Библейска книга номер 26 — Езекиил

Писател: Езекиил

Място на написване: Вавилон

Завършена: ок. 591 г. пр.н.е.

Обхваща периода: 613 — ок. 591 г. пр.н.е.

ПРЕЗ 617 г. пр.н.е. юдейският цар Йоахин предал Йерусалим на Навуходоносор, който отвел първенците на страната във Вавилон и пренесъл съкровищата от дома на Йехова и от царската къща. Сред пленниците били царското семейство и благородниците, силните и храбри мъже, занаятчиите, строителите и също Езекиил, синът на свещеника Вузия. (4 Царе 24:11–17; Езек. 1:1–3) С унил дух пленените израилтяни завършили своето изтощително пътуване. Те тръгнали от страна с хълмове, извори и долини и отишли в страна, в която имало само обширни равнини. Те живеели до река Ховар, в центъра на могъща империя, заобиколени от хора със странни обичаи, които се покланяли на езически богове. Навуходоносор позволил на израилтяните да имат собствени къщи, да притежават роби и да се занимават с търговия. (Езек. 8:1; Йер. 29:5–7; Езд. 2:65) Ако били трудолюбиви, те щели да преуспяват в материално отношение. Дали щели да паднат в клопката на вавилонската религия и на материализма? Дали отново щели да се разбунтуват срещу Йехова? Дали щели да гледат на своето изгнание като на дисциплиниране, идващо от Бога? Израилтяните щели да се сблъскат с нови изпитания в страната на своето изгнание.

² През трудните години преди унищожението на Йерусалим, Йехова ръководел нещата така, че винаги да има пророк, който да служи на него и на израилтяните. Йеремия служел в самия Йерусалим, Даниил бил в царския двор във Вавилон, а Езекиил служел като пророк на юдейските изгнаници във Вавилония. Езекиил бил както свещеник, така и пророк — привилегия, на която се радвал също Йеремия, а по–късно и Захария. (Езек. 1:3) В книгата на Езекиил Бог се обръща към него над деветдесет пъти с израза „сине човешки“. Това е от значение, когато човек изучава пророчествата на Езекиил, защото в Християнските гръцки писания по подобен начин Исус е наречен около осемдесет пъти „Човешки син“. (Езек. 2:1; Мат. 8:20) Името Езекиил на еврейски означава „Бог дава сила“. През петата година от изгнанието на Йоахин, тоест през 613 г. пр.н.е., Йехова назначил Езекиил да служи като пророк. В повествованието четем, че през двайсет и седмата година от изгнанието, или двайсет и две години по–късно, той все още бил на назначението си. (Езек. 1:1, 2; 29:17) Той бил женен, но съпругата му починала в деня, когато Навуходоносор започнал последната си обсада на Йерусалим. (Езек. 24:2, 18) Не е известно кога и как умрял Езекиил.

³ Фактът, че Езекиил написал книгата, носеща неговото име, и че тя заема полагащото ѝ се място в библейския канон, изобщо не се оспорва. Тя била част от канона в дните на Ездра и се появява в каталозите от времето на първите християни, особено в канона на Ориген. Достоверността на книгата е потвърдена също от поразителната прилика между нейния символичен език и символичния език в книгите Йеремия и Откровение. (Езек. 24:2–12 — Йер. 1:13–15; Езек. 23:1–49 — Йер. 3:6–11; Езек. 18:2–4 — Йер. 31:29, 30; Езек. 1:5, 10 — Откр. 4:6, 7; Езек. 5:17 — Откр. 6:8; Езек. 9:4 — Откр. 7:3; Езек. 2:9; 3:1 — Откр. 10:2, 8–10; Езек. 23:22, 25, 26 — Откр. 17:16; 18:8; Езек. 27:30, 36 — Откр. 18:9, 17–19; Езек. 37:27 — Откр. 21:3; Езек. 48:30–34 — Откр. 21:12, 13; Езек. 47:1, 7, 12 — Откр. 22:1, 2)

⁴ Допълнително доказателство за достоверността на книгата може да се намери в драматичното изпълнение на пророчествата на Езекиил относно съседните народи, населяващи Тир, Египет и Едом. Например Езекиил пророкувал, че Тир ще бъде унищожен, и това било изпълнено отчасти, когато Навуходоносор превзел града след тринайсетгодишна обсада. (Езек. 26:2–21) Този военен конфликт не довел до окончателния край на Тир. Но според присъдата, която издал Йехова, градът трябвало да бъде напълно унищожен. Йехова предсказал чрез Езекиил: „Аз ще изстържа пръстта от него и ще го направя гола скала. ... Ще хвърлят всред водата камъните ти, дърветата ти и пръстта ти.“ (26:4, 12) Всичко това било изпълнено над 250 години по–късно, когато Александър Велики предприел действия срещу островния град Тир. Войниците на Александър събрали останките от стария град, разположен на сушата, и ги хвърлили в морето, като така изградили земен насип, дълъг 800 метра, който стигал до островната част на града. След това по този насип придвижили обсадните кули до острова, изкачили се по стените, високи 46 метра, и така през 332 г. пр.н.е превзели града. Хиляди били убити и много повече били продадени в робство. Както бил предсказал Езекиил, Тир се превърнал в ‘гола скала и място за простиране на мрежи’. (26:14)a От другата страна на Обетованата земя коварните едомци също били унищожени, в изпълнение на пророчеството на Езекиил. (25:12, 13; 35:2–9)b И разбира се, пророчествата на Езекиил относно унищожението на Йерусалим и възстановяването на Израил също се оказали верни. (17:12–21; 36:7–14)

⁵ През първите си години като пророк, Езекиил известявал категоричните присъди на Бога срещу неверния Йерусалим и предупреждавал изгнаниците да избягват идолопоклонството. (14:1–8; 17:12–21) Пленените юдеи не показвали никакъв признак на искрено разкаяние. Техните отговорни мъже редовно се съветвали с Езекиил, но не обръщали внимание на посланията от Йехова, които Езекиил им предавал. Те продължили да затъват в идолопоклонство и материализъм. Загубата на техния храм, на светия град и на царската линия от царе била голям удар за тях, но едва малцина били подтикнати да се смирят и да се разкаят. (Пс. 137:1–9)

⁶ Пророчествата на Езекиил, записани по–късно, наблягали на надеждата за възстановяването на Йерусалим. В тях също се съдържало осъдително послание за съседните народи на Юда, които се радвали на нейното поражение. Тяхното унижение заедно с възстановяването на Израил щяло да освети Йехова пред тях. Накратко, целта на пленничеството и на възстановяването била: ‘Израил и народите да познаят, че аз съм Господ [Йехова — НС].’ (Езек. 39:7, 22) В цялата книга се набляга на освещаването на името на Йехова, като на повече от шейсет места се появява изразът: „Те [или вие] ще разберат, че Аз съм Господ [Йехова — НС].“ (6:7)

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

²⁹ Езекиил вярно предал на изгнаниците юдеи присъдите, виденията и обещанията, които му дал Йехова. Макар че много от юдеите се подигравали на пророка, други повярвали и извлекли голяма полза. Те били укрепени от обещанията за възстановяването на Йерусалим. За разлика от другите народи, които били вземани в плен, юдеите запазили националната си идентичност и през 537 г. пр.н.е. Йехова възстановил един остатък, както бил предсказал. (Езек. 28:25, 26; 39:21–28; Езд. 2:1; 3:1) Юдеите отново построили дома на Йехова и възстановили истинското поклонение там.

³⁰ Принципите, посочени в книгата Езекиил, са изключително ценни за нас днес. Отстъпничеството и идолопоклонството заедно с бунтовническата нагласа водят единствено до неодобрението на Йехова. (Езек. 6:1–7; 12:2–4, 11–16) Всеки човек ще отговаря за своите грехове, но Йехова ще прости на онзи, който промени погрешния си път. На него ще му бъде оказана милост и той ще продължи да живее. (18:20–22) Божиите служители трябва да бъдат верни стражи подобно на Езекиил, дори и да имат трудни назначения и другите да им се присмиват. Не бива да позволим злите да умрат, без да сме ги предупредили, понеже така ще носим кръвна вина. (3:17; 33:1–9) Пастирите на Божия народ носят сериозна отговорност да се грижат за стадото. (34:2–10)

³¹ Нещо забележително в книгата Езекиил са пророчествата относно Месията. Той е наречен онзи, „комуто принадлежи“ престолът на Давид и на когото ще бъде даден. На две места за него се говори като за „слугата Ми Давид“, също се казва, че е „пастир“, „цар“ и „княз“. (21:27; 34:23, 24; 37:24, 25) Тъй като Давид отдавна бил умрял, Езекиил говорел за онзи, който щял да бъде както син на Давид, така и негов господар. (Пс. 110:1; Мат. 22:42–45) Езекиил подобно на Исаия говори за посаждането на едно крехко клонче, което Йехова ще постави на високо. (Езек. 17:22–24; Иса. 11:1–3)

³² Интересно е, че като направим сравнение между видението на Езекиил за храма и видението в Откровение за „светия град Йерусалим“, намираме известни разлики. (Откр. 21:10) Например храмът на Езекиил е разположен отделно, на север от града, докато храмът на града от книгата Откровение е самият Йехова. Но и в двата случая от храма тече реката на живота, има дървета, които всеки месец дават плод и чиито листа служат за изцеляване, и също присъства славата на Йехова. Всяко видение допринася за развиването на признателност към царското управление на Йехова и към мерките за спасение за онези, които му принасят свята служба. (Езек. 43:4, 5 — Откр. 21:11; Езек. 47:1, 8, 9, 12 — Откр. 22:1–3)

³³ В книгата Езекиил се подчертава, че Йехова е свят. В нея се разкрива, че освещаването на името на Йехова е по–важно от всичко друго. „Аз ще осветя великото Си име, ... и народите ще познаят, че Аз съм Господ [Йехова — НС], казва Господ Йехова.“ Както показва пророчеството, Бог ще освети името си, като унищожи всички, които го хулят, включително Гог от Магог. Онези, които освещават името на Йехова в живота си днес, като се стремят да отговорят на изискванията му за приемливо поклонение, постъпват мъдро. Те ще бъдат изцелени и ще получат вечен живот чрез реката, която тече от неговия храм. Да, градът, който е наречен „Йехова е там“, е превъзходен в слава и е изключително красив! (Езек. 36:23; 38:16; 48:35, бел. под линия)

[Бележки под линия]