Еклисиаст
9 Защото всичко това вложих в сърцето си, да издиря всичко това, че праведните и мъдрите, и делата им са в Божията ръка; няма човек, който да знае дали любов или омраза го очаква; всичко е неизвестно пред тях.
2 Всичко постига всичките еднакво; една е участта на праведния и на нечестивия, на добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, на онзи, който жертвува, и на онзи, който не жертвува; както е добрият, така е и грешният, и оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, че една е участта на всичките, и най–вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, и лудост е в сърцето им докато са живи, и че после слизат при мъртвите.
4 Защото за онзи, който се съобщава с всички живи, има надежда; понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
5 Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, понеже споменът за тях е забравен;
6 още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
7 Иди, яж хляба си с радост и пий виното си с весело сърце, защото Бог вече има благоволение в делата ти.
8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти.
9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, през всичките дни на суетния си живот, които ти са дадени под слънцето, през всичките дни на твоята суета; защото това ти е делът в живота и в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба, гдето отиваш.
11 Обърнах се и видях под слънцето, че надтичването не е на леките, нито боят на силните, нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, нито благоволението на изкусните; но на всичките се случва според времето и случая.
12 Защото и човек не знае времето си, както рибите, които се улавят в жестока мрежа, и както птиците, които се улавят в примка, така се улавят човешките чада в лошо време, когато то внезапно ги връхлети.
13 И това видях като мъдрост под слънцето, и тя ми се видя голяма:
14 имаше малък град, и малцина мъже в него; и дойде против него велик цар, та го обсади, и издигна против него големи могили.
15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, и той с мъдростта си избави града; но никой не си спомни за онзи сиромах човек.
16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; а при все това, мъдростта на сиромаха се презира, и думите му не се слушат.
17 Думите на мъдрите тихо изговорени се слушат повече от вика на онзи, който властвува между безумните.
18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; а един грешник разваля много добри неща.