Спасяване на живот във време на глад
1. С каква мъдрост действал Йосиф в годините на изобилие и с какъв резултат?
ВЕДНАГА след като бил назначен за администратор Йосиф започнал да обхожда египетската земя. Добре приготвил всичко преди да настъпи времето на изобилието. Сега земята започнала да ражда преизобилно. Йосиф складирал във всеки град продоволствия събрани от околните поля. Той „събра жито твърде много, като морски пясък, така щото престана да го мери, защото беше без мера“ (Битие 41:46–49.
2. Какво лично пожертвование е трябвало да направи народът, за да си осигури прехрана?
2 Седемте плодородни години изминали и съгласно думите на Йехова, настанал глад, не само в Египет, но „по цялото лице на земята“. Когато изгладнелите египтяни, търсещи хляб, започнали да викат към фараона, той им отговорил: „Идете при Йосифа и каквото ви каже сторете“. Йосиф продавал на египтяните жито, докато им свършили парите. После той приемал техния добитък като заплата. Най–сетне дошли при него и заявили: „Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем роби на фараона и земята ни за него ще ражда“. И така Йосиф купил за фараона всичката земя на Египет (Битие 41:53–57; 47:13–20).
Предварителни мерки за духовна храна
3. Кой според предсказанието на Исус е щял да се грижи за храна на време?
3 Разпределяното от Йосиф жито означавало за египтяните живот. Също така истинска духовна храна е необходима за християните, които са станали роби на Йехова чрез отдаване на живота си посредством по–голямия Йосиф, Исус Христос. По време на земната си служба Исус предсказал, че отговорността за нейното разпределяне щяла да падне на неговите помазани с дух последователи. Той попитал: „Кой е, прочее, верният и разумен роб, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна на време? Блажен е оня слуга, чийто господар когато си дойде, го намери, че прави така!“ (Матей 24:45, 46).
4. В какво отношение отговарят днешните предварителни мерки взети от класата „роб“, на организационните постъпки на Йосиф?
4 Верният остатък от класата на „разумния роб“, прави днес всичко, което е в съгласие със Светото Писание, за да могат както кръстените Свидетели на Йехова, така също и интересуващите се от истината хора, да получават спасяваща живота духовна храна. „Робът“ счита тази отговорност за свято задължение и я изпълнява като свята служба за Йехова. Освен това е организирал еклезии и ги снабдява с таково количество библейска литература, че имат достатъчно „семе“ за Царството, което засяват всред хората в поверените им поля. Това отговаря на положението от времето на Йосиф, който събирал хората по градовете и селата и ги снабзявал със зърно не само да могат да се изхранят, но също и да посеят, за да дочакат жътва (Битие 47:21–25; Марко 4:14, 20; Матей 28:19, 20).
5. (а) На кои нужди на Божието домочадие „робът“ обръща особено внимание в критично положение? (б) В какво отношение изобилието на духовна храна през 1986 г. може да се сравни със запасите от времето на Йосиф?
5 „Верният роб“ счита за свято задължение снабдяването на другите с духовна храна дори тогава, когато проповедническата дейност е забранена и върху Свидетелите на Йехова се изливат преследвания (Деянията на ап. 5:29, 41, 42; 14:19–22). В случай на природни бедствия, като урагани, наводнения или земетресения, „робът“ се грижи за задоволяване както на духовните така и на физическите нужди на Божието домочадие. Печатаното слово достигало дори до Свидетелите в концентрационните лагери. Държавните граници също не могат да бъдат пречка в непрекъснатия приток на духовна храна за тези, които се нуждаят. За изпълнението на тази задача е нужна смелост, вяра в Йехова и често пъти находчивост. Само през 1986 година „робът“ издаде по цялата земя „изобилие“ от 43 958 303 Библии и подвързани книги, както и 550 216 455 списания — наистина твърде много, като морски пясък“.
Отплата, наказание или милосърдие?
6, 7. (а) Как гладът е накарал десетте братя на Йосиф да му се поклонят? (б) В какъв смисъл Йосиф е бил поставен на изпитание?
6 Гладът достигнал до ханаанската земя. Яков изпратил десетте заварени братя на Йосиф в Египет да купят жито. Обаче не пуснал Вениамин, единствения роден брат на Йосиф, защото се страхувал „да не би да му се случи злощастие“. Понеже житото продавал Йосиф, братята дошли и се поклонили пред него до земята. Те не го познали, но той знаел кои са те (Битие 42:1–7).
7 Йосиф си спомнил какво бил сънувал някога за тях. Какво трябвало да направи сега? Да се отплати ли? Или понеже се намирали в толкова голяма нужда, просто да им прости за всичко, което е понесъл от тях? Да забрави ли за ужасната мъка, която са причинили на баща им? Какво чувстват сега от спомена за голямото зло, което са му причинили? Самият Йосиф също бил поставен на изпитание. Дали неговите постъпки щели да отговарят на поведението, което след векове е щял да прояви по–голямият Йосиф, Исус Христос? В 1 Петър 2:22, 23 се казва така: „Той не стори никакъв грях, нито пък се намери измама в устата му. Когато биде охулван, хула не отвръщаше. Когато страдаше, не заплашваше, но предаваше себе си на Оногова, който съди справедливо“.
8. От какво се е ръководил Йосиф и какво е илюстрирало това по отношение на Исус и учениците му?
8 Виждайки в тези събития ръката на Йехова, Йосиф много точно спазвал Божиите закони и принципи. Също и Исус винаги пламенно ‘вършел волята на Баща си’, давайки възможност на всеки, който „упражнява вяра в него“, да има вечен живот (Йоан 6:37–40). Неговите помазани ученици, като „пратеници вместо Христос“, също изпълняват святото си задължение „да говорят на народа всичките думи на този живот“ (2 Коринтяни 5:20; Деяние на ап. 5:20).
9, 10. (а) Как е постъпил Йосиф и защо? (б) Как може съчувствието на Йосиф да се сравни със съчувствието на Исус?
9 Йосиф не позволил веднага братята му да го познаят. Вместо това той се обърнал към тях сурово и посредством преводач извикал: „Вие сте шпиони!“ Понеже споменали за най–младия брат, искал като доказателство за техната искреност да го доведат в Египет. Йосиф ги чул да съжаляват, че са го продали като роб, казвайки, че всичко това им се е случило като наказание за техната злина. Тогава се отдалечил и се разплакал. Наредил обаче да вържат Симеон и го задържал като заложник, докато не се върнат с Вениамин (Битие 42:9–24).
10 Йосиф не търсел отмъщение за причиненото му зло. Искал обаче да се убеди, дали разкаянието на братята му е искрено, дали произлиза от дълбочината на сърцата им и следователно дали заслужават милосърдие (Малахий 3:7; Яков 4:8). Обхванат от съчувствие, подобно на това, което чувствувал Исус, наредил не само да напълнят чувалите им с жито, но и да им върнат парите, на всекиго в чувала му. Освен това ги снабдил с храна за път (Битие 42:25–35; виж Матей 11:28–30).
11. (а) Какво бил принуден да направи Яков и защо накрая се съгласил? (б) Как Римляни 8:32 и 1 Йоан 4:10 ни уверяват в Божията любов?
11 След време храната закупена в Египет се изчерпала. Тогава Яков помолил деветимата синове отново да отидат да купят жито. Отначало не искал да пусне с тях Вениамин и казал: „Моят син няма да дойде с вас, защото брат му е мъртъв и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба“. Но след дълго убеждаване и след като Юда предложил лично да бъде отговорен за Вениамин, той без желание позволил да вземат момчето със себе си (Битие 42:36 до 43:14).
12, 13. (а) На какво изпитание поставил братята си Йосиф, за да се убеди за състоянието на сърцата им? (б) Как резултатът от това изпитание му е дал основание да прояви милосърдие?
12 Когато Йосиф видял, че Вениамин дошъл с братята си, поканил всички в дома си на гощавка. Заповядал да поднесат на Вениамин пет пъти по–голяма порция, отколкото на останалите братя. След това Йосиф подложил братята си на последно изпитание. Отново сложил всичките им пари в чувала на всеки, а най–отгоре в чувала на Вениамин наредил да сложат личната му сребърна купа. След като тръгнали Йосиф изпратил своя подчинен човек да ги обвини в кражба и да претърси чувалите им. Когато купата била намерена във Вениаминовия чувал, братята раздрали дрехите си. Били доведени обратно пред Йосиф. Тогава Юда се обърнал с прочувствени думи за милосърдие и предложил сам да остане като роб вместо Вениамин, за да може да се върне момчето при баща си (Битие 43:15 до 44:34).
13 Този път Йосиф, убеден че братята му променили сърцата си, не успял повече да прикрие чувствата си. След като наредил всички да излязат заявил: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет. Сега не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадахте тук; понеже Бог ме изпрати пред вас за опазване на живот ... за да съхраня от вас остатък на земята и да упазя живота ви чрез голямо изобилие“. След това казал: „Бързайте, идете при баща ми и речете му: ‘... Дойди при мене без забава. Ти ще живееш в Гесенската земя ... Там ще те подсигурявам с храна, защото остават още пет гладни години, за да не изпаднеш в немотия ти, домът ти и всичко що имаш“ (Битие 45:4–15).
14. Каква радостна новина била стигнала до Яков?
14 Когато фараонът се научил за братята на Йосиф казал му да вземе товарни коли от Египет и да доведе баща си с цялото си семейство, защото най–добрата земя щяла да им принадлежи. Като чул за всичко, което се случило, Яков възвърнал силите си и извикал: „Достатъчно е! Йосиф, моя син, е още жив! О, оставете ме да отида и го видя, преди да умра!“ (Битие 45:16–28).
Духовна храна в изобилие
15. Към кого се обръщаме за духовна храна и при какво условие можем да я получаваме в изобилие?
15 Какво значение има всичко това за нас? Съзнаващи нашите духовни нужди, ние се обръщаме към този, който е по–голям от благоразположения фараон от времето на Йосиф — към Всемогъщия Бог Йехова. Именно той ни снабдява с храна и ни води през мрака на сегашния свят, в който цари глад за библейска истина. Напрягаме сили за интересите на неговото Царство и по този начин като че занасяме десетък в съкровищницата му. Колко широко е отворил за нас „небесните отвори“ и щедро излива върху ни благословение, „докато няма място повече за него“! (Малахий 3:10).
16. (а) Единствено къде днес може да се намери спасителна „храна“? (б) Какъв размер е взело засяването на „семето“ за гладуващото човечество?
16 От десната страна на Йехова се намира неговият администратор по продоволствието, възкачения на престола Цар, възвеличения Исус (Деяние на ап. 2:34–36). Както някога народът е трябвало да се продаде в робство, за да запази живота си, така сега всички, които искат да живеят, трябва да дойдат при него и да станат негови отдадени на Бога последователи (Лука 9:23, 24). Както Яков поръчал на синовете си да се отправят към Йосиф за храна, така също и Йехова насочва хората, проявяващи разкаяние, към възлюбения си Син Исус Христос (Йоан 6:44, 48–51). По целия свят днес има повече от 52 000, сравнени с градове еклезии, в които Исус събира последователите си, храни ги с изобилна духовна храна и щедро гиснабдява със „семе“ за „засяване“ на поверените им терени (Битие 47:23, 24; Матей 13:4–9, 18–23). А охотни работници са тези Свидетели на Йехова. Все повече от тях доброволно поемат целодневната пионерска служба. През миналата година имаше един месец, в който най–високо досега число от 595 896 души, имаха привилегията да участвуват в това дело, т.е. повече от 11 пионери на еклезия.
17. Кое друго пророчество представя в известно отношение подобието на обединението на десетте заварени братя с Йосиф?
17 От значение е да се отбележи, че всички десет заварени братя на Йосиф след като проявили разкаяние за предишното си отношение и постъпки са се обединили с него в Египет. Тази страна, заедно със Содом, представлява света, в който Исус бил прикован на кола (Откровение 11:8). Това ни припомня на пророчеството от Захарий 8:20–23, зъвършващо с описанието на „десет мъже“, които казват: „Искаме да вървим с вас“, т.е с духопомазания народ на Йехова, чийто остатък още служи на земята.
18. Какво представлява в днешно време особеното благоразположение проявено към Вениамин?
18 Какво символизира Вениамин, единствения роден брат на Йосиф, чието раждане струвало живота на любимата жена на Яков — Рахил? Вениамин се радвал на особено благоразположение от страна на Йосиф, който се чувствувал по–близък с този син на майка си. Сигурно поради това Вениамин получил пет пъти по–голяма порция на гощавката на 12–те братя в дома на Йосиф. Следователно, той не символизира ли, по забележителен начин, остатъка от още живеещите помазани Свидетели на Йехова в днешно време, по–голямата част от които са се събрали на страната на Господаря от 1919 г.? Принадлежащите към класата на „Вениамин“ наистина са получили от Йехова особена „порция“, за което неговия ‘дух свидетелствува заедно с техния дух’ (Римляни 8:16). Членовете на тази класа също са изпробвани по отношение на техната безупречност, докато „овцете“ на Господаря им прислужват (Матей 25:34–40).
19. Какво подобие съществува между заселването на домочадието на Израил в Гесен и събирането на Божия народ в днешно време?
19 Интересно е, че когато фараонът се погрижил, Яков и домочадието му да дойдат в Египет, числото на мъжете възлизало на 70 — многократно както от 7 така и от 10. Тези две числа имат символично значение в Светото Писание и то „7“ за небесна и „10“ за земна цялостност (Откровение 1:4, 12, 16; 2:10; 17:12). Онова събитие има своето съответствие в днешно време, когато можем да се надяваме, че цялото семейство на Свидетелите си, чак до последния, Йехова ще събере в своята „страна“ — в духовния Рай, на който се радваме сега. (Сравни Ефесяни 1:10.) „Йехова познава тези, които му принадлежат“, и още сега ги заселва в „най–добрата част на страната“, изобразена чрез Гесенската земя в държавата на фараона (Битие 47:5, 6; 2 Тимотей 2:19).
20. Защо трябва да се радваме въпреки върлуващия днес духовен глад?
20 По времето на Йосиф гладните години настъпили след годините на изобилие. Днес тези две времена са едновременно. Изобилието на духовна храна, присъщо за мястото където се обожава Йехова, контрастира с глада, върлуващ в лишената от благосклонността на Йехова страна (Исаия 25:6–9; Откровение 7:16, 17). Макар че, както предсказал Амос, християнството гладува за Словото на Йехова, това Слово не престава да бъде проповядвано от небесния Йерусалим. Колко ни радва това! (Амос 8:11; Исаия 2:2, 3; 65:17, 18).
21. (а) Каква голяма привилегия имаме днес? (б) За какво трябва да бъдем благодарни и как можем да изразим това?
21 Днес, под ръководството на по–голямия Йосиф — Исус Христос, ние имаме голямата привилегия да бъдем обединени в еклезии, подобни на градове. Там можем да се угощаваме благодарение на изобилието от богата духовна храна и да засяваме семето на истината и да разгласяваме благовестието, че тази храна е достъпна. Вършим това за доброто на всеки, който ще приеме условията представени от суверенния владетел Йехова и се възползува от приготвените по любвеобилен начин от него предварителни мерки за спасение. Колко благодарни можем да бъдем на нашия Бог за дара на неговия Син, по–голямия Йосиф, който е мъдър администратор, отговорен за духовната храна! Йехова го е натоварил да бъде този, който запазва живота в това време на духовен глад. Нека всеки от нас съобразно неговия пример и под негово ръководство да принесе с усърдие свята служба на Йехова!
Забелязваш ли подобието?
◻ В какво отношение Йосиф наподобава на Исус като администратор по продоволствието?
◻ Каква подробност от драмата на Йосиф показва, че чрез отдаване ставаш роб на Бога?
◻ Кои качества на Йосиф и Исус са пример за нас днес?
◻ Както по времето на Йосиф, какво чудесно устройство е предвидено за разпределяне на храната днес?
◻ Към какво трябва да ни подтикне разглеждането на тази драма?
[Снимки на страници 16, 17]
В един завладян от духовен глад свят, по–голямият Йосиф храни в изобилие всички, които идват при него с вяра.
Както десетте заварени братя на Йосиф са му се подчиниви, така сега голямото множество признава Христос.
Както 70 души от дома на Яков, така също пълното число на „овцете“ на Йехова идват в добра „страна“ — в духовния Рай, на който се радваме сега.
[Снимки на страница 18]
Съвременната „Вениамин“ — класа е особено облагодетелствувана от Христос, като получава в изобилие „храна на време“