Апостолите отново искат видни позиции

След като са минали през Перея на път за Йерусалим, Исус и учениците му пресичат река Йордан близо до Йерихон. Други хора също пътуват с тях за Пасхата през 33 г.

Исус върви отпред, решен да стигне в града навреме за празника. Но учениците се страхуват. По–рано, когато Лазар е починал и Исус се е готвил да отиде от Перея в Юдея, Тома е казал на останалите: „Нека и ние да отидем, за да умрем с него.“ (Йоан 11:16, 47–53) Така че отиването в Йерусалим е рисковано и страхът на учениците е разбираем.

За да ги подготви за предстоящите събития, Исус отвежда апостолите настрани и им казва: „Отиваме към Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците, те ще го осъдят на смърт и ще го предадат на хората от народите, за да му се подиграят, да го бичуват и да го приковат на стълб, но на третия ден той ще бъде възкресен.“ (Матей 20:18, 19)

Това е третият път, в който Исус споменава смъртта и възкресението си. (Матей 16:21; 17:22, 23) Но сега казва, че ще бъде прикован на стълб. Учениците го слушат, но не го разбират. Вероятно очакват царството на Израил да бъде възстановено на земята и искат слава и почит с Христос в едно земно царство.

Майката на апостолите Яков и Йоан, очевидно Саломия, е сред пътуващите. Исус е дал на тези апостоли име, означаващо „синове на гърма“, несъмнено заради буйния им нрав. (Марко 3:17; Лука 9:54) От известно време те имат амбицията да заемат почетни позиции в Царството на Христос и майка им е наясно с това. Тя отива при Исус, покланя му се и иска нещо от него. Той пита: „Какво искаш?“ Жената отговаря: „Обещай, че тези двама мои синове ще седнат единият от дясната ти страна, а другият от лявата, в твоето царство.“ (Матей 20:20, 21)

Искането ѝ всъщност идва от Яков и Йоан. Тъй като току–що е говорил за срама и унижението, които му предстоят, Исус им казва: „Вие не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която аз ще пия?“ Те отговарят: „Можем.“ (Матей 20:22) Но вероятно не разбират напълно какво ще означава това за тях.

И все пак Исус им казва: „Наистина ще пиете моята чаша, но да седнете от дясната и от лявата ми страна не мога да ви дам, то принадлежи на онези, за които е приготвено от моя Баща.“ (Матей 20:23)

Като чуват какво са поискали Яков и Йоан, останалите десет апостоли са възмутени. Възможно е, когато всички са спорили кой от тях е най–велик, двамата братя да са били доста смели в изказванията си. (Лука 9:46–48) Във всеки случай тази молба разкрива, че 12–те не са приложили съвета на Исус да се държат като по–маловажни. Желанието им за величие не е изчезнало.

Исус решава да разреши този спор и да разсее враждебността, която той събужда. Той вика 12–те апостоли и любещо ги съветва: „Знаете, че онези, които са смятани за управници на народите, господаруват над тях и че властниците ги държат в подчинение. При вас обаче не бива да е така! Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител, и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да бъде роб на всички.“ (Марко 10:42–44)

Исус им казва чий пример трябва да следват, а именно неговия. Той обяснява: „Човешкият син не дойде да му служат, а да служи на другите и да даде живота си като откуп в замяна на мнозина.“ (Матей 20:28) От три години Исус служи на другите. И ще продължи да го прави, а накрая дори ще умре за цялото човечество. Учениците трябва да проявяват същия дух — да искат да служат на другите, вместо другите да им служат, да се държат като по–маловажни, вместо да заемат видна позиция.