Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
6–12 МАЙ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 2 КОРИНТЯНИ 4–6
„Не се отказваме“
Уморени физически, но не и духовно
16 Разбира се, грижите за духовното ни здраве са изключително важни. Когато имаме близки отношения с Йехова Бог, дори и да се уморим физически, никога няма да се уморим да му служим. Той е този, който „дава сила на отслабналите, и умножава мощта на немощните“. (Исаия 40:28, 29) Апостол Павел, който изпитал истинността на тези думи, писал: „Ние не се обезсърчаваме: но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.“ (2 Коринтяни 4:16)
17 Обърни внимание на израза „всеки ден“. Това означава ежедневно да се възползваме от мерките, осигурени от Йехова. Една мисионерка, която вярно служила 43 години, преживяла период на физическа умора и обезсърчение. Но не се уморила духовно. Тя казва: „Създадох си навика да ставам рано, така че преди да започна каквато и да било работа, да имам време да се помоля на Йехова и да чета Словото му. Тази всекидневна рутина ми помага да издържам досега.“ Наистина, ние можем да разчитаме на укрепващата сила на Йехова, ако редовно, тоест „всеки ден“, му се молим и размишляваме върху възвишените му качества и обещанията му.
it-1-E 724–725
Издръжливост
Важно е също да не губим от поглед християнската си надежда за вечен живот в съвършенство. Дори смъртта от ръцете на преследвачи не може да ни я отнеме. (Ри 5:4, 5; 1Со 1:3; Отк 2:10) Сегашните страдания бледнеят пред изпълнението на тази велика надежда. (Ри 8:18–25) На фона на вечността всяко страдание, колкото и да е мъчително в момента, е „кратковременно и леко“. (2Ко 4:16–18) Ако човек помни, че страданията са временни, и се държи здраво за надеждата, няма да се отчае и ще остане верен на Йехова Бог.
Да търсим духовни бисери
„Радвайте сърцето на Йехова“
Дейвид Сплейн от Ръководното тяло говори на тази библейска тема. (2 Коринтяни 4:7) Какво представлява съкровището — познание или мъдрост? Докладчикът отговори следното: „Не, съкровището, което споменал апостол Павел, е ‘тази служба, която изявява истината’.“ (2 Коринтяни 4:1, 2, 5) Брат Сплейн припомни на учениците, че петте месеца обучение са били подготовка за специално назначение в службата. На това назначение трябва да се гледа като на много ценно.
Докладчикът обясни, че изразът „глинени съдове“ се отнася за телата ни. Той сравни съдовете от глина със златните съдове. Направените от злато съдове не се използват често. От друга страна, глинените съдове са предназначени за ежедневна употреба. Ако поставим съкровище в златен съд, може да се съсредоточим повече върху съда, отколкото върху съкровището в него. Брат Сплейн каза: „Вие, ученици, не искате да привличате вниманието към себе си. Като мисионери, желаете да насочвате хората към Йехова. Вие сте скромни глинени съдове.“
Изпитвайте все по–силна братска любов
7 Какво да кажем за нас? Как можем ‘да отворим широко сърцата си’, проявявайки братска любов? На хората, които са на еднаква възраст или с еднакъв произход, може да им е по–лесно да проявяват братска любов един към друг. Така и онези, които харесват едни и същи развлечения, често прекарват много време заедно. Но ако общите ни интереси с някои християни ни разделят от другите, ние трябва ‘да отворим широко сърцата си’. Ще бъде мъдро да се запитаме: „Дали рядко ходя на служба и рядко се събирам с братя и сестри, които са извън кръга на близките ми приятели? Когато съм в Залата на Царството, дали избягвам да общувам с новите в сбора, защото смятам, че е нужно време, за да спечелят приятелството ми? Дали поздравявам и възрастните, и младите в сбора?“
13–19 МАЙ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 2 КОРИНТЯНИ 7–10
„Службата ни включва оказване на помощ“
„Бог обича онзи, който дава на драго сърце“
Първо, Павел казал на Коринтяните относно македонците, чийто отклик на кампанията за събиране на помощи бил образцов. „Макар и да търпят голямо утеснение — писал Павел, — пак великата им радост и дълбоката им беднотия дадоха повод да преизобилва богатството на тяхната щедрост.“ Не било необходимо македонците да бъдат подканяни. Напротив, Павел казал, че те ‘умолявали с голямо настояване относно това даване’. Сърдечната щедрост на македонците е особено забележителна, ако обърнем внимание на това, че те самите изпитвали ‘дълбока беднотия’. — 2 Коринтяни 8:2–4.
Помощта при бедствия възхвалява Йехова
ОКОЛО 46 г. в Юдея цари глад. Христовите ученици от юдейски произход, живеещи там, не могат да си позволят безбожната цена на зърното, което е толкова оскъдно. Заплашва ги гладна смърт. Скоро обаче те ще изпитат защитата на Йехова така, както други ученици на Христос не са я изпитвали преди. Какво ще стане?
Помощта при бедствия възхвалява Йехова
4 Във второто си писмо до коринтяните Павел обяснил, че службата на християните има два аспекта. Макар че думите му били отправени към помазаните християни, днес те се отнасят и за „другите овце“ на Христос. (Йоан 10:16) Едната част от службата ни е „службата на помирението“, тоест проповедната и образователната ни дейност. (2 Кор. 5:18–20; 1 Тим. 2:3–6) Другата е службата, която извършваме в полза на събратята си. Именно нея имал предвид Павел, като казал, че християните „служат ... на светите личности“. (2 Кор. 8:4) Думите „служба“ и „служат“ в тези два израза са превод на гръцката дума „диаконѝа“. Защо това е от значение?
5 Използвайки същата гръцка дума за двете дейности, Павел причислил оказването на помощ към другите видове служба, които се извършват в християнския сбор. По–рано той казал: „Има различни видове служба, но Господарят е един и същ, има най–различни действия ... Но всички тези действия са извършвани от един и същи дух.“ (1 Кор. 12:4–6, 11) Всъщност апостолът определил различните дейности в сбора като „свята служба“. (Рим. 12:1, 6–8) Нищо чудно тогава, че сметнал за уместно да отдели от времето си, за да „помогне [служи — бел. под линия] на светите личности“! (Рим. 15:25, 26)
6 Павел помогнал на коринтяните да разберат защо оказването на помощ е част от службата и поклонението им на Йехова. Ето неговата линия на разсъждение: Християните оказват помощ на другите, понеже проявяват „послушание спрямо добрата новина за Христос“. (2 Кор. 9:13) Следователно, подбудени от желанието си да прилагат Христовите учения, те помагат на събратята си. Милостивите дела, които вършат в тяхна полза, в действителност са израз на изобилната „незаслужена милост“ на Бога. (2 Кор. 9:14; 1 Пет. 4:10) Затова „Стражева кула“ от 1 декември 1975 г. с основание каза следното относно службата в полза на нашите нуждаещи се братя, която включва и оказването на помощ при бедствия: „Никога не бива да се съмняваме, че за Йехова Бог и Сина му Исус Христос тази служба е много важна.“ Наистина, оказването на помощ при бедствия е ценен вид свята служба. (Рим. 12:1, 7; 2 Кор. 8:7; Евр. 13:16)
Как се финансира дейността на Царството
10 Първо, правим доброволни дарения, защото обичаме Йехова и искаме да вършим „онова, което е угодно в неговите очи“. (1 Йоан 3:22) Този, който дава от сърце, наистина е угоден в Божиите очи. Да разгледаме думите на апостол Павел за християнските дарения. (Прочети 2 Коринтяни 9:7.) Истинският християнин не дава неохотно или насила, а защото „е решил в сърцето си“. Тоест той дава, след като е обмислил каква е нуждата и как може да я удовлетвори. Такъв човек е много скъп за Бога, понеже „Бог обича онзи, който дава с радост“, или, както казва друг превод, „на драго сърце“.
Да търсим духовни бисери
Бъди благодарен на Бога за неговия „неописуем дар“
2 Павел знаел, че жертвата на Исус е гаранция за изпълнението на всички прекрасни обещания на Бога. (Прочети 2 Коринтяни 1:20.) Така че този „неописуем дар“ включва цялата доброта и любов, която Йехова проявява към нас посредством Исус. Всъщност този дар вдъхва такова страхопочитание, че не може напълно да бъде описан с думи. Как този забележителен дар трябва да влияе на живота ни? Какво трябва да ни подбужда да правим, когато се подготвяме да честваме Възпоменанието на Христовата смърт в сряда, 23 март 2016 г.?
g99-E 8/7 20–21
Има ли нещо лошо в гордостта?
В Християнските гръцки писания глаголът „кавха̀оме“, преведен като „гордея се, ликувам, хваля се“, се използва както в положителен, така и в отрицателен смисъл. Павел казва например, че можем да „ликуваме поради надеждата, че ще получим слава от Бога“. Той също съветва: „Който се хвали, нека се хвали с Йехова.“ (Римляни 5:2; 2 Коринтяни 10:17) Това означава да се гордеем, че Йехова е нашият Бог — чувство, което може да ни подтикне да ликуваме заради доброто му име.
20–26 МАЙ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО 2 КОРИНТЯНИ 11–13
„‘Трънът в плътта’ на Павел“
Силни въпреки слабостите
Друг верен Божи служител отправял молитви към Йехова да отмахне от него един „трън в плътта“, проблем, който постоянно го измъчвал. Апостол Павел три пъти горещо се молел на Бога да бъде избавен от това изпитание. Подобно на един причиняващ болка трън, този проблем, какъвто и да е бил той, навярно отнемал радостта на Павел в службата му за Йехова. Апостолът сравнил „тръна в плътта“ с това да бъде постоянно удрян с плесници. Йехова му отговорил: „Стига ти моята незаслужена милост, защото когато си слаб, получаваш в пълна мярка моята сила.“ Йехова не премахнал този „трън в плътта“. Павел трябвало да се бори с него, но той казал: „Именно когато съм слаб, тогава съм силен.“ (2 Кор. 12:7–10) Какво имал предвид апостолът?
Йехова дава „светия дух на онези, които му поискат“
17 В отговор на молитвите на Павел, Бог казал: „Стига ти моята незаслужена милост, защото когато си слаб, получаваш в пълна мярка моята сила.“ Павел казал: „В такъв случай аз радостно ще се хваля със слабостите си, така че силата на Христос да остава над мене като шатър.“ (2 Коринтяни 12:9; Псалм 147:5) Следователно Павел научил от опит, че чрез Христос Божията силна закрила е разпростряна като шатър над него. Днес Йехова отговаря на молитвите ни по подобен начин. Той простира закрилата си над своите служители като шатър.
18 Разбира се, шатърът не може да накара дъжда да спре, нито вятъра да не духа, но осигурява известна защита от тези природни сили. По същия начин закрилата, която ни осигурява „силата на Христос“, не пречи на изпитанията и на трудностите да ни сполитат. Но благодарение на тази сила имаме духовна защита от навреждащото влияние на този свят и от атаките на неговия владетел, Сатана. (Откровение 7:9, 15, 16) Затова дори и да се бориш с изпитание, което ‘не се маха от тебе’, можеш да бъдеш сигурен, че Йехова знае какво преживяваш и откликва „при гласа на вопъла ти“. (Исаия 30:19; 2 Коринтяни 1:3, 4) Павел писал: „Бог е верен и няма да допусне да бъдете изкушавани повече, отколкото можете да понесете, и освен това ще посочи и изход от изкушението, за да можете да го издържите.“ (1 Коринтяни 10:13; Филипяни 4:6, 7)
„Той дава сили на уморения“
8 Прочети Исаия 40:30. Каквито и умения да притежаваме, онова, което можем да постигнем със свои сили, е ограничено. Всички трябва да помним този факт. Въпреки че бил способен човек, апостол Павел имал ограничения, които му пречили да върши всичко, което иска. Когато апостолът споделил притесненията си с Бога, той му отговорил: „Моята сила се проявява напълно, когато си слаб.“ Павел разбрал значението на тези думи. Той казал: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ (2 Кор. 12:7–10) Какво имал предвид?
9 Павел осъзнал, че не може да постигне много без помощта на по–висш източник. Божият свети дух можел да му даде силата, която не му достига. Нещо повече, с негова помощ Павел можел да извърши дела, които сам не би могъл. По подобен начин чрез светия дух от Йехова и ние можем да придобием сили!
Да търсим духовни бисери
Въпроси на читатели
„Третото небе“, споменато във 2 Коринтяни 12:2, вероятно е месианското Царство под властта на Исус Христос и 144 000 души, „новите небеса“. (2 Пет. 3:13)
Това Царство е „третото небе“, защото е превъзходна, възвишена форма на управление.
„Раят“, в който Павел „бил отнесен“ във видение, вероятно се отнася за: 1) физическия рай на земята в бъдеще, 2) духовния рай, който ще съществува тогава и ще има по–големи мащаби от духовния рай днес, и 3) „Божия рай“ в небето, който също ще съществува в новия свят.
it-2-E 177
Целувка
„Свята целувка“. Първите християни се поздравявали със „свята целувка“ (Ри 16:16; 1Ко 16:20; 2Ко 13:12; 1Со 5:26) или „целувка на любов“ (1Пе 5:14), която вероятно си разменяли хора от един и същи пол. Този поздрав може би идвал от обичая на древните евреи да се поздравяват с целувка. Въпреки че Писанието не дава подробности, „святата целувка“ и „целувката на любов“ очевидно отразявали чистата любов и единството, които царели в християнския сбор. (Йоа 13:34, 35)
27 МАЙ — 2 ЮНИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ГАЛАТЯНИ 1–3
„Противопоставих му се открито“
Подражаваш ли на справедливостта на Йехова?
16 Прочети Галатяни 2:11–14. Петър попаднал в примката на страха от човека. (Пр. 29:25) Въпреки че от първа ръка знаел гледната точка на Йехова по въпроса, Петър се страхувал какво ще си помислят обрязаните юдеи, дошли от йерусалимския сбор. Апостол Павел, който присъствал на срещата в Йерусалим през 49 г., му се противопоставил и изобличил лицемерието му. (Деян. 15:12; Гал. 2:13) Как щели да реагират християните от езически произход, които били лично засегнати от грешката на Петър? Щяла ли тя да се окаже препятствие за тях? Щял ли Петър да загуби своите отговорности заради нея?
За онези, които обичат Йехова, „няма препятствие“
12 Петър имал страх от човека, поради което понякога се препъвал, но въпреки това останал лоялен на Исус и на Йехова. Например той се отрекъл пред другите от своя Господар не веднъж, а три пъти. (Лука 22:54–62) По–късно Петър не постъпил правилно спрямо повярвалите езичници, гледайки на тях като на не толкова добри, колкото обрязаните християни от юдейски произход. Апостол Павел обаче осъзнавал ясно, че сборът не е място за правене на разлика между братята. Нагласата на Петър била погрешна. Преди поведението на Петър да наруши единството в сбора, Павел му дал строг и прям съвет. (Гал. 2:11–14) Дали Петър се засегнал толкова, че да се откаже от състезанието за живота? Не, той се вслушал в съвета на Павел, приложил го и продължил в състезанието.
Да търсим духовни бисери
Да служим лоялно на Бога въпреки многото трудности
20 Как да устояваме на прикритите атаки? Например как да се преборим с обезсърчението? Един от най–успешните начини е, като размишляваме относно откупа. Точно това направил апостол Павел. Понякога той се чувствал нещастен, но също така знаел, че Христос умрял не за съвършени хора, а за грешници. Един от тях бил самият Павел. Той писал: „Живея чрез вярата в Божия син, който прояви любов към мене и предаде себе си заради мене.“ (Гал. 2:20) Павел приел откупа и осъзнал, че той е даден и за самия него.
21 Ако и ти гледаш на откупа по същия начин, като на дар от Йехова лично за тебе, можеш да извлечеш огромна полза. Това не означава, че обезсърчението ще изчезне моментално. Може да се наложи някои от нас да се борят с него до края на тази система. Не забравяй обаче, че наградата ще бъде за онези, които не се отказват. Все по–близо сме до славния ден, когато Божието Царство ще установи мир и ще върне всички верни хора към съвършенство. Бъди решен да влезеш в Царството — дори ако трябва да преминеш през много трудности.
it-1-E 880
Галатяни, Писмото до галатяните
Обръщението „О, безразсъдни галатяни“ не е доказателство, че Павел говорил на една конкретна етническа група с галски произход в северна Галатия. (Га 3:1) По–скоро той упреквал определени хора в сборовете, че са се повлияли от поддръжниците на юдаизма сред тях — юдеи, които се опитвали да установят своя праведност чрез Моисеевия закон вместо праведността „въз основа на вяра“, възможна чрез новия договор. (2:15 — 3:14; 4:9, 10) „Сборовете в Галатия“ (1:2), до които пишел Павел, били съставени от юдеи и хора от друга народност, като вторите включвали обрязани прозелити и необрязани езичници, някои от които несъмнено имали келтски корени. (Де 13:14, 43; 16:1; Га 5:2) Всички били наричани галатяни, защото живеели в областта Галатия. Цялото писмо показва, че Павел пишел на християните в южната част на римската провинция, които познавал добре, а не на напълно непознати в северната част, в която очевидно никога не бил ходил.