Пастири, които са „пример за стадото“

„Грижете се за Божието стадо ... охотно ..., с усърдие ..., като станете пример за стадото.“ — 1 ПЕТЪР 5:2, 3.

1, 2. (а) Каква привилегия дал Исус на апостол Петър, и защо доверието му в него не било неоснователно? (б) Как гледа Йехова на назначените пастири?

МАЛКО преди Петдесетница през 33 г. Петър и други шестима ученици закусвали с Исус това, което той им бил приготвил на брега на Галилейското езеро. Не за първи път Петър виждал възкресения Исус, но без съмнение бил развълнуван от това, че Исус е жив. Сигурно обаче бил и малко притеснен, защото само преди няколко дни публично бил отрекъл, че познава Исус. (Лука 22:55–60; 24:34; Йоан 18:25–27; 21:1–14) Дали Исус порицал разкаялия се Петър за това, че му липсвала вяра? Не. По–скоро той му дал привилегията да храни ‘овчиците му’ и да им бъде пастир. (Йоан 21:15–17) Както показва библейското повествование за историята на християнския сбор през първи век, доверието, което Исус оказал на Петър, не било неоснователно. Заедно с другите апостоли и старейшини в Йерусалим Петър се грижел за християнския сбор през период на големи изпитания и бързо разрастване. (Деяния 1:15–26; 2:14; 15:6–9)

² В днешно време Йехова чрез Исус Христос е назначил опитни мъже, които да служат като духовни пастири на Неговото стадо и да го водят през най–кризисните времена в човешката история. (Ефесяни 4:11, 12; 2 Тимотей 3:1) Дали такова доверие е неоснователно? Мирът сред християнското братство по целия свят доказва обратното. Вярно е, че тези пастири са хора, които допускат грешки, също като Петър. (Галатяни 2:11–14; Яков 3:2) Въпреки това Йехова им е поверил грижата за овцете, които ‘е откупил с кръвта на своя Син’. (Деяния 20:28) Йехова обича тези мъже и ги счита за „достойни за двойна почит“. (1 Тимотей 5:17)

 3. Как духовните пастири запазват охотен дух и пламенност?

³ Как духовните пастири запазват охотен дух и пламенност, така че да са пример за стадото? Също като Петър и другите пастири от първи век, те разчитат на светия дух на Бога, който им дава необходимата сила, за да носят товара си от отговорности. (2 Коринтяни 4:7) Светият дух произвежда в тях също и плодовете на духа: любов, радост, мир, дълготърпение, милост, доброта, вяра, мекота и самоконтрол. (Галатяни 5:22, 23) Нека да разгледаме някои конкретни начини, по които пастирите могат да бъдат пример в проявата на тези плодове, докато се грижат за стадото на Бога.

Обичай стадото и всяка отделна овца

4, 5. (а) Как Йехова и Исус проявяват любов към стадото? (б) Кои са някои от начините, по които духовните пастири проявяват любов към стадото?

⁴ Най–важният от плодовете на Божия дух е любовта. Йехова проявява любовта си към стадото като цяло, като се грижи то да има изобилие от духовна храна. (Исаия 65:13, 14; Матей 24:45–47) Но той прави много повече от това да дава храна на стадото. Той изпитва любеща загриженост към всяка една овца. (1 Петър 5:6, 7) Исус също е загрижен за стадото и го обича. Той дал душата си за него и познава лично всяка овца „по име“. (Йоан 10:3, 14–16)

⁵ Духовните пастири подражават на Йехова и Исус. Те проявяват любов към Божието стадо като цяло, като ‘се посвещават на поучаването’ на сбора. Техните основани на Библията доклади хранят и защитават стадото и усърдната им работа в това отношение се вижда от всички. (1 Тимотей 4:13, 16) По–малко видно е времето, което те посвещават на документацията на сбора, воденето на кореспонденцията, подготвянето на програми и много други детайли, за да са сигурни, че събранията на сбора и другите дейности се извършват „с приличие и по организиран начин“. (1 Коринтяни 14:40) Голяма част от тази работа остава скрита от погледа на другите в сбора и тези братя може да не получат признание за нея. Но тя несъмнено е израз на тяхната любов. (Галатяни 5:13)

6, 7. (а) Какъв е един от начините, по които пастирите могат по–добре да опознаят овцете? (б) Защо е полезно понякога да споделим чувствата си с някой старейшина?

⁶ Любещите християнски пастири се стремят да проявяват загриженост към всяка овца в сбора. (Филипяни 2:4) Един начин, по който пастирите могат по–добре да опознаят овцете, е, като участват заедно с тях в проповедната служба. Исус често бил на проповедна служба с последователите си и използвал тези случаи, за да ги насърчава. (Лука 8:1) Един опитен християнски пастир казва: „Установих, че един от най–добрите начини да опознаеш и да насърчиш брат или сестра е, като излизаш с него или с нея на проповедна служба.“ Ако отдавна не си имал възможност да участваш с някой старейшина в проповедната служба, защо не си направиш такава уговорка в скоро време?

⁷ Любовта подтиквала Исус да споделя радостите и скърбите на своите последователи. Например, когато седемдесет от неговите ученици се върнали радостни от проповедна служба, Исус също ‘се изпълнил с радост’. (Лука 10:17–21) Но когато видял скръбта на Мария, на нейното семейство и на приятелите ѝ поради смъртта на Лазар, ‘сълзи потекли от очите му’. (Йоан 11:33–35) По същия начин и днес грижовните пастири не са безразлични към чувствата на овцете. Любовта ги подтиква ‘да се радват с онези, които се радват’ и ‘да плачат с онези, които плачат’. (Римляни 12:15) Ако изпитваш радост или тъга в своя живот, свободно сподели чувствата си с християнските пастири. Твоята радост ще ги насърчи. (Римляни 1:11, 12) А научавайки за трудностите, които изпитваш, те ще имат възможност да те укрепят и утешат. (1 Солунци 1:6; 3:1–3)

8, 9. (а) Как един старейшина проявявал любов към съпругата си? (б) Колко важно е за един пастир да проявява любов към своето семейство?

⁸ Любовта на пастира към стадото се вижда най–вече в начина, по който се отнася към своето семейство. (1 Тимотей 3:1, 4) Ако той е женен, любовта и почитта, които проявява към съпругата си, дават пример за подражание на другите съпрузи. (Ефесяни 5:25; 1 Петър 3:7) Обърни внимание на изказването на една християнка на име Линда. Нейният съпруг служел като надзорник в сбора повече от двайсет години преди смъртта си. Тя казва: „Съпругът ми винаги беше много ангажиран с дейностите за сбора. Но той ме караше да се чувствам част от тях. Често ми казваше колко е признателен за моята подкрепа и прекарваше свободното си време с мене. В резултат на това се чувствах обичана и не изпитвах ревност, когато той отделяше време за сбора.“

⁹ Ако християнският пастир има деца, любещият начин, по който дисциплинира и редовно хвали малките, осигурява образец за подражание на другите родители. (Ефесяни 6:4) Всъщност любовта, която проявява към семейството си, дава доказателство, че той живее според оказаното му доверие, когато е бил назначен от светия дух за пастир. (1 Тимотей 3:4, 5)

Допринасяй за радостта и мира чрез общуване

10. (а) Какво може да навреди на радостта и мира в сбора? (б) Какъв въпрос застрашавал мира в сбора през първи век, и как бил разрешен този проблем?

¹⁰ Светият дух може да произведе радост и мир в сърцето на всеки един християнин, в старейшинското тяло и в целия сбор. Но липсата на открито общуване може да навреди на радостта и мира. В древността цар Соломон казал: „Дето няма съвещание, намеренията се осуетяват.“ (Притчи 15:22) От друга страна, откритото и изпълнено с уважение общуване допринася за радостта и мира. Например, когато въпросът за обрязването застрашавал мира в сбора през първи век, ръководното тяло в Йерусалим потърсило ръководството на светия дух. Старейшините в него изразили различните си възгледи по въпроса. След оживена дискусия, те взели решение. Когато съобщили своето единодушно решение на сборовете, братята ‘се зарадвали на насърчението’. (Деяния 15:6–23, 25, 31; 16:4, 5) Това допринесло за радостта и мира сред тях.

11. Как старейшините могат да допринасят за радостта и мира в сбора?

¹¹ По същия начин и днес пастирите допринасят за радостта и мира в сбора чрез открито общуване. Когато проблеми застрашават мира в сбора, те се събират и открито изразяват отношението си по въпроса. Взаимно се изслушват с уважение. (Притчи 13:10; 18:13) След като се молят за светия дух, те вземат решения въз основа на библейските принципи и напътствията, публикувани от „верния и разумен роб“. (Матей 24:45–47; 1 Коринтяни 4:6) След като старейшинското тяло е взело основано на Библията решение, всеки един старейшина се подчинява на ръководството на светия дух, като подкрепя това решение, дори ако личното му мнение се различава от мнението на другите. Проявата на такова смирение допринася за радостта и мира и дава пример на овцете в ходенето с Бога. (Михей 6:8) Дали ти самият смирено се съобразяваш с основаните на Библията решения на старейшините в сбора?

Бъди дълготърпелив и милостив

12. Защо било необходимо Исус да проявява дълготърпение и милост в отношенията си с апостолите?

¹² Исус бил дълготърпелив и милостив в отношенията си с апостолите, въпреки че те постоянно грешали. Например много пъти Исус се опитвал да запечата в съзнанието им необходимостта от това да бъдат смирени. (Матей 18:1–4; 20:25–27) Но ето че в последната нощ от своя земен живот, след като току–що им бил дал урок по смирение, като им измил краката, ‘помежду им възникнал разгорещен спор за това кого от тях трябва да смятат за най–велик’. (Лука 22:24; Йоан 13:1–5) Дали Исус се скарал на апостолите? Не, той милостиво разсъждавал с тях, като казал: „Кой е по–велик: онзи, който се е разположил на трапезата, или онзи, който прислужва? Не е ли онзи, който се е разположил на трапезата? Аз обаче съм сред вас като онзи, който прислужва.“ (Лука 22:27) Дълготърпението и милостта на Исус заедно с неговия добър пример в крайна сметка докоснали сърцата на апостолите.

13, 14. Особено кога пастирите трябва да бъдат милостиви?

¹³ По подобен начин може да се налага духовният пастир да дава няколко пъти съвет на определен човек по отношение на някаква негова слабост. Пастирът може да се подразни от това. Но имайки предвид своите собствени слабости или недостатъци, когато ‘наставлява непорядъчните’, той ще проявява дълготърпение и милост към своя брат. Така той ще подражава на Исус и Йехова, които проявяват тези качества към всички християни, включително и към пастирите. (1 Солунци 5:14; Яков 2:13)

¹⁴ Понякога може да се налага пастирите да дават строг съвет на някого, който е извършил сериозен грях. Ако съгрешилият не се разкайва, пастирите трябва да го отстранят от сбора. (1 Коринтяни 5:11–13) И дори тогава начинът, по който се отнасят към този човек, показва, че те мразят греха, а не съгрешилия. (Юда 23) Милостивото отношение на пастирите може да помогне на отклонилата се овца да се върне в стадото. (Лука 15:11–24)

Добрите дела са подбуждани от вяра

15. Какъв е един от начините, по които пастирите подражават на добротата на Йехова, и какво ги подбужда да го правят?

¹⁵ „Йехова е добър към всички“, дори към онези, които не оценяват това, което той прави за тях. (Псалм 145:9, НС; Матей 5:45) Добротата на Йехова се вижда особено от факта, че той изпраща своите служители да проповядват „добрата новина за царството“. (Матей 24:14) Пастирите отразяват Божията доброта, като поемат ръководството в проповедната дейност. Какво подбужда техните неуморни усилия? Силната вяра в Йехова и в неговите обещания. (Римляни 10:10, 13, 14)

16. Как пастирите могат ‘да вършат каквото е добро’ за овцете?

¹⁶ Освен че трябва ‘да вършат каквото е добро спрямо всички’, като проповядват, пастирите имат отговорността да вършат каквото е добро ‘най–вече спрямо онези, които са свързани с тях във вярата’. (Галатяни 6:10) Един от начините, по които правят това, е чрез насърчителни пастирски посещения. Един старейшина казва: „Обичам да правя пастирски посещения. Те ми дават възможност да похваля братята и сестрите за техните усилия и да им помогна да разберат, че усърдната им работа е ценена.“ Понякога пастирите могат да предложат начини, по които даденият човек да подобри службата си към Йехова. Като правят това, старейшините проявяват мъдрост и подражават на апостол Павел. Виж как се обърнал той към братята в Солун: „Като последователи на Господаря, ние сме уверени, че вие правите и ще продължавате да правите каквото ви нареждаме.“ (2 Солунци 3:4) Такива изрази на доверие събуждат добрите качества на овцете и тогава за тях е по–лесно ‘да бъдат послушни на онези, които ги ръководят’. (Евреи 13:17) Когато имаш насърчително пастирско посещение, защо не изразиш признателността си за него?

Мекотата изисква самоконтрол

17. Какъв урок научил Петър от Исус?

¹⁷ Исус запазвал мекия си нрав дори когато бил предизвикван. (Матей 11:29) Когато бил предаден и арестуван, той проявил мекота и голям самоконтрол. Петър импулсивно извадил меч, за да отмъсти. Но Исус му напомнил: ‘Мислиш ли, че не мога да помоля Баща си да ми изпрати веднага повече от дванайсет легиона ангели?’ (Матей 26:51–53; Йоан 18:10) Петър запомнил този урок и по–късно припомнил на християните: „Христос понесе страдания заради вас, като ви остави образец — да следвате отблизо неговите стъпки. ... Когато го ругаеха, той не отвръщаше със същото, когато страдаше, не заплашваше.“ (1 Петър 2:21–23)

18, 19. (а) Особено кога пастирите трябва да проявяват мекота и самоконтрол? (б) Какви въпроси ще разгледаме в следващата статия?

¹⁸ По подобен начин, ако искат да бъдат резултатни, пастирите трябва да проявяват мек нрав дори когато към тях се отнасят несправедливо. Например някои, на които те се опитват да помогнат в сбора, може да не откликват положително. Ако човекът, който има нужда от помощ, е духовно слаб или духовно болен, може да отговори ‘несмислено сякаш пронизва с нож’. (Притчи 12:18) Но също като Исус, пастирите не отвръщат с остри, груби думи или отмъстителни действия. Вместо това те проявяват самообладание и съчувствие към нуждаещия се от помощ, което може да се окаже благословия за него. (1 Петър 3:8, 9) Дали ти се учиш от примера на старейшините да проявяваш мекота и самоконтрол, когато получаваш съвет?

¹⁹ Без съмнение Йехова и Исус много ценят усърдната работа на хилядите пастири, които охотно се грижат за стадото по целия свят. Йехова и неговият син са много признателни също за работата на хилядите помощник–служители, които подкрепят старейшините, за да ‘се грижат за нуждите на светите личности’. (Евреи 6:10) Защо тогава някои покръстени братя може да се колебаят да се стремят към това „добро дело“? (1 Тимотей 3:1) И как Йехова обучава онези, които е назначил като пастири? Тези въпроси ще разгледаме в следващата статия.

Спомняш ли си?

• По какви начини пастирите проявяват любов към стадото?

• Как всички в сбора могат да допринасят за радостта и мира?

• Защо пастирите са дълготърпеливи и милостиви, когато дават съвет?

• Как старейшините проявяват доброта и вяра?

[Снимка на страница 18]

Старейшините служат на сбора, подбуждани от любов

[Снимки на страница 18]

Те прекарват време и със своите семейства в развлечения ...

... и в службата

[Снимка на страница 20]

Доброто общуване между старейшините допринася за радостта и мира в сбора