Да служим лоялно с организацията на Йехова

„С лоялния ти ще постъпваш лоялно.“ — 2 ЦАРЕ 22:26, NW.

1, 2. Кои са някои примери на лоялност, които всички ние можем да видим в сбора?

КЪСНО вечерта един старейшина подготвя доклад за християнско събрание. Той би искал да спре и да си почине, но продължава да работи, търсейки библейски примери и словесни илюстрации, които ще стигнат до сърцата и ще насърчат стадото. Привечер, преди събранието, двама изтощени родители от същия сбор биха се радвали да прекарат вечерта у дома, вместо това обаче те търпеливо приготвят децата си и отиват на събрание. След събранието група християни обсъждат доклада на старейшината. Една сестра се изкушава да спомене, че веднъж същият този брат я обидил, но вместо да каже това, тя говори ентусиазирано за една от мислите, които той развил. Забелязваш ли общата нишка, която свързва тези случки?

² Това е лоялността. Старейшината лоялно работи, за да служи на стадото на Бога; родителите лоялно посещават събранията на сбора; сестрата лоялно подкрепя старейшините. (Евреи 10:24, 25; 13:17; 1 Петър 5:2) Да, във всички аспекти на живота ние виждаме хората от божия народ решени да служат лоялно с организацията на Йехова.

3. Защо е толкова важно да останем лоялни спрямо земната организация на Йехова?

³ Когато Йехова гледа този покварен свят, той вижда твърде малко лоялност. (Михей 7:2, NW) Как ли се радва сърцето му, когато той види лоялността на своя народ! Да, твоята лоялност го радва. Но тя поражда ярост у Сатан, първоначалния бунтовник, и доказва, че той е лъжец. (Притчи 27:11; Йоан 8:44) Очаквай, че Сатан ще се опитва да подкопае твоята лоялност към Йехова и към Неговата земна организация. Нека разгледаме някои начини, по които Сатан прави това. Така ще можем да видим по–добре как можем да останем лоялни до края. — 2 Коринтяни 2:11.

Съсредоточаването върху проявите на несъвършенство може да подрони лоялността

4. (а) Защо е лесно да развием критично отношение спрямо онези, които имат позиция на авторитет? (б) Как Корей проявил нелоялност спрямо организацията на Йехова?

⁴ Когато един брат заема отговорна позиция, неговите грешки могат да станат по–забележими. Колко е лесно да се критикува ‘съчицата в окото на брата си, а да не се внимава за гредата в своето око’! (Матей 7:1–5) Но фокусирането върху слабостите може да породи нелоялност. За да онагледим с пример, нека разгледаме контраста между Корей и Давид. Корей носел голяма отговорност и вероятно години наред бил лоялен, но развил амбиции. Той започнал да изпитва враждебност към авторитета на Моисей и Аарон, неговите първи братовчеди. Макар че Моисей бил най–кроткият човек на земята, Корей явно започнал да го гледа с критично око. Вероятно той видял недостатъци у Моисей. Но тези недостатъци не оправдавали нелоялността на Корей спрямо организацията на Йехова. Той бил унищожен, премахнат от сбора. — Числа 12:3; 16:11, 31–33.

5. Защо Давид може би е бил изкушен да се разбунтува срещу Саул?

⁵ Давид, от друга страна, служел на цар Саул. Саул, който някога бил добър цар, бил станал зъл. На Давид му били необходими вяра, издръжливост и дори известна находчивост, за да може да оцелее от атаките на завистливия Саул. Но когато Давид имал възможност да си отмъсти, той казал, че е ‘немислимо от гледна точка на Йехова’ да вдигне ръка против онзи, когото Йехова е помазал. — 1 Царе 26:11, NW.

6. Какво не бива да правим никога, дори и да забелязваме слабости и недостатъци у старейшините?

⁶ Дали ако изглежда, че някои от онези, които са начело сред нас, бъркат в преценката си, говорят със сурови думи или може би протежират някого, ние ще се оплакваме от тях, като може би по този начин ще допринесем за един критичен дух в сбора? Дали ще се отдръпнем от християнските събрания като форма на протест? Разбира се, че не! Като Давид ние никога няма да позволим недостатъците на друг да ни накарат да бъдем нелоялни към Йехова и неговата организация! — Псалм 119:165.

7. Кои са някои покварени обичаи, които се развили във връзка с храма в Йерусалим, и какво изпитвал Исус спрямо тях?

⁷ Най–големият човешки пример на лоялност бил Исус Христос, описан пророчески като ‘лоялния’ на Йехова. (Псалм 16:10, NW) Сигурно покварената злоупотреба с храма в Йерусалим е била превърнала лоялността в предизвикателство. Исус знаел, че работата на първосвещеника и жертвите предизобразявали неговата служба и жертвена смърт и знаел колко важно било за хората да се учат от тях. Затова той бил пълен с праведно възмущение, когато видял, че храмът бил станал „свърталище на разбойници“. Притежавайки даден от Бога авторитет, той два пъти предприел мерки за очистване на храма.a — Матей 21:12, 13, NW; Йоан 2:15–17.

8. (а) Как Исус проявил лоялност спрямо храмовата уредба? (б) Как можем ние да покажем, че ценим поклонението на Йехова, извършвано заедно с неговата чиста организация?

⁸ Но въпреки всичко Исус лоялно подкрепял храмовата уредба. Още от детинство той присъствувал на празненствата в храма и често поучавал там. Той дори платил храмовия данък, макар че не бил наистина задължен да го плати. (Матей 17:24–27) Исус похвалил бедната вдовица, която дала „целия си имот“ в храмовата съкровищница. Скоро след това Йехова завинаги отхвърлил този храм. Но дотогава Исус бил лоялен към него. (Марко 12:41–44; Матей 23:38) Земната божия организация днес е много по–висша от юдейската система и нейния храм. Вярно е, че тя не е съвършена; затова понякога е необходимо да се правят промени. Но тя не е разядена от поквара, нито Йехова Бог се кани да я смени. Затова ние никога няма да позволим прояви на несъвършенство, които забелязваме в нейните редове, да ни огорчат или да ни накарат да приемем критичен, отрицателен дух. Вместо това нека подражаваме на лоялността на Исус Христос. — 1 Петър 2:21.

Прояви на несъвършенство в самите нас

9, 10. (а) Как Сатановата система на нещата използува нашето несъвършенство, за да ни подмами към нелоялно поведение? (б) Какво трябва да направи онзи, който е извършил сериозен грях?

⁹ Сатан се опитва да прокарва нелоялност, като използува проявите на несъвършенство в самите нас. Неговата система на нещата въздействува на слабостите ни, като ни изкушава да вършим онова, което е лошо в очите на Йехова. За съжаление, всяка година хиляди се поддават на неморалност. Някои усложняват допълнително тази нелоялност, като водят двойнствен живот, продължавайки да вършат грях и в същото време да се правят на верни християни. В отговор на статиите на тази тема, в поредицата „Въпроси на младите хора. . .“ от списание „Пробудете се! “, една млада жена писа: „Статиите разказваха преживяното от мен.“ Тайно тя развивала приятелства с младежи, които не обичали Йехова. Какъв бил резултатът? Тя пише: „Животът ми стигна дъното и аз изпаднах в неморалност и трябваше да бъда порицана. Отношенията ми с Йехова бяха нарушени и доверието от страна на родителите ми и на старейшините беше изчезнало.“b

¹⁰ Тази млада жена получила помощ от старейшините и отново започнала да служи лоялно на Йехова. Колко е трагично обаче, че много хора понасят по–тежки последици и някои никога не се връщат в сбора. Колко по–добре е да бъдеш лоялен и да отхвърлиш изкушението в този зъл свят! Вслушвай се в предупрежденията на списанията „Стражева кула“ и „Пробудете се! “ относно неща като светски другари и упадъчни развлечения. Дано никога не изпаднеш в нелоялно поведение. Но ако това стане, никога не се прави на това, което не си. (Псалм 26:4) По–добре потърси помощ. Именно за това са родителите християни и старейшините. — Яков 5:14.

11. Защо би било погрешно да смятаме себе си за безнадеждно лоши, и какъв библейски прецедент би могъл да ни помогне да поправим своя възглед?

¹¹ Проявите на несъвършенство в самите нас може да ни застрашат и по друг начин. Някои хора, които извършват нелоялна постъпка, се отказват от опитите да угодят на Йехова. Помни, че Давид извършил много сериозни грехове. Но въпреки това дълго след смъртта му Йехова го помнел като верен служител. (Евреи 11:32; 12:1) Защо? Защото той никога не се отказал от опитите да угоди на Йехова. Притчи 24:16 (NW) казва: „Праведният може да падне дори седем пъти и непременно ще стане отново.“ Несъмнено ако допуснем повторно по–маловажни грехове — причинени от някаква слабост, с която се борим, — ние можем да продължаваме да бъдем праведни в очите на Йехова, ако ‘ставаме отново’, тоест, ако искрено се разкаем и продължим по пътя на лоялната служба. — Сравни 2 Коринтяни 2:7.

Бъди нащрек спрямо прикритите форми на нелоялност!

12. Как при фарисеите закостенелият, буквален възглед довел до нелоялност?

¹² Нелоялността може да се прояви и в по–прикрити форми. Тя дори може да се маскира като лоялност! Например, фарисеите от времето на Исус вероятно се смятали за изключително лоялни.c Но те не виждали разликата между това да бъдеш лоялен и това да бъдеш упорит привърженик на човешки правила, тъй като били закостенели и съдели безмилостно. (Сравни Еклисиаст 7:16.) В това всъщност те били нелоялни — спрямо хората, на които трябвало да служат, спрямо духа на Закона, който те твърдели, че поучават, и спрямо самия Йехова. За разлика от тях Исус бил лоялен спрямо духа на Закона, който бил основан на любовта. Така той укрепвал хората и ги насърчавал, точно както било предсказано от месианските пророчества. — Исаия 42:3; 50:4; 61:1, 2.

13. (а) Как християнските родители биха могли да бъдат нелоялни? (б) Защо родителите трябва да избягват да бъдат прекалено строги, критични или с отрицателна нагласа в дисциплинирането на своите деца?

¹³ Християните, които имат дадена позиция на авторитет, извличат голяма полза от образеца на Исус в това отношение. Например, лоялните родители знаят, че трябва да дисциплинират своите деца. (Притчи 13:24) Но те внимават да не дразнят децата със сурови наказания, налагани с гняв, или с постоянен обстрел от критични думи. Децата, които смятат, че никога не могат да угодят на родителите си, или които мислят, че религията на родителите им сякаш само прави нагласата им отрицателна и критична, могат да се обезсърчат и вследствие на това в крайна сметка да се отчуждят от истинската вяра. — Колосяни 3:21.

14. Как много християнски пастири показват лоялност спрямо стадото, на което служат?

¹⁴ Подобно на това християнските старейшини и пътуващите надзорници обръщат внимание на проблемите и опасностите, пред които е изправено стадото. Като лоялни пастири те предлагат съвет, където е необходим, като полагат усилия най–напред да научат всички факти и внимателно да основават думите си на Библията и на публикациите на Дружеството. (Псалм 119:105; Притчи 18:13) Те знаят също, че овцете разчитат на тях за духовно укрепване и хранене. Затова те се стремят да подражават на Исус Христос, Добрия Пастир. Те лоялно служат на овцете всяка седмица на християнските събрания, като не ги рушат, а ги назидават и укрепват вярата им. — Матей 20:28; Ефесяни 4:11, 12; Евреи 13:20, 21.

15. Как някои от първи век показали, че проявяват криворазбрана лоялност?

¹⁵ Друга прикрита форма на нелоялност е криворазбраната лоялност. Истинската лоялност в библейския смисъл не позволява да поставяме верността спрямо когото или каквото и да е преди своята лоялност към Йехова Бог. Много юдеи през първи век се придържали упорито към Моисеевия закон и юдейската система на нещата. Но било дошло времето, което Йехова определил за това да прехвърли благословията си от този бунтовен народ върху народа на духовния Израил. Само малцина били лоялни на Йехова и се приспособили към тази значителна промяна. Дори и сред истинските християни някои юдаизатори настоявали за връщане на „слабите и сиромашки първоначални учения“ на Моисеевия закон, който бил изпълнен в Христос. — Галатяни 4:9; 5:6–12; Филипяни 3:2, 3.

16. Как лоялните служители на Йехова откликват на промените?

¹⁶ За разлика от това хората на Йехова в днешно време са показали, че са лоялни в периоди на промяна. Тъй като светлината на разкритата истина продължава да става по–ярка, се правят промени. (Притчи 4:18) Неотдавна „верният и разумен слуга“ ни помогна да пречистим разбирането си на понятието „поколение“, използувано в Матей 24:34, и за времето на съда над „овцете“ и „козите“, споменати в Матей 25:31–46, както и своя възглед относно дадени видове цивилна служба. (Матей 24:45) Несъмнено някои отстъпници биха злорадствували, ако много Свидетели на Йехова се бяха придържали закостеняло към предишното разбиране по тези въпроси и бяха отказали да напредват. Но нищо такова не се случи. Защо? Защото хората от народа на Йехова са лоялни.

17. Как някой близък човек може да подложи на изпитание нашата лоялност понякога?

¹⁷ Въпросът за криворазбраната лоялност обаче може да ни засегне и по–отблизо. Когато скъп приятел или дори член на семейството поеме по път, който нарушава библейските принципи, можем да изпитваме раздвоение в своята лоялност. Естествено, ние сме лоялни спрямо членовете на семейството си. Но никога не бива да поставяме своята вярност към тях преди своята лоялност към Йехова! (Сравни 1 Царе 23:16–18.) Ние няма да помагаме на съгрешилите да прикриват сериозен грях, нито ще застанем на тяхна страна против старейшините, които се опитват да ‘ги поправят с кротък дух’. (Галатяни 6:1) Защото това би означавало нелоялност спрямо Йехова, спрямо неговата организация и спрямо близкия ни човек. Та нали ако прикрием грешника от наказанието, от което той се нуждае, всъщност пречим на това един израз на любовта на Йехова да го достигне. (Евреи 12:5–7) Помни също, че „раните, нанесени от някой, който те обича, са верни“. (Притчи 27:6, NW) Откровеният, любещ съвет, основан на Словото на Бога, може да нарани гордостта на съгрешилия близък човек, но в крайна сметка може да се окаже животоспасяващ!

Лоялността издържа на преследване

18, 19. (а) Какво искал Ахав от Навутей, и защо Навутей отказал? (б) Дали лоялността на Навутей си заслужавала цената? Обясни.

¹⁸ Понякога атаките на Сатан към нашата лоялност са преки. Да разгледаме случая на Навутей. Когато цар Ахав му оказал натиск да продаде лозето си, той отговорил: „Немислимо е от моя страна, от гледна точка на Йехова, да ти дам наследственото притежание на прадедите ми.“ (3 Царе 21:3, NW) Навутей не бил твърдоглав, той бил лоялен. Моисеевият закон нареждал никой израилтянин да не продава наследствените притежания за постоянно. (Левит 25:23–28) Навутей несъмнено знаел, че този порочен цар може да го убие, тъй като Ахав оставил съпругата си Йезавел да убие много от пророците на Йехова! Но Навутей останал твърд. — 3 Царе 18:4.

¹⁹ Понякога лоялността струва много. С помощта на неколцина „нехранимайковци“ Йезавел направила така, че Навутей да бъде обвинен в престъпление, което не е извършил. В резултат на това той бил убит заедно със синовете си. (3 Царе 21:7 до 16, NW; 4 Царе 9:26) Дали това означава, че лоялността на Навутей била погрешна? Не! Навутей е сред многото лоялни мъже и жени, които в този момент са „живи“ в паметта на Йехова и спят на сигурно място в гроба до времето на възкресението. — Лука 20:38; Деяния 24:15.

20. Как надеждата може да ни помогне да запазваме своята лоялност?

²⁰ Същото обещание дава увереност на лоялните на Йехова хора в днешно време. Ние знаем, че лоялността ни може да ни струва скъпо в този свят. Исус Христос платил за лоялността си с живота си и казал на последователите си, че към тях няма да се отнасят по–добре. (Йоан 15:20) И както неговата надежда за бъдещето го подкрепила, така и нашата надежда ще подкрепи нас. (Евреи 12:2) Така ние можем да останем лоялни и когато сме подложени на най–различни видове преследване.

21. Каква увереност дава Йехова на онези, които са лоялни спрямо него?

²¹ Вярно е, че сравнително малко от нас днес понасят такива директни атаки спрямо своята лоялност. Но хората от божия народ могат да се сблъскат с повече преследване, докато дойде краят. Как можем да бъдем сигурни, че ще запазим своята лоялност? Като запазваме лоялност сега. Йехова ни е дал голяма задача — проповядването и поучаването за неговото Царство. Нека лоялно продължаваме да вършим тази важна работа. (1 Коринтяни 15:58) Ако не допуснем човешкото несъвършенство да подрони нашата лоялност към организацията на Йехова и ако сме нащрек спрямо такива прикрити форми на нелоялност, като например криворазбраната лоялност, ние ще бъдем по–добре подготвени, ако нашата лоялност бъде поставена на по–сериозно изпитание. При всички случаи ние винаги трябва да имаме увереността, че Йехова е непоколебимо лоялен към своите лоялни служители. (2 Царе 22:26, NW) Да, той ще пази онези, които са лоялни спрямо него! — Псалм 97:10.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

◻ Как можем ние да не допуснем несъвършенството на другите да ни доведе до нелоялност?

◻ По какви начини нашето собствено несъвършенство може да ни доведе до нелоялно поведение?

◻ Как можем да отхвърлим склонността към криворазбрана лоялност?

◻ Какво ще ни помогне да запазим своята лоялност дори и във време на преследване?

[Блок на страница 9]

Лоялна служба в Бетел

„Обаче всичко нека става с приличие и ред.“ Така писал апостол Павел. (1 Коринтяни 14:40) Павел знаел, че за да функционира един сбор, ще бъде необходим „ред“, организация. Подобно на това и днес старейшините трябва да вземат решения относно практически неща, като например разпределянето на членовете на сбора в различни групи за изучаване на книга, уреждане на сбирки преди проповедна служба и проследяване на това как се покрива районът. Тези уредби понякога може да представляват изпитание на лоялността. Те не са божествено вдъхновени заповеди и не могат да удовлетворят предпочитанията на всеки един поотделно.

Дали на теб понякога ти се струва предизвикателство да останеш лоялен спрямо някои от практическите уредби, съществуващи в християнския сбор? Ако това е така, може би ще ти бъде от полза примерът на Бетел. С името Бетел, еврейски израз, означаващ „дом на Бога“, се означават 104–те клона на Дружество „Стражева кула“, сред които е и централата в Съединените щати.d Доброволните служители, които живеят и работят в Бетеловите комплекси, искат тези места да отразяват почитта и страхопочитанието спрямо Йехова. Това изисква лоялност от страна на всеки един тук.

Посетителите в Бетел често се изказват относно реда и чистотата, които виждат тук. Работниците са организирани и щастливи; тяхната реч и техните маниери, и дори техният външен вид са отражение на обучена от Библията християнска съвест. Всички членове на Бетеловото семейство лоялно се придържат към стандартите на божието Слово.

Освен това Ръководното тяло им осигурява един наръчник, озаглавен Dwelling Together in Unity [„Да живеем заедно в единство“], в който любезно се посочват някои практически уредби, за да може едно такова голямо семейство да работи добре заедно. (Псалм 133:1) Например, там се разглеждат въпроси относно стаите, храната, хигиената, облеклото и външния вид и подобни неща. Членовете на Бетеловото семейство лоялно подкрепят тези уредби и се придържат към тях, дори и когато личните им предпочитания може би са в друга посока. Те гледат на този наръчник не като на сбор от студени правила и наредби, а като на полезни насоки, предназначени за подкрепянето на хармонията и единството. Надзорниците са лоялни в поддържането на тези основани на Библията процедури и ги използуват по положителен начин, за да укрепват и насърчават членовете на Бетеловото семейство да продължават да принасят своята свята бетелова служба.

[Блок на страница 10]

Лоялистът и буквалистът

През 1916 г. Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия за религия и етика“] отбеляза, че „разликата между лоялиста и буквалиста може да се намери винаги и навсякъде“. Тя обясни: „Ето го буквалиста, който прави каквото му е казано, не нарушава нито едно правило; той е верен на словото, което е записано и може да се прочете. Ето го и лоялиста, който прави това, но на него може . . . да се разчита, че ще направи и повече, който влага целия си ум в своя дълг, който оформя своя дух в съгласие с духа на целта, която трябва да се изпълни.“ По–нататък същото това издание казва: „Да бъдеш лоялен е много повече от това да бъдеш послушен на закона . . . Лоялният човек се различава от послушния на закона по това, че служи с цялото си сърце и ум . . . Той не допуска да съгреши поради действие, бездействие или незнание.“