Йоан
11 А Лазар, един човек от Витания, от селото на Мария и на сестра ѝ Марта,+ беше болен. 2 Това беше онази Мария, която намаза Господаря с благоуханно масло+ и изтри краката му с косите си.+ Именно нейният брат Лазар беше болен. 3 Затова сестрите му изпратиха някой да съобщи на Исус: „Ето, Господарю, твоят скъп приятел+ е болен.“ 4 Но когато чу това, Исус каза: „Тази болест не е смъртоносна, но е за слава на Бога,+ за да бъде прославен чрез нея Божият син.“
5 А Исус обичаше Марта, сестра ѝ и Лазар. 6 Но, като чу, че Лазар бил болен, остана два дни на мястото, където беше. 7 И след това каза на учениците: „Нека да отидем пак в Юдея.“ 8 Учениците му казаха: „Учителю*,+ неотдавна в Юдея искаха да те убият с камъни,+ пак ли искаш да ходиш там?“ 9 Исус отговори: „Нима дневната светлина не продължава дванайсет часа? Който ходи, когато е светло,+ няма да се блъсне в нищо, защото вижда светлината на този свят. 10 Но ако някой ходи през нощта,+ ще се блъсне в нещо, защото светлината не е в него.“
11 Той каза това и добави: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя от съня му.“+ 12 Тогава учениците му казаха: „Господарю, ако е заспал, значи ще се оправи.“ 13 Но Исус говореше за неговата смърт. Те обаче си мислеха, че говори за сън и почивка. 14 Затова Исус им каза направо: „Лазар умря+ 15 и аз се радвам заради вас, че не бях там — за да повярвате. Но нека да отидем при него.“ 16 Тогава Тома, наречен още Близнак, каза на другите ученици: „Нека и ние да отидем, за да умрем с него.“+
17 И когато стигна там, Исус разбра, че Лазар вече четири дни е в гробницата.+ 18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнайсет стадии*. 19 Така че много от юдеите бяха дошли при Марта и Мария, за да ги утешат+ за брат им. 20 И като чу, че Исус идва, Марта отиде да го посрещне, а Мария+ си остана вкъщи. 21 Тогава Марта каза на Исус: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.+ 22 И все пак дори и сега знам, че каквото и да поискаш от Бога,+ Бог ще ти го даде.“ 23 Исус ѝ каза: „Брат ти ще възкръсне.“+ 24 Марта му отговори: „Знам, че ще възкръсне във възкресението+ на последния ден.“ 25 Исус ѝ каза: „Аз съм възкресението и животът.+ Който вярва в мене, дори и да умре, ще живее отново,+ 26 а който е жив и вярва в мене, никога няма да умре.+ Вярваш ли в това?“ 27 Тя му отговори: „Да, Господарю, вярвам, че ти си Христос, Божият син, онзи, който трябваше да дойде в света.“+ 28 И като каза това, тя отиде да повика сестра си Мария, като ѝ каза тайно: „Учителят+ е тук и те вика.“ 29 Като чу това, тя бързо стана и тръгна към него.
30 Всъщност Исус още не беше стигнал до селото, но стоеше на мястото, където го беше посрещнала Марта. 31 А като видяха, че Мария става бързо и излиза, юдеите, които бяха с нея в къщата+ и я утешаваха, тръгнаха след нея, като предполагаха, че отива при гробницата,+ за да плаче. 32 И като стигна там, където беше Исус, и го видя, Мария падна в краката му и му каза: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“+ 33 Затова като видя, че тя плаче и че юдеите, които дойдоха с нея, плачеха, Исус простена* и се натъжи,+ 34 после каза: „Къде го положихте?“ Те му отговориха: „Господарю, ела и виж.“ 35 Сълзи потекоха от очите на Исус.+ 36 Затова юдеите казаха: „Виж колко много го обичаше!“+ 37 Но някои от тях казаха: „Нима човекът, който отвори очите на слепия,+ не можеше да направи така, че този мъж да не умре?“
38 И като простена отново, Исус стигна до гробницата.+ Всъщност това беше една пещера и на входа ѝ имаше камък.+ 39 Исус каза: „Махнете камъка.“+ Марта, сестрата на починалия, му каза: „Господарю, сигурно вече мирише, защото са минали четири дни.“ 40 Исус ѝ каза: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“+ 41 Тогава те махнаха камъка. И Исус вдигна очи към небето+ и каза: „Татко*, благодаря ти, че ме чу.+ 42 Знам, че винаги ме чуваш, но говоря заради хората,+ които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил.“+ 43 И като каза тези думи, той извика със силен глас: „Лазаре, излез!“+ 44 И човекът, който беше мъртъв, излезе, като ръцете и краката му бяха увити с погребални превръзки,+ а лицето му — с парче платно. Исус им каза: „Разповийте го и го оставете да си върви.“
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.+ 46 Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво направи той.+ 47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона*+ и казаха: „Какво да правим, понеже този човек върши много знамения?+ 48 Ако го оставим така, всички ще повярват в него+ и римляните+ ще дойдат и ще завладеят и мястото ни*,+ и народа ни.“ 49 А един от тях, Каиафа, който беше първосвещеник през тази година,+ им каза: „Нищо не знаете 50 и не разбирате, че за вас е по–добре един човек да умре+ за народа, а не да бъде унищожен целият народ.“+ 51 Той обаче не каза това от себе си, но понеже беше първосвещеник през тази година, пророкува, че Исус трябва да умре за народа, 52 и не само за народа, но и за да събере в едно+ разпръснатите+ Божии деца. 53 Затова от този ден нататък те замисляха как да го убият.+
54 Така че Исус вече не ходеше открито+ сред юдеите,+ но оттам отиде в областта, която беше близо до пустинята, в един град, наречен Ефрем,+ и остана там с учениците. 55 А Пасхата+ на юдеите наближаваше и много хора от цялата страна дойдоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят според Закона.+ 56 И те търсеха Исус и като стояха в храма, си казваха един на друг: „Какво мислите? Че той изобщо няма да дойде на празника ли?“ 57 Понеже главните свещеници и фарисеите бяха заповядали който узнае къде е той, да съобщи, за да го хванат.