се отдал на поквара’. Той започнал да мисли толкова високо за себе си, че влязъл в храма, за да принесе благоухания. Когато свещениците го предупредили да не постъпва самонадеяно, Озия ‘се разярил’. В резултат на това Йехова го поразил с проказа и той умрял, без да има благоволението на Бога. (2 Летописи 26:16–21)

20. (а) Как цар Езекия щял да загуби добрата си репутация? (б) Какво ще бъде разгледано в следващата статия?

²⁰ Можеш да видиш разликата между Озия и цар Езекия, който дал добър пример. Веднъж той щял да загуби добрата си репутация, защото ‘сърцето му се надигнало’. За щастие ‘Езекия се смирил поради надигането на сърцето си’ и получил отново Божието благоволение. (2 Летописи 32:25, 26) Обърни внимание, че лекарството за гордостта на Езекия било смирението. Да, смирението е противоположно на гордостта. Затова в следващата статия ще разгледаме как можем да развиваме и да проявяваме смирение като християни.

21. На какво могат да се надяват смирените християни?

²¹ Нека не забравяме обаче лошите последствия, до които води гордостта. Тъй като „Бог на горделивите се противи“, нека бъдем твърдо решени да отхвърляме неуместната гордост. Като полагаме усилия да бъдем смирени християни, можем да се надяваме да преживеем великия ден на Бога, когато горделивите заедно с делата им ще бъдат премахнати от земята. Тогава „гордото носене на човека ще се наведе, и надменността ще се унижи; а само Господ ще се възвиси в оня ден“. (Исаия 2:17)

Въпроси за размисъл

• Как би описал един високомерен човек?

• Как се появила гордостта?

• Какво може да накара човек да се възгордее?

• Защо трябва да внимаваме да не се възгордеем?

[Снимка на страница 23]

Гордостта на фараона довела до неговото унижение

[Снимка на страница 24]

Когато положението ѝ се подобрило, Агар се възгордяла

[Снимка на страница 25]

Езекия се смирил и получил отново Божието благоволение