Речник на библейските термини

А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т Ф Х Я

А

• Алабастров съд.

  Шишенце за ароматно масло, което първоначално се изработвало от камък, добиван край египетския град Алабастрон. С времето камъкът започнал да се нарича по името на града; различен от съвременния алабастър. Този съд обикновено имал тясно гърло, което можело да се запечатва, за да не изтече скъпоценното масло. (Мр 14:3)

Б

• Безсрамно поведение.

  От гръцката дума „асѐлгия“. Описва действия, които сериозно нарушават Божиите закони и отразяват нагла и безочлива нагласа, показваща неуважение или дори презрение към властта, законите и стандартите. Изразът не се отнася за дребни провинения. (Га 5:19; 2Пе 2:7)

• Бичуване.

  Бой с камшик и често срещана форма на мъчения през първи век. Някои камшици имали вериги с метални топчета в края, а други — кожени ремъци, в които били вплетени остри кости и метални парчета. (Йоа 19:1)

• Ближен.

  Думите в оригинала не се отнасят само за близките и приятелите на някого или за съседите му, а може да означават всеки човек. (Лу 10:36; Ри 15:2)

В

• Вретище.

  Дреха от груб плат, използван също за направата на чували, например за съхранение на зърно. Вретището обикновено било изтъкано от тъмна козя вълна и се обличало при жалеене. (Би 37:34; Лу 10:13)

• Вършеене.

  Отделяне на зърното от стъблото и плявата. Вършеенето ставало на ръка с пръчка, а при по-големи количества — със специални уреди, като дикани и валяци, теглени от животни. Уредите минавали през зърното, което било разстилано на хармана. (Иса 41:15; 1Ко 9:9)

• Вътък.

  Виж ТЪКАНЕ.

Г

• Геена.

  Гръцкото име на Долината на Еном, която се намирала на юг-югозапад от древния Йерусалим. (Йер 7:31) Било предсказано, че ще стане място за изхвърляне на трупове. (Йер 7:32; 19:6) Няма сведения, че там били хвърляни животни или хора, за да изгорят живи или да се мъчат. Следователно това място не може да символизира невидима област, където човешките души са измъчвани вечно в буквален огън. По-скоро Исус и учениците му използвали геената като символ на „втората смърт“, тоест пълно и вечно унищожение. (Отк 20:14; Мт 5:22; 10:28)

• Господар; Господ.

  Думите в оригинала (евр. „адо̀н“, гр. „кѝриос“) често се отнасят за някого, който има власт над хора или неща. Използват се за Йехова Бог (Езе 3:11), Исус Христос (Мт 7:21), ангели (Да 12:8) и хора с власт, включително глави на семейства. (Би 42:30; Еф 6:5) Библията говори за „много богове и много господари“. (1Ко 8:5) Тъй като в съвременния български език титлата „Господ“ има по-ограничено значение (озн. „бог“) и не може да образува множествено число, в този превод е използвана основно думата „господар“. По този начин може да бъде предадено правилното значение на оригиналните думи.

• Гроб.

  Може да се отнася за отделен гроб или за общия гроб на човечеството; на еврейски „шео̀л“, на гръцки „ха̀дес“. Библията го описва като символично място или състояние, в което всяка дейност и мисъл престават. (Би 47:30; Ек 9:10; Де 2:31) За израза „паметна гробница“ виж Йоа 5:28, бел. под линия.

Д

• Ден на подготовките.

  Денят преди събота, в който юдеите подготвяли всичко необходимо за празника. Този ден приключвал по залез слънце в деня, който днес наричаме петък, и тогава започвала съботата. Еврейските дни започвали вечерта и свършвали следващата вечер. (Мр 15:42; Лу 23:54)

• Десятък.

  Една десета част (10%), давана или плащана като данък предимно за религиозни цели. (Вт 26:12; Мал 3:10; Мт 23:23) Според Моисеевия закон всяка година израилтяните давали една десета от реколтата и от прираста на стадата за издръжка на левитите. Левитите давали една десета от тази десета на свещениците от рода на Аарон за тяхната издръжка. Имало и някои допълнителни десятъци. Християните не са длъжни да дават десятък.

• Душа.

  Традиционният превод на еврейската дума „нѐфеш“ и гръцката дума „психѝ“. От употребата им в Библията става ясно, че се отнасят най-вече за 1) хора, 2) животни и 3) живота на човек или животно. (Би 1:20; 2:7; Чи 31:28; 1Пе 3:20; също бел. под линия) За разлика от начина, по който думата „душа“ се използва в много религиозни текстове, Библията показва, че във връзка със земните творения и двете думи „нѐфеш“ и „психѝ“ се отнасят за нещо материално, осезаемо, видимо и смъртно. В този превод на Библията оригиналните термини най-често са преведени според значението им в контекста с думи като „живот“, „създание“, „човек“ или лично местоимение (напр. „аз“ вместо „душата ми“). В повечето случаи алтернативният превод „душа“ е посочен в бележка под линия. Когато е използвана в основния текст или в бележка под линия, думата „душа“ трябва да се разбира според горното обяснение. Да правиш нещо с цяла душа, означава да го правиш всеотдайно, с цялото си същество, от все сърце. (Вт 6:5; Мт 22:37) На някои места оригиналните думи се отнасят за желанията или апетита на живо същество; на други — за мъртъв човек или труп. (Чи 6:6; Пр 23:2; Иса 56:11; Аг 2:13)

Е

• Евнух.

  Буквално означава кастриран мъж. Такива мъже често били назначавани в царския двор като служители на царицата и наложниците. Терминът може да се отнася и за некастриран мъж, който заема някаква длъжност в царския двор. Думата се използва също в преносен смисъл за човек, който проявява самоконтрол, за да се посвети на службата за Бога. (Ест 2:15; Мт 19:12; Де 8:27)

• Единороден.

  Гръцката дума означава „единствен по рода си, един-единствен“. Използва се, когато става дума за единственото дете на родители, било то син или дъщеря. (Лу 7:12; 8:41, 42; Йоа 1:18; 3:16)

Ж

• Жалейна песен.

  Поетично или музикално произведение, което изразява силна мъка, например поради смъртта на приятел или роднина; траурна песен. (2Ца 1:17; Пс 7, ндп.)

• Жребий.

  Камъчета или парченца дърво, които се използвали при вземането на решения. Хората ги слагали в гънките на дреха или в съд и ги разклащали. Камъчето или парчето, което паднело на земята или било изтеглено, определяло избора. Хвърлянето на жребий обикновено било придружавано от молитва. Думите за „жребий“ в оригинала може да означават също „дял, част“. (ИсН 14:2; Пс 16:5; Пр 16:33; Мт 27:35)

З

• Знак; знамение.

  Предмет, действие, ситуация или необичайно явление, които са показател за нещо друго в настоящето или в бъдещето. (Би 9:12, 13; 4Ца 20:9; Мт 24:3; Отк 1:1)

И

• Ирод.

  Име на няколко владетели от една династия, назначени от Рим да управляват юдеите. Ирод Велики е известен с това, че възстановил храма в Йерусалим и заповядал да бъдат избити деца в опит да премахне Исус. (Мт 2:16; Лу 1:5) След смъртта му неговите синове Ирод Архелай и Ирод Антипа били назначени над части от владенията му. (Мт 2:22) Антипа бил тетрарх, когото народът наричал „цар“. Той управлявал по времето на Исусовата служба, продължила три години и половина, и през целия период до събитията в 12 глава на Деяния. (Мр 6:14-17; Лу 3:1, 19, 20; 13:31, 32; 23:6-15; Де 4:27; 13:1) След него за кратко управлявал Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики. Той бил убит от ангел на Бога. (Де 12:1-6, 18-23) Наследил го синът му Ирод Агрипа II, който царувал до юдейското въстание срещу Рим. (Де 23:35; 25:13, 22-27; 26:1, 2, 19-32)

• Исоп.

  Растение с тънки клони и малки листа, което се използвало за пръскане с кръв или вода по време на обреди за очистване. Може би става дума за вид риган (Origanum maru; Origanum syriacum). Исопът, споменат в Йоан 19:29, може да е бил риган, прикрепен към пръчка, или разновидност на растението метла (Sorghum vulgare), тъй като стъблото му е достатъчно дълго, за да пренесе гъбата с кисело вино до устата на Исус. (Из 12:22; Пс 51:7)

К

• Клас.

  Връхната част на житно или тревисто растение, в която се образуват зърната. (Би 41:5; Рут 2:2)

• Книжник.

  Преписвач на Еврейските писания. По времето на Исус така наричали мъжете, които добре познавали Закона. Книжниците се противопоставяли на Исус. (Езд 7:6, бел. под линия; Мр 12:38, 39; 14:1)

Л

• Лин.

  Устройство за мачкане на грозде за вино. Обикновено представлявало две корита, изсечени от варовик. Едното корито стояло по-високо от другото и двете били свързани с улей. Гроздето се мачкало в горното корито, а сокът от него изтичал в долното. Думата „лин“ се използва преносно за Божиите присъди. (Иса 5:2; Отк 19:15)

М

• Милостиня.

  Нещо, което се дава на човек в нужда. Милостинята не се споменава пряко в Еврейските писания, но Законът давал конкретни напътствия на израилтяните да помагат на бедните. (Мт 6:2)

• Миля.

  Мярка за разстояние, която се среща само веднъж в оригиналния текст на Християнските гръцки писания в Матей 5:41. Вероятно става дума за римската миля, която се равнява на 1479,5 м. (Виж Приложение Б14.)

• Мъченически стълб.

  Превод на гръцката дума „ставро̀с“, която означава отвесен стълб или кол, на какъвто бил екзекутиран Исус. Няма доказателства, че тази дума означава кръст, който езичниците използвали като религиозен символ векове наред преди Христос. Изразът „мъченически стълб“ предава пълния смисъл на думата на оригинала, тъй като тя е използвана и за мъченията, страданията и срама, които щели да понесат последователите на Исус. (Мт 16:24; Ев 12:2) (Виж СТЪЛБ.)

• Мях.

  Съд от цялата кожа на животно (например коза или овца), в който се съхранявали вино и други течности. Виното се слагало в нови мехове, тъй като при ферментацията му се отделя въглероден диоксид, който създава налягане. Под това налягане новите мехове се разширяват, докато старите се пръскат, защото вече не са еластични. (ИсН 9:4; Мт 9:17)

Н

• Назарянин.

  Нарицателно име за Исус като жител на град Назарет. Вероятно е свързано с еврейската дума за „издънка“, използвана в Исая 11:1. По-късно Исусовите последователи също са наричани така. (Мт 2:23; Де 24:5)

О

• Освещавам.

  Правя нещо или някого да станат святи, отделени за служба на Йехова Бог. Когато Йехова казва, че ще се освети, това означава, че ще покаже светостта си пред цялото творение. (Езе 38:23; Мт 6:9; Йо 17:17; 1Ко 1:2)

• Основа (на плат).

  Виж ТЪКАНЕ.

П

• Полагане на ръце.

  Ръце били полагани върху някого, за да получи специална задача или светия дух, да бъде благословен или излекуван. Понякога били полагани ръце и върху животни, преди да бъдат принесени в жертва. (Из 29:15; Чи 27:18; Де 19:6; 1Ти 5:22)

• Празник на посвещаването.

  Годишен празник, който отбелязвал очистването на храма, след като бил омърсен от Антиох Епифан. Честването започвало на 25 кислев и продължавало 8 дни. (Йо 10:22)

• Предене.

  Процесът на изтегляне и усукване на растителни или животински влакна, като лен, памук, вълна или козина, за да се образува нишка и прежда. (Мт 6:28; Лу 12:27)

• Прелюбодейство.

  Доброволни сексуални отношения между женен човек и някого, който не е брачният му партньор. (Из 20:14; Мт 5:27; 19:9)

• Присъствие.

  На някои места в Християнските гръцки писания тази дума описва присъствието на Исус Христос като месиански Цар. То започва с невидимото му възкачване на престола и продължава през последните дни на този свят. Присъствието на Христос не е просто идване, последвано от бързо заминаване, а обхваща определен период. (Мт 24:3)

• Проказа.

  Тежка кожна болест. Проказата в Библията има по-широко значение от познатото днес заболяване, защото засягала както хора, така и дрехи и къщи. Болният от проказа се нарича прокажен. (Ле 14:54, 55; Лу 5:12)

Р

• Равин (рави; равуни).

  Буквално „велики мой“. Често думата се използвала в смисъла на „учител“ (Йоа 1:38), но впоследствие се превърнала в почетна титла. Някои образовани мъже, книжници и учители на Закона изисквали към тях да се обръщат по този начин.

С

• Садукеи.

  Влиятелна религиозна секта на юдаизма, съставена от богати аристократи и свещеници с голяма власт над дейностите в храма. Те отхвърляли многото устни традиции, спазвани от фарисеите, и други фарисейски вярвания. Не вярвали във възкресението и в съществуването на ангели. Садукеите се противопоставяли на Исус. (Мт 16:1; Де 23:8)

• Сбор.

  Група хора, събрана за конкретна цел или дейност. В Еврейските писания се отнася главно за израилския народ. В Християнските гръцки писания се отнася за отделните групи християни, но по-често — за християнската общност като цяло. (3Ца 8:22; Де 9:31; Ри 16:5)

• Сексуална неморалност.

  На гръцки „порнѝа“. В Библията терминът се отнася за определени сексуални действия, които Бог забранява. Към тях спадат изневярата, проституцията, сексуалните отношения между неженени хора, хомосексуализмът и сношенията с животни. В книгата Откровение думата е използвана преносно във връзка с религиозна проститутка, наречена Вавилон Велики, която поддържа отношения със световните владетели, за да получи власт и материални облаги. (Отк 14:8; 17:2; 18:3; Мт 5:32; Де 15:29; Га 5:19) (Виж ПРОСТИТУТКА.)

• Синедрион.

  Юдейският върховен съд в Йерусалим. По времето на Исус се състоял от 71 души, включително първосвещеника и бивши първосвещеници, членове на семействата им, старейшини, глави на родове и книжници. (Мр 15:1; Де 5:34; 23:1, 6)

• Система.

  Превод на гръцката дума „ео̀н“, когато се отнася за условията в света или отличителните характеристики на определен период или ера. Когато в Библията се говори за „настоящия свят“ или „настоящата система“, се имат предвид условията в света като цяло и светският начин на живот. (2Ти 4:10) Чрез договора на Закона Бог въвел система, която може да бъде наречена израилска или юдейска ера. Чрез изкупителната жертва на Исус Христос той въвел различна система, която включвала главно сбора от помазани християни. Така започнала нова ера, през която се изпълнили предсказаните в Закона неща. Когато думата е използвана в множествено число, се имат предвид различните ери, или преобладаващи условия в света — както минали, така и бъдещи. (Мт 24:3; Мр 4:19; Ри 12:2; 1Ко 10:11)

• Сноп.

  Вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класовете. (Би 37:7; Пс 126:6)

• Събота.

  Седмият ден от юдейската седмица (от залез слънце в петък до залез слънце в събота); от еврейска дума със значение „почивам, преставам“. Някои други празници в годината също били наричани събота, а всяка 7-а и 50-а година — съботна година. В събота не трябвало да се върши никаква работа; само свещениците можели да изпълняват задълженията си в светилището. В съботните години земята не се обработвала и евреите не били принуждавани да изплащат дълговете си. Ограниченията за съботата в Моисеевия закон били разумни, но религиозните водачи постепенно прибавяли нови изисквания и по времето на Исус на хората вече им било трудно да ги спазват. (Из 20:8; Ле 25:4; Лу 13:14-16; Кол 2:16)

Т

• Тъкане.

  Изработване на плат, при което нишки, разположени по дължина (наричани „основа“), се преплитат напречно с други нишки (наричани „вътък“). (Ле 13:48; Съд 16:13)

Ф

• Фарисеи.

  Влиятелна религиозна секта на юдаизма през първи век. Фарисеите нямали свещенически произход, но спазвали стриктно Закона до най-малката подробност и придавали същата тежест на устните традиции. (Мт 23:23) Противопоставяли се на всяко гръцко влияние и като учители на Закона и традициите, имали голяма власт над хората. (Мт 23:2-6) Някои от тях били членове на Синедриона. Често се противопоставяли на Исус във връзка със спазването на съботата, традициите и общуването с грешници и данъчни служители. Някои фарисеи станали християни, например Савел от Тарс. (Мт 9:11; 12:14; Мр 7:5; Лу 6:2; Де 26:5)

• Филактерия.

  Сравнително малка кутийка с откъси от Закона, която юдейските мъже носели на челото и лявата си ръка. (Вт 6:4-9) Исус осъдил религиозните водачи, че уголемяват тези кутийки. (Мт 23:5) Филактериите били носени като талисмани.

Х

• Харман.

  Равна и кръгла площадка, където плявата се отделя от зърното. Обикновено се намира на високо и ветровито място. (Рут 3:2; Мт 3:12)

Я

• Ярем.

  Дървена рамка, която се слага на врата на две впрегатни животни (обикновено говеда), за да се тегли кола или рало. Може да означава също прът за носене на товари, който човек слага на раменете си; кобилица. Тъй като робите често използвали яреми, за да носят тежки товари, думата придобила преносно значение на робство или подчинение на някого, потисничество и страдания. Свалянето или счупването на ярема означава освобождаване от робство, потисничество и експлоатация. (Ле 26:13; Мт 11:29, 30)

• Ясла.

  Корито, в което се слага храната на добитъка; хранилка.