Матей
20 Защото небесното царство прилича на човек, на земеделец, който излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си.+ 2 Като се споразумя с работниците за един динарий* на ден,+ той ги изпрати на лозето си. 3 И като излезе пак около третия час*,+ видя други да стоят без работа на пазарния площад+ 4 и им каза: ‘Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага.’ 5 И те отидоха. Той излезе пак около шестия*+ и около деветия час*+ и направи същото. 6 Накрая, около единайсетия час*, излезе и видя други, които стояха, и ги попита: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ 7 Те му отговориха: ‘Защото никой не ни нае.’ Той им каза: ‘Отидете и вие на лозето.’+
8 Когато се свечери,+ стопанинът на лозето каза на своя главен служител: ‘Повикай работниците и им плати каквото им се полага,+ като започнеш от последните и стигнеш до първите.’ 9 Когато дойдоха, мъжете от единайсетия час получиха по един динарий. 10 А когато дойдоха първите, сметнаха, че ще получат повече, но също получиха по един динарий. 11 Като го получиха, започнаха да недоволстват срещу земеделеца+ 12 и казаха: ‘Последните работиха само един час, а ти ги сметна за равни на нас, които работихме усилно през целия ден в изгарящата жега!’ 13 Той отговори на един от тях с думите: ‘Приятелю, аз не те ощетявам. Нали се споразумя с мене за един динарий?+ 14 Вземи каквото ти се полага и си върви. Искам да дам на последния колкото и на тебе.+ 15 Нямам ли право да постъпвам със собствените си притежания както пожелая? Или окото ти е зло*,+ защото аз съм добър?’+ 16 Така последните ще станат първи, а първите — последни.“+
17 И като отиваше към Йерусалим, Исус отведе настрани дванайсетте ученици+ и по пътя им каза: 18 „Ето, отиваме към Йерусалим и Човешкият син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците, те ще го осъдят на смърт+ 19 и ще го предадат на хората от народите, за да му се подиграят, да го бичуват и да го приковат на стълб,+ но на третия ден той ще бъде възкресен.“+
20 След това майката на Зеведеевите синове+ пристъпи към него със своите синове, като му се покланяше и искаше нещо от него.+ 21 Той я попита: „Какво искаш?“ Тя му отговори: „Обещай, че тези двама мои синове ще седнат единият от дясната ти страна, а другият от лявата, в твоето царство.“+ 22 Исус отговори: „Вие не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата,+ която аз ще пия?“ Те му казаха: „Можем.“ 23 Той им каза: „Наистина ще пиете моята чаша,+ но да седнете от дясната и от лявата ми страна не мога да ви дам, то принадлежи на онези, за които е приготвено от моя Баща.“+
24 Когато останалите десет чуха това, се възмутиха от двамата братя.+ 25 А Исус ги извика при себе си и им каза: „Знаете, че управниците на народите господаруват над тях и че властниците ги държат в подчинение.+ 26 При вас обаче не бива да е така!+ Който иска да бъде велик сред вас, трябва да ви бъде служител,+ 27 и който иска да бъде пръв сред вас, трябва да ви бъде роб.+ 28 Както и Човешкият син не дойде да му служат, а да служи+ на другите и да даде живота* си като откуп в замяна на мнозина.“+
29 И като излизаха от Йерихон,+ голямо множество вървеше след него. 30 И ето, край пътя седяха двама слепци и като чуха, че Исус минава край тях, извикаха със силен глас: „Господарю, Сине Давидов, имай милост към нас!“+ 31 Но хората строго им наредиха да мълчат. Те обаче завикаха още по–силно, като казаха: „Господарю, Сине Давидов, имай милост към нас!“+ 32 Тогава Исус спря, повика ги и попита: „Какво искате да направя за вас?“ 33 Те му отговориха: „Господарю, нека ни се отворят очите.“+ 34 И като ги съжали, Исус докосна очите им+ и двамата веднага прогледнаха и тръгнаха след него.+