Евреи
12 Тогава, щом сме заобиколени от толкова голям облак свидетели,+ нека и ние свалим от себе си всяка тежест,+ а също и греха, който лесно ни впримчва,+ и нека с издръжливост+ бягаме в състезанието,+ което ни е определено,+ 2 като не сваляме очи от Исус, Предводителят,+ Онзи, който усъвършенства нашата вяра.+ Заради радостта, която го очакваше, той понесе+ смърт на мъченически стълб*, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол.+ 3 Така че помислете сериозно за онзи, който издържа такива враждебни думи+ от грешниците, действащи против собственото си добро, за да не се уморите и да не се изтощят душите ви.+
4 Водейки борбата си с греха, вие все още не сте оказали съпротива до кръв+ 5 и напълно забравихте подканата, отправена към вас като синове:+ „Сине мой, не омаловажавай порицанието* от Йехова, нито унивай, когато те поправя той,+ 6 защото Йехова порицава онзи, когото обича, и дори наказва* всекиго, когото приема като син.“+
7 Вие издържате и това служи за вашето поправяне.+ Бог се отнася към вас като към синове.+ Та има ли син, чийто баща не го порицава?+ 8 Но ако вие оставате без порицание, каквото всички получават, тогава сте незаконородени деца,+ а не синове. 9 Освен това бащите ни по плът ни порицаваха+ и ние ги уважавахме. Нима тогава не е още по–необходимо да се покорим на Бащата на духовния ни живот и да живеем?+ 10 Защото те ни порицаваха само кратко време, както смятаха за добре,+ но той го прави за наша полза, за да придобием от неговата святост.+ 11 Наистина, първоначално никое порицание не носи радост, а тъга,+ но след това на онези, които биват обучени чрез него, то донася мирен плод+ — праведен живот.+
12 Затова укрепете отслабналите ръце+ и безсилните колене+ 13 и продължавайте да изправяте пътищата за своите крака,+ така че каквото е куцо, да не се изкълчи, но да бъде излекувано.+ 14 Стремете се към мир с всички хора+ и към освещаване,+ без което никой няма да види Господаря.+ 15 И внимавайте никой да не бъде лишен от Божията незаслужена милост,+ нито да израсне някакъв отровен корен+ и да нанесе вреда, като мнозина се омърсят от него,+ 16 за да няма сред вас блудник или човек, който не цени светите неща, като Исав,+ който заради едно ядене се отказа от първородството си.+ 17 Нали знаете, че след това, когато искаше да наследи благословията,+ той беше отхвърлен,+ защото макар че усърдно и със сълзи се стремеше да промени решението на баща си,+ не постигна това.+
18 Защото не се приближихте към планина, до която човек може да се допре+ и която е пламнала в огън,+ нито към тъмен облак, гъст мрак и буря,+ 19 нито към силния звук на тръба+ и към гласа, изричащ думи.+ Когато чуха този глас, хората помолиха да не им се говори повече,+ 20 понеже се уплашиха от заповедта: „И ако някое животно се допре до планината, трябва да бъде убито с камъни.“+ 21 А гледката беше толкова страшна, че Моисей каза: „Изпълнен съм със страх и треперя.“+ 22 Но вие се приближихте към една планина, Сион,+ и към един град,+ градът на живия Бог, небесният Йерусалим,+ и към десетките хиляди ангели,+ 23 събраното множество,+ и към сбора на първородните,+ които са записани+ на небесата, и към Бога, Съдията на всички,+ и към духовния живот+ на праведните, на които е дадено съвършенство,+ 24 и към Исус, посредникът+ на един нов договор,+ и към поръсената кръв,+ която говори по–добре от кръвта на Авел.+
25 Внимавайте да не бъдете непослушни на онзи*, който говори.+ Защото щом хората, които бяха непослушни на онзи, който извести божественото предупреждение на земята, не избегнаха наказанието,+ то колко по–малко ще го избегнем ние, ако се отвърнем от онзи, който говори от небесата.+ 26 Тогава гласът му разтърси земята,+ сега обаче той обещава следното: „Още веднъж ще разклатя не само земята, но и небето.“+ 27 А изразът „още веднъж“ показва, че нещата, които могат да бъдат разклатени, ще бъдат премахнати (и това са направените неща),+ за да останат нещата, които не могат да бъдат разклатени.+ 28 Затова, като виждаме, че ще получим царство, което не може да бъде разклатено,+ нека се държим за незаслужената милост, чрез която можем да принасяме свята служба на Бога, както му е угодно, със страх и страхопочитание.+ 29 Защото нашият Бог е и поглъщащ всичко огън.+