Библейска книга номер 25 — Плачът на Йеремия

Писател: Йеремия

Място на написване: близо до Йерусалим

Завършена: 607 г. пр.н.е.

ИМЕТО на тази книга, която е част от вдъхновеното от Бога Писание, несъмнено е много подходящо. Тя е плач, изразяващ дълбока печал поради пагубното събитие от историята на Божия избран народ — унищожението на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. от вавилонския цар Навуходоносор. На еврейски език тази книга получила името си от първата си дума Ека̀!, която означава „Как!“. Преводачите на гръцката „Септуагинта“ нарекли книгата Трѐнои, което означава „погребални песни, плачове“. Вавилонският Талмуд използва името Кино̀т, което означава „погребални песни, елегични стихове“. Йероним, който писал на латински, нарекъл книгата „Плачове“, което послужило като основа за името на книгата на много европейски езици.

² В английските преводи на Библията, а също и в българските, книгата Плачът на Йеремия се намира след книгата Йеремия, но в еврейския канон обикновено тя е част от Агиографите, или Писанията, заедно с Песен на песните, Рут, Еклисиаст и Естир — една малка група от книги, известни като петте мегило̀т (свитъка). В някои съвременни Библии на еврейски език книгата се намира между Рут и Естир или между Естир и Еклисиаст, но се смята, че в древните ръкописи тя била след книгата Йеремия, както е в нашата Библия днес.

³ В книгата не се споменава името на писателя. Но по всяка вероятност това бил Йеремия. В гръцкия превод „Септуагинта“ книгата започва със следното предисловие: „И стана така, че след като Израил беше отведен в плен и Йерусалим беше опустошен, Йеремия започна да жалее и седна да оплаква с този плач Йерусалим.“ Йероним смятал тези думи за добавени и затова не ги включил в своя превод. Но твърдението, че книгата Плачът на Йеремия е написана от самия Йеремия, е в съгласие с приетата традиция на юдеите и се потвърждава от сирийския превод „Пешита“, латинския „Вулгата“, Таргума на Йонатан, Вавилонския Талмуд и други.

⁴ Някои критици са се опитвали да докажат, че Йеремия не е написал книгата Плачът на Йеремия. Но в едно издание, като доказателство за авторството на Йеремия, са посочени „живите описания на Йерусалим във втора и четвърта глава, които явно са записани от очевидец; а също и дълбокото съчувствие, което преобладава в поемите, пророческият им елемент, както и техните стил, фразеологизми и мисъл, които са много характерни за Йеремия“.a В книгите Плачът на Йеремия и Йеремия се срещат много подобни изрази, като например такива, които изразяват голяма печал — ‘очите изливат води (сълзи)’ (Плачът 1:16; 2:11; 3:48, 49; Йер. 9:1; 13:17; 14:17), и които изразяват отвращение от пророците и свещениците заради тяхната поквара. (Плачът 2:14; 4:13, 14; Йер. 2:34; 5:30, 31; 14:13, 14) Откъсите от Йеремия 8:18–22 и 14:17, 18 показват, че за Йеремия бил присъщ печалният стил на писане, какъвто е стилът на книгата Плачът на Йеремия.

⁵ Общоприето е, че книгата била записана скоро след падането на Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Йеремия още помнел ужаса от обсадата и опожаряването на града и изразил по жив начин силната си мъка. Един библейски изследовател отбелязва, че на нито едно място не е напълно развита една–единствена фасетка на мъката, но всяка една се повтаря по няколко пъти в различните поеми. След това той добавя: „Тази липса на ред в мислите ... е едно от най–силните доказателства, че книгата се придържа отблизо към събитията и емоциите, които има за цел да предаде.“b

⁶ Начинът, по който е написана книгата Плачът на Йеремия, е от голям интерес за всеки, който изследва Библията. Книгата съдържа пет глави, тоест пет лирически поеми. Първите четири са подредени в акростих, което означава, че всеки стих започва с поредна буква от 22 букви на еврейската азбука. От друга страна, в трета глава има 66 стиха, затова три поредни стиха започват с една и съща буква, преди да бъде продължено със следващата буква от азбуката. Петата поема не е в акростих, макар че съдържа 22 стиха.

⁷ Книгата Плачът на Йеремия изразява непреодолима печал поради обсадата, завладяването и унищожението на Йерусалим от Навуходоносор и никоя друга литературна творба не може да надмине нейните живи описания и патос. Писателят изразява дълбока мъка поради опустошението, мизерията и безредието, които са все още пред очите му. Глад, убийства и други ужасни неща донасят големи страдания на града — всичко това е присъда директно от Бога заради греховете на народа, на пророците и на свещениците. Но надеждата и вярата в Йехова остават и към него са отправени молитвите за възстановяване.

ЗАЩО Е ПОЛЕЗНА

¹³ Книгата Плачът на Йеремия разкрива пълното доверие на Йеремия в Бога. Тъй като изпитва дълбока печал поради голямото поражение и не може да очаква от никой човек каквато и да е надежда и утеха, пророкът се надява на спасение чрез великия Бог на вселената, Йехова. Тази книга трябва да подтиква всички истински поклонници към послушание и морална безкомпромисност спрямо Бога, като в същото време отправя вдъхващи страх предупреждения към онези, които не зачитат най–великото име и неговото значение. Няма друг град в историята, който да е бил разрушен и после да е оплакван с такива трогателни и докосващи сърцето изрази. Несъмнено можем да извлечем полза от тази книга, понеже тя разкрива строгата присъда на Бога спрямо онези, които продължават да се бунтуват, да проявяват упорство и да не се разкайват.

¹⁴ Плачът на Йеремия е полезна книга и защото показва как са се изпълнили много от предупрежденията и пророчествата на Бога. (Плачът 1:2 — Йер. 30:14; Плачът 2:15 — Йер. 18:16; Плачът 2:17 — Лев. 26:17; Плачът 2:20 — Втор. 28:53) Освен това Плачът на Йеремия представлява живо свидетелство за изпълнението на думите от Второзаконие 28:63–65. Нещо повече, на няколко места книгата се позовава и на други части от Свещеното писание. (Плачът 2:15 — Пс. 48:2; Плачът 3:24 — Пс. 119:57) Думите от Даниил 9:5–14 потвърждават казаното в книгата Плачът на Йеремия 1:5 и 3:42, като показват, че бедствието връхлетяло тези хора поради собствените им прегрешения.

¹⁵ Трагичната участ на Йерусалим е покъртителна! Въпреки това в книгата Плачът на Йеремия е изразена увереност, че Йехова ще прояви любеща милост и доброта и ще си спомни за Сионовата дъщеря, като я възстанови. (Плачът 3:31, 32; 4:22) Изразена е и надежда за ‘нови дни’ като дните от древността, когато Давид и Соломон царували в Йерусалим. Да, договорът, който Йехова сключил с Давид за едно вечно царство, бил все още в сила! „Милостите му няма да се свършат. Всяка сутрин те са нови.“ И те ще останат върху онези, които обичат Йехова, докато всяко живо създание не възкликне от благодарност по време на праведното управление на Царството, като каже: „Йехова е моят дял!“ (5:21; 3:22–24, НС)

[Бележки под линия]