Усъвършенстуване на светостта в боязънта от Бога
„Нека се очистим от всякакво оскверняване на плътта и духа усъвършенствувайки светостта в боязън от Бога“ (2 КОРИНТЯНИ 7:1).
1. От къде научаваме, че високопоставените ангели уважават светостта на Йехова?
ЙЕХОВА е свети Бог. Високопоставени ангели решително разгласяват в небето неговата светост: „Свет, свет, свет е Йехова на войнствата. Това, което изпълва цялата земя е неговата слава.“ Така звучи стимулиращият повик на серафимите, които през VIII век пр.н.е. се явиха в едно видение на пророк Исаия. При края на I столетие от н.е. апостол Йоан получи видение за събития, които трябваше да настъпят в „деня на Господаря“, в които по-настоящем живеем. Той видя четири живи същества около престола на Йехова и чу, как непрекъснато възвестяваха: „Свет, свет свет е Йехова Бог, Всемогъщият, който беше, и който е, и който идва“. Тези тройни заявления на небесните духовни създания на Йехова подчертават превъзходната светост на Създателя (Исаия 6:2, 3; Откровение 1:10; 4:6–8).
Светост и обособеност
2. (а) Какви два аспекта на светостта са тук изтъкнати и в каква степен Йехова е свет и в двете отношения? (б) Как Моисей подчерта светостта на Йехова?
2 Светостта не означава само чистота и целомъдрие в религиозен смисъл, но също обособеност или осветяване. Йехова в най-голяма степен е чист, целомъдрен; изцяло е отделен от всички отвратителни богове на нациите. И този аспект на светостта на Йехова, т.е. неговата отделеност, подчертава Моисей в песента си: „Кой между боговете е подобен на тебе, Йехова? Кой като тебе се оказа могъщ в светостта?“ (Изход 15:11).
3. В какви отношения от всички израилтяни беше изисквана светост и каква помощ за тази цел им даде Йехова?
3 Светият Бог Йехова изискваше от древните израилтяни, които бяха негов народ на земята, също да бъдат свети. Изискваше това не само от свещениците и левитите, но дори и от целия народ. На Моисей Бог заръча: „Говори на цялото общество на синовете на Израил, и кажи им: ,Да се оказвате свети, защото аз, Йехова, вашият Бог съм свет‘“ (Левит 19:2). За тази цел Йехова даде на народа си закони замислени като помощ за запазване на чистота в духовно, морално, умствено, физическо и церемониално отношение; Тази последната беше свързана с обожаването му първо в скинията, а след това в храма.
Отделен народ
4, 5. (а) В какъв смисъл плътският Израил беше осветен народ? (б) Какво се изисква от духовните израилтяни и как това потвърждава апостол Петър?
4 Колкото по-стриктно израилтяните са спазвали Божиите закони, толкова повече са се различавали от обкръжаващите ги покварени нации. Отличаваха се като народ отделен, т.е. осветен за служенето на светия Бог Йехова. Моисей им каза: „Вие сте свет народ за Йехова, вашия Бог. Именно тебе избра Йехова, твоят Бог, за да станеш негов народ, особено притежание измежду всичките народи, които са по повръхността на земята“ (Второзаконие 7:6).
5 Такава чистота и обособеност са изисквани и от духовните израилтяни. Апостол Петър, пишейки на такива избрани за духовния Израил лица каза: „Като послушни деца вече не се оформяйте според страстите, които имахте по-рано в незнанието си, но в съгласие със Светия, който ви призова, станете свети и вие в цялото ви поведение, защото е написано: ,Бъдете свети, защото аз съм свет‘“ (1 Петър 1:1, 14–16).
6, 7. (а) Как в 7-ма глава на Откровението са описани членовете на „голямото множество“, и какво с право се изисква от тях? (б) Какви въпроси ще бъдат разгледани в следващите параграфи?
6 В 7-мата глава на Откровението е писано за едно „голямо множество“ хора, които „[стоят] пред престола [на Йехова] и пред Агнето, облечени в бели одежди“, като „са опрали одеждите си и са ги избелили в кръвта на Агнето“ (Откровение 7:9, 14). Белите дрехи символизират тяхната чиста, справедлива позиция пред Йехова, която придобиха благодарение на вярата в избавящата кръв на Христос. От това следва, че не само помазаните християни, но и „другите овце“ трябва да запазят духовна и морална чистота, за да бъде тяхното обожаване одобрено от Йехова (Йоан 10:16).
7 Да разгледаме сега в какви отношения народът на Йехова в миналото трябваше да се оказва чист и свет, и защо същите принципи се отнасят днес за Божия народ.
Духовна чистота
8. Поради какви причини израилтяните трябваше да се пазят от ханаанските религии?
8 Естественият Израил трябваше старателно да се пази от нечистите религиозни практики на другите нации. Йехова посредством Моисей заръча на Израил: „Внимавай да не сключваш съюз с жителите на страната, в която отиваш, да не би да се окаже примка всред тебе. Но олтарите им да събаряте и светите им колони (свързани с отвратителния полов култ) да разрушите, а светите им стълбове да изсечете. Няма да се кланяш на друг Бог, защото Йехова, чието име е РЕВНИВ, е ревностен Бог [или „Бог, изискващ изключителна преданост“, „Превод Нов свят на Святото писание — със забележки за изучаване“, забележка под линията]; да не би да сключиш съюз с жителите на тази страна, понеже те сигурно ще имат неморални сношения с боговете си и ще принасят жертви на своите богове“ (Изход 34:12–15).
9. Какви подробни наставления бяха дадени на верния остатък напуснал Вавилон през 537 г.пр.н.е.?
9 Стотици години по-късно Йехова вдъхнови Исаия за да отправи следните пророчески думи към верния остатък, който трябваше да се завърне от Вавилон в Юдея: „Обърнете се, обърнете се, излезте от там, не пипайте нищо нечисто; излезте изсред него, запазете себе си чисти — вие, които носите приборите на Йехова [които трябваше да послужат при възстановяването на чистото обожаване в храма в Ерусалим]“ (Исаия 52:11).
10, 11. (а) Какви подробни наставления получиха духовните израилтяни през I столетие от н.е.? (б) Как бяха изпълнявани тези напътствия особено след 1919 и 1935 година? По какъв още начин помазаният остатък и неговите сътрудници запазват духовната чистота?
10 Също така духовният Израил и неговите съдружници трябва да се пазят от оскверняването с идолопоклонническите религии на този свят. Апостол Павел, обръщайки се към коринтската еклезия, написа: „Какво споразумение има Божия храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог; нали Бог каза: ,Ще пребъдвам между тях и всред тях ще се разхождам и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат мой народ.’ ,„Затова излезте изсред тях и се отделете“, казва Йехова, „и вече не се допирайте до нечисто“‘; ,„а аз ще ви приема“‘“ (2 Коринтяни 6:16, 17).
11 От 1919 година очистени и облагородени членовете на помазания остатък бяха освободени от нечистите, идолопоклоннически религии на Вавилон Велики (Малахия 3:1–3). Послушаха небесния повик: „Излезте от нея, мой народе, ако не искате да участвате с нея в греховете ѝ, и ако не искате да имате участие в язвите ѝ“ (Откровение 18:4). От 1935 година също и постоянно увеличаващото се „голямо множество“ на „другите овце“ положително реагира на този призив и напуска нечистата вавилонска религия. Освен това, помазаниците и техните сътрудници запазват духовна чистота пазейки се от всякакви контакти с пагубните възгледи на отстъпниците (Йоан 10:16; 2 Йоан 9–11).
Морална чистота
12. (а) Посредством какви закони Йехова издигна моралното ниво на израилтяните далеч по-високо от нивото на околните нации? Какви особено взискателни правила задължаваха свещениците?
12 Посредством завета на Закона, Йехова издигна моралното ниво на израилтяните далеч по-горе от дегенерираното състояние на околните нации. Бракът и семейният живот в Израил бяха под особена защита. Седмата от Десетте заповеди забраняваше прелюбодеянието. Строго наказвани бяха както прелюбодейството така и разврата (Второзаконие 22:22–24). Законът осигуряваше закрила на момите (Второзаконие 22:28, 29). Особено взискателни бяха правилата относно брака на свещениците. От първосвещеника се изискваше да се ожени единствено за чиста девица (Левит 21:6, 7, 10, 13).
13. С кого са сравнени членовете на „невестата“ на Христос и защо?
13 Също така и по-големият Първосвещеник, Исус Христос има „невеста“ съставена от 144 000 помазани християни сравнени с „девственици“ (Откровение 14:1–5; 21:9). Те се пазят от опетняване от сатанинския свят и запазват чистота в ученията и морала. Към помазаните християни в Коринт апостол Павел отправи следните думи: „Ревнувам за вас с божествена ревнивост, тъй като лично ви обещах в брак на е д и н мъж, за да мога да ви представя на Христос като чиста девица“ (2 Коринтяни 11:2). Павел написа още: „Христос възлюби еклезията и даде себе си за нея, за да я освети, очиствайки я с водно омиване посредством Словото, да може да се представи еклезията в нейното великолепие без петно или бръчка или нещо подобно, но да е света и без недостатък“ (Ефесяни 5:25–27).
14, 15. Какво трябва да съпътствува духовната чистота на класата на невестата и кой стих потвърждава това? (б) Какво ясно посочва, че подобни изисквания за моралната чистота също се отнасят и за „другите овце“?
14 Духовната чистота на Христовата младоженка трябва да е съпътствувана с морална чистота на нейните членове. Апостол Павел заяви: „Не се лъжете. Нито развратниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците . . . няма да наследят Божието Царство. А именно такива бяха някои от вас. Но вие бяхте измити, но вие бяхте осветени“ (1 Коринтяни 6:9–11).
15 Тези изисквания за моралната чистота се отнасят също и за другите овце. Можем да се убедим в това, като разгледаме, на кого Йехова няма да позволи да обитава обещаното ново небе и нова земя: „Но ако става въпрос за . . . отвратителните в мръсотиите си и убийците и развратниците . . ., тяхната участ ще бъде езерото, което гори с огън и жупел. Това означава втората смърт“ (Откровение 21:1, 8).
16, 17. (а) Кои библейски стихове поясняват, че безбрачието не е необходимо за запазване на моралната чистота? (б) Как може един християнин да окаже подходяща боязън от Бога при избор на съпружески партньор? Защо не би било умно пренебрегването на това апостолско ограничение?
16 За да запазят моралната чистота, от помазаните членове от класата на невестата, както и от другите овце, съвсем не се изисква да останат неженени. Принудителният целибат не е библейски (1 Тимотей 4:1–3). Половите сношения в рамките на брачния съюз не са нищо нечисто. Божието Слово заявява: „Бракът нека бъде на почит у всички, а съпружеското легло неосквернено, защото развратниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евреи 13:4).
17 Обаче християнинът, който желае да „усъвършенствува светостта в боязън от Бога“, не бива да смята, че може свободно да сключва брак с когото си иска. Апостол Павел тъкмо преди да посъветва съхристияните да ‘очистят себе си от всякакво осквернение на плътта и духа, усъвършенствувайки светостта в боязън от Бога’, написа: „Не се впрягайте в неравен хомот с невярващите. Защото каква общност имат справедливостта и беззаконието? . . . Или какъв дял има вярващия с невярващия?“ (2 Коринтяни 6:14, 15; 7:1). Като членове на обособения и чист народ на Йехова, християнинът или християнката замислящи да сключат брак, ще се подчинят на апостолското ограничение да се женят и омъжват „само в Господаря“, т.е. да сключи брак само с отдаден, кръстен и верен служител на Йехова (1 Коринтяни 7:39). Както в миналото, така и днес без съмнение не би било разумно, ако някой от отдадените членове на Божия народ пренебрегне този библейски съвет. (Сравни Второзаконие 7:3, 4; Неемия 13:23–27). Това не би свидетелствувало за проявяване на здравословна боязън от нашия велик Господар, Йехова (Малахия 1:6).
18. По какъв още начин християните могат да запазят брака си на почит?
18 Освен това в Израил известни приниципи ограничаваха съжителството дори в рамките на брака. Мъжът, например, трябваше да се лиши от сношенията с жена си по време на менструацията ѝ (Левит 15:24; 18:19; 20:18). Това изискваше от израилтянина себеобуздание и оказване на нежно уважение към жената. Бива ли християните да са по-малко съобразителни спрямо жените си? Апостол Петър написа, че християнските съпрузи трябва да живеят с жените „съгласно знание“, т.е. знаейки за тяхната структура като ‘по-слаб, женски съсъд’ (1 Петър 3:7).
Ходене по „пътя на светостта“
19, 20. Опиши широкия път, по който вървят болшинството хора? (б) Защо народът на Йехова трябва да се различава от света подлежащ на Сатана? (в) По какъв друм върви Божият народ, кога се откри той и единствено кой може да ходи по него?
19 По-горните разисквания изрично подчертават постоянно увеличаващата се пропаст между народа на Йехова и света на Сатана. В настоящата система на нещата все повече се увеличава толерантността относно моралността и необуздаността. Исус заяви: „Минавайте през тясната порта; понеже широк и просторен е пътят водещ към погибел, и мнозина са тези, които по него там вървят“ (Матей 7:13). По широкия път вървят болшинството хора. Казано с думите на апостол Петър това е пътят на ‘разпуснато държание, сладострастие, прекалена употреба на вино, пируване, гуляи и злосторнически идолопоклонства’, пътят, който води към „потъване в разюздаността“ (1 Петър 4:3, 4). Краят му е погибел.
20 Божиите служители вместо това вървят по друг, чист път следван от чистите хора. Откриването на този път във времето на края предсказа пророк Исаия, като написа: „И сигурно там ще се образува друм, просто път; и ще се нарече Път на светостта. Нечистият по него няма да мине“ (Исаия 35:8). В коментара за това пророчество поместен в книгата „Световна безопасност под управлението на ,Княза на мира‘“, е казано: „През 1919 година пред радостните служители на Йехова се откри символичен друм. Който е искал да бъде свет в очите на Йехова е влезнал на този ,друм‘, на ,Пътя на светостта‘ . . . Днес, в толкова късния период на ,завършването на системата на нещата‘ този открит от Бога ,друм‘ все още остава отворен. Множества хора ценящи това . . . влизат в пътеката на духовния рай, в ,Пътя на светостта‘“a
21. В какво и защо служителите на Йехова трябва да се подчиняват от подчинените на Дявола тълпи? Какъв въпрос ще бъде разгледан в следващата статия?
21 Помазаният остатък на духовния Израил и придружащите го „други овце“ действително днес се отличава като народ отделен от света на Сатана, в който понятието за светост съвсем загуби всякакъв смисъл. За подлежащите на Дявола тълпи вървящи по „широк и просторен . . . път водещ към погибел“ нищо не е свято. Те са нечисти не само в духовно и морално отношение, но често са и физически нечисти, а тяхната външност, меко казано, е небрежна. Апостол Павел пък препоръчва: „Нека се очистим от всякакво оскверняване на плътта и духа, усъвършенствувайки светост в боязънта от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). В следващата статия ще разгледаме по какъв начин Божият народ трябва да се грижи за чистотата в духовен и телесен смисъл.
[Бележка под линия]
a Глава 16, страница 134, 135, англ.
Въпросите за преразглеждане
◼ Какви два аспекта на светостта са ни познати? Защо може да се каже, че Йехова е свет в превъзходна степен?
◼ В какви две отношения израилтяните трябваше да се окажат свет народ?
◼ Какво се изисква от духовните израилтяни и от съпътствуващите ги „други овце“?
◼ Как боязънта от Йехова трябва да ни въздейства при избора на съпружеския партньор?
◼ По какви два пътя можем да вървим? Защо трябва да направим недвусмислен избор?
[Снимка на страница 21]
Божието Слово казва: „Бракът нека бъде на почит“