Дали някой наистина е загрижен за тебе?

Дали някога си се чувствал самотен и безпомощен, сякаш никой не разбира проблемите, с които се сблъскваш? И дори някой да е знаел за твоята ситуация, ти се е струвало, че това изобщо не го интересува.

КОГАТО възникват проблеми, животът ни може да прилича на буря, която никога няма да отмине. Понякога може дори да мислим, че нещастията, които ни връхлитат, са толкова съкрушителни и несправедливи, че не можем повече да издържаме. Често се чувстваме така, когато страдаме поради емоционална травма, депресия, някаква злополука, хронична болест или нещо друго. В такива моменти може да се чувстваме толкова безпомощни и без надежда, че да се питаме към кого да се обърнем за утеха. Дали има някой, който наистина е загрижен за тебе?

„Богът на всяка утеха“ е загрижен

В Библията Бог е описан като „Бащата на нежното състрадание и Бога на всяка утеха“. (2 Коринтяни 1:3) Бог, чието име е Йехова, знае, че се нуждаем от утеха. Библията използва различни форми на думата „утеха“ стотици пъти, като ни уверява, че Бог не само знае с какво се сблъскваме, но също и че иска да ни утеши. Това познание ни убеждава, че дори когато изглежда, че другите не забелязват тревогите ни, не могат да ги разберат или не се интересуват от тях, Йехова Бог е загрижен за нас.

Фактът, че Йехова е загрижен за хората като отделни личности, се вижда ясно в Писанието. Библията казва: „Очите Господни са на всяко място и наблюдават злите и добрите.“ (Притчи 15:3) Нещо подобно четем и в Йов 34:21, където се казва: „Очите на Бога са върху пътищата на човека, и Той гледа всичките му стъпки.“ Йехова вижда всичко, което вършим — и доброто, и злото — и е наясно с нашите обстоятелства, за да може да се намеси по начин, който сметне за подходящ. Това се потвърждава от думите на гледача, или пророка, Ананий към юдейския цар Аса: „Очите на Господа се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“ (2 Летописи 16:7, 9)

Йехова ни наблюдава и поради още една причина. Исус обяснява: „Никой не може да дойде при мене, ако Бащата, който ме изпрати, не го привлече.“ (Йоан 6:44) Йехова е загрижен за хората и затова изследва сърцата им, за да разбере дали искат да го опознаят по–добре. Ако открие подобно желание в нечие сърце, Бог е в състояние да помогне на такъв човек по забележителен начин. Например в Доминиканската република една жена била в болницата за операция от рак. Тя умолявала Бога да ѝ помогне да намери истинската религия. Точно тогава нейният съпруг ѝ донесъл една брошура, озаглавена „Какво изисква Бог от нас?“a, която бил получил същата сутрин от една Свидетелка на Йехова, която посетила дома им. Жената прочела брошурата и разбрала, че това е отговорът на нейната молитва. Тя приела да изучава Библията със Свидетелката и след по–малко от шест месеца отдала живота си на Бога и била покръстена.

В библейската книга Псалми намираме много стоплящи сърцето изказвания на древноеврейските псалмисти, сред които бил цар Давид, описващи любещата загриженост на Йехова към неговите служители. В Псалм 56:8 четем как цар Давид умолявал Бога с думите: „Тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?“ Както показва сравнението, което Давид използвал, той знаел, че Йехова е наясно не само със страданията, които изпитвал, но и как влияели те на чувствата му. Йехова разбирал болката на Давид и помнел какво е изпитал неговия служител в емоционално отношение, което било причина за сълзите му. Нашият Създател действително наблюдава всички, които се стремят да вършат волята му, онези, „чиито сърца са съвършено разположени към Него“.

Друг библейски откъс, който описва любещата загриженост на Бога, е добре познатият 23 псалм. В началото на този псалм Бог е сравнен с любещ пастир: „Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ Един пастир в Средния изток се грижи поотделно за своите овце, като дори дава име на всяка една от тях. Ежедневно той обръща внимание на всяка овца, като любещо я гали и проверява дали не се е наранила. Ако намери някаква рана, той поставя върху нея масло или мехлем, за да ускори процеса на заздравяване. Ако овцата е болна, пастирът може да ѝ даде някакво лекарство или буквално да я хване и да ѝ помогне да стои изправена, за да не легне на земята и да умре. Това несъмнено е една чудесна словесна илюстрация, описваща начина, по който Йехова се грижи за онези, които се обръщат към него.

Молитвата и възкресението — доказателства, че Бог е загрижен

Тези и други прекрасни псалми не са записани в Библията, единствено за да ги четем за удоволствие. Те ни показват как верните служители на Бога в миналото изливали сърцата си пред Йехова, за да изразят нуждата си от помощта му, както и своята признателност за ръководството и благословиите, идващи от него. Думите на служителите на Бога в древността ясно показват, че те били твърдо убедени, че Бог е загрижен за тях. Четенето и размисълът върху тези думи, разкриващи най–съкровените им чувства, могат да ни помогнат да развием същата увереност в Бога. Фактът, че Йехова ни позволява да се обръщаме към него в молитва, е мощно доказателство за това, че той е загрижен за нас.

Понякога обаче може да сме толкова превъзмогнати от даден проблем, че дори да не знаем как да се помолим във връзка с него. Дали това пречи на Бога да разбере какви са нашите тревоги? В Римляни 8:26 се дава следния отговор: „Духът ни идва на помощ относно нашите слабости, защото когато ни е необходимо да се молим, ние не знаем за какво да се молим, но сам духът се застъпва за нас, когато стенем без глас.“ Този стих ни разкрива, че вдъхновените молитви на служителите на Бога в древността може да отразяват нашите собствени чувства и затова Йехова, ‘който слуша молитва’, ги приема, сякаш са изречени от самите нас. (Псалм 65:2)

Надеждата за възкресението е друго убедително доказателство за това, че Бог е загрижен за всеки човек поотделно. Исус Христос казал: „Идва часът, когато всички, които са в паметните гробници, ще чуят гласа му [на Исус] и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) Гръцкият израз, използван тук, е преведен подходящо като „паметни гробници“, а не просто „гробове“. Това предава мисълта, че когато човек умре, Бог помни какъв е бил той през живота си.

Представи си само — за да върне някого към живот, Бог трябва да знае абсолютно всичко за него, включително и как е изглеждал, какви са били наследствените и придобитите през живота му характерни черти, както и да пази всички негови спомени! (Марко 10:27) Споменът на Бога за един човек не избледнява дори след хиляди години. (Йов 14:13–15; Лука 20:38) Затова милиардите хора, които са умрели, се намират в паметта на Йехова Бог и той ги помни до най–малката подробност. Нима това не е убедително доказателство, че Бог е загрижен за всекиго от нас поотделно!

Йехова възнаграждава

Какво трябва да правим, за да се радваме на любещата грижа на Бога? Трябва най–вече да покажем, че се уповаваме на него и сме му послушни, както и че проявяваме вяра в него. Апостол Павел посочва каква връзка съществува между вярата в Бога и получаването на неговата грижа с думите: „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога, защото онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ (Евреи 11:6)

Обърни внимание, че вярата, която е угодна на Бога, има два аспекта. Първо, трябва да вярваме, че „Бог съществува“, тоест да вярваме, че той е реална личност и че е Върховният владетел на вселената, който заслужава нашето послушание и поклонение. И второ, трябва да вярваме, че той „възнаграждава онези, които усърдно го търсят“. Истинската вяра включва това да сме убедени, че Бог се интересува от добруването на онези, които усърдно се стремят да вършат волята му, и че ги възнаграждава. Като изучаваш Божието Слово и се събираш с онези, които са послушни на Бога, и ти ще си в състояние да придобиеш вярата, която ще ти донесе наградата от Бога и неговата любеща грижа.

Мнозина днес смятат, че Бог не се интересува от онова, което се случва с хората. Но както видяхме, Библията ясно показва, че Бог е силно загрижен за онези, които проявяват истинска вяра в него. Макар че днес животът често е изпълнен с притеснения, тревоги, разочарования и болка, не бива да се отчайваме. Йехова Бог наистина е загрижен за нас. Той дори любещо ни кани да се обръщаме към него за помощ. Псалмистът казва: „Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре; никога не ще допусне да се поклати праведният.“ (Псалм 55:22)

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 29]

Стихове, които могат да укрепят вярата ти в любещата загриженост на Бога към тебе

„Очите на Господа се обръщат насам–натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено разположени към Него.“ (2 ЛЕТОПИСИ 16:9)

„Тури сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?“ (ПСАЛМ 56:8)

„Господ е Пастир мой; няма да остана в нужда.“ (ПСАЛМ 23:1)

„Ти, Който слушаш молитва, при Тебе ще дохожда всяка твар.“ (ПСАЛМ 65:2)

„Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си.“ (ЙОВ 14:15)

„Онзи, който се обръща към него, трябва да вярва, че Бог съществува и че възнаграждава онези, които усърдно го търсят.“ (ЕВРЕИ 11:6)

„Възложи на Господа това, което ти е възложил, и Той ще те подпре; никога не ще допусне да се поклати праведният.“ (ПСАЛМ 55:22)