Еклисиаст

7 Доброто име е по–добро от скъпоценно маслиново масло+ и денят на смъртта — от деня на раждането.+ 2 По–добре е да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на угощение,+ понеже такъв е краят на всеки човек. Който е жив, нека вземе това присърце. 3 По–добре е безпокойство, отколкото смях,+ защото от печалното лице сърцето става по–добро.+ 4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене,+ а сърцето на безразсъдните е в дома на веселие.+

5 По–добре е да слушаш порицанието на мъдрия,+ отколкото песента на безразсъдните,+ 6 защото смехът на безразсъдния е като пращенето на тръните под котела.+ И това е суета. 7 Потисничеството може да накара мъдрия да постъпва неразумно+ и подаръкът+ може да поквари сърцето.+

8 По–добре е краят на някое дело, отколкото началото му.+ По–добре е търпелив човек, отколкото някой високомерен по дух.+ 9 Не бързай да се обиждаш в духа си,+ защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.+

10 Не казвай „Защо предишните дни бяха по–добри от сегашните?“,+ тъй като не е мъдро+ да питаш това.

11 Мъдростта заедно с наследство е добра и полезна* за онези, които виждат слънцето.+ 12 Защото мъдростта е защита,+ както и парите са защита.+ Но предимството на познанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я притежават.+

13 Погледни делата+ на истинския Бог. Кой може да изправи онова, което той е изкривил?+ 14 В добър ден проявявай доброта,+ а в лош ден помисли, че и единият, и другият са създадени от истинския Бог,+ та да не може човек да открие какво ще бъде след него.+

15 Видях всичко през суетните си дни.+ Праведният загива в праведността си,+ а неправедният живее дълго в злината си.+

16 Не бъди прекалено праведен,+ нито твърде мъдър.+ Защо сам да се погубиш?+ 17 Не бъди прекалено неправеден,+ нито глупав.+ Защо да умреш преждевременно?+ 18 По–добре е да държиш едното, но и да не изпускаш другото от ръка.+ Защото който се бои от Бога, ще избегне всичко това.+

19 Мъдростта прави мъдрия по–силен от десет могъщи мъже в града.+ 20 Няма праведен човек на земята, който прави само добро и никога не върши грях.+

21 Не вземай присърце всички думи, които казват хората,+ за да не чуеш служителя си да те проклина.+ 22 Защото сърцето ти добре знае, че и ти самият много пъти си проклинал другите.+

23 Изпитах с мъдрост всички тези неща. Казах: „Ще стана мъдър!“ Но мъдростта беше далече от мене.+ 24 Онова, което е станало, е далечно и много дълбоко. Кой може да го разбере?+ 25 Обърнах се със сърцето си+ да науча, да изследвам и да намеря мъдростта+ и смисъла на всичко,+ и да науча какво е злото на безразсъдството и глупостта на лудостта.+ 26 И открих следното: по–горчива от смъртта+ е жената, която е ловджийска мрежа и чието сърце е рибарска мрежа, а ръцете ѝ са окови.+ Който бяга от нея, е угоден на истинския Бог, а който позволи тя да го хване, върши грях.+

27 „Ето, това открих — казва онзи, който събира народа,+ — като изследвах нещата едно по едно, за да стигна до заключението,+ 28 което душата ми постоянно търсеше, но без успех. Намерих един праведен мъж сред хиляда души,+ но праведна жена сред всички тях не намерих.+ 29 Ето, открих само това, че истинският Бог е направил хората праведни,+ но те следват многобройните си замисли.“+