Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
3–9 ЮНИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ГАЛАТЯНИ 4–6
„Библейско повествование с ‘преносно значение’“
it-1-E 1018, абз. 2
Агар
Според апостол Павел Агар представяла физическия Израил, който бил обвързан с Йехова посредством договора на Закона, сключен на Синайската планина. Този договор „родил деца за робство“. Заради грешното си състояние израилтяните не можели да спазват условията му. Под властта на този договор те не станали свободен народ, а били осъдени като грешници, заслужаващи смърт; следователно били роби. (Йоа 8:34; Ри 8:1–3) В дните на Павел столицата Йерусалим съответствала на Агар, защото представяла физическия Израил и се намирала в робство заедно с децата си. От друга страна, помазаните с духа християни са деца на „горния Йерусалим“, Божията символична жена. Този Йерусалим, подобно на свободната жена Сара, никога не е бил в робство. Но точно както Исаак бил преследван от Исмаил, така и децата на „горния Йерусалим“, които са освободени от Сина, били преследвани от децата на поробения Йерусалим. Агар и синът ѝ обаче били изгонени, което показва как Йехова отхвърлил физическия Израил като народ. (Га 4:21–31; виж също Йоа 8:31–40)
Изграждай непоклатима вяра в Царството
11 Авраамовият договор имал буквално изпълнение за потомците на Авраам, когато наследили Обетованата земя, но от Писанието разбираме, че този договор има и духовно изпълнение. (Гал. 4:22–25) В това по–голямо изпълнение, както обяснил апостол Павел под вдъхновение, главната част на потомството на Авраам е Христос, а вторичната — 144 000 помазани с духа християни. (Гал. 3:16, 29; Откр. 5:9, 10; 14:1, 4) Жената, от която произлиза потомството, е „горният Йерусалим“ — небесната част на Божията организация, съставена от лоялни духовни създания. (Гал. 4:26, 31) Както било обещано в Авраамовия договор, потомството на жената щяло да донесе благословии на човечеството.
Да търсим духовни бисери
Знаеш ли...
Защо в една своя молитва Исус се обърнал към Йехова с думите „Авва, Татко“?
Арамейската дума „авва̀“ може да означава или „баща“, или „О, татко“. И трите пъти, когато се среща в Писанието, този израз е част от молитва и се отнася за небесния ни Баща Йехова. Какво значение носела думата „авва̀“ през първи век?
В „Международна стандартна библейска енциклопедия“ се казва: „По времето на Исус в разговорната реч думата ‘авва̀’ основно била използвана в израз на топли, непринудени чувства и уважение от страна на децата към техните бащи.“ Това било изпълнено с нежност обръщение и една от първите думи, които детето научавало. Исус използвал този израз в една изключително гореща молитва към своя Баща. В Гетсиманската градина само няколко часа преди смъртта си Исус се обърнал към Йехова с думите „Авва, Татко“. (Марко 14:36)
В цитираната по–горе енциклопедия се обяснява още: „В юдейската литература от гръко–римския период било нещо крайно необичайно човек да се обръща към Бога с ‘авва̀’, очевидно защото употребата на това фамилиарно обръщение във връзка с Бога би било проява на неуважение спрямо него.“ Но фактът, че Исус използвал тази дума в молитва, „косвено потвърждава необичайното Му твърдение, че се радва на близки взаимоотношения с Бога“. Другите два библейски стиха, в които намираме израза „авва̀“, са част от писма на апостол Павел и показват, че християните през първи век също използвали това обръщение в своите молитви. (Римляни 8:15; Галатяни 4:6)
Знаеш ли...
Какво имал предвид апостол Павел, когато казал, че носи по тялото си ‘белезите, обозначаващи, че е роб на Исус’? (Галатяни 6:17)
▪ Думите на апостол Павел можело да бъдат разбрани по различен начин от слушателите му през първи век. Например в миналото военнопленниците, крадците на вещи от храмовете и избягалите роби били белязвани с нажежено желязо. Такъв белег бил смятан за нещо опозоряващо.
Но на белезите не винаги се гледало с лошо око. В много народи от древността с поставянето на белег се показвала принадлежността към определено племе или религия. Според „Теологичен речник на Новия завет“ „сирийците се посвещавали на бог Адад и богиня Атаргатис, като си правели белег на китката или врата. ... А поклонниците на бог Дионис си поставяли белег във форма на бръшляново листо”.
Според много съвременни библейски учени Павел говорел за белезите от физическо насилие, които бил получил при различни случаи, докато извършвал мисионерската си дейност. (2 Коринтяни 11:23–27) Най–вероятно обаче Павел имал предвид, че не някакви буквални белези, а начинът му на живот показвал, че е истински християнин.
10–16 ЮНИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕФЕСЯНИ 1–3
„Управлението на Йехова и неговата цел“
it-2-E 837, абз. 4
Свещена тайна
Месианското Царство. В писмата си Павел ни дава пълна картина за откровението на свещената тайна за Христос. В Ефесяни 1:9–11 той казва, че Бог е разкрил „свещената тайна“ на волята си, и добавя: „Тази свещена тайна е свързана с онова, което той искаше да направи в съгласие със своето намерение, а именно с установяването на едно управление при завършека на определените времена, така че отново всичко да бъде събрано в Христос — онова, което е на небесата, и онова, което е на земята. Да, в Христос, в единство с когото ние също бяхме избрани за наследници, като бяхме предопределени според намерението на Онзи, който във всичко действа съгласно своята воля и решение.“ Тази „свещена тайна“ включва едно управление, Божието месианско Царство. „Онова, което е на небесата“, са бъдещите Христови сънаследници на това небесно Царство. „Онова, което е на земята“, са земните му поданици. Исус показал на учениците си, че свещената тайна е свързана с Царството, като им казал: „На вас е дадено да разберете свещената тайна на Божието царство.“ (Мр 4:11)
Йехова събира своето семейство
3 Действията на Йехова съответстват на намерението му. Затова „при завършека на определените времена“ Бог е установил едно „управление“ — уредба за обединяване на всички негови разумни създания. (Прочети Ефесяни 1:8–10.) Това „управление“ ще изпълни целта си на два етапа. При първия етап сборът от помазани християни е подготвян за живот в небесата под водачеството на своя духовен Глава, Исус Христос. Началото на този етап било поставено на Петдесетница през 33 г., когато Йехова започнал да събира онези, които щели да управляват с Христос в небето. (Деян. 2:1–4) Тъй като са обявени за праведни за живот въз основа на Христовата изкупителна жертва, помазаните с готовност признават, че са осиновени като „Божии деца“. (Рим. 3:23, 24; 5:1; 8:15–17)
4 Вторият етап подготвя онези, които ще живеят на райската земя под управлението на Христовото месианско Царство. „Голямото множество“ съставя първата част от тази група. (Откр. 7:9, 13–17; 21:1–5) По време на Хилядолетното управление към него ще се присъединят милиарди възкресени. (Откр. 20:12, 13) Представи си как при възкресението ще бъде дадено още по–голямо доказателство за нашето единство! В края на хилядата години „онова, което е на земята“, ще бъде подложено на последно изпитание. Всички, които останат верни, ще бъдат осиновени като земни „Божии деца“. (Рим. 8:21; Откр. 20:7, 8)
Да търсим духовни бисери
Нека нищо не ни пречи да придобиваме слава
15 Нашето постоянство да вършим волята на Йехова може да помогне на другите да придобият слава. Павел писал на сбора в Ефес: „Моля [ви] да не падате духом поради трудностите, които понасям заради вас, защото те носят слава и на вас.“ (Еф. 3:13) В какъв смисъл трудностите на Павел ‘носели слава’ на ефесяните? Като продължил да служи на братята си въпреки изпитанията, Павел показал на ефесяните, че службата за Бога трябва да е на първо място. Ако се беше отказал, той щеше да предаде идеята, че техните взаимоотношения с Йехова, службата им и надеждата им не са ценни. Като проявил издръжливост, Павел показал, че да си ученик на Христос си заслужава всички жертви.
„Да познаете Христовата любов“
21 Гръцката дума, предадена като „да позная“, означава да познаеш „на практика, от опит“. Когато проявяваме любов по начина, по който Исус я проявявал — когато даваме неегоистично от себе си на другите, когато състрадателно откликваме на техните нужди, когато им прощаваме от сърце, — тогава можем истински да разберем неговите чувства. По този начин, от опит ‘ще познаем Христовата любов, която превъзхожда всяко знание’. И нека никога не забравяме, че колкото повече ставаме като Христос, толкова повече се приближаваме до онзи, на когото Исус съвършено подражавал, до нашия любещ Бог, Йехова.
17–23 ЮНИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕФЕСЯНИ 4–6
„Сложете си пълните бойни доспехи от Бога“
Младежи, устоявайте непоколебимо срещу Дявола
АПОСТОЛ Павел оприличил християните на войници, участващи в ръкопашен бой. Разбира се, войната, която водим, е духовна, а не буквална. Враговете ни обаче са действителни. Сатана и демоните са умели воини с голям опит. На пръв поглед може да нямаме никакъв шанс. Особено младите християни може да изглеждат уязвими. Но могат ли да спечелят войната срещу тези зли духовни сили? Истината е, че могат, и вече го правят! Как? Като „се укрепват чрез Господаря“. Освен че черпят сили от Бога, те са облечени за битка. Подобно на добре обучени войници младежите са си сложили „пълните бойни доспехи от Бога“. (Прочети Ефесяни 6:10–12.)
Младежи, устоявайте непоколебимо срещу Дявола
4 По подобен начин истините от Божието Слово ни предпазват от духовната вреда, която фалшивите учения причиняват. (Йоан 8:31, 32; 1 Йоан 4:1) Колкото повече расте любовта ни към истината, толкова по–лесно ще ни е да носим „нагръдника“, тоест да живеем според Божиите праведни стандарти. (Пс. 111:7, 8; 1 Йоан 5:3) Освен това, когато ясно разбираме библейските истини, ще можем с увереност да ги защитаваме пред онези, които ни се противопоставят. (1 Пет. 3:15)
7 Колко подходящо това описва как Божиите праведни стандарти защитават фигуративното ни сърце! (Пр. 4:23) Точно както войникът не би заменил нагръдник от желязо с друг от по–нискокачествен метал, така и ние никога не бихме искали да заменим стандартите на Йехова със собствените си идеи. Нашата преценка е твърде изкривена, за да ни осигури нужната защита. (Пр. 3:5, 6) Затова ние редовно проверяваме дали „железните пластини“ от Йехова са на мястото си и пазят сърцето ни.
10 Докато буквалните обувки на войниците им помагали да имат успех във войната, символичните обувки на християните им помагат да носят послание за мир. (Иса. 52:7; Рим. 10:15) Но все пак се нуждаем от смелост да започнем разговор, когато ни се удаде възможност. „Притеснявах се да свидетелствам на съучениците си — си спомня 20–годишният Бо. — Явно се срамувах. Като гледам назад, не знам защо съм се срамувал. Сега се радвам да проповядвам на връстниците си.“
Младежи, устоявайте непоколебимо срещу Дявола
13 Някои от „горящите стрели“, които Сатана насочва към тебе, са лъжи за Йехова, като например, че той не е загрижен за тебе и не те обича. Деветнайсетгодишната Ида се бори с чувство за малоценност. Тя казва: „Често си мисля, че Йехова е далече от мене и че не иска да бъде мой приятел.“ Как Ида се справя с тези чувства? Тя продължава: „Събранията много укрепват вярата ми. Преди просто седях и никога не вземах участие, защото си мислех, че никой не се интересува какво имам да кажа. Сега обаче се подготвям за събранията и се опитвам да дам два или три отговора. Трудно ми е, но след това се чувствам много по–добре. Братята и сестрите също много ме насърчават. Винаги си тръгвам от събрание, уверена, че Йехова ме обича.“
16 Точно както шлемът предпазвал главата на войника, така и нашата „надежда в спасението“ пази ума ни, или „мисловните ни способности“. (1 Сол. 5:8; Пр. 3:21) Надеждата ни помага да останем съсредоточени върху Божиите обещания и да гледаме правилно на проблемите. (Пс. 27:1, 14; Деян. 24:15) Но ако искаме да имаме полза от нашия „шлем“, той трябва да е на главата ни, а не в ръката ни.
20 Павел сравнява Божието Слово с меч, който ни е даден от Йехова. Нужно е обаче да се научим да го използваме умело, когато защитаваме вярванията си или поправяме собственото си мислене. (2 Кор. 10:4, 5; 2 Тим. 2:15) Как да подобриш уменията си? Себастиан, на 21 години, казва: „Когато чета Библията, си записвам по един стих от всяка глава. Правя списък с любимите си стихове. Това ми помага да привеждам мисленето си в съгласие с мисленето на Йехова.“ Даниъл, цитиран по–рано, споделя: „В личното си четене на Библията подбирам стихове, които мисля, че ще са от полза за хората в службата. Забелязал съм, че те реагират добре, когато видят, че имаш силна любов към Библията и правиш най–доброто, за да им помогнеш.“
Да търсим духовни бисери
it-1-E 1128, абз. 3
Святост
Светият дух. Действената сила, или дух, на Йехова, която е под негов контрол и винаги изпълнява намерението му. Тя е чиста, свещена и отделена да е на разположение на Бога. Затова е наречена „свети дух“ и „духа на светостта“. (Пс 51:11; Лу 11:13; Ри 1:4; Еф 1:13) Когато действа върху някой човек, светият дух произвежда святост и чистота. Като върши нечисти или погрешни дела, човек се противопоставя на този дух или го „огорчава“. (Еф 4:30) Макар че е безлична сила, светият дух е отражение на Божията свята личност и затова може да бъде „огорчен“. Вършенето на какъвто и да било грях „гаси пламъка на духа“. (1Со 5:19) Ако някой не престава да го върши, той „оскърбява“ Божия дух и Бог може да се превърне в негов враг. (Иса 63:10) Такъв бунтовник може да стигне дотам, че да хули светия дух, което според Исус Христос няма да му бъде простено нито в тази система, нито в бъдещата. (Мт 12:31, 32; Мр 3:28–30)
it-1-E 1006, абз. 2
Алчност
Видима в дела. Алчността става явна, когато човек извърши пред другите нещо, разкриващо неговото погрешно и прекомерно желание. Библейският писател Яков казва, че след като зачене, погрешното желание ражда грях. (Як 1:14, 15) Следователно алчният човек се познава по делата. Апостол Павел посочва, че да си алчен, означава да си идолопоклонник. (Еф 5:5) Поради алчното си желание такъв човек прави обекта на желанието си свой бог, като го поставя пред службата и поклонението на Създателя. (Ри 1:24, 25)
24–30 ЮНИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ФИЛИПЯНИ 1–4
„Не се безпокойте за нищо“
„Мирът от Бога ... превъзхожда всяка мисъл“
10 Какво ще ни помага да не се безпокоим за нищо и да имаме „мира от Бога“? Думите на Павел към филипяните показват, че противоотровата за тревогата е молитвата. Затова, когато се безпокоим, трябва да излеем тревогите си в молитва. (Прочети 1 Петър 5:6, 7.) Моли се на Йехова с вяра, като помниш, че той е загрижен за тебе. Моли му се „с изрази на благодарност“ и си припомняй как те е благославял. Доверието ни в Бога ще расте, като не забравяме, че той може „да направи неизмеримо повече от всичко онова, което поискаме или за което можем да си помислим“. (Еф. 3:20)
„Мирът от Бога ... превъзхожда всяка мисъл“
7 Със сигурност, когато прочели писмото на Павел, филипяните си спомнили за случилото се с него и за неочаквания начин, по който Йехова действал. На какво искал да ги научи Павел? Кратко казано — не се безпокойте. Молете се и ще получите мира от Бога. Интересно е, че мирът от Бога „превъзхожда всяка мисъл“. Какво означава това? Някои преводачи предават този израз като „надхвърля мечтите ни“ или „надминава всякакви човешки планове“. Павел всъщност казал, че „мирът от Бога“ е по–чудесен от всичко, което можем да си представим. Така че дори според нас да изглежда, че няма изход от проблемите ни, Йехова знае какво е решението и може да направи неочакваното. (Прочети 2 Петър 2:9.)
„Мирът от Бога ... превъзхожда всяка мисъл“
16 Какъв е резултатът, когато имаме „мира от Бога, който превъзхожда всяка мисъл“? Библията посочва, че този мир „ще пази сърцата ни и умовете ни посредством Христос Исус“. (Флп. 4:7) Думата в езика на оригинала за „пази“ била военен термин. В древността тя се отнасяла за военен гарнизон, назначен да защитава укрепен град. Филипи бил такъв град. Неговите жители спели спокойно вечер, знаейки, че войници пазят градските порти. По подобен начин, когато имаме „мира от Бога“, сърцата и умовете ни са спокойни. Знаем, че Йехова е загрижен за нас и иска да имаме успех. (1 Пет. 5:10) Това познание ще ни пази да не бъдем превъзмогнати от тревога или обезсърчение.
Да търсим духовни бисери
it-2-E 528, абз. 5
Приноси
Приноси за изливане. Приносите за изливане били принасяни с повечето други жертви, особено след като израилтяните се заселили в Обетованата земя. (Чи 15:2, 5, 8–10) Това било вино („опияняващо питие“) и се изливало върху олтара. (Чи 28:7, 14; сравни Из 30:9; Чи 15:10) Апостол Павел писал на християните във Филипи: „Дори да се изливам като принос за изливане върху вашата жертва и върху службата, която вършите, подтикнати от вяра, аз се радвам.“ Тук той използвал примера с приноса за изливане, за да изрази готовността си да дава всичко от себе си в полза на своите събратя. (Флп 2:17) Малко преди смъртта си Павел писал на Тимотей: „Аз вече се изливам като принос за изливане и времето за моето освобождаване наближава.“ (2Ти 4:6)
„Първото възкресение“ вече е започнало!
5 След това помазаните членове на „Божия Израил“ трябва да се присъединят към Господаря Исус Христос в небесна слава, където ‘винаги ще бъдат с него’. (Галатяни 6:16; 1 Солунци 4:17) Това събитие е наречено „по–ранното възкресение“ и „първото възкресение“. (Филипяни 3:10, 11; Откровение 20:6) Когато то приключи, ще настъпи времето милиони хора да бъдат възкресени на земята с перспективата да получат вечен живот в райски условия. Затова независимо дали надеждата ни е небесна, или земна, „първото възкресение“ е от голям интерес за нас. Какво точно представлява то? Кога се извършва това възкресение?