„Като ходеше по брега на Галилейското езеро, той [Исус] видя двама братя — Симон, наречен Петър, и брат му Андрей, които хвърляха рибарска мрежа в езерото, защото бяха рибари. И им каза: ‘Вървете след мене и аз ще ви направя рибари на хора.’“ (МАТЕЙ 4:18, 19)

РИБИТЕ, риболовът и рибарите се споменават често в евангелията. Всъщност Исус използвал няколко словесни илюстрации, свързани с риболова. Това не бива да ни учудва, тъй като той обикновено поучавал близо до бреговете на Галилейското езеро. (Матей 4:13; 13:1, 2; Марко 3:7, 8) Това красиво сладководно езеро е дълго около 20 километра и широко около 10 километра. Поне седем от апостолите на Исус — Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип, Тома и Натанаил — може да са били рибари. (Йоан 21:2, 3)

Какво ли било да си рибар в дните на Исус? Нека разгледаме някои подробности за тези мъже и за техния занаят. Така ще научим повече както за апостолите, така и за действията на Исус и за примерите, които използвал. Нека първо обсъдим какво означавало да работиш в Галилейското езеро.

„В езерото се появи силно вълнение“

Галилейското езеро е разположено в рифтова долина и повърхността му се намира на 210 метра под морското равнище. Бреговете му са опасани със скалисти склонове, като на север се извисява величествената планина Ермон. През зимата мразовити ветрове понякога предизвикват вълнение в езерото. През лятото по повърхността му се стелят топли въздушни вълни. Без никакво предупреждение от околните планини може да се спуснат яростни бури, които да застигнат моряците в езерото. Исус и учениците му попаднали в точно такава буря. (Матей 8:23–27)

Рибарите плавали с дървени лодки, които били дълги около 8 метра и широки около 2 метра. Много от лодките имали мачта и нещо подобно на каюта под задната част на палубата. (Марко 4:35–41) Тези бавни, но здрави плавателни съдове издържали на силните ветрове, които тласкали платното и мачтата в една посока, докато тежестта на теглената мрежа дърпала в противоположната.

Мъжете насочвали лодката с помощта на гребла, разположени от двете ѝ страни. Екипажът можело да се състои от шестима или повече рибари. (Марко 1:20) Освен това лодките разполагали с нужните принадлежности и запаси, като например ленено платно (1), въже (2), гребла (3), каменна котва (4), дебели сухи дрехи (5), храна (Марко 8:14) (6), кошници (7), възглавница (Марко 4:38) (8) и мрежа (9). Рибарите носели и допълнителни поплавъци (10), тежести (11), инструменти за кърпене на мрежата (12) и факли (13).

‘Те хванаха много риба’

Днес, както било и през първи век, най–добрите места за риболов в Галилейското езеро се намират близо до устията на многото извори и реки, които се вливат в езерото. Там водата носи различна растителност, която привлича рибите. За да имат добър улов, рибарите в дните на Исус работели обикновено нощем, като използвали факли. Веднъж някои от учениците на Исус се опитвали да хванат риба цяла нощ, но нямали никакъв успех. На следващия ден по заръка на Исус те отново хвърлили мрежите си и хванали толкова много риба, че лодките им за малко да потънат. (Лука 5:6, 7)

Понякога рибарите отивали в по–дълбоки води. Там две лодки действали като екип. Мъжете разпъвали мрежата между лодките, след което започвали да гребат усърдно в противоположни посоки, като пускали мрежата във водата и обграждали с нея рибата. Щом лодките образували пълен кръг, капанът се затварял. Тогава рибарите издърпвали въжетата, закрепени за краищата на мрежата, и изтегляли улова в лодката. Мрежата можело да бъде дълга повече от 30 метра и да стига до 2,5 метра на дълбочина, което я правело достатъчно голяма да улови цял пасаж риби. Горната част на мрежата се държала на повърхността чрез поплавъци, а на долната били закачени тежести. Часове наред рибарите хвърляли мрежата и отново я изтегляли.

В по–плитки води рибарите използвали различен метод. С лодка те изтегляли единия край на мрежата от брега навътре в езерото, като образували дъга и се връщали обратно, обграждайки рибата. Тогава мъжете издърпвали мрежата на сушата и сортирали улова. Хубавите риби слагали в съдове. Част от рибата се продавала прясна, но повечето била изсушавана и осолявана или маринована, като се съхранявала в глинени амфори и била изнасяна за Йерусалим или за други страни. Морските създания без люспи или перки, като например змиорките, били смятани за нечисти и се изхвърляли. (Левит 11:9–12) Исус говорел за този метод на риболов, когато сравнил „небесното царство“ с мрежа, а различните видове риба с добри и лоши хора. (Матей 13:47–50)

Сам рибар можел да използва въдица с куки от бронз, на които слагал стръв, или малка мрежа. За да хвърли мрежата, той нагазвал във водата, хващал добре мрежата с ръка и я хвърлял напред и нагоре. Мрежата, която имала куполовидна форма, се разпъвала, падала във водата и потъвала. Тогава рибарят издърпвал мрежата с въжето, закрепено за центъра ѝ, и при добър успех в нея имало уловени няколко риби.

Мрежите били скъпи и поддръжката им изисквала големи усилия, затова мъжете ги използвали внимателно. Рибарят отделял много време, за да закърпи, изпере и изсуши мрежите след всеки риболов. (Лука 5:2) Апостол Яков и брат му Йоан седели в лодката и кърпели мрежите, когато Исус ги поканил да го следват. (Марко 1:19)

Сред видовете риба, които ловели рибарите през първи век, била и често срещаната тилапия. Хората в Галилея, вероятно и самият Исус, често консумирали тази вкусна риба. Исус може да е използвал сушена и осолена тилапия, когато по чудодеен начин нахранил хиляди хора с две риби. (Матей 14:16, 17; Лука 24:41–43) Тилапията често носи малките в устата си. Но вместо тях тя може да носи малко камъче или дори лъскава монета, която е намерила на дъното на езерото. (Матей 17:27)

През първи век добрите рибари били търпеливи, трудолюбиви и готови да понасят различни трудности, за да имат добър улов. Онези, които приели поканата на Исус да се присъединят към него в работата по правене на ученици, се нуждаели от подобни качества, за да бъдат резултатни „рибари на хора“. (Матей 28:19, 20)

[Снимка на страница 19]

(Виж печатното издание)