Глава 6

Дали чудесата са станали наистина?

Един ден през 31 г. Исус и неговите ученици отивали към Наин, град в северна Палестина. Като наближили градската порта, те срещнали погребално шествие. Умрелият бил млад. Майка му била вдовица и той бил единственият ѝ син. Така че тя оставала съвсем сама. Според повествованието Исус бил ‘разтърсен от жал към нея и ѝ казал: ‘Недей да плачеш.’ Тогава се приближил към носилката и я докоснал, и носачите застанали неподвижно, и Исус казал: ‘Младежо, казвам ти: Стани!’ И умрелият седнал и започнал да говори’. — Лука 7:11–15, НС.

 1. (Включи и встъплението.) (а) Какво чудо извършил Исус близо до град Наин? (б) Колко са важни чудесата в Библията, но дали всички хора вярват, че те са се случили наистина?

КАКЪВ вълнуващ разказ! Но дали е истина? За мнозина е трудно да повярват, че действително са ставали такива неща. Но независимо от това чудесата са неразделна част от библейското повествование. Вярата в Библията означава да вярваш, че чудесата са ставали наистина. Всъщност цялата постройка на библейската истина се основава на едно много важно чудо — възкресението на Исус Христос.

Защо някои хора не вярват в тях

 2, 3. Каква линия на разсъждение използвал шотландският философ Дейвид Хюм в усилията си да докаже, че чудеса не стават?

² Ти вярваш ли в чудеса? Или смяташ, че в тази епоха на научно познание е неразумно да се вярва в чудеса, тоест, в необикновени събития, които говорят за свръхчовешка намеса? Ако не вярваш в чудеса, не си първият. Преди два века шотландският философ Дейвид Хюм изпитал същия проблем. Възможно е ти да не вярваш в чудеса по същите причини, по които и той не вярвал в чудеса.

³ Възраженията на Хюм¹ срещу идеята за чудесата съдържали три забележителни постановки. Първо, пише той: „Чудото нарушава законите на природата.“ От незапомнени времена човекът е разчитал на природните закони. Той знае, че когато нещо бъде изпуснато, то пада, че слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер и други такива. Инстинктивно той знае, че събитията винаги следват познатия ред. Няма да се случи нищо, което не е в хармония с природните закони. Според Хюм това „доказателство“ е „толкова съществено, колкото и всеки довод, почерпен от опита“, който отрича възможността да стане чудо.

 4, 5. Кои са другите два довода, с които Дейвид Хюм целял да покаже, че чудесата са невъзможни?

⁴ Вторият довод, който представил той, било твърдението, че хората лесно могат да бъдат измамени. Някои искат да вярват в чудеса, особено когато са свързани с религията, но много от т.нар. чудеса са се оказвали измама. Третият довод на Хюм бил, че за чудеса обикновено се съобщавало във време, в което цари невежество. Колкото по–образовани стават хората, за толкова по–малко чудеса се говори. Хюм изразил това така: „В наше време не се случват подобни изумителни неща.“ Това, според него, доказвало, че те никога не са се случвали.

⁵ До ден днешен повечето доводи срещу чудесата следват тези общи принципи, затова ще разгледаме възраженията на Хюм едно по едно.

Против природните закони?

 6. Защо възражението, че чудесата са невъзможни, защото ‘нарушават законите на природата’, не е логично?

⁶ Какво може да се каже за възражението, че чудесата ‘нарушават законите на природата’ и затова не могат да бъдат истинни? На пръв поглед то може да изглежда убедително; но нека анализираме какво всъщност означава то. Обикновеноa чудото може да бъде определено като нещо, което става извън обсега на нормалните природни закони. То е толкова неочаквано събитие, че наблюдаващите го са убедени, че са станали свидетели на свръхестествена намеса. Така че възражението всъщност гласи: „Чудесата са невъзможни, защото са чудодейни!“ Защо първо не разгледаш доказателствата, преди да се съгласиш с подобно възражение?

 7, 8. (а) Как учените са разширили възгледа си за това какво е възможно и какво не, относно природните закони, както са ни известни досега? (б) Ако вярваме в Бога, какво ще вярваме относно неговата сила да върши необикновени неща?

⁷ Истината е, че образованите хора днес не настояват толкова упорито, колкото Дейвид Хюм, че познатите ни закони на природата важат навсякъде и по всяко време. Учените са готови да разсъждават относно това дали вместо познатите ни три измерения — дължина, ширина, височина, във вселената няма много повече допълнителни измерения². Те изграждат теории относно съществуването на черни дупки — огромни звезди, които рязко се свиват в самите себе си, докато плътността им е практически безкрайна. За пространството край тях се смята, че е толкова изкривено, че времето е спряло³. Учените дори спорят за това дали при определени условия времето не може да тече назад вместо напред!⁴

⁸ Като обсъждал как е възникнала вселената, Стивън Хокинг⁵, Лукасов професор по математика в Кембриджския университет, казал: „В класическата обща теория на относителността ... началото на вселената трябва да представлява една специална точка (сингулярност) с безкрайна плътност и кривина на пространство–времето. При такива условия всички познати закони на физиката ще бъдат нарушени.“ Следователно съвременните учени не смятат, че понеже нещо противоречи на нормалните природни закони, то е невъзможно. В необикновени условия може да се случват необикновени неща. Несъмнено, ако вярваме във всемогъщ Бог, ще трябва да признаем, че той притежава силата да причинява необикновени — чудодейни — събития, когато това е необходимо за осъществяването на целта му. — Изход 15:6–10; Исаия 40:13, 15.

А фалшивите чудеса?

 9. Наистина ли има фалшиви чудеса? Обясни защо отговаряш така.

⁹ Никой разумен човек няма да отрече, че съществуват фалшиви чудеса. Например, някои хора твърдят, че притежават чудодейната сила да изцеляват болни чрез вяра. Един медик, д–р Уилям Нолън⁶, си поставил за цел да изследва подобни изцеления. Той проследил редица твърдения относно такива чудодейни изцеления както сред евангелистите в Съединените щати, така и сред т.нар. психохирурзи в Азия. Какво установил той? Само примери на разочарование и измама.

10. Според тебе дали фактът, че за някои чудеса е доказано, че са фалшиви, означава, че всички чудеса са измама?

¹⁰ Дали тези случаи на измама показват, че никога не са ставали истински чудеса? Не непременно. Понякога чуваме за фалшиви банкноти в обращение, но това не означава, че всички пари са подправени. Някои болни хора вярват безрезервно на лекари–измамници и им дават много пари. Но това не означава, че всички лекари са лъжци. Някои художници са развили уменията си да фалшифицират платна на „стари майстори“. Но това не означава, че всички картини са фалшификати. Нито фактът, че някои уж чудеса са явна измама, означава, че не е възможно да се случат истински чудеса.

‘Днес не стават чудеса’

11. Какво било третото възражение на Дейвид Хюм относно идеята за чудесата?

¹¹ Третото възражение може да се обобщи с израза „В наше време не се случват подобни изумителни неща“. Хюм не бил виждал лично чудеса, затова отказвал да вярва, че могат да стават чудеса. Този начин на разсъждение обаче е непоследователен. Всеки мислещ човек трябва да признае, че преди дните на шотландския философ са ставали „изумителни неща“, които не са били повторени по негово време. Какви били те?

12. Какви чудесни събития, които не могат да бъдат обяснени с действащите днес природни закони, станали в миналото?

¹² Първо, на земята възникнал живот. След това определени форми на живот получили съзнание. Накрая се появил човекът, който бил надарен с мъдрост, въображение, способност да проявява любов, а също така и съвест. Никой учен не може да обясни въз основа на действащите днес природни закони как са станали такива необикновени неща. Но ние разполагаме с живи доказателства за това, че те са станали.

13, 14. Кои неща, които са нещо обикновено днес, биха изглеждали чудодейни за Дейвид Хюм?

¹³ Какво може да се каже относно „изумителните неща“, станали от дните на Хюм досега? Да предположим, че можем да пътуваме назад във времето и да му разкажем за днешния свят. Представи си как се опитваш да обясниш, че един бизнесмен от Хамбург може да разговаря с някой, който е на хиляди километри далече, в Токио, без дори да повишава тон; че един футболен мач в Испания може да бъде гледан по цялата земя още докато се играе; че превозни средства, много по–големи от океанските кораби, съществували по времето на Хюм, могат да се вдигат от земната повърхност и да превозват по въздуха 500 души на хиляди километри само за няколко часа. Чуваш ли отговора му? „Невъзможно! Такива изумителни неща не са ставали в наше време!“

¹⁴ Но такива изумителни неща стават в наше време. Защо? Защото като използва научни принципи, за които Хюм нямал представа, човекът се е научил да прави телефони, телевизори и самолети. Нима тогава е толкова трудно да повярваме, че понякога в миналото Бог би могъл — по начини, които ние все още не разбираме — да извърши неща, които за нас да изглеждат като чудо?

Как можем да разберем?

15, 16. Ако наистина са ставали чудеса, тогава какъв е единственият начин ние да узнаем за тях? Онагледи отговора си с пример.

¹⁵ Разбира се, това, че чудесата биха могли да се случат, не означава, че наистина са се случили. Как можем да разберем днес дали в библейски времена Бог е вършил истински чудеса чрез своите служители на земята, или не? Какви доказателства би могъл да очакваш за подобно нещо? Представи си един човек от живеещо по примитивен начин племе, който е взет от своя дом в джунглата и е закаран в един голям град. Когато той се върне вкъщи, как ще опише на хората от своето племе чудесата на цивилизацията? Той не може да обясни как се движи автомобилът или защо музиката излиза от транзистора. Той не може да конструира компютър, за да покаже, че такива неща съществуват. Той може само да разкаже какво е видял.

¹⁶ Ние сме в същото положение като хората от племето на този човек. Ако Бог наистина е вършел чудеса, единственият начин ние да научим за тях е от разказите на очевидци. Очевидците не могат да обяснят как са станали чудесата, нито могат да ги възпроизведат. Те могат само да ни кажат какво са видели. Явно очевидците могат да бъдат измамени. Освен това те могат лесно да преувеличат станалото и да дадат погрешни сведения. Тогава за да можем да повярваме на тяхното свидетелство, трябва да знаем, че тези очевидци са истинни свидетели от най–високо качество и са доказали, че имат добри подбуди.

Най–добре засвидетелстваното чудо

17. (а) Кое е най–добре засвидетелстваното чудо в Библията? (б) Какви били обстоятелствата, довели до смъртта на Исус?

¹⁷ Най–добре засвидетелстваното чудо в Библията е възкресението на Исус Христос. Тогава защо не го използваме като образец, с който да онагледим този метод. Първо нека разгледаме съобщените факти — Исус бил арестуван вечерта на 14 нисанb, който според нашето съвременно пресмятане на дните на седмицата бил четвъртък. Той бил изправен пред юдейските водачи, които го обвинили в богохулство и решили, че заслужава смърт. Юдейските водачи завели Исус пред римския управител Понтий Пилат, който се поддал на техния натиск и предал Исус на войниците, за да бъде екзекутиран. Вероятно късно сутринта в петък — все още на 14 нисан според юдейския календар — той бил прикован на мъченически стълб и след няколко часа бил мъртъв. — Марко 14:43–65; 15:1–39.

18. Как, според Библията, започнало да се говори за възкресението на Исус?

¹⁸ След като един римски войник пронизал с копие Исус отстрани в ребрата, за да се увери, че наистина е мъртъв, тялото на Исус било положено в нова гробница. Следващият ден, 15 нисан (петък/събота) бил сабат. Но на сутринта на 16 нисан (неделя сутрин) някои ученици отишли при гробницата и я намерили празна. Скоро започнало да се говори, че Исус бил видян жив. Първоначалната реакция на тези слухове била съвсем същата, каквато би била и днес — никой не вярвал. Дори апостолите не вярвали. Но когато видели лично живия Исус, не им оставало нищо друго освен да приемат, че той наистина е бил възкресен от мъртвите. — Йоан 19:31–20:29; Лука 24:11.

Празната гробница

19–21. (а) Според Юстин Философ как юдеите се противопоставили на проповядването на християните относно Исусовото възкресение? (б) В какво можем да бъдем сигурни относно Исусовата гробница на 16 нисан?

¹⁹ Дали Исус бил възкресен, или всичко това е измислица? Едно от нещата, които вероятно биха попитали хората по онова време, е дали Исусовото тяло все още било в гробницата. Последователите на Исус щели да се сблъскат с огромно препятствие, ако противниците им можели да посочат, че тялото всъщност продължава да е на мястото на погребението, като доказателство, че той не бил възкресен. Но никъде не е записано, че те направили това. По–скоро, както показва Библията, те дали пари на войниците, поставени да пазят гробницата, и им казали: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.“ (Матей 28:11–13) Ние разполагаме и с извънбиблейски доказателства, че юдейските водачи постъпили така.

²⁰ Около столетие след смъртта на Исус, Юстин Философ⁷ написал книга, озаглавена „Беседа с Трифон“. В нея той заявил: „Вие [юдеите] изпратихте отбрани и назначени мъже по целия свят, за да известят, че една безбожна и беззаконна ерес е произлязла от един Исус, галилейски измамник, когото ние разпнахме, но учениците му го откраднаха през нощта от гробницата, в която беше положен.“

²¹ Но Трифон бил юдей и „Беседа с Трифон“ била написана, за да защити християнството от юдаизма. Така че е много малко вероятно Юстин Философ да каже тези неща — че юдеите обвинили християните в открадването на Исусовото тяло, — ако в действителност юдеите не били отправили такова обвинение. Иначе той щял да се изложи на големия риск да бъде обвинен в лесно доказуема лъжа. Юстин Философ би казал това само ако юдеите наистина били разпратили хора с такива съобщения. А те биха направили това само ако на 16 нисан 33 г. гробницата наистина била празна и ако те не можели да посочат Исусовото тяло в гробницата като доказателство, че той не е бил възкресен. Но щом гробницата била празна, тогава какво се било случило? Дали учениците наистина били откраднали тялото? Или то било премахнато по чудодеен начин, като доказателство, че Исус бил възкресен?

Заключението на лекаря Лука

22, 23. Кой бил един образован мъж от първи век, който изследвал възкресението на Исус, и с какви източници на информация разполагал той?

²² Лекарят Лука бил един високо образован мъж от първи век, който внимателно разгледал доказателствата. (Колосяни 4:14) Лука написал две книги, които сега са част от Библията — едната била евангелие или история за службата на Исус, а другата, наречена Деяния на апостолите, била история на разпространяването на християнството в годините след смъртта на Исус.

²³ Във встъплението към своето евангелие Лука посочва много доказателства, с които разполагал по онова време, но с които ние днес вече не разполагаме. Той говори за писмени източници за живота на Исус, с които правел справки. Посочва също, че разговарял с очевидци на събитията от живота, смъртта и възкресението на Исус. След това той казва: „Изследвах подробно всичко от началото.“ (Лука 1:1–3) Явно проучването на Лука било цялостно и изоснови. Дали той бил добър историк?

24, 25. Как мнозина гледат на качествата на Лука като историк?

²⁴ Мнозина свидетелстват, че той наистина бил добър историк. През 1913 г. в една своя лекция сър Уилям Рамзи⁸ обсъдил историческата автентичност на трудовете на Лука. До какъв извод стигнал той? „Лука е историк от най–висока класа; неговите фактологични изказвания не само са достойни за доверие, но той и притежава истинско чувство за история.“ Изследователите от по–ново време стигат до същото заключение. В изданието „Коментари върху живото Слово“, във встъплението към томовете, посветени на Лука, се казва: „Лука бил както историк (и то много точен такъв), така и теолог.“

²⁵ Специалистът Дейвид Гудинг⁹, бивш професор по старозаветен гръцки в северна Ирландия, казва, че Лука бил „древен историк в традицията на старозаветните историци и в традицията на Тукидит [един от най–високо оценяваните историци на древния свят]. Като тях той много грижливо изследвал източниците, с които разполагал, внимателно подбирал материала и начина, по който го изложил. ... Тукидит съчетавал този метод с любов към историческата точност; нямаме основания да смятаме, че Лука не направил същото“.

26. (а) Какъв извод относно възкресението на Исус направил Лука? (б) Какво може да е засилило увереността му относно този извод?

²⁶ Какво заключение направил този притежаващ високи качества мъж относно факта, че на 16 нисан гробницата на Исус била празна? Както в своето евангелие, така и в книгата Деяния Лука съобщава като факт, че Исус е бил възкресен от мъртвите. (Лука 24:1–52; Деяния 1:3) Той изобщо не се съмнявал в това. Може би вярата му в чудото на възкресението била укрепена от това, което бил преживял лично. Макар че явно не бил очевидец на възкресението, той съобщава, че е видял чудеса, извършени от апостол Павел. — Деяния 20:7–12; 28:8, 9.

Те видели възкресения Исус

27. Кои са някои от хората, които твърдели, че видели възкресения Исус?

²⁷ Две от евангелията по традиция се приписват на мъже, които познавали Исус, видели го да умира и твърдели, че дори го видели след възкресението му. Това са апостол Матей, бившият данъчен служител, и Йоан, любимият апостол на Исус. Друг писател на Библията, апостол Павел, също твърдял, че е видял възкресения Христос. Освен това Павел изброява имената на други, които видели Исус жив след смъртта му, и казва, че веднъж Исус се явил на „повече от петстотин братя“. — 1 Коринтяни 15:3–8.

28. Как възкресението на Исус въздействало на Петър?

²⁸ Един от онези, които Павел посочва като очевидци, е Яков, природеният брат на Исус, който трябва да е познавал Исус от детството му. Друг такъв очевидец бил апостол Петър. Историкът Лука съобщава, че той дал безстрашно свидетелство относно възкресението на Исус само няколко седмици след смъртта на Исус. (Деяния 2:23, 24) Две писма в Библията по традиция се приписват на Петър и в първото от тях Петър показва, че за него вярата във възкресението на Исус продължава да е мощна подбуждаща сила дори много години след това събитие. Той писал: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исуса Христа от мъртвите.“ — 1 Петър 1:3.

29. Въпреки че не можем да разговаряме с очевидци на възкресението, все пак с какви впечатляващи доказателства за това разполагаме?

²⁹ Затова точно както Лука могъл да говори с хората, които твърдели, че са видели Исус и дори са разговаряли с него след смъртта му, ние пък можем да четем думите, написани от някои от тези хора. И можем да съдим сами дали тези хора били измамени, дали се опитват да измамят нас и дали всъщност наистина не видели възкресения Христос. Казано направо, нямало как те да бъдат излъгани. Доста от тях били близки приятели с Исус чак до смъртта му. Някои от тях видели как той се мъчи на стълба. Видели как кръв и вода потекли от страната му, когато римският войник го пронизал с копие. Войникът знаел, и те знаели, че Исус несъмнено е мъртъв. По–късно те казват, че видели Исус жив и дори говорили с него. Не, не е възможно те да бъдат измамени. Но дали те на свой ред не се опитвали да измамят нас, като казват, че Исус е бил възкресен? — Йоан 19:32–35; 21:4, 15–24.

30. Защо не е възможно първите очевидци на възкресението на Исус да лъжат?

³⁰ За да отговорим на този въпрос, трябва просто да се запитаме дали те самите вярвали на онова, което казват. Да, без съмнение. За християните, включително и за онези, които твърдели, че са очевидци, възкресението на Исус било основата на тяхната вяра. Апостол Павел казал: „Ако Христос не е бил възкресен, то [на]празна е нашата проповед, [на]празна е и вашата вяра. ... Ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра.“ (1 Коринтяни 15:14, 17) Дали това звучи като думи на човек, който лъже, като казва, че е видял възкресения Христос?

31, 32. Какви жертви били правени от първите християни, и защо това е силно доказателство, че тези християни казвали истината, когато заявявали, че Исус е възкресен?

³¹ Да разгледаме какво означавало да бъдеш християнин в онези дни. Това не носело нито престиж, нито власт, нито богатство. Точно обратното. Много от първите християни ‘радостно посрещали разграбването на имота си’ заради своята вяра. (Евреи 10:34) Християнството означавало живот на саможертва и преследване, което в много случаи завършвало с мъченическа, позорна смърт.

³² Някои християни идвали от богати семейства, като апостол Йоан, чийто баща явно преуспявал чрез рибарския си занаят в Галилея. Много от тях имали добри перспективи пред себе си, като например Павел, който по времето, когато приел християнството, бил ученик на прочутия равин Гамалиил и започвал вече да се отличава в очите на юдейските водачи. (Деяния 9:1, 2; 22:3; Галатяни 1:14) Но всички те обърнали гръб на онова, което им предлагал този свят, за да разпространяват посланието, основано на факта, че Исус е бил възкресен от мъртвите. (Колосяни 1:23, 28) Защо те щели да правят такива жертви и да страдат за една кауза, за която знаели, че е основана на лъжа? Отговорът е, че те не биха направили това. Те били готови да страдат и да умрат за кауза, за която знаели, че се основава на истина.

Наистина стават чудеса

33, 34. След като възкресението наистина е станало, какво можем да кажем за останалите чудеса в Библията?

³³ Да, доказателствата на свидетелите са абсолютно убедителни. Исус наистина бил възкресен от мъртвите на 16 нисан 33 г. И тъй като възкресението наистина се случило, то и всички останали чудеса в Библията са възможни — чудеса, за които разполагаме със солидни доказателства на очевидци. Същата могъща личност, която възкресила Исус от мъртвите, му дала възможност той да възкреси сина на вдовицата от Наин. Да, същата личност дала сила на Исус да извърши по–малките, но въпреки това забележителни чудеса на изцеление. Същата личност била и зад нахранването на множествата и дала възможност на Исус да ходи по водата. — Лука 7:11–15; Матей 11:4–6; 14:14–21, 23–31.

³⁴ Следователно това, че Библията говори за чудеса, не е причина да се съмняваме в нейната истинност. Но фактът, че в библейски времена се случвали чудеса, е могъщо доказателство, че Библията наистина е Божието Слово. Но срещу Библията е отправяно още едно обвинение. Много хора казват, че тя си противоречи и затова не може да бъде Божие Слово. Вярно ли е това?

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 81]

Враговете на християнството казвали, че учениците на Исус откраднали тялото му. Ако това било така, тогава защо християните били готови да умрат за своята вяра, основана на възкресението му?

[Блок на страница 85]

Защо днес няма чудеса?

Понякога се повдига въпросът защо днес няма чудеса като тези в Библията. Отговорът е, че чудесата изпълнили своята цел в онези времена, но днес Бог очаква от нас да живеем с вяра. — Авакум 2:2–4; Евреи 10:37–39.

В дните на Моисей чудесата помогнали да се установи кой е Моисей. Те показвали, че Йехова го използва, а също и че Договорът на закона е наистина от божествен произход, и следователно израилтяните били Божият избран народ. — Изход 4:1–9, 30, 31; Второзаконие 4:33, 34.

През първи век чудесата помогнали да се установи кой е Исус, а след него и да се покаже какво е младият християнски сбор. Те помогнали да се установи, че Исус е обещаният Месия, че след смъртта му физическият Израил бил заменен като специален народ на Бога от християнския сбор, а с това и, че Моисеевият закон вече не е в сила. — Деяния 19:11–20; Евреи 2:3, 4.

След дните на апостолите времето на чудесата преминало. Апостол Павел обяснил: „Пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.“ — 1 Коринтяни 13:8–10.

Днес ние разполагаме със завършената Библия, която включва всички разкрития и наставления от Бога. Разполагаме и с изпълнените пророчества и разбираме по–добре целите на Бога. Затова вече няма нужда от чудеса. И въпреки това същият дух на Бога, който направил възможни чудесата, продължава да съществува и да действа, като причинява резултати, доказващи по също толкова могъщ начин силата на Бога. Ще научим повече за това в една от следващите глави.

[Снимка на страница 75]

Много хора гледат на надеждността на природните закони, като например факта, че слънцето изгрява всяка сутрин, като на доказателство, че не може да има чудеса

[Снимка на страница 77]

Създаването на земята като дом за живите същества било „изумително нещо“, което не било повторено никога

[Снимки на страница 78]

Как би обяснил чудесата на днешната наука на някой, който е живял преди двеста години?