Защо да съобщаваме за злото?

„КОЙТО разкрива нещата, става враг на хората“ — казват в Западна Африка. Именно това се случило с Олу, когато обвинил по–големия си брат в извършване на кръвосмешение с неговата сестра. „Лъжец!“ — изкрещял братът. След това той набил жестоко Олу, изгонил го от къщата на семейството и изгорил всички дрехи на Олу. Жителите на селото подкрепили по–големия брат. Тъй като вече не бил желан в селото, Олу трябвало да го напусне. Едва след като станало ясно, че момичето е бременно, хората разбрали, че Олу казвал истината. Братът признал грешката си и благосклонността към Олу била възстановена. Но нещата можели да протекат по съвсем различен начин. Можело Олу да бъде убит.

Ясно е, че онези, които не обичат Йехова, вероятно няма да посрещнат с признателност разкриването на техните грешки. Грешната склонност на човека е да се противопоставя на порицанието и да се обижда на този, който го отправя. (Сравни Йоан 7:7.) Нищо чудно, че много хора са безмълвни като камъни, когато трябва да се разкрият нечии грешки пред онези, които са упълномощени да ги поправят.

Да ценим стойността на порицанието

Сред народа на Йехова обаче съществува различна нагласа относно порицанието. Богоугодните мъже и жени дълбоко ценят уредбата, която Йехова е установил, за да помага на съгрешилите в християнския сбор. Те приемат това дисциплиниране за израз на неговата любеща милост. — Евреи 12:6–11.

Това може да се онагледи с една случка от живота на цар Давид. Въпреки че бил праведен човек още от младостта си, дошло време, когато той допуснал сериозен грях. Първо извършил прелюбодейство. След това в стремежа си да прикрие грешката си, той уредил съпругът на тази жена да бъде убит. Но Йехова разкрил греха на Давид пред пророка Натан, който смело отишъл да говори с Давид относно проблема. Използувайки един ярък пример, Натан попитал Давид какво трябва да се направи с един богат човек, който имал много овце, но взел и заколил единственото агне, любимото животинче на един беден човек, за да нагости приятеля си. Давид, бивш пастир, бил подбуден от възмущение и гняв. Той казал: „Човекът, който е сторил това, заслужава смърт.“ Тогава Натан приложил примера към Давид, като казал: „Ти си тоя човек.“ — 2 Царе 12:1–7.

Давид не се разсърдил на Натан; нито пък се опитал да се защити или да започне да обвинява друг. Вместо това порицанието от Натан силно подтикнало съвестта му. Засегнат чак в сърцето, Давид признал: „Съгреших против Йехова.“ — 2 Царе 12:13, NW.

Разкриването на греха на Давид от Натан, което било последвано от богоугодно порицание, дало добри резултати. Макар че на Давид не били спестени последствията от греха му, той се разкаял и се помирил с Йехова. Какво мислел Давид относно това порицание? Той пише: „Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост; и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми; главата ми нека се не откаже от него.“ — Псалм 141:5.

И в наши дни служителите на Йехова могат да бъдат въвлечени в сериозен грях, дори онези, които са били верни в продължение на много години. Признавайки помощта на старейшините, повече хора поемат инициативата да се обърнат към тях за помощ. (Яков 5:13–16) Но понякога един грешник може да се опита да прикрие греха си, както направил и цар Давид. Какво трябва да направим, ако разберем за извършването на сериозен грях в сбора?

Чия отговорност е това?

Когато старейшините научат за сериозен грях, те разговарят с човека, който го е извършил, за да дадат необходимата помощ и корекции. Именно на старейшините се пада отговорността да съдят такива хора в християнския сбор. Бдейки отблизо за неговото духовно състояние, те помагат на всеки, който поема немъдра или грешна стъпка, и дават съвет. — 1 Коринтяни 5:12, 13; 2 Тимотей 4:2; 1 Петър 5:1, 2.

Но ако ти не си старейшина и узнаеш за някакъв сериозен грях на друг християнин? В Закона, който Йехова дал на израилския народ, има напътствия за това. Законът казва, че ако човек станел свидетел на отстъпнически действия, бунт, убийство или някакви други сериозни престъпления, негова отговорност е била да съобщи и да свидетелствува за това, което знае. В Левит 5:1 (NW) се казва: „В случай че един човек съгреши в това, че е чул публично богохулство и е свидетел, или го е видял, или е научил за него, ако не съобщи за това, тогава трябва да отговаря за своя грях.“ — Сравни Второзаконие 13:6–8; Естир 6:2; Притчи 29:24.

Въпреки че не са под Моисеевия закон, християните днес могат да се ръководят от принципите, които той съдържа. (Псалм 19:7, 8) Затова ако научиш за сериозен грях на събрат християнин, какво трябва да направиш?

Разрешаване на проблема

Преди всичко, важно е да има основателна причина да мислиш, че наистина е извършено сериозно престъпление. „Не бивай свидетел против ближния си без причина — казал мъдрецът, — нито мами с устните си.“ — Притчи 24:28.

Можеш да решиш да отидеш направо при старейшините. Не е грешно да го направиш. Обикновено обаче най–любещо е да разговаряш с извършителя. Може би фактите не са точно такива, каквито изглеждат. Или може би ситуацията вече е била разгледана от старейшините. Спокойно обсъди въпроса с човека. Ако все още има причина да вярваш, че е извършен сериозен грях, насърчи тази личност да се обърне към старейшините за помощ, и обясни защо е мъдро да се постъпи така. Не говори с другите по въпроса, защото това ще бъде клюка.

Ако човекът не съобщи на старейшините в един разумен период от време, тогава ти трябва да го направиш. Тогава един или двама старейшини ще обсъдят въпроса с обвинения. Старейшините трябва да ‘изследват, да изпитат и добре да издирят’, за да разберат дали е било сторено зло. Ако е било сторено, те ще разрешат случая според напътствията от Писанията. — Второзаконие 13:12–14.

Необходими са поне двама свидетели, за да се установи вината на съгрешилия. (Йоан 8:17; Евреи 10:28) Ако човекът отрича обвинението и твоето свидетелство е единственото, въпросът ще бъде оставен в ръцете на Йехова. (1 Тимотей 5:19, 24, 25) Това се прави със знанието, че всички неща са ‘разкрити’ пред Йехова и че, ако човекът е виновен, в крайна сметка грехът му ще го „намери“. — Евреи 4:13; Числа 32:23.

Но да предположим, че човекът отрича обвинението, а ти си единственият свидетел против него. Дали сега можеш да бъдеш обвинен в клевета? Не, ако не клюкарствуваш за това с хора, които не са свързани с проблема. Не е клевета да се съобщават неща, засягащи един сбор, на онези, които имат власт и отговорност да надзирават и да коригират нещата. Това всъщност е свързано с твоето желание винаги да правиш това, което е правилно и лоялно. — Сравни Лука 1:74, 75.

Поддържане на святост в сбора

Една от причините за съобщаването на злото е това, че то помага за запазването на чистотата в сбора. Йехова е чист Бог, свят Бог. Той изисква всички, които му се покланят, да бъдат духовно и морално чисти. Неговото вдъхновено Слово предупреждава: „Като послушни чада, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си; но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държане; защото е писано: ‘Бъдете святи, понеже Аз съм свят.’“ (1 Петър 1:14–16) Хора, които вършат нечистота или грях, могат да опетнят целия сбор и да му донесат неблагосклонността на Йехова, ако не се предприемат действия за коригирането и отстраняването на тези хора. — Сравни Исус Навиев, глава 7.

Писмата на апостол Павел до християнския сбор в Коринт показват как съобщаването за злото действува за изчистването на божиите хора там. В първото си писмо Павел пише: „Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.“ — 1 Коринтяни 5:1.

Библията не ни казва от кого получил апостолът това съобщение. Възможно е Павел да е научил за ситуацията от Стефанин, Фортунат и Ахаик, които пътували от Коринт до Ефес, където бил Павел. Освен това Павел получил и писмо от християнския сбор в Коринт, което съдържало въпроси. Независимо от това какъв бил източникът, след като било съобщено на Павел за ситуацията от достоверни свидетели, тогава той имал възможност да даде напътствия по въпроса. „Отлъчете нечестивия човек изпомежду си“ — писал той. Мъжът бил изключен от сбора. — 1 Коринтяни 5:13; 16:17, 18.

Дали напътствията на Павел донесли добър резултат? Да, наистина! Явно съгрешилият осъзнал грешката си. В своето второ писмо до Коринтяните Павел подканил членовете на сбора ‘да простят’ на разкайващия се мъж и ‘да го утешат’. (2 Коринтяни 2:6–8) Следователно съобщаването за извършен грях довело до действие, което имало за резултат изчистването на сбора и възстановяването на божието благоволение за човек, който е навредил на своите взаимоотношения с Бога.

Намираме и друг пример в първото писмо на Павел до християнския сбор в Коринт. Този път апостолът назовава свидетелите, които му известили за проблема. Той писал: „Някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.“ (1 Коринтяни 1:11) Павел знаел, че тези разпри, както и отдаването на ненужна почит на човеци, било създало сектантска нагласа, която заплашвала да разруши единството в сбора. Затова, подбуден от дълбока загриженост за духовното благополучие на вярващите там, Павел действувал бързо и написал един коригиращ съвет към сбора.

Днес голяма част от братята и сестрите в сборовете по земята работят усилно, за да запазят духовната чистота на сбора, като поддържат за себе си една одобрена позиция пред Бога. Някои страдат, за да правят това; някои дори умират, за да запазят моралната си безкомпромисност. Несъмнено ако ние подкрепяме или прикриваме някакъв грях, това би показвало липса на признателност за тези усилия.

Помощ за съгрешилите

Защо някои, които са извършили сериозен грях, се въздържат от това да разговарят със старейшините на сбора? Често това е така, защото не знаят каква полза има от разговора със старейшините. Някои неправилно смятат, че ако си признаят, грехът им ще бъде изложен пред целия сбор. Други се заблуждават относно сериозността на действията си. Трети си мислят, че ще могат да се променят без помощта на старейшините.

Но тези съгрешили хора се нуждаят от любещата помощ на старейшините в сбора. Яков писал: „Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери, и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име. И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.“ — Яков 5:14, 15.

Каква прекрасна мярка е това да се помага на съгрешилите да възстановят своята духовност! Като прилагат утешителни съвети от божието Слово и като се молят за тях, старейшините могат да помогнат на духовно болните да се възстановят от грешния си начин на живот. Затова вместо да се чувствуват осъдени, разкайващите се често се чувствуват освежени и им олеква, когато се срещнат с любещи старейшини. Един млад мъж от Западна Африка извършил блудство и прикривал греха си в продължение на няколко месеца. След като грехът му станал явен, той казал на старейшините: „Как бих искал някой да ме беше попитал относно отношенията ми с това момиче! Такава утеха е да се изповяда това.“ — Сравни Псалм 32:3–5.

Проява на любов, основана на принципи

Покръстените служители на Бога са „преминали от смърт в живот“. (1 Йоан 3:14) Но ако извършат сериозен грях, те се връщат обратно на пътя към смъртта. Ако не им се помогне, те могат да закоравеят в греха, като не искат да се разкаят и да се върнат към поклонението на истинския Бог. — Евреи 10:26–29.

Съобщаването за прегрешение е проява на искрена загриженост към съгрешилия. Яков писал: „Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.“ — Яков 5:19, 20.

Тогава защо да съобщаваме за злото? Защото това донася добри резултати. Наистина, да се съобщава за злото е проява на християнска любов, основана на принципи, показана към Бога, към сбора и към прегрешилия. Когато всеки член на сбора подкрепя лоялно божиите праведни стандарти, Йехова богато ще благослови сбора като цяло. Апостол Павел писал: „Който [Йехова] и докрай ще ви утвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.“ — 1 Коринтяни 1:8.

[Снимка на страница 26]

Проява на любов е да насърчиш някой съгрешил Свидетел да разговаря със старейшините

[Снимка на страница 28]

Старейшините помагат на съгрешилите да си възвърнат божието благоволение