Сигурна надежда за мъртвите

ЕДНА 25–годишна жена пише: „През 1981 г. моята майка, която ме беше осиновила, умря от рак. Смъртта ѝ беше тежък удар за мен и моя осиновен брат. Аз бях на 17 години, брат ми — на 11. Мама толкова ми липсваше! Тъй като бях учена, че тя е на небето, аз, да, аз исках да се убия, за да бъда с нея. Тя беше най–добрата ми приятелка.“

Изглежда толкова несправедливо смъртта да има власт да ти отнеме някого, когото обичаш. И когато това стане, мисълта, че никога отново няма да можеш да разговаряш с този любим човек, да се смееш с него или да го прегърнеш, е може би най–тежкото нещо. Тази мъка не се премахва непременно, ако ти кажат, че любимият ти човек е на небето.

Библията обаче съдържа една съвсем различна надежда. Както отбелязахме вече, Писанията посочват, че в близко бъдеще е възможно отново да бъдеш заедно с този близък човек, който е умрял, и то не на едно непознато небе, а тук на земята в мирни, праведни условия. И тогава хората ще имат пред себе си перспективата да се радват на съвършено здраве и да не бъдат принудени никога отново да умират. ‘Но това е само едно пожелание!’ — може да кажат някои хора.

Какво би могло да те убеди, че тази надежда е сигурна? За да повярваш на едно обещание, трябва да си уверен, че този, който го дава, иска и може да го изпълни. Тогава кой обещава, че мъртвите ще живеят отново?

През пролетта на 31 г. от н.е. Исус Христос смело обещал: „Понеже, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тия, които иска. Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му [на Исус], и ще излязат.“ (Йоан 5:21, 28, 29) Да, Исус Христос е обещал, че милионите сега мъртви хора ще живеят отново на тази земя и ще имат перспективата да останат завинаги на нея в мирни, райски условия. (Лука 23:43; Йоан 3:16; 17:3; сравни Псалм 37:29 и Матей 5:5.) Тъй като Исус е дал това обещание, можем спокойно да направим извода, че той има желание да го изпълни. Но дали той може да направи това?

Не минали и две години, след като Исус дал това обещание, когато по могъщ начин той показал, че иска и може да извърши възкресението.

Това била вълнуваща сцена. Лазар бил тежко болен. Двете му сестри — Мария и Марта — изпратили да съобщят на Исус, който бил отвъд река Йордан. „Господарю! Онзи, когото обичаш, е болен.“ (Йоан 11:3, NW) Те знаели, че Исус обича Лазар. Нима той нямало да иска да види болния си приятел? Интересно е, че вместо да тръгне веднага към Витания, Исус останал още два дни там, където бил. — Йоан 11:5, 6.

Лазар умрял малко след като било изпратено съобщението за неговата болест. Исус знаел кога умрял Лазар и имал намерение да предприеме нещо във връзка с това. Докато накрая той стигнал във Витания, неговият скъп приятел бил мъртъв вече четири дни. (Йоан 11:17, 39) Дали Исус можел да върне към живот някой, който бил мъртъв толкова дълго?

Като чула, че Исус идва, Марта, която била човек на действието, се затичала да го посрещне. (Сравни Лука 10:38–42.) Развълнуван от скръбта ѝ, Исус я уверил: „Брат ти ще възкръсне.“ Когато тя показала своята вяра в едно бъдещо възкресение, Исус ясно ѝ казал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее.“ — Йоан 11:20–25.

Като стигнал до гробницата, Исус наредил да отместят камъка, който затварял входа. И след като се помолил на глас, той заповядал: „Лазаре, излез вън!“ — Йоан 11:38–43.

Всички били вперили очи в гробницата. И ето — от мрака се появила една фигура. Краката и ръцете на човека били омотани с погребални покривала, а лицето му било скрито зад кърпа. „Разповийте го и оставете го да си иде“ — наредил Исус. И последният повой паднал на земята. Да, това бил Лазар, мъжът, който бил мъртъв четири дни! — Йоан 11:44.

Разказът за възкресяването на Лазар е представен в евангелието на Йоан като исторически факт. Подробностите са твърде ярки, за да бъде всичко това символично. Ако неговата автентичност се поставя под въпрос, то това означава, че се поставят под въпрос всички чудеса на Библията, включително и възкресението на самия Исус Христос. А да се отрече възкресението на Исус, означава да се отрече християнската вяра като цяло. — 1 Коринтяни 15:13–15.

Всъщност, ако приемаш съществуването на Бога, не би трябвало да имаш проблеми с вярата във възкресението. Да онагледим с пример: Човек може да запише на видеокасета своята последна воля и завещанието си, и след като умре, неговите близки и приятели могат да видят и чуят как той всъщност обяснява как да се разпоредят с притежанията му. Преди сто години такова нещо било немислимо. А за някои хора, които живеят днес в отдалечени части на света, техниката на видеозаписа е толкова неразбираема, че това им прилича на чудо. Ако научните принципи, установени от Създателя, могат да бъдат използувани от хората за реконструирането на едно такова зрително и слухово възприятие, то нима Създателят не би могъл да направи много повече? Нима тогава не е логично, че Онзи, който е сътворил живота, може да го пресътвори отново?

Чудото на връщането на Лазар към живот засилило вярата в Исус и във възкресението. (Йоан 11:41, 42; 12:9–11, 17–19) Освен това по вълнуващ начин то разкрива готовността и желанието на Йехова и на неговия Син да извършат възкресението.

Откликът на Исус спрямо смъртта на Лазар разкрива една много нежна страна от личността на Сина на Бога. Дълбоките чувства, които той проявил при този случай, ясно показват силното му желание да възкреси мъртвите. Ние четем: „Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: ‘Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.’ Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути. И рече: ‘Где го положихте?’ Казват Му: ‘Господи, дойди и виж.’ Исус се просълзи. Затова юдеите думаха: ‘Виж колко го е обичал!’“ — Йоан 11:32–36.

Искреното състрадание на Исус е изразено тук с три израза: „разтъжи се в духа си“, ‘смути се’ и „се просълзи“. Думите, използувани в езика на оригинала за записването на тази вълнуваща сцена, показват, че Исус бил толкова силно засегнат от смъртта на своя скъп приятел Лазар и от вида на плачещата Лазарова сестра, че очите му се напълнили със сълзи.a

Забележителното тук е това, че преди този случай Исус бил върнал към живот още двама души. И той имал явното намерение да направи така и с Лазар. (Йоан 11:11, 23, 25) И въпреки това ‘се просълзил’. Следователно за Исус връщането на хората към живот не е просто някаква техническа процедура. Неговите нежни и силни чувства, проявени при този случай, ясно показват силното му желание да премахне опустошенията, нанесени от смъртта.

Тъй като Исус е ‘точен образ на самата същност на Йехова Бог’, ние с основание можем да очакваме същото и от своя небесен Баща. (Евреи 1:3, NW) Верният мъж Йов казал за готовността на самия Йехова да извърши възкресението: „Ако един физически годен човек умре, може ли отново да живее? ... Ти ще повикаш и аз ще ти отговоря. За делото на ръцете си ти ще копнееш.“ (Йов 14:14, 15, NW) Тук думата от езика на оригинала, предадена като „ти ще копнееш“, показва искрения копнеж и желание на Бога. (Битие 31:30; Псалм 84:2) Ясно е, че Йехова очаква със силно желание възкресението.

Дали наистина можем да вярваме на обещанието за възкресение? Да, няма съмнение, че Йехова и неговият Син искат и могат да го изпълнят. Какво означава това за теб? Пред теб е налице перспективата да бъдеш отново заедно със своите близки, които са умрели, именно тук на земята, но при съвсем различни условия от сегашните!

Йехова Бог, който дал началото на човечеството в една прекрасна градина, е обещал да възстанови рая на тази земя под управлението на своето небесно Царство в ръцете на възвеличения сега Исус Христос. (Битие 2:7–9; Матей 6:10; Лука 23:42, 43) В този възстановен рай човешкият род ще има перспективата да се радва на безкраен живот без каквито и да било болести. (Откровение 21:1–4; сравни Йов 33:25; Исаия 35:5–7.) Ще бъде премахната и цялата омраза, расовите предразсъдъци, етническото насилие и икономическото потисничество. Именно на тази изчистена земя Йехова Бог, чрез Исус Христос, ще възкреси мъртвите.

Това е надеждата на онази християнка, която беше спомената в началото на тази глава. Няколко години след смъртта на майка ѝ, Свидетелите на Йехова ѝ помогнали да направи внимателно изследване на Библията. Тя си спомня: „Когато научих за надеждата за възкресението, плаках. Беше прекрасно да знам, че отново ще видя майка си.“

Ако сърцето ти също така копнее да види някой близък човек отново, Свидетелите на Йехова с радост ще ти помогнат да научиш как можеш да направиш своя тази сигурна надежда. Защо не се обърнеш към тях в някоя Зала на Царството, близо до която живееш, или не напишеш на някой от най–близките адреси, изброени на страница 32.