Матей

27 На сутринта всички главни свещеници и старейшини на народа обсъдиха как да убият Исус. 2 После го вързаха, отведоха го и го предадоха на управителя Пилат.

3 Когато предателят му Юда видя, че го осъдиха, изпита угризения и занесе обратно 30-те сребърника на главните свещеници и старейшините. 4 Той им каза: „Извърших грях, като предадох невинен човек*“. А те отговориха: „Нас какво ни засяга? Това си е твой проблем!“. 5 Тогава той хвърли сребърниците в храма и си тръгна. После отиде и се обеси. 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: „Не може да ги сложим в хазната на храма, защото са изцапани с кръв*“. 7 И след като обсъдиха въпроса, купиха с тях грънчарската нива, за да погребват в нея чужди хора. 8 Затова тази нива и до днес се нарича Кръвна нива. 9 Така се изпълни казаното чрез пророк Йеремия: „Те взеха 30-те сребърника — цената, която израилтяните определиха за него — 10 и с тях платиха за грънчарската нива, както ми заповяда Йехова*“.

11 Междувременно Исус беше изправен пред управителя и той го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“. Исус отговори: „Да, аз съм*“. 12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха, не отговаряше нищо. 13 Тогава Пилат му каза: „Не чуваш ли в колко неща те обвиняват?“. 14 Но той не му отговори нито дума и управителят много се учуди.

15 На всеки празник Пилат имаше обичай да освобождава по един затворник, когото народът си избере. 16 По това време в затвора имаше един известен престъпник на име Варава. 17 Затова, когато хората се събраха, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя: Варава или Исус, така наречения Христос?“. 18 Защото му беше ясно, че го предават от завист. 19 Освен това, докато седеше на съдийския стол, жена му изпрати хора да му кажат: „Не прави нищо на този невинен човек, защото днес сънувах ужасен сън заради него и много се изплаших“. 20 Но главните свещеници и старейшините убедиха хората да поискат да бъде освободен Варава, а Исус да бъде убит. 21 Управителят отново ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“. Те отговориха: „Варава“. 22 Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с Исус, така наречения Христос?“. Всички извикаха: „Смърт за него*!“. 23 Той каза: „Защо? Какво лошо е направил?“. Те обаче завикаха още по-силно: „Смърт!“.

24 Като видя, че нищо не може да се направи, а даже се надига недоволство, Пилат взе вода, изми си ръцете пред народа и каза: „Не съм виновен за смъртта* на този човек. Отговорността е ваша!“. 25 И всички казаха: „Ние и децата ни ще сме виновни за смъртта му*“. 26 Тогава той им освободи Варава и нареди Исус да бъде бит с камшици и екзекутиран на стълб.

27 Войниците на управителя отведоха Исус в двореца на управителя и събраха около него целия отряд. 28 Те го съблякоха, увиха го в червено наметало, 29 сплетоха венец* от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка сложиха тръстикова пръчка. После коленичеха пред него и му се присмиваха: „Здравей, царю на юдеите!“. 30 Плюеха го, взеха му тръстиковата пръчка и го удряха по главата. 31 Като свършиха с подигравките, му свалиха наметалото, сложиха му неговите дрехи и го отведоха да го приковат на стълб.

32 На излизане от града срещнаха един човек от Киринея, който се казваше Симон, и го накараха да носи мъченическия му стълб*. 33 Когато стигнаха до едно място, наречено Голгота, тоест Мястото на черепа, 34 дадоха на Исус да пие вино, смесено с горчиви билки. Но като го опита, той отказа да пие. 35 След като го приковаха на стълба, хвърлиха жребий, за да си разделят горната му дреха, 36 и седнаха да го пазят. 37 Над главата му закачиха надпис с обвинението срещу него: „Това е Исус, царят на юдеите“.

38 Заедно с него провесиха на стълбове и двама престъпници — единият от дясната му страна, а другият от лявата. 39 И хората, които минаваха оттам, го обиждаха, клатеха глава 40 и казваха: „Ей ти, нали щеше да разрушиш храма и да го построиш отново за три дни! Спаси се! Ако си син на Бога, слез от мъченическия стълб!“. 41 Главните свещеници, книжниците и старейшините също му се подиграваха: 42 „Другите спаси, а себе си не може да спаси! Ако е царят на Израил, тогава да слезе от мъченическия стълб и ще повярваме в него. 43 Нали разчиташе на Бога! Нека сега Бог да го спаси, ако го одобрява. Защото казваше: „Аз съм Божи Син“. 44 По същия начин му се подиграваха и престъпниците на стълбовете до него.

45 На обяд* тъмнина обхвана цялата страна* и продължи три часа*. 46 Около 3 ч. следобед* Исус извика силно „Или, Или, лама савахтани?“, тоест „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“. 47 Като чуха това, някои от хората, които стояха там, казаха: „Той вика Илия“. 48 Един от тях веднага изтича, взе гъба, напои я с кисело вино, сложи я на тръстикова пръчка и му я подаде да пие. 49 Останалите обаче казаха: „Остави го! Да видим дали Илия ще дойде да го спаси“. 50 Исус отново извика силно и издъхна*.

51 Тогава завесата на светилището се раздра на две от горе до долу и земята се разтресе, а скалите се разцепиха. 52 Гробниците се отвориха и много от телата на мъртвите Божии служители се показаха. 53 И много хора ги видяха. (След възкресението на Исус тези, които бяха при гробниците, дойдоха в святия град.) 54 А когато офицерът и тези, които заедно с него пазеха Исус, видяха земетресението и това, което стана, много се изплашиха и казаха: „Той наистина беше Божи Син“.

55 Много жени, които придружаваха Исус още от Галилея, за да се грижат за нуждите му, бяха там и гледаха отдалече. 56 Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, както и майката на Зеведеевите синове.

57 Късно следобед дойде един богат човек от Ариматея, който се казваше Йосиф и също беше станал ученик на Исус. 58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус. И Пилат нареди да му го дадат. 59 Йосиф взе тялото, уви го в чист фин ленен плат 60 и го положи в новата си гробница, която беше изсякъл в скалата. После дотъркаля един голям камък на входа ѝ и си отиде. 61 А Мария Магдалина и другата Мария останаха да седят пред гроба.

62 На следващия ден, след деня на подготовките, главните свещеници и фарисеите се събраха пред Пилат 63 и казаха: „Господарю, спомнихме си, че като беше жив, този измамник каза: „След три дни ще възкръсна“. 64 Затова заповядай да пазят добре гроба до третия ден, за да не дойдат учениците му да го откраднат и да кажат на народа: „Той възкръсна!“. Тогава последната му измама ще е по-лоша от първата“. 65 Пилат им каза: „Ето ви стража. Отидете и го пазете, както сметнете за добре“. 66 И те отидоха, запечатаха камъка на гроба и поставиха стража.