Опознай Йехова чрез неговото Слово

„А това е вечен живот — да познаят тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, когото си изпратил.“ — ЙОАН 17:3.

 1, 2. (а) Какво е значението на „познавам“ и „познание“, както са използувани в Писанията? (б) Какви примери изясняват това значение?

ДА ПОЗНАВАШ някого просто като познат, или да познаваш нещо само повърхностно не отговаря в пълна степен на значението на думите „познавам“ и „познание“, както са използувани в Писанията. В Библията това включва „акта на познаване чрез опит“, познание, което изразява „отношение на доверие между личностите“. (The New International Dictionary of New Testament Theology [„Нов международен речник на теологията на Новия завет“]) Това включва опознаването на Йехова, като се вземат предвид негови конкретни действия, като например многото случаи в книгата на Езекиил, когато Бог изпълнява присъдите си над злосторниците, заявявайки: ‘И вие ще трябва да познаете, че аз съм Йехова.’ — Езекиил 38:23, NW.

² Разнообразието от начини, по които е възможно да бъдат употребени „познавам“ и „познание“, могат да бъдат изяснени с няколко примера. На множеството хора, твърдящи, че са действували в негово име, Исус казал: „Аз никога не съм ви познавал.“ (Матей 7:23) Втори Коринтяни 5:21 казва, че Христос „не е знаел грях“. Това не означава, че той не е бил наясно с това какво е грях, а че лично той не е имал нищо общо с греха. Подобно на това, когато Исус казал: „А това е вечен живот — да познаят тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, когото си изпратил,“ — това включвало много повече, отколкото просто да знаеш нещо за Бога и Христос. — Сравни Матей 7:21.

 3. Какво показва, че Йехова проявява един идентифициращ белег на истинския Бог?

³ Много от качествата на Йехова могат да бъдат опознати чрез неговото Слово, Библията. Едно от тях е неговата способност да пророкува с точност. Това е белег на истинския Бог: „Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; обяснете предишното, кажете какво е било, та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му. Или известете ни бъдещето, известете какво има да стане изпосле, за да познаем, че сте богове.“ (Исаия 41:22, 23) В своето Слово Йехова казва първоначалните неща относно създаването на земята и живота върху нея. Той казал много време предварително неща, които щели да се случат по–късно и които наистина станали. Дори и сега той ‘ни известява какво трябва да стане’, особено нещата, които ще се случат в тези „последни дни“. — 2 Тимотей 3:1–5, 13; Битие 1:1–30; Исаия 53:1–12; Даниил 8:3–12, 20–25; Матей 24:3–21; Откровение 6:1–8; 11:18.

 4. Как Йехова използувал своето качество сила, и как ще го използува в бъдеще?

⁴ Друго качество на Йехова е силата. То е очевидно в небесата, където звездите, действуващи като огромни термоядрени реактори, изливат светлина и топлина. Когато бунтовните хора или ангели отправят предизвикателство към върховенството на Йехова, той използува своята сила като „силен воевател“, защищавайки своето добро име и праведните си стандарти. В такива случаи той не се колебае да освобождава силата си по унищожителен начин, както например при Потопа от времето на Ной, при унищожението на Содом и Гомор и при избавлението на Израел през Червено море. (Изход 15:3–7; Битие 7:11, 12, 24; 19:24, 25) Скоро Йехова ще използува силата си, за да „смаже Сатан под нозете ви“. —Римляни 16:20.

 5. Освен своята сила, какво друго качество още притежава Йехова?

⁵ Но въпреки цялата тази безгранична сила, налице е смиреност. Псалм 18:35, 36, NW казва: „Твоята собствена смиреност ще ме направи велик. Ти ще направиш място, достатъчно за стъпките ми под мене.“ Смиреността на Бога му позволява да „се снизхождава да преглежда небето и земята, [да] въздига сиромаха от пръстта“. — Псалм 113:6, 7.

 6. Кое качество на Йехова е животоспасяващо?

⁶ Милостта на Йехова в отношенията му с човека е животоспасяваща. Каква милост била проявена спрямо Манасия, когато му било простено, макар че извършил ужасни и отвратителни неща! Йехова казва: „И когато кажа на нечестивия: ‘Непременно ще умреш’; а той се върне от греха си и постъпи законно и праведно, ни един от греховете, които е извършил, няма да се помни против него; той е постъпил законно и правилно; непременно ще живее.“ (Езекиил 33:14, 16; 2 Летописи 33:1–6, 10–13) Исус отразявал личността на Йехова, когато подканял да се прощава седемдесет пъти по седем, и дори седем пъти в един ден! — Псалм 103:8–14; Матей 18:21, 22; Лука 17:4.

Бог, който изпитва чувства

 7. По какво Йехова се различава от гръцките богове, и каква скъпоценна привилегия е открита пред нас?

⁷ Гръцките философи, като например епикурейците, вярвали в богове, но ги смятали за намиращи се твърде далеч от земята, за да проявяват какъвто и да било интерес спрямо човека, или да бъдат засегнати от неговите чувства. Колко различни са взаимоотношенията между Йехова и неговите верни свидетели! „Йехова намира удоволствие в народа си.“ (Псалм 149:4, NW) Злите хора преди Потопа Го накарали да изпита съжаление и да „се огорчи в сърцето си“. Чрез своята невярност Израел причинил болка и мъка на Йехова. Чрез своето непокорство християните могат да оскърбят духа на Йехова; обаче чрез своята вярност, те могат да Му донесат радост. Колко поразителна е мисълта, че малкият човек на земята може да донесе болка или радост на Създателя на вселената! С оглед на всичко онова, което той прави за нас, колко е прекрасно, че имаме скъпоценната привилегия да му доставяме удоволствие! — Битие 6:6; Псалм 78:40, 41; Притчи 27:11; Исаия 63:10; Ефесяни 4:30.

 8. Как Авраам използувал своята свобода на изказа спрямо Йехова?

⁸ Божието Слово показва, че любовта на Йехова ни оставя голяма „свобода на изказа“. (1 Йоан 4:17, NW) Обърни внимание на случая с Авраам, когато Йехова дошъл да унищожи Содом. Авраам казал на Йехова: „Ще погубиш ли праведния с нечестивия? Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? . . . Далеч от тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?“ Само какви думи казал той на Бога! Но въпреки това Йехова се съгласил да запази Содом, ако там имало 50 праведника. Авраам продължил и намалил цифрата от 50 на 20. Той се опасявал да не би да е прекалено настойчив. И казал: „Да не се разгневи [Йехова — NW] и аз ще продумам пак, само тоя път! Може да се намерят там десет.“ И отново Йехова потвърждава: „Заради десетте няма да го погубя.“ — Битие 18:23–33.

 9. Защо Йехова позволил на Авраам да говори по начина, по който той говорел, и какво можем да научим ние от това?

⁹ Защо Йехова позволил на Авраам такава свобода на изказа, за да говори той по такъв начин? Първо, Йехова бил наясно с чувствата, които смущавали Авраам. Той знаел, че племенникът на Авраам, Лот, живеел в Содом, и Авраам бил загрижен за неговата сигурност. Освен това Авраам бил приятел на Бога. (Яков 2:23) Когато някой ни говори развълнувано и не твърде меко, дали се опитваме да разберем какви чувства се крият зад думите му, съобразявайки се със състоянието му, особено ако това е приятел, който се намира под някакъв емоционален натиск? Нима не е успокояващо да знаем, че Йехова ще се отнесе с разбиране, когато използуваме свобода на изказа, както се отнесъл към Авраам?

10. Как свободата на изказа ни помага в молитвата?

¹⁰ Особено когато се обръщаме към него като към „Онзи, който чува молитва“, ние се стремим към тази свобода на изказа, за да излеем душата си пред него, когато сме много притеснени и емоционално объркани. (Псалм 51:17; 65:2, 3) Дори и тогава, когато думите ни изоставят, „самият дух ходатайствува в нашите неизговорими стенания“, и Йехова слуша. Той може да знае всички наши мисли: „[Ти] разбираш помислите ми отдалеч . . . Докато думата не е още на езика ми, ето, [Йехова — NW], ти я знаеш цяла.“ Но въпреки това ние трябва да продължаваме да питаме, да търсим, да чукаме. — Римляни 8:26; Псалм 139:2, 4; Матей 7:7, 8.

11. От какво личи, че Йехова наистина се грижи за нас?

¹¹ Йехова се грижи. Той осигурява всичко необходимо за живота, който е създал. „Очите на всички гледат към тебе; и ти им даваш храна навреме. Отваряш ръката си и удовлетворяваш желанието на всичко живо.“ (Псалм 145:15, 16) Ние сме поканени да видим как той храни птиците в храсталака. Да видим кремовете в полето — колко красиво ги облича той. Исус прибавил, че Бог ще направи много повече за нас, отколкото за тях. Тогава защо трябва да се безпокоим? (Второзаконие 32:10; Матей 6:26–32; 10:29–31) Първи Петър 5:7 ви кани: „И всяка ваша грижа възложете на Него, защото той се грижи за вас“.

„Точният образ на самата Му същност“

12, 13. В добавка на това, че можем да видим Йехова чрез творението му и чрез неговите дела, записани в Библията, как още можем да го видим и чуем?

¹² Ние можем да видим Йехова Бог чрез неговото творение; ние можем да го видим, като четем за делата му в Библията; ние можем да го видим също така и чрез думите и делата, записани във връзка с Исус Христос. Самият Исус казал това в Йоан 12:45: „Който гледа мене, гледа Онзи, който ме е пратил.“ И още веднъж в Йоан 14:9: „Който е видял мене, видял е Отца.“ Колосяни 1:15 казва: „[Исус] е образ на невидимия Бог.“ Евреи 1:3 заявява: „[Исус е] сияние на [божията] слава и отпечатък на Неговото същество [точният образ на самата Му същност — NW].“

¹³ Йехова изпратил своя Син не само за да осигури откуп, но и за да даде пример, който да бъде наподобяван, както с думи, така и с дела. Исус говорел божиите думи. Той казал в Йоан 12:50: „Това, което говоря, говоря го така, както ми е казал Отец.“ Той не вършел своето, но вършел нещата, които Бог му казал да върши. В Йоан 5:30 той казал: „Аз не мога да върша нищо от себе си.“ — Йоан 6:38.

14. (а) Какво видял Исус, което го накарало да изпита жал? (б) Защо Исусовият начин на говорене карал хората да се стичат при него, за да го чуят?

¹⁴ Исус видял хора, болни от проказа, недъгави, глухи, слепи и обладани от демони, а също и такива, които оплаквали своите мъртви близки. Подтикнат от жал, той лекувал болните и възкресявал мъртвите. Той видял множествата, отрудени и объркани в духовно отношение, и започнал да ги учи на много неща. Той поучавал не само с правилни думи, но и с мили думи, идващи от сърцето му, които отивали направо в сърцата на другите — нещо, което ги привличало към него, което ги довеждало отрано в храма, за да го слушат, карало ги да го следват и слушат продължително време, да го слушат с удоволствие. Те се стичали, за да го чуят, казвайки, че ‘никога човек не е говорил така, както тоя човек’. Те били смаяни от неговия начин на поучаване. (Йоан 7:46; Матей 7:28, 29; Марко 11:18; 12:37; Лука 4:22; 19:48; 21:38) И когато неприятелите му се опитвали да го впримчат с въпроси, той ги поставял на място, и те млъквали. — Матей 22:41–46; Марко 12:34; Лука 20:40.

15. Коя била централната тема на Исусовото проповядване, и до каква степен той включвал другите в разпространението ѝ?

¹⁵ Той прогласил, че ‘небесното Царство е наближило’ и подканил слушателите си да продължават ‘да търсят първо Царството’. Той изпратил и други да проповядват, че ‘небесното Царство е наближило’, да правят ‘ученици от хора от всичките народи’, да бъдат свидетели на Христос ‘до края на земята’. Днес над четири и половина милиона Свидетели на Йехова крачат в стъпките му, вършейки тези неща. — Матей 4:17; 6:33; 10:7; 28:19; Деяния 1:8.

16. Как качеството на Йехова любов било поставено на сурово изпитание, но какво постигнало то за човечеството?

¹⁶ „Бог е любов“ — ни се казва в 1 Йоан 4:8. Това изключително негово качество било подложено на възможно най–мъчителното изпитание, когато той изпратил своя единороден Син на земята да умре. Мъките, които понесъл този любим Син, както и молбите, които той отправил към своя небесен Баща, трябва да са стрували много на Йехова, макар и Исус да доказал лъжливостта на Сатановото предизвикателство, че Йехова не може да има на земята хора, които да устоят твърдо в своята лоялност към Него по време на тежко изпитание. Ние трябва също така да ценим значимостта на Исусовата жертва, защото Бог го изпратил тук да умре за нас. (Йоан 3:16) Това не била лесна, бърза смърт. За да разберем по–добре цената, която това струвало както на Бога, така и на Исус, и по този начин да оценим значимостта на тяхната жертва за нас, нека изследваме библейското повествование за събитията.

17–19. Как Исус описал изпитанието, което го очаквало?

¹⁷ Най–малко четири пъти Исус описал пред апостолите си какво го очаква. Само няколко дни преди това да стане, той казал: „Ето, ние възлизаме за Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като го осъдят на смърт, ще го предадат на езичниците; и ще му се поругаят, и ще го заплюват, ще го бият и ще го убият.“ — Марко 10:33, 34.

¹⁸ Исус усещал напрежението на онова, което щяло да стане, знаейки ужасите на римското бичуване. Кожените ивици на камшиците, използувани за бичуване, имали закрепени по себе си парченца от метал и овчи кости; с напредването на бичуването, гърбът и краката се превръщали в ивици кървяща плът. Месеци преди това Исус показал емоционалния стрес, който бъдещото изпитание му причинявало, като казал записаното в Лука 12:50: „Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам, докато се извърши!“

¹⁹ Напрежението растяло с наближаването на времето. Исус говорел за това на своя небесен Баща: „Сега душата ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави ме от тоя час. Но затова дойдох на тоя час.“ (Йоан 12:27) Как ли тази молба на първородния му Син е развълнувала Йехова! В Гетсимания, часове преди смъртта си, Исус станал много угрижен и казал на Петър, Яков и Йоан: „Душата ми е прескръбна до смърт.“ Минути след това той изрекъл последната си молитва по този повод към Йехова: „‘Отче, ако щеш, отмини ме с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.’ И като беше на мъка, молеше се по–усърдно; и потта му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.“ (Матей 26:38; Лука 22:42, 44) Това може да е било явление, познато в медицината като хематидрозис. То е рядко явление, но може да се случи при силно емоционално напрежение.

20. Какво помогнало на Исус да премине през своето изпитание?

²⁰ Относно това време в Гетсимания, Евреи 5:7 казва: „Тоя Христос в дните на плътта си, като принесе със силен вик и със сълзи, молитви и молби на този, който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението си [богоугодния си страх — NW].“ Но след като той не бил избавен от смъртта от „този, който можеше да го избави от смърт“, тогава в какъв смисъл молитвата му била послушана? Лука 22:43 отговаря: „И яви му се ангел от небето и го укрепяваше.“ Молитвата била послушана, като ангелът, когото Йехова изпратил, укрепил Исус да може да понесе изпитанието.

21. (а) Какво показва, че Исус излязъл от изпитанието победител? (б) Когато нашите изпитания се засилят, какво бихме искали да можем да кажем?

²¹ Това личи от изхода на ситуацията. Когато вътрешната борба била преминала, той се върнал при Петър, Яков и Йоан, и казал: „Станете, да вървим.“ (Марко 14:42) Всъщност той казал: ‘Да вървим, за да бъда предаден с целувка, да бъда арестуван от тълпата, да бъда съден незаконно, да бъда осъден неправилно. Да вървим, за да бъда подиграван, оплют, бичуван и прикован на мъченически стълб.’ Той висял там шест часа, в жестоки болки, устоявайки докрая. Умирайки, той извикал триумфално: „Постигнато е!“ (Йоан 19:30, NW) Той останал непоколебим и доказал своята лоялност в поддържането на върховенството на Йехова. Той постигнал всичко, което Йехова го изпратил да свърши на земята. Дали когато умираме, или когато връхлети Армагедон, ние ще сме в състояние да кажем относно задачата, дадена ни от Йехова: „Постигнато е“?

22. Какво показва степента на разпространението на знанието за Йехова?

²² Във всеки случай можем да бъдем сигурни, че през бързо наближаващото време, определено от Йехова, със сигурност цялата земя „ще се изпълни със знание за [Йехова — NW], както водите покриват дъното на морето“. — Исаия 11:9.

Спомняш ли си?

◻ Какво означава да познаваш и да имаш познание?

◻ Как милостта и способността на Йехова да прощава са ни показани чрез неговото Слово?

◻ Как Авраам използувал свобода на изказа спрямо Йехова?

◻ Защо можем да гледаме към Исус и да видим у него качествата на Йехова?