Матей

27 И като настъпи утрото, всички главни свещеници и старейшини се събраха, за да се съветват как да убият Исус.+ 2 И като го вързаха, го отведоха и го предадоха на управителя Пилат.+

3 Когато Юда, който го предаде, видя, че го осъдиха, изпита угризения и върна трийсетте сребърника+ на главните свещеници и старейшините, 4 казвайки: „Извърших грях, като предадох праведен човек*.“+ Те казаха: „Какво ни засяга това? То си е твоя работа!“+ 5 Тогава той хвърли сребърниците в храма, тръгна си оттам, отиде и се обеси.+ 6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: „Не е позволено да ги пускаме в свещената съкровищница, защото са цена за кръв.“ 7 И след като се съветваха, купиха с тях нивата на грънчаря, за да погребват чужди хора. 8 Затова тази нива и до днес се нарича „Кръвна нива“.+ 9 Тогава се изпълниха думите, казани чрез пророк Йеремия*: „И те взеха трийсетте сребърника,+ цената, на която беше оценен онзи, когото някои от Израилевите синове оцениха, 10 и с тях платиха за нивата на грънчаря+ според онова, което Йехова ми беше наредил.“

11 И ето, Исус стоеше пред управителя и управителят го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“+ Исус отговори: „Ти сам казваш това.“+ 12 Но когато главните свещеници и старейшините го обвиняваха,+ той не отговаряше нищо.+ 13 Тогава Пилат му каза: „Нима не чуваш за колко много неща свидетелстват против тебе?“+ 14 Но той не му отговори нито дума, така че управителят се учуди много.+

15 И управителят имаше обичай на всеки празник да освобождава по един затворник според желанието на множеството.+ 16 По онова време имаше един известен на всички затворник на име Варава.+ 17 Затова когато хората се събраха, Пилат ги попита: „Кого искате да ви освободя — Варава или Исус, за когото се говори, че е Христос?“+ 18 Защото му беше ясно, че го предаваха от завист.+ 19 А докато той седеше на съдийския престол, жена му изпрати хора да му съобщят: „Недей да правиш нищо на този праведен+ човек, защото днес страдах много насън+ заради него.“ 20 Но главните свещеници и старейшините убедиха множеството да поиска освобождаването на Варава+ и смъртта на Исус. 21 Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“+ 22 Пилат ги попита: „Тогава какво да направя с Исус, за когото се говори, че е Христос?“ Всички до един извикаха: „Да бъде прикован на стълб!“+ 23 Той каза: „Защо? Какво зло е извършил?“ Те обаче завикаха още по–силно: „Да бъде прикован на стълб!“+

24 Като видя, че нищо не помага, но дори се надига недоволство, Пилат взе вода,+ изми си ръцете пред множеството и каза: „Нямам вина за кръвта на този човек. Това си е ваша работа!“ 25 А целият народ отговори в един глас: „Нека кръвта му бъде върху нас и нашите деца.“+ 26 Тогава той им освободи Варава, нареди Исус да бъде бит с камшици+ и го предаде на войниците, за да го приковат на стълб.+

27 После войниците на управителя отведоха Исус в двореца на управителя и събраха около него цялата гвардия.+ 28 Съблякоха го, увиха го в червено наметало,+ 29 сплетоха венец от тръни и го сложиха на главата му, а в дясната му ръка сложиха тръстикова пръчка. И като коленичеха пред него, му се присмиваха+ с думите: „Здравей, царю на юдеите!“+ 30 И го заплюваха,+ взеха му тръстиковата пръчка и започнаха да го удрят по главата. 31 И като свършиха с подигравките,+ му свалиха наметалото, сложиха му неговата горна дреха и го отведоха, за да го приковат на стълб.+

32 И излизайки, срещнаха един човек, родом от Киринея, който се казваше Симон,+ и го накараха да носи мъченическия му стълб*. 33 И като стигнаха до едно място, наречено Голгота,+ тоест Мястото на черепа*, 34 дадоха на Исус да пие вино, смесено с жлъчка,+ но като го опита, той отказа да пие.+ 35 След като го приковаха на стълба,+ си поделиха горната му дреха,+ като хвърлиха жребий,+ 36 и седнаха там да го пазят. 37 И закачиха над главата му надпис с обвинението срещу него: „Това е Исус, царят на юдеите.“+

38 А заедно с него бяха приковани двама разбойници — единият от дясната му страна, а другият от лявата.+ 39 И хората, които минаваха оттам, го ругаеха+ и клатеха подигравателно+ глава, 40 като казваха: „Ей ти, който щеше да събориш храма+ и да го построиш за три дни, спаси себе си! Ако си син на Бога, слез от мъченическия стълб!“+ 41 И главните свещеници, книжниците и старейшините също като тях му се присмиваха:+ 42 „Другите спаси, а себе си не може да спаси! Той е царят+ на Израил. Нека тогава слезе от мъченическия стълб и ще повярваме в него.+ 43 Нали се уповаваше на Бога, нека сега Бог да го спаси,+ ако благоволението му е в него, защото той казваше: ‘Аз съм Божи син.’“+ 44 По същия начин му се подиграваха дори и разбойниците, приковани заедно с него.+

45 От шестия час* на деня тъмнина обхвана+ цялата тази земя и продължи до деветия час*.+ 46 Около деветия час Исус извика със силен глас: „Или, Или, лама савахтани?“, тоест „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“.+ 47 Като чуха това, някои от хората, които стояха там, казаха: „Той вика Илия.“+ 48 И веднага един от тях изтича и взе гъба, напои я с кисело+ вино, закрепи я за тръстикова пръчка и му я подаде да пие.+ 49 Останалите обаче казаха: „Остави го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го спаси.“+ [Един друг мъж взе копие и прободе Исус в ребрата, и потекоха кръв и вода.]*+ 50 Исус отново извика със силен глас и издъхна*.+

51 И ето, завесата+ на светилището се раздра на две, от горе до долу,+ и земята се разтресе, а скалите се разцепиха.+ 52 Гробниците се отвориха и много от телата на светите личности, които спяха в смъртта, бяха изхвърлени навън 53 и мнозина ги видяха. (А в светия град+ дойдоха хора, излезли измежду гробниците след неговото възкресение.)* 54 Но когато видяха земетресението и всичко, което се случи, стотникът и онези, които заедно с него пазеха Исус, се изплашиха много и казаха: „Наистина, този беше Божи син.“+

55 И много жени, които вървяха с Исус още от Галилея, за да се грижат за нуждите му,+ стояха там и гледаха отстрани,+ 56 сред тях бяха Мария Магдалина, а също и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.+

57 Вече беше късно следобед, когато дойде един богат човек от Ариматея, който се казваше Йосиф и също беше станал ученик на Исус.+ 58 Той отиде при Пилат и поиска от него тялото на Исус.+ Тогава Пилат нареди да му го дадат.+ 59 И Йосиф взе тялото, уви го в чисто фино ленено платно+ 60 и го положи в новата си гробница,+ която беше изсякъл в скалата. После дотъркаля един голям камък на входа на гробницата и си отиде.+ 61 А Мария Магдалина и другата Мария останаха там и седяха пред гроба.+

62 На следващия ден, който беше след деня на приготовлението*,+ главните свещеници и фарисеите се събраха пред Пилат 63 и казаха: „Господине, спомнихме си, че като беше жив, този измамник каза: ‘След три дни+ ще бъда възкресен.’ 64 Затова заповядай гробът да бъде добре пазен до третия ден, за да не дойдат учениците му да го откраднат+ и да кажат на народа: ‘Той беше възкресен от мъртвите!’, за да не бъде неговата последна измама по–лоша от предишните.“ 65 Пилат им каза: „Ето ви стража.+ Отидете и го пазете, както сметнете за добре.“ 66 И те отидоха и взеха мерки гробът да бъде добре пазен, като запечатаха камъка+ и поставиха стража.