Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
2–8 СЕПТЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 7, 8
„Свещеник завинаги подобно на Мелхиседек“
it-2-E 366
Мелхиседек
Цар на древния град Салим и „свещеник на Всевишния Бог“ Йехова. (Би 14:18, 22) Той е първият свещеник, споменат в Писанието; заемал тази позиция някъде преди 1933 г. пр.н.е. Тъй като Мелхиседек бил цар на Салим, което означава „мир“, апостол Павел го нарича „цар на мира“ и въз основа на името му — „цар на праведността“. (Ев 7:1, 2) Смята се, че от древния Салим води началото си построеният по–късно Йерусалим. Името „Салим“ се съдържа в названието „Йерусалим“ и понякога се използва вместо него. (Пс 76:2)
След като победил Ходологомор и съюзниците му, Аврам (Авраам) отишъл в долината Сави, или „Долината на царя“. Там Мелхиседек „изнесъл хляб и вино“ и благословил Авраам с думите: „Нека Аврам бъде благословен от Всевишния Бог, от Създателя на небето и земята! И нека бъде благословен Всевишният Бог, който предаде враговете ти в твоите ръце!“ Тогава Авраам дал на царя свещеник „десятък от всичко, което имал“, тоест от „най–доброто от плячката“, взета при победата над съюзените царе. (Би 14:17–20; Ев 7:4)
it-2-E 367, абз. 4
Мелхиседек
В какъв смисъл „дните [на Мелхиседек] нямат начало, а животът му няма край“?
Павел посочил забележителен факт относно Мелхиседек, като казал: „Понеже е без баща, без майка, без родословие и дните му нямат начало, а животът му няма край, но е направен да прилича на Божия син, той остава свещеник завинаги.“ (Ев 7:3) Като останалите хора Мелхиседек се родил и умрял. Но в Писанието не се споменават имената на баща му и майка му, нито родословието и потомците му и няма информация за началото и края на живота му. Затова Мелхиседек е подходящ предобраз на Исус Христос, чието свещенство няма край. Както свещеникът Мелхиседек няма записан предшественик и наследник, така и преди Христос не е имало първосвещеник, подобен на него, и Библията казва, че след него няма да има друг. Освен това, макар че Исус бил от племето на Юда и родословната линия на Давид, свещенството му не зависи от плътското му потекло, нито благодарение на него той е станал и свещеник, и цар. Получил е всичко това заради клетвата на Йехова.
it-2-E 366
Мелхиседек
Първообраз на Христовото свещенство. В значимо месианско пророчество Йехова се заклева на Давидовия „Господар“: „Ти си свещеник до безпределни времена подобно на Мелхиседек!“ (Пс 110:1, 4) Този вдъхновен псалм давал основание на евреите да смятат, че обещаният Месия ще бъде едновременно и свещеник, и цар. В писмото си до евреите апостол Павел разсял всяко съмнение коя е предсказаната личност, като говорил за Исус, който „станал първосвещеник завинаги подобно на Мелхиседек“. (Ев 6:20; 5:10)
it-1-E 1113, абз. 4–5
Първосвещенството на Исус Христос. Библейската книга Евреи посочва, че от възкресението и възнасянето си на небесата Исус Христос е „първосвещеник завинаги подобно на Мелхиседек“. (Ев 6:20; 7:17, 21) За да опише величието на Христовото свещенство и превъзходството му над Аароновото, писателят посочва, че Мелхиседек бил едновременно цар и свещеник, назначен от Всевишния Бог, а не по наследство. Христос Исус, който не бил от племето на Леви, а от племето на Юда и родословието на Давид, не наследил службата си от Аарон, а бил назначен директно от Бога подобно на Мелхиседек. (Ев 5:10) Освен че е назначен за небесен Цар Свещеник въз основа на обещанието в Псалм 110:4 „Йехова се закле и няма да съжали за думите си: ‘Ти си свещеник до безпределни времена подобно на Мелхиседек!’“, Христос има царска власт и като потомък на Давид. В този случай той става наследник на царската власт, обещана според договора с Давид. (2Ца 7:11–16) Така че като Мелхиседек той изпълнява длъжността както на цар, така и на свещеник.
Превъзходството на Христос като първосвещеник се вижда и по друг начин: Леви, родоначалникът на юдейското свещенство, един вид дал десятък на Мелхиседек, понеже още бил „в слабините на“ Авраам, когато той дал десятък на царя свещеник на Салим. В този смисъл Леви бил също и благословен от Мелхиседек, а по принцип по–нисшият е благославян от онзи, който го превъзхожда. (Ев 7:4–10, бел. под линия) Апостолът също обръща внимание, че фактът, че Мелхиседек е „без баща, без майка, без родословие и дните му нямат начало, а животът му няма край“, представя вечното свещенство на Исус Христос, който бил възкресен за „неунищожим живот“. (Ев 7:3, 15–17)
Да търсим духовни бисери
Жертви, които били угодни на Бога
11 „Всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви“ — казва апостол Павел. (Евреи 8:3) Обърни внимание, че Павел разделя приносите, правени от първосвещеника в древния Израил, на два вида — „дарове“ и „жертви“, или ‘жертви за грях’. (Евреи 5:1) Хората обикновено принасят дарове, за да изразят чувствата и благодарността си, както и за да започнат приятелство, да получат благоволение, или одобрение. (Битие 32:20; Притчи 18:16) По подобен начин на много от приносите, постановени от Закона, може да се гледа като на „дарове“, направени за Бога, за да бъде получено неговото одобрение и благоволение. Ако бил престъпен Законът, било изисквано обезщетение посредством принасяне на ‘жертви за грях’. В Петокнижието, особено в книгите Изход, Левит и Числа, се намира обширна информация относно различните видове жертви и приноси. За нас може да бъде истинско предизвикателство да разберем и запомним всички подробности, но си заслужава да обърнем внимание на някои основни мисли във връзка с приносите.
it-1-E 523, абз. 5
Договор
Как договорът на Закона станал „отживял“?
В известен смисъл обаче договорът на Закона станал „отживял“, когато Бог чрез пророк Йеремия обявил, че ще има нов договор. (Йер 31:31–34; Ев 8:13) През 33 г. договорът на Закона бил отменен въз основа на Христовата смърт на мъченически стълб (Кол 2:14) и заменен от новия договор. (Ев 7:12; 9:15; Де 2:1–4)
9–15 СЕПТЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 9, 10
„Сянка на бъдещите благословии“
it-1-E 862
Прошка
Според Божия закон, даден на израилския народ, за да получи прошка, човек, който е съгрешил против Бога или свой ближен, трябвало първо да поправи стореното съгласно предписанията на Закона и след това, в повечето случаи, да принесе принос с кръв пред Йехова. (Ле 5:5 — 6:7) Затова и Павел посочва следния принцип: „Да, според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма прошка.“ (Ев 9:22) В действителност обаче кръвта от животинските жертви не можела да премахне греховете и напълно да изчисти съвестта на човек. (Ев 10:1–4; 9:9, 13, 14) Но предсказаният нов договор отворил пътя към истинската прошка въз основа на изкупителната жертва на Исус Христос. (Йер 31:33, 34; Мт 26:28; 1Ко 11:25; Еф 1:7) Още докато бил на земята, Исус показал, че има властта да прощава грехове, като излекувал един парализиран мъж. (Мт 9:2–7)
cf-E 183, абз. 4
„Продължавай да ме следваш“
4 Библията не разкрива нищо за връщането на Исус на небето, посрещането му и радостната среща с Баща му, но предварително казала какво щяло да стане там малко след това. Повече от 15 века юдеите редовно ставали свидетели на свят обред. На определен ден всяка година, Деня на изкуплението, първосвещеникът влизал в Най–святото отделение на храма, за да поръси кръвта от жертвите пред ковчега на договора. В този ден първосвещеникът представял Месията. Исус изпълнил пророческото значение на обреда веднъж завинаги, когато се върнал на небето. Там той влязъл във величественото присъствие на Йехова — най–святото място във Вселената — и представил пред Баща си стойността на своята изкупителна жертва. (Евреи 9:11, 12, 24) Приел ли я Йехова?
it-2-E 602–603
Съвършенство
Съвършенството на Моисеевия закон. Наред с другите неща, Законът, даден на Израил чрез Моисей, предвиждал установяването на свещенство и принасянето на различни животински жертви. Макар че бил от Бога и следователно бил съвършен, Законът, а също и свещенството и жертвите не правели съвършени подчинените на Закона, както посочва апостолът. (Ев 7:11, 19; 10:1) Вместо да донесе свобода от греха и смъртта, Законът всъщност направил греха по–явен. (Ри 3:20; 7:7–13) Все пак тези уредби от Бога изпълнили целта си; Законът, действайки като „възпитател“, довел хората до Христос и бил съвършена „сянка на бъдещите благословии“. (Га 3:19–25; Ев 10:1) Следователно, когато казал, че освобождението от греха „не можело да стане чрез Закона“, който бил „слаб заради плътта“ (Ри 8:3), Павел очевидно имал предвид неспособността на несъвършения юдейски първосвещеник (който бил назначен от Закона да отговаря за принасянето на жертвите и влизал в Най–святото в Деня на изкуплението с кръвта от жертвите) „да даде пълно спасение“ на тези, на които служил, както се обяснява в Евреи 7:11, 18–28. Въпреки че запазвали чистата позиция на хората пред Бога, жертвоприношенията чрез Аароновото свещенство не ги освобождавали напълно или съвършено от съзнанието, че са грешни. Апостолът има предвид това, като казва, че изкупителните жертви „не могат да направят съвършени онези, които се покланят на Бога“, тоест да им дадат „съвършено чиста съвест“. (Ев 10:1–4; сравни Ев 9:9) Първосвещеникът не можел да плати цената за истинското изкупуване от греха. Това постига единствено вечната свещеническа служба на Христос и жертвата му. (Ев 9:14; 10:12–22)
Да търсим духовни бисери
w92-E 1/3 31, абз. 4–6
Въпроси на читатели
Павел споменал, че за да влязат в сила договорите между Бога и хората, е нужна смърт. Договорът на Закона е пример за това. Моисей бил неговият посредник — този, който трябвало да сключи споразумението между Бога и физическия Израил. Следователно Моисей имал ключова роля и именно той общувал с израилтяните при сключването на договора. Така че Моисей може да се смята за човекът, сключил установения от Йехова договор на Закона. Но трябвало ли да пролее собствената си кръв, за да влезе договорът в сила? Не. Вместо това били принесени в жертва животни и тяхната кръв замествала Моисеевата. (Евреи 9:18–22)
Какво да кажем за новия договор между Йехова и духовния Израил? Исус Христос изпълнявал славната роля на Посредник между двете страни. Въпреки че договорът произлизал от Бога, сключването било поверено на Христос. Освен че бил Посредник, като човек на земята Исус общувал пряко с първите участници в този договор. (Лука 22:20, 28, 29) Той бил също годен да осигури жертвата за влизането му в сила. Не ставало въпрос за обикновена животинска жертва, а за съвършен човешки живот. Затова Павел могъл да каже, че Христос е човекът, сключил този нов договор. След като Христос влязъл „в самите небеса, за да застане ... пред лицето на Бога за нас“, новият договор станал валиден. (Евреи 9:12–14, 24)
Говорейки за Моисей и Исус като за хората, сключили договорите, Павел нямал предвид, че те са ги установили. По–скоро тези двама души били пряко ангажирани като посредници в осъществяването на въпросните споразумения. И във всеки от случаите била нужна смърт — на животни в замяна на Моисей и на самия Исус, който дал живота си за участниците в новия договор.
it-1-E 249–250
Покръстване
Лука казва, че при покръстването си Исус се молил. (Лу 3:21) Писателят на Писмото до евреите пък казва, че когато Исус Христос „влязъл в света“ (не когато се родил и не можел да чете и да изрече тези думи, а когато се покръстил и започнал службата си), казал в съгласие с Псалм 40:6–8 (LXX): „Ти не искаше жертви и приноси, но ми приготви тяло. ... Ето, дойдох (в свитъка на книгата е записано за мене) да изпълнявам волята ти, о, Боже.“ (Ев 10:5–9) Исус се родил в юдейския народ, с който Бог бил сключил договора на Закона. (Из 19:5–8; Га 4:4) Следователно, когато отишъл при Йоан да се покръсти, Исус вече бил в договорни отношения с Йехова Бог. Значи в случая той направил повече, отколкото Законът изисквал от него. Той се представил пред Баща си Йехова да върши „волята му“ във връзка с принасянето на собственото си „приготвено“ тяло и с отмяната на животинските жертви, постановени от Закона. Апостол Павел казва: „Именно според тази ‘воля’ ние сме осветени посредством принасянето на тялото на Исус Христос веднъж завинаги.“ (Ев 10:10) Волята на Бащата за Исус включвала също той да проповядва за Царството и Исус се представил и за тази служба. (Лу 4:43; 17:20, 21) Йехова приел и признал готовността на Сина си, като го помазал със свети дух и казал: „Ти си моят любим Син. Аз те одобрявам.“ (Мр 1:9–11; Лу 3:21–23; Мт 3:13–17)
16–22 СЕПТЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 11
„Колко важна е вярата“
Проявявай вяра в обещанията на Йехова
6 Библейското определение за вярата се намира в Евреи 11:1. (Прочети.) Вярата е: 1) „увереното очакване на онова, за което се надяваме“ — например на обещаните бъдещи събития, които все още не са станали, като премахването на злото и идването на новия свят; 2) „ясното доказателство за действителни неща, които не се виждат“, като Йехова Бог, Исус Христос, ангелите и дейността на небесното Царство. (Евр. 11:3) Как показваме, че надеждата ни е жива и че вярваме в невидимите неща, за които се говори в Божието Слово? С думите и делата си. Без тях вярата ни би била непълна.
Йехова „възнаграждава онези, които усърдно го търсят“
Какво е необходимо, за да сме угодни на Йехова? „Без вяра не е възможно да бъдеш угоден на Бога“ — пише Павел. Той не казва, че е трудно да сме угодни на Бога без вяра, а че това е невъзможно. С други думи, вярата е изключително важна, за да се радваме на Божието одобрение.
Но за каква вяра става въпрос? Необходимо е вярата ни в Бога да включва две неща. Първо, ‘трябва да вярваме, че Бог съществува’. Наистина, как бихме могли да сме угодни на Бога, ако се съмняваме в неговото съществуване? Искрената вяра обаче включва нещо повече, което личи от факта, че дори демоните вярват в съществуването на Бога. (Яков 2:19) Вярата ни в Йехова трябва да ни подтиква към действие, а именно да живеем по начин, който му е угоден. (Яков 2:20, 26)
Второ, ‘трябва да вярваме, че Бог възнаграждава онези, които усърдно го търсят’. Човек с такава вяра е напълно убеден, че усилията му да живее по начин, който е угоден на Бога, не са напразни. (1 Коринтяни 15:58) Как бихме могли да сме угодни на Бога, ако се съмняваме в способността или желанието му да ни възнагради? (Яков 1:17; 1 Петър 5:7) Всеки, който смята, че той не се интересува от нас и че не е щедър и признателен, не познава Бога, за когото се говори в Библията.
Кого възнаграждава Йехова? „Онези, които усърдно го търсят“ — пише Павел. В един справочник за преводачи на Библията се отбелязва, че гръцката дума, предадена като „търся усърдно“, не означава „опитвам се да намеря“, а по–скоро — приближавам се до Бога, „като му служа“. В друг справочник се обяснява, че гръцкият глагол е във форма, която показва необходимостта от целенасочени усилия. Наистина, Йехова възнаграждава онези, чиято вяра ги подтиква да му служат пламенно и от сърце. (Матей 22:37)
Укрепвай вярата си в онова, за което се надяваш
10 В 11 глава на Евреи апостол Павел описва изпитанията и на много други Божии служители, които не назовава по име. Например той споменава верни жени, които загубили синовете си, но по–късно ги приели чрез възкресение. След това споменава някои, които, „за да получат по–добро възкресение“, не приемали „да бъдат освободени чрез какъвто и да било откуп“. (Евр. 11:35) Не знаем кого имал предвид Павел, но например Навутей и Захария били убити с камъни, защото били послушни на Бога и вършили волята му. (3 Царе 21:3, 15; 2 Лет. 24:20, 21) Даниил и приятелите му явно имали възможност „да бъдат освободени“, като направят компромис. Но благодарение на вярата си в Божията сила те, така да се каже, затворили „устите на лъвове“ и възпрели „силата на огъня“. (Евр. 11:33, 34; Дан. 3:16–18, 20, 28; 6:13, 16, 21–23)
11 Заради вярата си пророци като Михаия и Йеремия били „подложени на изпитания чрез подигравки ... и затвор“. Други като Илия „бродели из пустините, планините, пещерите и земните кухини“. Всички те издържали, защото уверено очаквали „онова, за което се надявали“. (Евр. 11:1, 36–38; 3 Царе 18:13; 22:24–27; Йер. 20:1, 2; 28:10, 11; 32:2)
Да търсим духовни бисери
it-1-E 804, абз. 5
Вяра
Древни примери на вяра. Вярата на всеки от „големия облак свидетели“, споменат от Павел (Ев 12:1), имала здрава основа. Например Авел безспорно знаел Божието обещание за „потомството“, което ще смаже главата на „змията“. Виждал също ясни доказателства за изпълнението на присъдата на Йехова над родителите му в Едем. Извън градината Адам и семейството му ядели хляб с пот на челото, защото земята била проклета и раждала тръни и бодили. Вероятно Авел виждал, че майка му копнее за баща му, а той властва над нея. Тя несъмнено споменавала болката от раждането. А входът на Едемската градина бил пазен от херувимите и меча с огненото острие. (Би 3:14–19, 24) Всичко това било „ясно доказателство“ за Авел, че спасението на света ще дойде чрез обещаното потомство. Ето защо, подтикнат от вяра, той „принесъл на Бога жертва“ с по–голяма стойност от жертвата на Каин. (Ев 11:1, 4)
Той бил „угоден на Бога“
Тогава в какъв смисъл Енох бил „пренесен“, за да не „види смърт“? Йехова вероятно милостиво прекратил живота на Енох, като му спестил болките на смъртта. Но Енох първо получил „свидетелството, че е бил угоден на Бога“. Как? Изглежда, точно преди смъртта на Енох Бог му показал видение, може би на бъдещия земен рай. С този ясен знак за одобрението на Йехова Енох заспал в смъртта. Говорейки за други верни мъже и жени, апостол Павел посочил: „Всички тези хора умряха, притежавайки вяра.“ (Евреи 11:13) След това враговете му сигурно търсели тялото му, но то „не можело да бъде намерено“, вероятно защото Йехова го премахнал, за да не го осквернят или да го използват за фалшивата религия.
23–29 СЕПТЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЕВРЕИ 12, 13
„Порицанието — доказателство за любовта на Йехова“
Да не гледаме към „нещата зад себе си“
18 Болезнен съвет. Какво да кажем, ако имаме склонността да си припомняме с негодувание някой съвет, който сме получили? Това може да е не само болезнено, но и изтощително, и да ни накара ‘да унием’. (Евр. 12:5) Независимо дали омаловажаваме съвета, като го отхвърляме, или униваме, защото го приемаме и след това се предаваме, резултатът е същият — не позволяваме на съвета да ни донесе полза и да ни подобри. Колко по–мъдро би било да следваме думите на Соломон: „Дръж здраво поуката, не я оставяй. Пази я, защото тя е животът ти.“ (Пр. 4:13) Подобно на шофьор, който спазва пътните знаци и така не се отклонява от пътя, нека да приемаме съветите, да ги прилагаме и да продължаваме напред. (Пр. 4:26, 27; прочети Евреи 12:12, 13.)
„Когато се молите, казвайте: ‘Татко’“
Един любещ баща поправя децата си, защото е загрижен какви личности ще станат. (Ефесяни 6:4) Той може да е строг, но никога не е груб в дисциплинирането на децата си. По подобен начин нашият небесен Баща може понякога да сметне за необходимо да ни поправи. Но Бог винаги ни поправя любещо, а не по груб начин. Като своя Баща Исус никога не бил груб дори когато учениците му не откликвали веднага на поправянето, от което се нуждаели. (Матей 20:20–28; Лука 22:24–30)
„Слушайте поука и станете мъдри“
18 Макар че поправянето може да е болезнено, има нещо, което причинява дори по–голяма болка — вредата от отхвърлянето на поправянето. (Евр. 12:11) Да разгледаме два примера — Каин и цар Седекия. Когато видял, че Каин мрази Авел и иска да го убие, Бог го предупредил: „Защо пламна от силен гняв и защо лицето ти се намръщи? Няма ли да бъдеш приет благосклонно, ако започнеш да вършиш добро? Но ако не започнеш да вършиш добро, то грехът се е притаил на прага и те дебне. А ти ще го победиш ли?“ (Бит. 4:6, 7) Каин не послушал Бога и извършил грях. Само каква ненужна болка и страдания си причинил! (Бит. 4:11, 12) Ако бил приел поправянето, болката едва ли щяла да е толкова голяма.
it-1-E 629
Порицание
Нещата, които Йехова допуска да се случват на служителите му във вид на преследване, могат да служат за поправяне, или обучение, донасящо желан плод — праведен живот, на който човек се радва в мир след края на изпитанието. (Ев 12:4–11) Дори Синът на Бога бил подготвен да проявява състрадание и съчувствие като първосвещеник чрез страданията, които Баща му позволил да понесе. (Ев 4:15)
Да търсим духовни бисери
Да бягаме в състезанието с издръжливост
11 ‘Големият облак свидетели’ не били като зрители на състезанието, които искат да видят как любимият им атлет или отбор печели. Тези служители на Йехова били участници в състезанието, които пробягали разстоянието до финала. Въпреки че са починали, можем да гледаме на тях като на примери на опитни бегачи, които насърчават по–новите. Представи си, че участваш в състезание. Как ще се чувстваш, ако знаеш, че най–добрите бегачи те наблюдават и те насърчават да не спираш да бягаш? Несъмнено ще направиш всичко по силите си да стигнеш до финала. Следователно за християните от еврейски произход било важно да размишляват върху примера на ‘облака свидетели’ от древността. Така те можели да съберат смелост и ‘с издръжливост да бягат в състезанието’. Същото можем да правим и ние днес.
Принасяй жертви, удовлетворяващи Йехова
10 Следователно за евреите било необходимо да не се завличат „от разни странни учения“ на юдейството (Галатяни 5:1–6). Не чрез такива учения, а по–скоро ‘чрез Божията незаслужена добрина сърцето да се укрепва’, за да трае устойчиво в истината. Явно някои са спорели относно ястията и жертвите, тъй като Павел отбелязва, че не се укрепва сърцето „с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които са се водили по тях“. Духовните ползи произлизат от Божия преданост и признателност към откупа, а не от прекалени грижи относно яденето на някои храни и празнуването на особени дни (Римляни 14:5–9). Още повече, че в светлината на Христовата жертва, жертвите на левитите се оказали неефикасни (Евреи 9:9–14; 10:5–10).
30 СЕПТЕМВРИ — 6 ОКТОМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЯКОВ 1, 2
„Пътят към греха и смъртта“
Изкушението
Човек е изкушен, когато е привлечен от нещо, и то нещо погрешно. Например, докато пазаруваш, виждаш предмет, който много искаш. Идва ти наум да го откраднеш незабелязано. Но съвестта ти подсказва, че това е погрешно, затова бързо отхвърляш мисълта и продължаваш. В момента, в който устоиш, ставаш победител.
КАКВО КАЗВА БИБЛИЯТА
Ако нещо те изкушава, това не означава, че си лош човек. Библията признава, че всеки понякога е изкушаван. (1 Коринтяни 10:13) Но по–важното е какво правим в такъв момент. Някои се съсредоточават върху неподходящото желание и рано или късно го удовлетворяват. А други осъзнават, че е погрешно, и веднага го отхвърлят.
„Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание.“ (Яков 1:14)
Изкушението
Библията разкрива какво води до погрешни действия. В Яков 1:15 пише: „След като [погрешното] желание зачене, ражда грях.“ Както ако една жена е бременна, непременно ще роди, така и ние, ако постоянно мислим за нещо неподходящо, в даден момент непременно ще го извършим. Но не е необходимо да се превръщаме в роби на погрешните желания. Имаме силата да ги контролираме.
Да търсим духовни бисери
it-2-E 253–254
Светлина
Йехова е „Бащата на небесните светлини“. (Як 1:17) Той не само „кара слънцето да свети денем и нарежда на луната и звездите да светят нощем“ (Йер 31:35), но и е Източникът на духовно просветление. (2Ко 4:6) Неговият закон, съдебни решения и слово са светлина за онези, които се ръководят от тях. (Пс 43:3; 119:105; Пр 6:23; Иса 51:4) Псалмистът казал: „Благодарение на твоята светлина ние виждаме светлина.“ (Пс 36:9; сравни Пс 27:1; 43:3) Точно както слънчевата светлина става все по–ярка от разсъмване, „докато не настъпи пладне“, така и пътеката на праведните, осветена от Божията мъдрост, става все по–сияйна. (Пр 4:18) Като вървим по пътя, който ни показва Йехова, ходим в неговата светлина. (Иса 2:3–5) От друга страна, човек, който гледа на нещата по нечист или подъл начин, е в голяма духовна тъмнина. Както казал Исус: „Ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде тъмно. А щом светлината, която е в тебе, всъщност е тъмнина, то колко голяма е тази тъмнина!“ (Мт 6:23; сравни Вт 15:9; 28:54–57; Пр 28:22; 2Пе 2:14)
it-2-E 222, абз. 4
Закон
„Превъзходният закон“. Превъзходният закон, или „царственият закон“, с основание заема почетно място сред другите закони, регулиращи човешките отношения, подобно на един цар сред хората. (Як 2:8, бел. под линия) В основата на договора на Закона била любовта; „Обичай ближния си както себе си“ (превъзходният закон) била втората от заповедите, на които се крепели целият Закон и Пророците. (Мт 22:37–40) Макар и да не са подчинени на договора на Закона, в съгласие с новия договор християните са подчинени на закона на Царя Йехова и на Сина му, Царя Исус Христос.