‘Разумни’ с наближаването на края
„Краят на всичко е наближил; и тъй, живейте разумно.“ — 1 ПЕТЪР 4:7.
1. Какво означава да бъдеш ‘разумен’?
ГОРНИТЕ думи на апостол Петър трябва да оказват дълбоко въздействие върху начина, по който християните живеят живота си. Но Петър не казал на своите читатели да се отдръпнат от ежедневните си задължения и житейски грижи; нито насърчил някакво истерично чувство във връзка с наближаващото унищожение. По–скоро той подканил: „Живейте разумно.“ Да бъдем ‘разумни’ означава да проявяваме добра преценка, да бъдем здравомислещи, разсъдливи, мъдри в своята реч и действия. Това означава да оставим божието Слово да ръководи нашето мислене и действия. (Римляни 12:2) Тъй като живеем сред „опако и извратено поколение“, е необходим здрав разум, за да избягваме проблеми и трудности. — Филипяни 2:15.
2. Как търпението на Йехова носи полза на християните днес?
2 Да бъдем ‘разумни’ ни помага също и да имаме трезв, реалистичен възглед за самите себе си. (Тит 2:12; Римляни 12:3) Това е необходимо, като се имат предвид думите, записани във 2 Петър 3:9: „Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние.“ Обърни внимание на това, че Йехова е търпелив не само с невярващите, но също и с „вас“ — с членовете на християнския сбор. Защо? Защото „не иска да погинат някои“. Вероятно някои хора все още имат нужда да направят промени, за да бъдат годни за дара на вечния живот. Затова нека разгледаме области, в които може да са необходими някои промени.
‘Разумни’ в своите лични отношения
3. Какви въпроси могат да си зададат родителите относно децата си?
3 Домът трябва да бъде мирен пристан. Но при някои хора той е „къща, пълна с . . . разпра“. (Притчи 17:1) А твоето семейство? Дали домът ти е чист от „гняв, вик и хула“? (Ефесяни 4:31) А децата ти? Дали те се чувствуват обичани и ценени? (Сравни Лука 3:22.) Дали отделяш време да ги обучаваш и напътствуваш? Дали ‘наставляваш с правда’, вместо да го правиш с ярост и гняв? (2 Тимотей 3:16) Тъй като децата са „наследство от Йехова“, той е силно заинтересуван от това как се отнасят към тях. — Псалм 127:3, NW.
4. (а) До какво може да се стигне, ако съпругът се отнася към съпругата си грубо? (б) Как съпругите могат да развиват мир с Бога и да подпомагат щастието на цялото семейство?
4 А нашият брачен партньор? „Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло, но го храни и се грижи за него, както и Христос за църквата.“ (Ефесяни 5:28, 29) Един малтретиращ, господаруващ или опак мъж не само застрашава спокойствието на дома си, но и подкопава своите взаимоотношения с Бога. (1 Петър 3:7) А съпругите? Те също трябва да ‘се подчиняват на своите мъже, като длъжност към Господа’. (Ефесяни 5:22) Ако една съпруга мисли как да угоди на Бога, това може да ѝ помогне да пренебрегне недостатъците на мъжа си и да му се подчини без неприязън. Понякога съпругата може да се чувствува задължена да изкаже своето мнение. Притчи 31:26 казва за способната съпруга: „Отваря устата си с мъдрост, и законът на езика ѝ е благ.“ Като се отнася към съпруга си по мил, изпълнен с уважение начин, тя поддържа мир с Бога и подпомага щастието на цялото семейство. — Притчи 14:1.
5. Защо младите трябва да следват библейското напътствие за отношението към техните родители?
5 Деца, как се отнасяте вие към своите родители? Дали използувате саркастичен, лишен от уважение език, който често бива приет в света? Или се подчинявате на библейската заповед: „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа: ‘Почитай баща си и майка си’, което е първата заповед с обещание, ‘за да ти бъде добре и да живееш много години на земята’ “? — Ефесяни 6:1–3.
6. Как можем да се стремим към мир със събратята си по вяра?
6 Ние се показваме ‘разумни’, когато ‘търсим мир и се стремим към него’ по отношение на нашите събратя по вяра. (1 Петър 3:11) Отвреме–навреме възникват несъгласия и недоразумения. (Яков 3:2) Ако на противоречията се позволи да се затвърдят, тогава мирът на целия сбор може да бъде подложен на риск. (Галатяни 5:15) Затова разрешавайте споровете бързо; търсете мирни решения. — Матей 5:23–25; Ефесяни 4:26; Колосяни 3:13, 14.
‘Разумни’ по отношение на семейните задължения
7. (а) Как Павел насърчавал братята да бъдат ‘разумни’ относно всекидневните неща? (б) Каква нагласа трябва да имат християнските съпрузи и съпруги относно задълженията в домакинството?
7 Апостол Павел съветвал християните ‘да живеят разумно’. (Тит 2:12, NW) Интересно е да се отбележи, че в контекста Павел подканя жените „да обичат мъжете си и децата си, да са разбрани [разумни — NW], целомъдри, да работят у домовете си“. (Тит 2:4, 5) Павел писал това през 61–64 г. от н.е., няколко години преди края на юдейската система на нещата. Но житейски грижи, като например работата в домакинството, все още били важни. Следователно и съпрузите, и съпругите трябва да поддържат една здрава, положителна нагласа относно своите домакински задължения, за да „не се хули Божието учение“. Един глава на семейство се извинил на свой гост за неподобаващия външен вид на дома си. Той обяснил, че къщата му не е поддържана, защото „той е на пионерска служба“. Похвално е, когато правим жертви заради Царството, но трябва да внимаваме да не жертвуваме добруването на своето семейство.
8. Как главата на семейството трябва да се грижи за нуждите на семейството си по уравновесен начин?
8 Библията подканя бащите да поставят семейството си на предно място, като казва, че онзи, който не осигурява семейството си, „се е отрекъл от вярата, и от безверник е по–лош“. (1 Тимотей 5:8) Стандартите на живот са различни по света и е добре очакванията в материално отношение да са скромни. „Не ми давай ни сиромашия, ни богатство“ — се молел писателят на Притчи 30:8. Но родителите не бива да пренебрегват материалните потребности на своите деца. Например, дали би било мъдро човек умишлено да лиши семейството си от основните неща, необходими за живот, за да се стреми към теократични привилегии? Дали това не би огорчило децата? От друга страна Притчи 24:27 (NW) казва: „Подготви работата си навън, и я приготви за себе си на полето. След това ти трябва да изградиш и домакинството си.“ Да, грижите за материалните неща имат своето място, но ‘изграждането на домакинството’ — духовно и емоционално — е жизненоважно.
9. Защо е мъдро главите на семейства да обмислят какво ще стане в случай на внезапна смърт или болест?
9 Дали си се погрижил за своето семейство, в случай че пострадаш от ненавременна смърт? Притчи 13:22 казва: „Добрият оставя наследство на внуците си.“ В допълнение на наследството от познание за Йехова и взаимоотношения с него родителите ще се интересуват от това да се погрижат материално за децата си. В много страни имащите чувство за отговорност глави на семейства ще се опитат да имат спестявания, завещание и осигуровка „живот“. В края на краищата хората на Бога не са имунизирани срещу „времето и случая“. (Еклисиаст 9:11) Парите са „защита“ и често внимателното планиране може да предотврати трудности. (Еклисиаст 7:12) В страни, в които здравеопазването не е заплатено от правителството, някои хора могат да решат да отделят настрани средства за здравеопазване или да уредят някакъв вид здравна осигуровка.a
10. Как християнските родители могат „да събират“ за децата си?
10 Писанията казват също: „Чадата не са длъжни да събират имот за родителите, но родителите за чадата.“ (2 Коринтяни 12:14) В света е общоприето родителите да събират пари за бъдещото образование и брак на децата си, за да могат да им дадат добро начало в живота. Дали ти си се замислял ‘да събираш’ за духовното бъдеще на децата си? Представи си, например, че твое пораснало вече дете се стреми към целодневна служба. Целодневните служители не бива нито да изискват, нито да очакват външна подкрепа, но любещите родители могат да решат да ‘му помагат в нуждите му’, за да може той да остане в целодневната служба. — Римляни 12:13; 1 Царе 2:18, 19; Филипяни 4:14–18.
11. Дали реалистичният възглед спрямо парите показва липса на вяра? Обясни.
11 Да имаш реалистичен възглед относно парите не означава, че ти липсва вяра в това, че Сатановата система наближава края си. Това е просто въпрос на проява на „практическа мъдрост“ и добра преценка. (Притчи 2:7, NW; 3:21) При един случай Исус казал, че „синовете на тази система на нещата са по–мъдри в практическо отношение . . . от синовете на светлината“ спрямо използуването на парите. (Лука 16:8, NW) Не е чудно тогава, че някои хора са видели необходимостта да направят промени в начина, по който използуват средствата си, за да могат да се погрижат по–добре за нуждите на своите семейства.
‘Разумни’ в своя възглед за образованието
12. Как Исус учел своите ученици да се приспособяват към новите обстоятелства?
12 „Сегашното състояние на тоя свят преминава“ и бързо настъпват големи икономически промени и научно–технически прогрес. (1 Коринтяни 7:31) Но Исус учел своите ученици да се приспособяват. Когато ги изпращал на първата им проповедна кампания, той им казал: „Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си, нито торба за път, нито две ризи, нито обуща, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.“ (Матей 10:9, 10) Но по–късно Исус казал: „Който има кесия, нека я вземе, също така и торба.“ (Лука 22:36, „Верен“) Какво се било променило? Обстоятелствата. Религиозната обстановка била станала по–враждебна и сега те трябвало сами да осигуряват прехраната си.
13. Каква е основната цел на образованието, и как родителите могат да подкрепят децата си в това отношение?
13 Подобно на това, и днес може да е необходимо родителите да имат предвид днешната икономическа действителност. Например, дали се грижиш за това децата ти да получат адекватно образование? Основната цел на образованието трябва да бъде да подготви един младеж за резултатен служител на Йехова. И най–важното от всички видове образования е духовното образование. (Исаия 54:13) Родителите също са загрижени за това доколко децата им ще са способни да се издържат сами финансово. Затова дай напътствия на децата си, помогни им да си изберат подходящи училищни програми и обсъди с тях въпроса дали е мъдро да се стремят към допълнително образование, или не. Тези решения са отговорност на семейството и другите не бива да критикуват избраната линия на поведение. (Притчи 22:6) А онези, които са предпочели да образоват децата си в къщи?b Макар че мнозина са свършили достойна за похвала работа, за някои задачата на домашното образование се е оказала по–трудна, отколкото са си представяли, и децата им са претърпели загуба. Така че ако обмисляш обучение в дома, непременно прецени добре дали притежаваш както уменията за това, така и самодисциплината, която е необходима за последователното му провеждане. — Лука 14:28.
‘Не търси големи неща’
14, 15. (а) Как Варух изгубил духовното си равновесие? (б) Защо било глупаво той да ‘търси големи неща’?
14 Тъй като краят на системата още не е дошъл, някои хора може да са склонни да се стремят към онова, което светът предлага — престижни кариери, носещи печалба постове и богатство. Да разгледаме примера на секретаря на Йеремия Варух. Той се вайкал: „Горко ми сега! Защото Господ притури печал на скръбта ми. Уморих се от въздишането си, и не намирам почивка.“ (Йеремия 45:3) Варух бил уморен. Службата като секретар на Йеремия била трудна, напрегната. (Йеремия 36:14–26) И не се виждал изход от напрежението. Едва след 18 години Йерусалим щял да бъде разрушен.
15 Йехова казал на Варух: „Ето, онова, което съградих, Аз ще съборя, и онова, което насадих, Аз ще изкореня, и то по цялата тая земя. А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси.“ Варух бил изгубил равновесието си. Той бил започнал ‘да търси за себе си големи неща’, може би богатство, известност или материална сигурност. Какъв смисъл имало да се търсят такива неща, щом Йехова ‘щял да изкоренява, и то по цялата земя’? Затова Йехова изрекъл следното отрезвяващо напомняне към Варух: „Защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, . . . но на тебе ще подаря живота за корист по всичките места, гдето отидеш.“ Материалните притежания нямало да преживеят унищожението на Йерусалим! Йехова давал гаранция само за спасението на живота му „за корист“. — Йеремия 45:4, 5.
16. Каква поука могат да си извадят хората на Йехова днес от преживяното от Варух?
16 Варух се вслушал в напомнянето на Йехова и точно както Йехова бил обещал, Варух спасил живота си. (Йеремия 43:6, 7) Каква силна поука за народа на Йехова днес! Сега не е времето да ‘търсим големи неща за себе си’. Защо? Защото „светът преминава, и неговите похоти“. — 1 Йоан 2:17.
Най–доброто използуване на останалото време
17, 18. (а) Как реагирал Йона, когато ниневийците се разкаяли? (б) Какъв урок дал Йехова на Йона?
17 Тогава как ние можем да използуваме останалото време по най–добрия начин? Поучи се от преживяванията на пророк Йона. Той ‘отишъл в Ниневия и викал и казвал: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана’. За учудване на Йона ниневийците откликнали на неговото послание и се разкаяли! Йехова се отказал от унищожаването на града. Каква била реакцията на Йона? „Моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по–добре да умра, отколкото да живея.“ — Йона 3:3, 4; 4:3.
18 Тогава Йехова дал на Йона важен урок. Той ‘определил да израсте една тиква, която се издигнала над Йона, за да бъде сянка над главата му. И Йона се зарадвал твърде много за тиквата’. Но радостта на Йона била краткотрайна, защото растението бързо изсъхнало. Йона ‘негодувал’ относно неудобството си. Йехова подчертал какво иска да покаже с това, като казал: „Ти пожали тиквата . . . А Аз не трябваше ли да пожаля оня голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка, освен многото добитък?“ — Йона 4:6, 7, 9–11.
19. Каква егоцентрична линия на мислене бихме искали да избегнем?
19 Колко егоцентрично било мисленето на Йона! Той можел да съжалява за едно растение, но не му трепвало нищо от съчувствие към хората на Ниневия — хора, които в духовно отношение ‘не умеели да различават дясната си ръка от лявата си ръка’. По подобен начин и ние можем да копнеем за унищожаването на този порочен свят и с основание! (2 Солунци 1:8) Но докато чакаме, имаме отговорността да помогнем на хората с честни сърца, които в духовно отношение „не умеят да различават дясната си ръка от лявата си ръка“. (Матей 9:36; Римляни 10:13–15) Дали ти ще използуваш малкото време, което остава, за да помогнеш на колкото се може повече хора да придобият скъпоценното познание на Йехова? Каква работа би могла изобщо да се сравнява с радостта от това да помогнеш на някои хора да придобият живот?
Продължавай да живееш „разумно“
20, 21. (а) Кои са някои от начините, по които можем да покажем, че живеем „разумно“ в предстоящите дни? (б) Какви благословии ще дойдат от това да живеем „разумно“?
20 Системата на Сатан продължава своето падение към унищожението и ние несъмнено ще се сблъскаме с нови предизвикателства. Второ Тимотей 3:13 предсказва: „А нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече, като мамят и бъдат мамени.“ Но ‘не се уморявайте и не се отказвайте в душите си’. (Евреи 12:3, NW) Разчитай на Йехова за сила. (Филипяни 4:13) Научи се да бъдеш гъвкав, да се приспособяваш към влошаващите се обстоятелства, вместо да живееш с миналото. (Еклисиаст 7:10) Прилагай практическа мъдрост, като се придържаш към напътствията, които осигурява „верният и разумен слуга“. — Матей 24:45–47.
21 Ние не знаем колко време остава още. Но можем с увереност да кажем, че „краят на всичко е наближил“. Докато този край дойде, нека живеем „разумно“ в отношенията си един към друг, в начина, по който се грижим за семействата си, и в свързаните със света задължения. Като правим това, всички ние можем да бъдем уверени, че накрая ще бъдем ‘намерени чисти и непорочни с мир в сърцата си’! — 2 Петър 3:14.
[Бележки под линия]
a В Съединените щати, например, много хора имат здравна застраховка, макар че тези застраховки понякога са скъпи. Някои семейства на Свидетели са установили, че дадени лекари са по–склонни да обмислят безкръвни алтернативни методи на лечение, когато семейството има здравна застраховка. Много лекари ще приемат заплащането, определено от частични застрахователни планове или държавна застраховка.
b Дали човек ще избере домашното обучение, или не, е въпрос на лично решение. Виж статията „Домашното обучение — дали е за теб?“, публикувана в броя на „Пробудете се! “ от 8 април 1993 г.
Мисли за преговор
◻ Как можем да сме ‘разумни’ в личните си взаимоотношения?
◻ Как можем да проявим уравновесеност в грижите за своите семейни задължения?
◻ Защо родителите трябва да проявяват интерес към светското образование на децата си?
◻ Какв и поуки научаваме от Варух и Йона?
[Снимка на страница 18]
Когато съпруг и съпруга се отнасят зле един към друг, те подкопават своите взаимоотношения с Йехова
[Снимка на страница 20]
Родителите трябва да проявяват интерес към образованието на своите деца